№ 486
гр. Благоевград, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20211200500517 по описа за 2021 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от В. Д. ИВ., ЕГН **********, в
качеството си на родител и законен представител на М. Б. ДЗ., ЕГН **********, последният
като законен наследник на покойния си баща Б.А. Д., ЕГН **********, чрез адв.Л.М. Г., със
съдебен адрес: с.К., ул.“С.К.“ *, срещу Решение №92451 от 17.03.2021 г., постановено по
гр.д.№2116/2020 г. по описа на РС-Благоевград, с което е отхвърлен предявеният от В. Д.
ИВ., ЕГН **********, в качеството си на родител и законен представител на М. Б. ДЗ., ЕГН
**********, последният като законен наследник на покойния си баща Б.А. Д., ЕГН
**********, осъдителен иск, предявен срещу „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, с искане за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1952, 16 лв. (хиляда деветстотин
петдесет и два лева и шестнадесет стотинки), представляваща направени разходи за
репатриране трупа и за погребение на покойния работник – Б.А. Д., ЕГН **********, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, като неоснователен.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното
решение. Твърди се, че изрично в исковата молба е посочено, че жалбоподателят не
основава предявения иск на обстоятелствата относно това дали смъртта на Б. Д. е трудова
злополука или не. Твърди се, че смъртта на последния може и изобщо да не бъде призната за
трудова злополука, но това не означало, че работодателят, който го е командировал в
1
доказано нарушение на законодателството – без медицинска застраховка, не е отговорен за
заплащане на всички разходи, свързани с погребението на неговия работник. Посочва се, че
по делото са налице официални свидетелстващи документи – Протокол на НОИ с №5103-01-
10/17.09.2020 г. за резултати от разследване на трудова злополука и протокол на Инспекция
по труда, които имат обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на
фактите, че на 11.08.2020 г. Б. Д. е бил командирован в Р Гърция от своя работодател –
дружеството „Т.Б.“ ЕООД, както и че работодателят е нарушил трудовото законодателство
– разпоредбата на чл.28, ал.1 Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина (НСКСЧ) и не е осигурил сключването на медицинска застраховка за времето на
командировка. Навежда се още в жалбата, че разпоредбата на чл.28, ал.5 НСКСЧ определя
кои са материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя,
като същите са две: 1) да има смърт на работника и 2) работникът да е бил командирован от
своя работодател. Твърди се, че ищецът е доказал по безспорен начин наличието и на двете
фактически условия, като е без значение дали смъртта на работника ще бъде призната или
не за трудова злополука. В жалбата се посочва още, че между ответника и ищеца не
съществува каквото и да е правно основание, при което последният да е длъжен да заплати
разходи за погребение на работник, който е бил командирован без задължителна
медицинска застраховка, като се твърди, че дружеството си е спестило разхода по
сключване на „медицинска застраховка“ на Б. Д. при неговото командироване на 11.08.2020
г. и с това свое бездействие впоследствие се е обогатило за сметка на ищеца – чрез
незаплащане на всички разходи, свързани със смъртта, вкл. разходите за транспортиране на
командирования до Р България. Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че
лично той е заплатил разходите по погребението на Б. Д., както и е извършил действия по
връщане на трупа и организиране на погребението, които му действия представляват водене
на чужда работа без пълномощие по смисъла на чл.61, ал.2 ЗЗД. Процесуалният
представител твърди също, че извършената от него работа била предприета уместно и е била
управлявана добре с оглед на което заинтересованият ищец, чрез неговата майка, го
обезщетил и му върнал сторените от него разходи, за който факт по делото била представена
разписка за сумата от 1952, 16 лв. Твърди още, че във фактурата за балсамация на трупа и в
сметката от „Обредна дейност“ ЕООД – гр.Петрич фигурира неговото име, защото
фактическият платец на сумите бил той, а не детето. Навежда още, че относно фискалния
бон за гориво съдът не му е указал, че трябва да ангажира доказателства относно факта, че е
пътувал до гр.Серес, както и че, ако това му било указано е щял да ангажира доказателства в
тази насока. Относно разписката, подписана от процесуалния представител, и декларацията,
подписана от майката на детето, в жалбата се посочва, че неправилно районният съд не ги е
кредитирал и че тяхната доказателствена сила, като частни документи, следва да се
преценява от съда съгласно принципа на чл.12 ГПК свободно и във връзка с останалия
доказателствен материал. Твърди се още, че след като по делото има представени и
неоспорени разходо-оправдателни документи за исковата претенция, то липсва правно
основание да приеме като неверен факта, че процесуалния представител на ищеца е получил
сумата от 1952, 16 лв. от майката и законен представител на ищеца, действаща от негово
2
име. Посочва се още, че имущественото състояние на малолетното дете се формира от това,
което неговите родители му предоставят, поради което е неправилен извода на съда, че
имущественото състояние на ищеца не е намаляло, след като неговият законен представител
е удостоверил с нотариално заверена декларация факта на плащане на сумата от 1952, 16 лв.
Иска се от съда постановяване на решение, с което да се отмени атакуваното решение и да
се уважи предявения от ищеца иск, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции
разноски по делото, като адвокатското възнаграждение се претендира при условията на
чл.38, ал.1, т.3 и чл.38, ал.2 ЗАдв., като се иска заплащането на минимално адвокатско
възнаграждение.
По реда на чл.263, ал.1 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на жалбата от
въззиваемата страна – „Т.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Благоевград, ул.“П.“ *.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия
закон, намира, че по делото е установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима.
Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и
е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на
решението, чрез постановилия атакувания акт Районен съд – Благоевград.
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с
оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия
съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение
е неправилно и следва да бъде отменено, а предявения иск уважен като основателен и
доказан. Съображенията за това са следните:
Не е спорен по делото фактът, че малолетният ищец – М. Б. ДЗ., ЕГН **********, е
единственият низходящ наследник от първи ред – син на лицето Б.А. Д., починал на
11.08.2020 г. (вж. удостоверение за наследници №043/14.08.2020 г., издадено от Община
Петрич). Не е спорно също така, че Б.А. Д. е починал в Република Гърция на 11.08.2020 г.,
видно от представения по делото препис - извлечение от акт за смърт.
Със Заповед за командировка в чужбина №1467 от 11.08.2020 г. (лист 29 от
първоинстанционното дело), издадена от управителя на „Т.Б.“ ЕООД, Благоевград, Б.А. Д. е
командирован със задача „международен транспорт“ до Гърция – „Sholari – Lagadas“ и
обратно, за срок от 11.08.2020 г. Върху бланката на самата заповед, съдържаща подпис на
управителя на ответното дружество и печат от последното, е посочено, че е издадена на
основание КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
3
На ответното дружество е извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“
Благоевград, за което е съставен Протокол за извършена проверка изх.
№ПР2026533/16.09.2020 г. Проверката е приключила със следните констатации и
препоръки: при започване на работа работодателят „Т.Б.“ ЕООД не е изискал от Б.А. Д.
документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа, съгласно
изискванията на чл.1, т.4 от Наредба № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са
необходими за сключване на трудов договор във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба №3 от
27.02.1987г. за предварителните и периодични медицински прегледи, поради което е
препоръчано при започване на работа от всички работници да се изискват такива.
Констатирано е още, че при командироването на Б.А. Д., съгласно Заповед за
командироване №1476 от 11.08.2020г., работодателят не е застраховал работника с
медицинска застраховка за времето на командировката, с което е нарушил разпоредбата на
чл.28, ал.1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /обн. ДВ,
бр.50 от 11.06.2004г./ и е отправена препоръка при командироване на работници да се
сключва такава медицинска застраховка за времето на командироването. Препоръчано е
също така ответникът, в качеството на работодател да спазва разпоредбите на трудовото
законодателство и да отчита работното време на лицата, които извършват транспортна
дейност по транспорт в индивидуален дневник по образец за отчитане на работното време.
На 17.09.2020г. на ответното дружество е извършена проверка и от НОИ, ТД - Благоевград,
като на основание чл.58, ал.1 от КСО е издаден и протокол №5103-01-10 от 17.09.2020г. за
резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 11.08.2020г. с Б.А. Д.. В
цитирания протокол при анализ на причините за възникване на злополуката е посочено, че
съгласно представеното медицинско свидетелство за смърт е видно, че е установено
нетравматично увреждане. В тези случаи - когато има увреждане с нетравматичен произход,
разпоредбата на чл.60, ал.2 от КСО изисква разпореждането по ал.1, с което злополуката се
признава или не се признава за трудова, да се издава въз основа на решението на органите,
осъществяващи експертизата на работоспособността. В протокола са констатирани същите
нарушение и са дадени препоръки, идентични с тези, констатирани в протокола от
проверката на органите на Дирекция Инспекция по труда - Благоевград.
От представената сметка №0016162 от 13.08.2021 г. и фискален бон към нея е видно, че
лицето Л.М. Г. е заплатил в брой на „Обредна дейност“ ЕООД сумата от 1397,77 лв., с
основание за плащането – погребение по договор №2531 от 12.08.2020 г. на Б.А. Д.. В
представения на л.11 от първоинстанционното дело договор № 0002531/12.08.2020 г., във
връзка с който е извършено плащането, няма данни за възложителя, нито негов подпис.
Налице е единствено подпис на изпълнителя. Представена е по делото и преведена на
български език фактура от 13.08.2020 г. за сумата от 250 евро, с отразено заплащане на тази
сума от лицето Л.М. Г. на основание погребални услуги – за извършването на балсамация на
трупа на Б. Д..
Представен е по делото и фискален бон – на л.12 от първоинстанционното дело, с отразен
купувач – адвокат Л.Г., установяващ закупено на 11.08.2020 г. гориво на обща стойност с
4
ДДС от 65,50 лв.
По делото като доказателство от ищеца е представена и разписка за получена сума от
17.08.2020 г., с която Л.М. Г., ЕГН **********, е посочил, че е получил от В.Д. И., ЕГН
**********, в качеството й на родител и законен представител на малолетния й син – М. Б.
ДЗ., ЕГН **********, сума в размер на 1952, 16 лв., като възстановяване на заплатени от
Л.М. Г. разходи, свързани с репатриране на трупа от Гърция до България и за погребението
на Б.А. Д., ЕГН **********.
По делото е представена и декларация, в която В. Д. ИВ., ЕГН **********, в качеството си
на родител и законен представител на малолетния си син М. Б. ДЗ., ЕГН **********,
последният като законен наследник на покойния си баща Б.А. Д., ЕГН **********, е
декларирала, че потвърждава верността на представената по делото разписка от 17.08.2020 г.
Заявява, че с изплащането на сумата от 1952, 16 лв. е изпълнила парично задължение към
Л.Г., защото той няма задължението да заплаща каквито и да е разходи за погребението на Б.
Д., който е баща на детето й.
При така изложените по-горе факти, установени правилно и от първостепенния съд, същият
е приел, че предявения иск с правно основание чл.28, ал.5 НСКСЧ вр. с чл.59 ЗЗД е
неоснователен. На първо място, като аргумент за отхвърляне на иска е посочено, че не се
установило твърдението на ищеца, че в случая се касаело до трудова злополука, а само при
наличието на такава разходите във връзка с транспортирането на починалия командирован
работник, следвало да са за сметка на ведомството или предприятието, когато
застрахователната полица не ги покрива. На второ място, районният съд е посочил, че
основание за претендиране на разходите по чл.28, ал.5 НСКСЧ е налице само в случаите,
когато има застраховка, но покритието й не е достатъчно да покрие действително
направените разходи, а случая такава медицинска застраховка не била сключена с
починалия командирован работник. На следващо място, РС е посочил, като самостоятелно
основание за отхвърляне на предявения иск и това, че ищецът не бил установил той да е
извършил претендираните разходи на посоченото основание и размер и че това
имуществено разместване е станало от средства, принадлежащи изключително към
патримониума на ищеца. Изложени са съображения в подкрепа на това становище.
Решението е незаконосъобразно.
Изводите до които е стигнал районният съд за отхвърляне на исковата претенция са
неправилни.
Неправилни, на първо място, са изводите на първостепенния съд, че в казус като настоящия
при липса на категорични доказателства, установяващи злополуката, в резултат на която е
починал командирования работник, като трудова, не е налице основание за заплащане на
всички, свързани с това разходи, вкл. разходите за транспортирането му до Република
България, от страна на ведомството или предприятието, когато застрахователната полица не
ги покрива. Тези изводи са в резултат на неправилно тълкуване на относимата в случая
норма на чл.28, ал.5 НСКСЧ. Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.5 НСКСЧ при смърт на
5
командированото лице всички свързани с това разходи, включително разходите за
транспортиране на командирования до Република България, са за сметка на ведомството или
предприятието, когато застрахователната полица не ги покрива. Очевидно е, че в случая
тази норма не поставя каквото и да е изискване смъртта на командирования в чужбина
работник да представлява трудова злополука по смисъла на чл.55 КСО, за да се възложат в
тежест на работодателя (при липса на сключена медицинска застраховка) всички свързани
със смъртта му разходи, в това число и тези за транспортиране на командирования до
Република България. Ето защо и изводите на районния съд, че след като липсват
доказателства за признаване на смъртта като трудова злополука, не е налице и основание за
заплащане на свързаните с нея разходи, не почиват на закона, поради което и няма как да
бъдат споделени от въззивния съд.
За да се ангажира на основание чл.28, ал.5 НСКСЧ отговорността на командироващият
работодател за разноските, свързани със смъртта на командирован работник, е необходимо и
достатъчно да са налице две положителни и една отрицателна предпоставка. Положителните
предпоставки са: 1) работникът да е бил командирован от своя работодател в чужбина и 2)
да е настъпила смъртта на работника в рамките на времевия период на командироването му.
Отрицателното условие, което следва да е налице, е медицинската застраховка
(застрахователната полица) да не покрива съответните разходи или такава застраховка
въобще да не е била сключена в нарушение на изискването на чл.28, ал.1 НСКСЧ. Във
връзка с последно посоченото отрицателно условие, съдът намира за необходимо да посочи,
че не споделя изразеното становище от районния съд, че основание за претендиране на
процесните разходи е налице само когато има сключена медицинска застраховка, но
покритието й не е достатъчно да покрие действително направените разходи. Това становище
не почива на формалната логика и разума на закона. Няма никаква логика разходите по
транспортирането на починалия работник и всички свързани със смъртта му разходи да се
покриват от командироващия работодател при сключена медицинска застраховка, която не
покрива съответните разходи, а същевременно да не се покриват от него при липсваща
въобще медицинска застраховка. И в двата случая разходите не са покрити от съответна
медицинска застраховка – в първия случай, защото не са обхванати от покритието на
сключената такава, а във втория – защото изобщо липсва застраховка, поради което
становището на районния съд, че приложението на чл.28, ал.5 НСКСЧ изисква сключена
медицинска застраховка, която не покрива съответните разходи, не се споделя от въззивния
съд. Още повече, че сключването на съответна медицинска застраховка по арг. от чл.28, ал.1
НСКСЧ е задължение на работодателя, а не на работника, и няма каквато и да е правна, а и
житейска логика неизпълнилият задължението си за сключване на медицинска застраховка
командироващ работодател, да е в по-привилегировано положение от работодателя,
изпълнил задължението си по чл.28, ал.5 НСКСЧ.
С оглед установените по делото факти, съдът намира, че първите два положителни факта са
доказани по делото. От една страна, по делото се установи безспорно, че работникът Б.А. Д.
е бил командирован от „Т.Б.“ ЕООД със задача „международен транспорт“ до Гърция –
6
„Sholari – Lagadas“ и обратно, за срок от 11.08.2020 г. Наличието на този факт не се оспорва
и от ответника. От друга страна, по делото е установен и факта, че лицето е починало
именно по време на командироването му в Р Гърция на 11.08.2020 г., който факт също не е
спорен между страните. Липсват данни и за изпълнение от страна на работодателя на
задължението му по чл.28, ал.1 НСКСЧ за сключване на медицинска застраховка във връзка
с командироването. Ето защо съдът намира, че в процесната хипотеза нормативно задължен
да покрие разходите, свързани със смъртта на командирования служител, по арг. от чл.28,
ал.5 НСКСЧ е командироващият работодател.
Същевременно с гореизложеното, съдът намира, че в случая са налице и предпоставките на
чл.59 ЗЗД.
На първо място, налице е обедняване на ищеца, изразяващо се в намаляване на
имуществото му, като е доказан и конкретният размер на намаляването. Тук следва да се
посочи, че представените от ищеца в хода на делото писмени доказателства – Фактура
№0016162/13.08.2020 г., издадена от „Обредна дейност“ ЕООД, Фактура №404/13.08.2020
г., издадена от Е.З. – съдебен лекар, и Фактура №********** от 11.08.2020 г., издадена от
„Н.п.“ ЕООД, неоспорени по надлежния процесуален ред, установяват по безспорен и
категоричен начин факта, че Л.М. Г. е заплатил разходи във връзка с транспортирането на
починалия Б. Д. и погребението му в общ размер на 1952, 16 лв., в това число: сумата от
1397, 70 лв. за репатриране на трупа от Гърция до България и погребението, 250 евро (488,
96 лв.) за балсамация на трупа и 65, 50 лв. за гориво. По делото не е проведено оспорване на
тези документи, поради което съдът намира, че тези документи установяват, че Л.М. Г. е
заплатил разходи във връзка с транспортирането и погребението на Б. Д. в общ размер на
1952, 16 лв. По делото се установи също така по категоричен начин, че разходите, свързани
с транспортирането на командирования работник и с неговото погребение, възлизащи в общ
размер на 1952, 16 лв., са възстановени на Л.М. Г. от ищеца М.Б. Д., действащ чрез законния
му представител В.Т. И.. Доказателство в тази насока е представената разписка от 17.08.2020
г., от която се установява, че М.Б. Д., чрез законния си представител В. Д. ИВ., е
възстановил на Л.М. Г. заплатените от последния разходи във връзка с репатриране на трупа
на Б. Д. от Р Гърция до Р България и за неговото погребение, в общ размер на 1952, 16 лв.
Неправилно районният съд не е кредитирал въпросната разписка като доказателство,
установяващо плащане на въпросната сума от ищеца в полза на Л.М. Г.. Неправилно е
прието, че този документ, като частен документ, съдържащ изгодни за издателя си факти и
обстоятелства, не следва да се кредитира относно верността на отразените в него изявления.
В случая, разписката е издадена от трето по делото лице (не от ищеца), поради което и
възприетото в практиката становище, че частни документи, които съдържат изгодни за
издателя си факти и обстоятелства, не следва да се кредитират относно верността на
отразеното в тях, не намира приложение в настоящия случай. Представената разписка по
делото е такава по чл.77 ЗЗД. Тази разписка се предоставя от кредитора на длъжника и
доказва изпълнението на задължението съгласно разпоредбата на чл.77, ал.1 ЗЗД.
Получателят (в случая трето по делото лице) е свидетелствувал „против себе си“, че е
7
получил сумата по разписката, длъжникът е имал право на същата по арг. от чл.77, ал.1 ЗЗД
и доколкото не са събрани данни в обратната насока, следва да се приеме, че посоченият
документ представлява разписка по смисъла на чл.77, ал.1 ЗЗД и доказва, че споменатата
сума е заплатена от ищеца, чрез законния му представител, в полза на Л.М. Г.. Необходимо е
още да се посочи в тази насока и възприетото в практиката становище, че всяко писмено
изявление на едно лице, че е получило парична сума от друго лице, представлява разписка
по смисъла на чл.77, ал.1 ЗЗД и доказва плащането (по арг. и от т.1 на Тълкувателно
решение */06.11.2013 г. на ОСГТК – ВКС). Следователно, налице е обедняване на ищеца,
изразяващо се в намаляване на имуществото му със сумата от 1952, 16 лв., възстановена на
Л.М. Г..
Доказано се явява и наличието на обогатяване в патримониума на ответника и размера на
обогатяването. Тогава, когато едно лице понесе разход, който е бил длъжен да направи друго
лице, е налице обогатяване на ответника под формата на спестяване на разход. За да се
приеме, че има обогатяване на ответника под формата на спестени разходи в хипотезата на
чл.59 ЗЗД е нужно да се установи дали съобразно нормативно установени или други
показатели ответникът е следвало да извърши съответните разходи. В случая, съдът прие по-
горе, че именно върху ответното дружество по арг. от чл.28, ал.5 НСКСЧ е тежало
задължението да покрие разходите, свързани със смъртта на командирования служител Б.А.
