Р Е Ш Е Н И Е
№161 12.07.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на
осми юли две хиляди и деветнадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Берберва - Георгиева
Секретар:
Атанаска Ганева
като
разгледа докладваното от съдия М.Берберова - Георгиева
административно
наказателно дело № 447 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на А.О.А. с ЕГН ***********, в
качеството й на управител и едноличен собственик на „АЛЕВ 2009“ с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:*** и с адрес за призоваване: гр.Несебър,
обл.Бургас, ул.“Х.К.“ № 18 против
Наказателно постановление № 425337-F401428 от 13.02.2019г.
на Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на
НАП/,
с което на основание чл.185, ал.2, изр.второ във връзка с чл.185, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за
административно нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с
чл.118, ал.4 от ЗДДС. Моли се съда да постанови
решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно
заседание се явява лично управителят на дружеството-жалбоподател представител и
поддържа жалбата си. Не сочи нови доказателства.
Процесуалният
представител на ТД на НАП – гр.Бургас в съдебно заседание оспорва жалбата, като
неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно. Също не представя нови
доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в
законоустановения срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен
интерес, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид
исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като
съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
При извършена
проверка на 10.08.2018г., в търговски обект – баничарница, находящ се в
гр.Несебър, ул.“Х.К.“ № 18, стопанисван от „А.2.“ ЕООД, инспекторите по приходите при ЦУ на НАП установили,
че задълженото лице не е отпечатало в срок месечен отчет от фискалното
устройство в обекта за месец юли 2018г. Констатираното нарушение е отразено в
ПИП № 0224759 от 10.08.2018г., въз основа на който на жалбоподателя е съставен
акт, а впоследствие е издадено атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с
жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото.
Съдът в
контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и
служебно закононарушенията на акта за установяване на административно нарушение
и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи, намери за установено следното:
Законът изисква
изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и
обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от
административно-наказващия орган. Не се установява наличието на съществени
процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно
постановление. Същите са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната
компетентност. Описаната в акта
фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени и
гласни доказателства и не се оспорва от жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.41 ал.1
от Наредба № Н - 18/13.12.2006 г. на МФ, в 7-дневен срок след изтичане на всеки
месец и година, лицето по чл.3 от Наредбата отпечатва съкратен отчет на
фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период. В
конкретния случай за месец юли 2018г. отчетът е следвало да се отпечата в срок
до 07.07.2018г. включително. От представената
при проверката КДФО за текущата 2018г. било установено, че за месец юли 2018г. нямало
отпечатан съкратен отчет от фискална памет до 07.07.2018г., включително.
Последното се потвърждава и от показанията на актосъставителя В.Т., присъствал
при констатиране на нарушението. Същият установява пред съда, че при
извършената проверка на касовата книга в процесния обект, липсвали два месечни
отчета, единият от които за месец юли 2018г.
Безспорно
се установява, че „А.2.“ ЕООД е извършвало търговска дейност в обект –
баничарница, находяща се в гр.Несебър, ул.“Х.К.“ № 18, с надлежно регистрирано
фискално устройство „Дайтекс“ с ИН на ФУ DT329619 и ИН на ФП 02329619,
чрез което да се отчита оборота в обекта. Нарушението се състои в липсата на
дължимото поведение в определения от закона срок и форма, каквото е
отпечатването и прилагането в касовата книга на месечен отчет за месец юли
2018г. Правилно е определен и субектът на административнонаказателната
отговорност, а именно дружеството, извършващо търговската дейност.
Същото безспорно е лице по чл. 3 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ. Ето защо и е правилен изводът на съставителя на акта и издателя на
постановлението, че с поведението си, изразило се в бездействие, „А.2.“ ЕООД е
осъществило нарушение на посочената разпоредба на чл. 41 ал. 1 от Наредбата
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Доколкото се касае до нарушение, осъществено от
юридическо лице, в случая не се издирва въпросът за вината и с факта на
установеното бездействие в законовия седемдневен срок от изтичане на периода, а
именно до 07.07.2018г., е налице осъществяване състава на нарушението.
При така
установените факти АНО е приложил и правилната
санкционна норма. Извършеното от жалбоподателя нарушение е било подведено
под санкционната нормата на
чл.185, ал.2, изречение последно, вр. ал.1 от ЗДДС, съгласно
която, когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. Що се отнася до размера на наложената на дружеството имуществена санкция,
съдът като взе предвид, че същата е определена към предвидения
от закона минимален размер, счита, че съответства на вида и характера на
извършеното административно нарушение и в максимална степен би способствала за
постигане целите на специалната, и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Предвид
гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна, поради
което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателното
постановление – потвърдено, като законосъобразно.
Мотивиран от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 425337-F401428 от 13.02.2019г.
на Началник Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на
НАП/,
с което на основание чл.185, ал.2, изр.второ във връзка с чл.185, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на „АЛЕВ 2009“ с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:*** и с адрес за призоваване: гр.Несебър, обл.Бургас, ул.“Х.К.“ №
18, представлявано от управителя А.О.А. с ЕГН ***********, е наложено административно наказание – имуществена санкция
в размер на 500 /петстотин/ лева, за
административно нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във връзка с
чл.118, ал.4 от ЗДДС
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: