Р Е Ш Е Н И Е
№261480/28.4.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести април, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието
на секретаря Олга Желязкова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3924 по описа на Варненски районен съд за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 23925/2.4.2020 год.,
уточнена с молба вх. № 28325/ 18.05.2020 год., от „В. И. К.
- В.” ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В., чрез пълномощник юрисконсулт П. В.срещу Н.М.Р.,
ЕГН **********, с
адрес: ***,
с искане до съда
да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 288.29 лева, представляваща сбор от дължими
главници за ползвани и незаплатени ВиК - услуги, за периода от 07.07.2016 год. до 10.08.2017 год., по партида с абонатен № *, за обект - имот, находящ се в с. О., общ. А-;
65.97 лева, представляваща сбор от лихви за забава върху главницата, за
периода от 18.05.2017 год. до 17.10.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 21.10.2019 год. до
окончателно изплащане на вземането, за което вземане по ч. гр. д. № 17007 по описа на ВРС за 2019 год. е издадена
Заповед № 8028/22.10.2019 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
В
исковата молба се излага, че отношенията между страните произтичат от чл. 2, ал.
1 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги (обн.
в „ДВ”, бр. 18/2005 г., с посл. изм.) и от общите условия за предоставянето
на В и К - услуги на потребителите
от В и К - оператор „В. И. К. - В.” ООД. Ответникът
не е заплащал предоставяните
от ищцовото дружество услуги, поради
което е инициирано
заповедно производство, в рамките на което по ч. гр. д. № 17007 /2019 г. на Варненски районен съд е издадена
заповед за изпълнение №
8028/22.10.2019 г.
Ответникът – Н.М.Р., чрез назначения особен представител депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който излага доводи за допустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва титулярството си по
отношение на конкретната партида,
а също и факта на доставка на фактурираните
количества. Възразява срещу
начина на отчитане на ВиК –
услугите, като намира, че същият не е съобразен с разписаните в ОУ
правила. В условията на евентуалност,
твърди, че при наличие на задължение на процесните фактури, същите са погасени със заплащането
им. Отправя искане за отхвърляне на иска и присъждане
на разноски.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането, предмет на заповедта за
изпълнение е основано на разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения
в закона преклузивен едномесечен
срок от получаване на указанията
по чл. 414 ГПК от заповедния съд
и при наличието на останалите
изисквания на ГПК, видно от приложеното
ч. гр. д. № 17007/ 2019 г. на ВРС.
В тежест
на ищеца е да установи, при условията
на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, а именно: наличие на облигационна
връзка между страните, с твърдяния предмет, от която да е възникнало задължение за потребителя за заплащане
на цените на предоставените ВиК
услуги, както и изпълнение
на задълженията си по договора, т. е. че е
предоставил дължимата услуга и нейната
стойност.
В тежест на ответника е да установи погасяване
на задължението.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите
се уреждат с Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 14 от тази наредба, отношенията между страните се уреждат с писмен договор, който се предлага от водоснабдителното
предприятие. Тази разпоредба
касае потребителите, които се присъединяват към водоснабдителната мрежа при действието на посочената наредба. С влизането
в сила на Наредба № 4 в § 3 е предвидено, че условията и редът, при които съществуващите водопроводни и канализационни отклонения, собственост
на потребителите, се предоставят за експлоатация на оператора, се определят с общите условия за получаване на услугите ВиК
и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите ВиК. От това следва, че за заварените
потребители, които не са сключили предвидените в чл. 3 на Наредба № 9 и в чл. 14 на Наредба
№ 4 договори, намират приложение общите
условия на доставчика, като,
ако потребителят желае различни условия от общите, последните
следва да бъдат конкретизирани с писмен договор. От изложеното следва,
че в случаите, когато се касае за обект, който е свързан към водопреносната мрежа преди влизането в сила на Наредбата и ползва услугите на водоснабдителното
предприятие, самият факт на ползването
е достатъчен да се приеме наличие на договорни отношения между страните,
които се уреждат от общите условия на доставчика.
В настоящата хипотеза, данните по делото (справка за недобора на частен абонат, карнетни листи,
експертното заключение) установяват наличие на открита на името на ответника в ищцовото дружество партида, а също и факта
на присъединяване на конкретния обект към водопреносната мрежа, поради което
се налага извод за наличие
на валидна облигационна връзка
между страните, правилата в
отношенията между страните
по която се уредени от Наредба № 4/ 14.09.2004
г. Видно от приложения на л. 86 карнетен лист за обекта е определен абонатен № *, чийто титуляр до м. август 2017 г. е ответника.
Съгласно дефиницията, дадена в § 1, т.
2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги и ОУ на ВиК оператора, „потребители“ са юридически или
физически лица - собственици или ползватели
на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Ето защо следва да се приеме, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т.
2, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги.
Няма спор между страните по
отношение на цените, по които
следва да бъдат заплатени предоставените услуги.