Д., в това число и тези по транспортирането му от Р Гърция до Р България. След като върху
ответникът е тежало задължението да покрие коментираните разходи, а вместо него ги е
покрил ищеца, следва да се приеме, че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на
ищеца, тъй като е спестил разход, който е следвало по силата на закона да направи. И тъй
като разходът в случая е доказан и е в общ размер на 1952, 16 лв., съдът намира, че именно с
тази сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца.
На следващо място, съдът намира, че е имущественото разместване произтича от един и
същи факт. В случая общият факт, от който произтичат обедняването и обогатяването е
заплащането на разходите за транспортирането до Р България и за погребението на
починалия командирован работник Б. Д.. В резултат на така осъщественият факт на
плащане, ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил, спестявайки разходи, които е бил
длъжен по арг. от чл.28, ал.5 НСКСЧ да направи.
По отношение на последната предпоставка - липса на основание за имущественото
разместване, тя подлежи на доказване от ищеца, но доколкото се касае за отрицателен факт
и с оглед невъзможността да се изчерпят всички възможни основания за недължимост на
претенцията, тежестта се свежда до оборване на наведените от ответника основания.
Ответникът следва да се брани чрез възражения относно наличие на основание и дължимост
на престацията, а ищецът следва да докаже, че не съществува наведеното от ответника
основание. В случая, ответникът в отговора на исковата молба по реда на чл.131, ал.1 ГПК
не е навел каквито и да е възражения относно наличието на основание и дължимост на
заплатените разходи от ищеца, респ. не са представени и доказателства в тази насока,
поради което съдът намира, че по делото е налице и последната от предпоставките по чл.59
8
ЗЗД, а именно липса на основание за имущественото разместване.
В този контекст атакуваният акт ще следва да се отмени изцяло, като противоречащ на
материалния и процесуален закон, и вместо него исковата претенция следва да се уважи.
С оглед възприетото разрешение ответникът дължи на жалбоподателя направените по
делото разноски пред двете инстанции, които според доказателствата по делото възлизат в
общ размер на 188, 14 лв., в това число: 78, 09 лв. – държавна такса за образуване на
исковото производство, 5 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист, 66 лв. –
държавна такса по сметка на ЧСИ във връзка с допуснатото обезпечение, 39, 05 лв. –
държавна такса за въззивно обжалване на решението.
Следва също така, на основание чл.38 ЗАдв., да се осъди ответникът да заплати на
процесуалния представител на ищеца – адв.Л.М. Г., сумата в общ размер на 733, 30 лв. за
осъщественото безплатно процесуално представителство пред двете съдебни инстанции (по
366, 65 лв. за всяка инстанция).
Водим от гореизложените съображения, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение №92451 от 17.03.2021 г., постановено по гр.д.
№2116/2020 г. по описа на РС-Благоевград, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Т.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград,
п.к. *, ул.„П.“ *, представлявано от управителя – М.Б.С., да заплати на М. Б. ДЗ., ЕГН
**********, представляван от своята майка и законен представител В.Д. И., ЕГН
**********, сумата в размер на 1952,16 лева (хиляда деветстотин петдесет и два лева и 16
стотинки), представляваща направени разходи за репатриране трупа и за погребение на
покойния работник - Б.А. Д., с ЕГН **********, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
На основание чл.127, ал.4 ГПК присъдената сума може да бъде заплатена по следната
банкова сметка: IBAN: *** (BGN), BIC: ***; при банка: „УниКредит Булбанк“ АД.
ОСЪЖДА „Т.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград,
п.к. *, ул.„П.“ *, представлявано от управителя – М.Б.С., да заплати на М. Б. ДЗ., ЕГН
**********, представляван от своята майка и законен представител В.Д. И., ЕГН
**********, сумата в размер на 188, 14 лв. (сто осемдесет и осем лева и четиринадесет
стотинки), представляваща сторени разноски пред двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА „Т.Б.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград,
п.к. *, ул.„П.“ *, представлявано от управителя – М.Б.С., да заплати на адв.Л.М. Г., л.адв.
№***, с адрес: с.К., общ.П. ул.“С.К.“ *, на основание чл.38 ЗАдв., сумата в размер на 733, 30
лв. (седемстотин тридесет и три лева и тридесет стотинки) за осъщественото безплатно
процесуално представителство пред двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10