№ 193
гр. Благоевград, 10.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Търговско дело №
20231200900175 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба, подадена от Т. Г.
Т., ЕГН **********, с адрес гр. Благоевград, ул. „адрес“ № 59, чрез адв. Е. Д., със съдебен
адрес: гр. Благоевград, ул. „адрес“ № 1, ет. 1, офис № 3, против „Динамик Тийм“ ООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „адрес“ № 1,
представлявано от управителите Т. Г. Т. и Д.Й.И..
С исковата молба се иска от съда да бъде постановено решение, с което на правно
основание член чл. 155, т. 1 ТЗ съдът да прекрати „Динамик Тийм“ ООД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „адрес“ № 1, представлявано от
управителите Т. Г. Т. и Д.Й.И..
С разпореждане № 72 от 09.02.2024 г., съдът е дал ход на исковата молба като е
указал препис от същата да се връчи на ответника.
Видно от материалите по делото в указания на ответника двуседмичен срок е
депозиран писмен отговор по подадената искова молба.
По допустимостта: Съдът намира, че така предявеният иск е допустим и следва да
бъдат разгледан. При проверка на исковата молба, редовността на разменените книжа съдът
констатира, че при наличието, както на процесуални предпоставки, така и на материалните
условия, надлежно е упражнено правото на иск, изпълнена е процедурата по чл.367 ГПК,
поради което и на основание чл.374, ал.2 ГПК делото следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект за
доклад по делото.
По доказателствата: Приложените към исковата молба и допълнителната искова
писмени документи са допустими и относими и следва да бъдат допуснати и приети като
писмени доказателства по делото.
Следва да бъде уважено искането на ищеца като бъде допуснат до разпит един
свидетел при режим на довеждане с чиито показания ще установи обстоятелствата относно
дезинтересираността на съдружника Д. И. спрямо дейността на дружеството и липсата на
контакт между съдружниците.
Съдът намира за процесуално допустимо искането на ответника за задължаване на
ищеца да представи писмени доказателства, а именно: справка от НАП дали от страна на
дружеството има назначени служители/работници, за периода от датата на регистрацията му
до датата на издаване на справката, както и справка дали са изплатени възнагражденията им.
1
Предвид обстоятелството, че към допълнителната искова молба са приложена справка за
наличие или липса на задължения и удостоверение за декларирани данни, издадени от ТД на
НАП, София не се налага повторното им изискване.
На основание чл. 374, ал. 2 от ГПК страните следва да бъдат напътени към медиация
и постигане на спогодба за решаване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 374, ал. 1 и 2 от ГПК, във връзка с чл. 146 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.05.2024 г. от
09.00 ч., за която дата и час да се призоват страните на посочените по делото адреси.
На основание чл. 374, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът СЪОБЩАВА
НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права на ищеца и възражения на
ответника:
Твърди се в исковата молба, че ответното дружество е създадено под
организационната форма на ООД, считано от 23.03.2023 г. с двама съдружници при равно
дялово участие от капитала, като единият е ищеца Т. Т., а другия Д. И.. От регистрация на
дружеството не е започвало търговска дейност и не са подавани заявления (с изключение на
такива за промяна на седалището и адреса на управление) за обявяване на актове, съответно
в електронното дело на търговеца няма обявени годишни финансови отчети. Също така се
твърди, че от датата на учредяване на ответното дружество до момента ищецът няма контакт
с другия съдружник и управител. Отсъствието на съдружника И. за продължителен период
от време, сочи, че същата не е заинтересована от дружествените работи. От друга страна
равното дялово участие на двамата съдружници превръща това отсъствие в сериозна пречка
за осъществяване на ред корпоративни действия, за които законът изисква мнозинство
повече от половината от записания капитал на дружеството. Също така липсата на воля у
съдружника И. води до невъзможност за приемане на решения от общото събрание на
съдружниците. Налице е и невъзможност за прекратяване на дружеството по решение на
общото събрание на съдружниците поради изискване за единодушие за взимане на
решението.
Предвид горното ищецът е на мнение, че изначалната липса на търговска дейност,
дезинтересирането на съдружника И., вписана като управител на дружеството и
невъзможността за осъществяване на контакт между съдружниците по вина на последната
противоречи на целите, за които дружеството е създадено, а именно обединяване на две или
повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства, съгласно чл. 63, ал. 1 от
ТЗ. Посочените обстоятелства в съвкупност сочат наличието на предпоставките по чл. 155,
т. 1 от ТЗ, налагащи прекратяване на търговското дружество. Изложено е становище
относно практиката на съдилищата относно понятието „важни причини“ по смисъла на чл.
155, т. 1 от ТЗ.
Депозиран е писмен отговор от назначения от съда особен представител на
ответното дружество адв. Е. П., в който се сочи, че предявения иск е допустим, но по
неговата основателност ще изрази становище след събиране на необходимите доказателства.
Цитирана е съдебна практика относно понятието „важни причини“ за прекратяване на
дружество по смисъла на чл. 151, т. 1 от ТЗ. Според особения представител на ответника
нежеланието на някой от съдружниците за участие в стопанския живот чрез дружеството, не
2
е законово основание като важна причина за прекратяването му. Само бездействието на
съдружник, при недоказано поведение на същия, обективно препятстващо активността на
останалите и възможността им да организират дейността на дружеството не обуславяло
наличието на важна причина за прекратяването му.
Предвид посоченото моли да бъде оставен без уважение депозирания иск.
Депозирана е допълнителна искова молба по реда на чл. 372 от ГПК, в който
позовавайки се на приложените удостоверение за липса на задължения и удостоверение за
декларирани данни, сочи, че ответното дружество няма задължения, както и че липсват
подадени декларации за регистрация като самоосигуряващо се лице, т.е. липсват подадени
декларации за започване на дейност на дружеството – ответник след неговата регистрация.
Депозиран е допълнителен отговор по реда на 373 от ГПК, в който не възразява да е
приемат приложените от ищеца писмени доказателства. Поддържа изразеното становище в
първоначалния отговор относно наличието на „важни причини“ за прекратяване на
дружество с ограничена отговорност.
2. Правна квалификация на претендираните от ищеца права и възражения на ответника:
Предявеният иск е с правно основание чл.155, т.1 от ТЗ;
Направените от особения представител на ответника възражения срещу
основателността на иска е обособено като процесуално правно средство за защита срещу
иска.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават - няма такива;
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива;
5. Разпределение на доказателствената тежест - в доказателствена тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е съдружник в ответното
дружество, наличието сочените в обстоятелствената част на исковата молба „важни
причини” за прекратяването на ответното търговско дружество - невъзможност за
функциониране, липса на стопанска дейност, невъзможност за осъществяване на
контакт с другия съдружник, като тяхната значимост се преценява с оглед интересите
на дружеството като стопански субект и основната цел при създаването му -
упражняването на търговска дейност с цел извличането на печалба, а не от интересите
на отделния съдружник.
УКАЗВА на страните, че доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти, принадлежи на страната, която твърди в настоящето производство тези факти.
ПРЕДСТОВЯ възможност на страните да изразят становище по доклада по делото и
да ангажират съответните доказателства до приключване на първото открито съдебно
заседание по делото.
ПРИЕМА И ПРОБЩАВА към доказателствения материал по делото приложените
към исковата молба и допълнителната искова молба писмени доказателства.
ДОПУСКА
ДОПУСКА до разпит на страната на ищеца един свидетел при режим на довеждане
за първото открито съдебно заседание, с чиито показания ще установи обстоятелствата
относно дезинтересираността на съдружника Д. И. спрямо дейността на дружеството и
липсата на контакт между съдружниците.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца по реда на чл. 190 от ГПК в срок до приключване на първото
открито съдебно заседание да представи по делото справка от НАП дали от страна на
дружеството има назначени служители/работници, за периода от датата на регистрацията му
3
до датата на издаване на справката, както и справка дали са изплатени възнагражденията им.
УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне на посоченото доказателство по арг. на чл. 161 от
ГПК, съдът може да приеме за доказани фактите, за които страната създава пречки за
събиране на доказателства.
На основание чл. 374, ал. 2 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че медиацията е извънсъдебна процедура за разрешаване на
съдебни спорове с участието на страните по делата, техните адвокати и специално обучени
за това медиатори. Тази процедура е доброволна за страните и те сами решават как да се
разреши спорът им при взаимно приемливи за тях условия, което води до бързо,
окончателно, безпристрастно, ефективно и икономично приключване на спора. Отказът на
страните да участват в процедура по медиация или непостигането на медиационно
споразумение за разрешаване на спора след такова участие, не влияе върху изхода на спора
и неговото решаване от съда.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, която същите могат да представят в съдебно
заседание в писмен вид и която следва да съдържа обективираното им съгласие по спорните
въпроси, да не противоречи на закона и морала, за да бъде одобрена от съда. При
постигането на спогодба, одобрена от съда, производството по делото ще бъде прекратено,
като страните ще заплатят в половин размер дължимите се разноски по воденето на
настоящото производство - държавна такса, евентуално разноски за вещи лица и др. под.,
както и ще спестят време и отсъствия от работното си място по повод на явяванията си в
съдебни заседания. □ Страните могат да постигнат и извънсъдебна спогодба, като в този
случай ще следва да депозират молба за оттегляне на иска и прекратяване на настоящото
производство.
УКАЗВА на страните следнотоВ случай, че страната, която живее или замине за
чужбина за повече от един месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Когато посочените лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени /чл. 40 от ГПК/.
Страната която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото
и се смятат за връчени /чл. 41 от ГПК/. □
Препис от настоящото определение да се връчи и на двете страни.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
4