За да се приеме,
че за абоната е налице възникнало задлъжение, в тежест на ответното дружество е
да установи, че осчетоводеното количество ВиК услуги е реално доставено. В тази връзка
следва да бъдат съобразени правилата на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. В чл. 23 от ОУ са предвидени
условията и начина за отчитане
на средствата за търговско измерване (водомерите) – същото следва да се извършва от служител на ВиК оператора, след предварително
обявяване датата за това, чрез писмено съобщение, в присъствието на титуляра
на абонатния номер или на негов представител. При водомери с дистанционно отчитане, се извършва физическа проверка и
отчет минимум веднъж годишно. По този начин резултатите от отчитането се свеждат до знанието на потребителя. В същото
време, с подписа си върху карнетния лист, абонатът удостоверява неизгоден за себе
си факт. Последното е от значение, с оглед доказателствената сила на карнетния
лист – той представлява частен
свидетелстващ документ, поради
което се ползва с доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за
издателя му факти, а също и е непротивопоставим на страната, която не го е подписала.
В конкретния
случай, представеният
на л. 86 от делото карнетен лист е подписан
от лицето, посочено като абонат или от негов представител, относно отчета към 10.08.2017 год., която дата съответства на периода на
отчитанията на първите две от процесните фактури. Подпис
на представител на абоната е положен и в констативния протокол от 12.12.2017
г., за подмяна на индивидуален водомер. С подписа, положен на карнетния
лист и в протокола, абонатът не само удостоверява, че
е запознат и е съгласен с начисленото количество ВиК
услуги за последния месец,
но е и съгласен и начислените до
този момент конкретни количества услуги в предходния период, а също и с показанията на СТИ към момента на отчета – 2220 куб. м. Същевременно,
следва да бъде отбелязано, че съобразно изискванията на Общите условия
на ВиК оператора, подпис за абоната в карнетния лист може да бъде положен не
само от титуляра на партидата, но и от всяко друго лице, намерено в обекта и
съгласно да се подпише след отчета.
В тази връзка, следва да се приеме, че представения на л. 86 карнетен лист, установява основания за начисляване на посочените в същия количества на ВиК услуги за периода до 10.08.2017 г., за който са издадени и процесните фактури.
Изложеното обуславя извода, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на количества
ВиК услуги, възлизащи на
стойност на 288.29 лв. - сбор от
задълженията по фактури както следва: № **********/ 18.04.2017 г., на стойност 59.32
лв.; № *********/ 16.05.2017 г., на стойност 85.43 лв.; № **********/ 17.07.2017
г., на стойност 82.08 лв., № **********/ 10.08.2017 г., на стойност 61.56 лв..
Размерът на задълженията по визираните фактури
е установен по безспорен начин от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвено,
кореспондиращо с останалия доказателствен материал, събран по делото.
По изложените съображения се налага
извод за основателност на претенцията поради което и
същата следва да бъде уважена, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД.
На
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорнатата претенция за
установяване на вземане в размер на 65.97 лв., съставляващо обезщетение
за забава върху уважената част от главницата, начислено върху задължението по
всяка фактура, за периода от датата на падежа й до 30.01.2020 год., поради
което и следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 75.00 лв. – разноски в заповедното
производство, определени съобразно уважената част на претенциите (арг. ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12).
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 675.00
лв. – разноски в настоящото производство, определени съобразно уважената част
на исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Н.М.Р., ЕГН **********, с
адрес: *** дължи на „В. И. К. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя
В. В. сумите от 288.29 лв. (двеста осемдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки), представляваща
сбор от дължими главници за ползвани и незаплатени ВиК - услуги, за периода от
07.07.2016 год. до 10.08.2017 год., по партида с абонатен № *, за обект - имот, находящ се в с. О.,
общ. А-, по фактури както следва: № **********/ 18.04.2017 г., на
стойност 59.32 лв.; № *********/ 16.05.2017 г., на стойност 85.43 лв.; №
**********/ 17.07.2017 г., на стойност 82.08 лв., № **********/ 10.08.2017 г.,
на стойност 61.56 лв., ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от датата на депозиране на заявлението
в съда – 21.10.2019 год. до окончателно изплащане на вземането и 65.97
лв. (шестдесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки), представляваща сбор от лихви за забава
върху главницата, за периода от 18.05.2017 год. до 17.10.2019 год., за което вземане по ч.
гр. д. № 17007 по описа на ВРС за 2019 год. е издадена Заповед № 8028/22.10.2019 год. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.М.Р., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „В. И. К. - В.” ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя В. В. сумата от 75.00 (седемдесет и пет) лева, представляваща разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.М.Р.,
ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „В. И. К. - В.” ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя В. В. сумата от 675.00 (шестстотин
седемдесет и пет) лева, представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми сума могат да бъдат доброволно
заплатени от ответника по следните начини:
-чрез банков превод - по сметка с IBAN:***; BIC:***; открита в „*“ АД
-в брой на касите
на „В.и к.“ ООД посочени на
*, на „*“, на „*“ или “*“
-чрез електронните системи за разплащане: еPay или transcard.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: