МОТИВИ по НОХД
№ 1749/2020г. пo описа на РРС, ІХ н. с.
Районна прокуратура - Русе е повдигнала
обвинение и предала на съд подсъдимия В.И.Д., роден на ***г***, с постоянен адрес ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи,
неосъждан (реабилитиран), ЕГН:**********, за извършено от него престъпление по чл. 194,
ал. 1 НК, а именно за това, че на 08.04.2020г.
в град Русе, отнел чужда движима вещ: 1 бр. велосипед марка „Аполон“, модел
С50, с 21 скорости „.Шимано“, тип „планински бегач“,
26 цола и l бр. стоманено въже със заключващ механизъм, всичко на обща стойност
94,00 лева от владението на Н.К.П. ***, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои
В хода и по реда на съдебните прения,
представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение, при
същата фактическа обстановка и правна квалификация на деянието, както
изложените в обвинителния акт. Пледира за доказаност
на обвинителната теза. Във връзка с индивидуализацията на наказанието се предлага
при отчитане на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства на
подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“, по реда на чл. 54 НК, за срок от една година, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.
66, ал. 1 НК за срок от три години. По отношение на гражданския иск се предлага
същият да бъде уважен като основателен и доказан.
Гражданският ищец пледира за основателност и доказаност на предявения граждански иск и моли същият да
бъде уважен.
Защитникът на подсъдимия, заема становище, че от
събраните доказателства може да бъде обоснован извод, че подсъдимият е
осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд, както от
обективна, така и от субективна страна. Релевират се
доводи, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 194, ал. 3 НК и се
моли на подсъдимия да бъде наложено наказание „Глоба“ по административен ред,
на основание чл. 218б НК.
Съдът, след като извърши оценка на събраните в хода
на наказателното производство гласни и писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и като обсъди становищата на страните, релевирани
в хода и по реда на съдебните прения, прие за установено от фактическа страна и
правна страна следното:
Подсъдимият В.И.Д. е роден на ***г***, с
постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, не работи, неосъждан (реабилитиран), ЕГН:**********.
На 08.04.2020г. докато минавал покрай магазин „Кауфланд“, находящ се в гр.Русе,
бул. „Липник“, подсъдимият Д., видял заключен за стоянката
за велосипеди велосипед марка „Аполон“, модел С50, с 21 скорости „Шимано“, тип „планински бегач“, 26 цола, тъмночервен на
цвят, с жълта лепенка на предната капла с 21
скорости, собственост на свидетелката Н.П. и решил да го открадне. В изпълнение
на намисленото подсъдимият откопчал гумата, промушил стоманеното въже, с което
бил заключен велосипедът и го взел. След няколко дни го продал на свидетеля С.Г.,
който имал оказион за стоки втора употреба за сумата от 40 лв. Свидетелят Г. впоследствие
продал велосипеда на неустановено по делото лице.
От заключението на назначената и изготвена в хода
на досъдебното производство съдебно-ценова икономическа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано се установява, че стойността
на велосипеда възлиза на 90лв., а на стоманеното въже - 4лв., като общата
стойност на откраднатите вещи възлиза на 94 лв.
Изложената фактическа
обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните в хода на
досъдебното производство гласни доказателства, приобщени посредством
показанията на разпитаните свидетели, както и от прочетените и приобщени по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и писмените доказателствени средства по делото.
Не са налице, каквито и да е
противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщените по делото
гласни и писмени доказателства, което от своя страна да налага, съгласно
изискването на чл. 305, ал. 3 НПК да бъдат излагани подробни мотиви, кои
доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателствени
източници, се намират в корелативно единство и безспорно установяват и
подкрепят приетата за установена от съда фактическа обстановка
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че с оглед така установената фактическа обстановка, изведена след оценка на
приобщените по делото доказателствени източници от правна страна следва да бъде
изведен единственият възможен извод, а именно, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал.
1 НК, за което е предаден на съд.
От обективна страна, подсъдимият на 08.04.2020г. в град Русе, подсъдимият отнел
чужда движима вещ: 1 бр. велосипед марка „Аполон“, модел С50, с 21 скорости „.Шимано“, тип „планински бегач“, 26 цола и l бр. стоманено
въже със заключващ механизъм, всичко на обща стойност 94,00 лева от владението
на Н.К.П. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои
Непосредствен обект на защита са обществените отношения, осигуряващи
нормалното упражняване на правото на собственост по отношение на движими вещи
от страна на собствениците и лицата, упражняващи правомерна фактическа власт по
отношение на същите.
Предмет на престъплението, извършено от подсъдимия, е чужда движима вещ,
намираща се във фактическата власт на нейния собственик.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия, чрез действие, изразяващо
се в прекъсване на правомерно упражняваната от собственика на вещта фактическа
власт върху същата и установяване на своя такава, без да е било налице съгласие
за това от негова страна.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна, деянието
е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Налице са, както интелектуалният, така и волевият
елемент на умисъла. В съзнанието на подсъдимия са намерили
отражение представи, относно всички обективни признаци на състава на това
престъпление, включително и сигурното настъпване на съставомерния престъпен резултат, а именно, че процесната движима вещ е чужда, както и
че не е било налице съгласие от страна на нейния собственик, фактическата власт
по отношение на същата да бъде упражнявана от подсъдимия. Във волево отношение,
подсъдимият е предвиждал сигурното настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него деяние
– прекъсване на упражняваната от собственика на вещта фактическа власт и
установяване на своя неправомерна такава, с намерението да присвои вещта и
пряко е целял настъпването на тези общественоопасни
последици.
По изложените мотиви, съдът призна подсъдимия за виновен
в извършване на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК.
По вида и размера на
наказанието:
За състава на престъплението, за което е предаден на
съд подсъдимият, се предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до осем
години.
Обществената опасност, която разкрива конкретното
деяние извършено от подсъдимия, съдът намира за по – ниска, в сравнение с
деянията от този вид, с оглед ниската стойност на отнетото имуществено благо,
което от своя страна е довело и до по – ниска степен на засягане обществените
отношения обект на защита.
Обществената опасност на подсъдимия, съдът намира за ниска,
тъй като към момента на извършване на деянието същият е реабилитиран по право,
във връзка с извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, което
обосновава и извод, че приложената по отношение на същия наказателна репресия,
за известен период е постигнала целите на наказанието по чл. 36 НК.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната
страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на
деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и
невключени като елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата
квалификация.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете оказаното от подсъдимия в хода на досъдебното производство съдействие за
разкриване на обективната истина.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха
констатирани и отчетени.
При отчитане на всички тези обстоятелства, съдът
намира, че наказанието, което следва да бъде наложено на този подсъдим, следва
да бъде определено по правилата на чл. 54 НК, като на същия бъде наложено
наказание, ориентирано към минимума на предвиденото, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение да бъде отложено по реда на
чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, тъй като не са налице многобройни или
едно, но изключително смекчаващо неговата наказателна отговорност
обстоятелство, което да обоснове приложението на чл. 55, ал. 1 НК.
Неоснователни са доводите на защитника на подсъдимия,
че в случай се касае за маловажен случай, по смисъла на чл. 194, ал. 3 НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК „Маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.
В настоящия случай причинените в резултат на деянието
имуществени вреди не са възстановени или заместени. Не може да бъде прието, че
липсват вредни последици или че същите са незначителни. Макар и да се касае за
вещ със стойност под минималната работна заплата за страната, то с оглед
нейният вид и стойност, не може да се приеме, че се касае за вещ с незначителна
стойност. Установеното смекчаващото отговорността обстоятелство е типично
такова и съотнесено към състава на престъплението не
може да обоснове извод, за по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Извън изложеното, за да бъде приложена разпоредбата на
чл. 218б, ал. 1 НК се изисква предметът на престъплението да е възстановен или
заместен, което изискване в настоящия случай не е изпълнено.
Съдът намира, че с оглед на изложените обстоятелства,
релевантни за индивидуализацията на наказанието, именно така наложеното на
подсъдимия наказание би способствало за най-пълното постигане на целите на наказанието
визирани в чл. 36 НК и би оказало най-пълно въздействие, както върху
подсъдимия, така и за постигане на генералната превантивна функция на
наказанието.
По отношение на предявения граждански иск,
съдът намира, на първо място, че е налице активна процесуална легитимация на
лицето предявило исковата претенция, доколкото същото, се явява лице претърпяло
имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия престъпление. На
следващо място, с деянието си подсъдимият е осъществил фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, като е причинил имотна вреда в патримониума на пострадалия, в размер на стойността на
имущественото благо, от което същият е бил лишен. Поради това, съдът осъди подсъдимия
да заплати на гражданския ищец сумата в размер на 94 лева, представляваща
стойността на невъзстановените движими вещи.
С оглед изхода на делото в тежест на
подсъдимия беше възложена и дължимата държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 лева, а така също
и направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 45,75
лева, както и 5,00 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: