Решение по дело №17289/2013 на Софийски градски съд

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София, 19.05.2014 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – VІ бр. състав, в публично заседание на седми април две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ГЕОРГИЕВА

 

при  секретаря Т.В. и с участието на прокурора НЕЛИ ЗЛАТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Георгиева гр.д.№17289 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 22а и следващите от Закона за закрила на детето (ЗЗДт).

Образувано е по молба на М.П. - Централен орган по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от ** октомври **** г., което е изпратило по компетентност на Софийски градски съд постъпилата до него молба на А.В., гръцки гражданин, подадена по реда на чл. 8 от посочената Конвенция, с искане за връщане на дъщеря му П. В., родена на *** г., в държавата по обичайното й местопребиваване Г., заедно с придружаващите я документи с превод на български език.

Поддържа се, че след преглед на молбата на г-н В. и на представените от него документи, се установява, че по съдържание те съответстват на изискванията за задължителната информация, съгласно чл. 8, букви a-d от Хагската конвенция, която разпоредбата изисква молбата за връщане на дете да посочва данни за самоличността на детето и родитЕ.е, основанията за направеното искане за връщане, информация за местонахождението на детето и за лицето, при което се намира. Твърди се, че документите са представени в превод на български език, което прави молбата от формална страна допустима.

В молбата се излага, че молителят и българската гражданка М. П. В., родена на *** г. в П., са сключили брак на ******** г. в гр. С., Б.. Семейството се установило да живее в село Д., област С. в Г.. На 06.09.2011 г. се ражда дъщеря им П. В.. Видно от изпратеното удостоверение за семейно положение, издадено от Община Н.З., С. родитЕ.е и детето са вписани в регистъра на населението. Детето е било под медицински контрол също по месторождението си в Г. и е записано за учебната 2013/2014 г. да посещава училище за предучилищно образование, като заявлението е подадено от майката М.В.. Според г-н В. отношенията в семейството му са били нормални. През м. август 2013 г. съпругата му поискала да замине за Б., за да уреди имотни отношения и да се види с родитЕ.е си. На 29.08.2013 г. съпрузите заедно с дъщеря им пристигнали в гр. П. и отседнали в хотел „Е.“. В ранния следобед съпругата слязла във фоайето на хотела заедно с детето, а той останал в стаята, за да си почива. По-късно от служител на хотела получил личните си документи и ключовете на колата. Тогава установил, че съпругата и детето са изчезнали и тъй като не могъл да се  свърже с нея по телефона потърсил съдействие от полицията за издирване на дъщеря му. Било установено, че г-жа М.В. има адресна регистрация на три адреса, както и че има още две други деца. На 31.08.2013 г. молителят се върнал в Г. и подал заявление в полицията за изчезнали ценни вещи от дома му. Получил обаждания от съпругата си за среща в П., на която да види детето. На 13.09.2013 г. се състояла такава среща в П. в присъствието на бившия съпруг на г-жа В. и нейна приятелка. Г-жа В. поставила условие на молителя да изплаща месечна издръжка от 1000 лева, ако иска да вижда дъщеря си. На 11.09.2013 г. тя подала молба за развод пред Районния съд в гр. П.. Молителят също предявил иск за развод и за възлагане на родителските права пред съда в гр. С.. Съдебното производство пред Районния съд в гр. П. е било прекратено поради липса на компетентност на българския съд, според правилата на Регламент № 2201/2003 г..

Твърди се, че в случая на г-н В. е налице обичайно местопребиваване на детето в Г. след раждането му и на родитЕ.е след сключването на брака им. Семейството е пристигнало в Б. през м. август 2013 г. с намерение за кратък престой и след това да се завърне в семейното жилище в Г.. Оставането на майката и детето в Б. е извършено в разрез с първоначално декларираните от нея намерения и без съгласието на бащата, както по отношение на правото му да живее съвместно с детето си и да полага грижи за него, така и на правото му да взима решения за определяне на обичайното местопребиваване на дъщеря си. Майката едностранно и без постигнато съгласие с другия родител променя обичайното местопребиваване на детето и прекъсва упражняването на родителските права от страна на бащата.

Посочва се, че детето П. В. е локализирано в Б. на адрес: гр. П., ул. „А. М.“ № **, отглеждано в дома на майката М.В.. В Министерството на правосъдието е постъпила информация за положението на детето, подготвена от Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане”, гр. П., в който са отразени твърдения на г-жа В. за обстоятелствата, довели до преместването й с дъщеря й П. в Б. през лятото на 2013 г., като изложените от нея аргументи са в противоречие с писмените изявления на молителя.

 Приложени са: Молба по чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, подадена от А.В. - оригинал; Пълномощно по смисъла на чл. 28 от Хагската конвеция от 1980 г.; Акт за сключен брак на А.В. и М. В.; Акт за раждане на П. В.; Удостоверение от кмета на община Н.З., Г. за семейно положение; Уверение от от д-р Анастасиос за ваксинации на П. В.; Уверение от Центъра за предучилищно образование на община Н.З. за подадено заявление за регистрация на детето П. В. за учебната 2013/2014 г.; Протокол от 04.09.2013 г. от полицията в Н.З. за подадена жалба за кражба от А.В.; Извлечение от гръцкото законодателство относно родителските права; Социален доклад от дирекция „Социално подпомагане” - гр. П. за положението на детето П. В..  

Постъпил е отговор от ответната страна, в който се твърди, че молбата е допустима, но неоснователна, поради следното: детето има българско гражданство и в негова интерес е да живее в Република Б.; не е налице незаконно прехвърляне или задържане на детето, тъй като бащата не е упражнявал ефективно родителските права по отношение на детето; бащата е дал съгласие за извеждане на детето. Посочва се, че съществува сериозна опасност връщането на детето в Г. да го изложи на заплаха от психическо увреждане и да го постави в неблагоприятна ситуация в сравнение с тази в Б., като в тази насока се излагат подробни съображения. Направено е искане молбата да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.

Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за неоснователност на молбата.

В хода на настоящото съдебното производство СЪДЪТ Е ИЗСЛУШАЛ СТРАНИТЕ. 

Молителят А.В. поддържа молбата. Заявява, че със съпругата си и детето дошли  в Б. на 28.08.2013 г. и се настанали в хотел в П.. Той останал в стаята, за да си почине, а съпругата му отишла с детето в ресторанта на хотела да обядват и „избягала”. Лична му карта била на рецепцията. Вечерта останал в хотела. На следващата сутрин отишъл в полицията и дал показания. Посетил гръцкото посолство, където му казали, че трябва да си намери адвокат, защото съпругата му е „изчезнала” без негово съгласие. Заявява, че и че преди това един път е давал е съгласие тя да изведе дъщеря им. Оставил ги за една седмица в Б., след което е дошъл и взел само детето. От документите, които видял, знаел адреса на родитЕ.е на съпругата си, но не я е търсил при тях. Разговаряли са само по телефона. След август 2013 г. идвал в Б. два-три пъти, за да види детето. Съпругата му била категорична, че е по - добре да живее в Б., отколкото в Г..

Ответницата М.В. заявява, че е молила съпруга си да идват в Българя, защото тук има още две деца, но той не й позволявал. На 28.08.2013 г. съпрузите и дъщеря им дошли в Б.. Отседнали в хотел „Е.” в П., защото съпругът й отказвал да контактува с нейните родитЕ.е и другите й две деца. По повод на изразено от нея желание да се види тях се скарали и той й я ударил. Отишла в полицията в П., за да подаде жалба. Там регистрирали  посещението й, но й обяснили, че не могат да предприемат действия, тъй като съпругът й не живее постоянно в Б.. След това с детето отишла при родитЕ.е си, на които разказала, че в Г. е сама и изолирана,  освен това има случаи, когато със съпруга й се карали и той я удрял, но „там няма на кого да се оплаче”. РодитЕ.е й я разбрали. Изпратила на съпруга си съобщение, къде се намира. Той знаел адреса на родитЕ.е й, тъй като това бил единственият адрес, на който е регистрирана.  

 По делото са приети приложените към молбата и отговора писмени доказателства, както и писмените доказателства, допълнително представени от страните.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателствата, приема за установено следното от фактическа страна:

Страните са съпрузи. Сключили са граждански брак на ******** г.  в гр. С. – обл. Б., Б.. На 06.09.2011 г., в гр. С., Г. се ражда дъщеря им П. В.. Видно от Удостоверение за раждане №**********, издадено от гр. П., Община П., Област П., въз основа на акт за раждане №0610 от 04.11.2013 г., П. В. е родена на  *** г. от майка М. П. В. и баща А.В. и е с българско и гръцко гражданство. Семейството е регистрирано в Община Н.З., Област С., нас. Място Д., РГ. с дата на регистрация - 31.05.2012 г., което се установява от удостоверение за семейно положение на Област С., Община Н.З., РГ.. На детето са извършени имунизации от лекар в РГ. и по молба на майката В.М. е записана за предучилищно образование за учебната 2013/2014 г. в общ. Н.З., РГ..

Приети са доказателства за заведено от М. П. В. срещу  А.В. исково производство за развод пред РС П., което е прекратено, както и доказателства за предявен пред Едночленния първоинстанционен съд С. от А.В. срещу М.В. иск за развод и молба на А.В. срещу М.В. пред Едночленния първоинстанционен съд С. за възлагане на временни родителски права върху малолетно им дете, по която е има постановен съдебен акт за налагане на привременни мерки, като родителските права върху малолетното дете на страните П. В. се възлагат на молителя, временно и до издаването на решение по съдебната молба.

Допуснати са и РАЗПИТАНИ СВИДЕТЕЛИ, доведени от двете страни.

Свидетелката М. А. С., гръцка гражданска, неосъждана, без родство и дела със страните по делото, посочена от молителя, установява следното: Познава съпрузите от 4 години. Живее в с Д. - С.ка област на около 50 метра от къщата на А.. Запозната е с живота на семейството, тъй като били приятели. Пред нея М. не е споделяла, че има деца в Б. и не е присъствала на малтретиране на съпругата от съпруга. Съпрузите са обитавали втория етаж на двуетажна къща в село Д., състоящ се от една спалня, детска стая, хол с кухня, баня и тоалетна, а „дядовците” са ползвали долния етаж. На около шест километра от това село има детска ясла, като от яслата има автобус за децата. Детето е живяло повече време с майка си, защото бащата е работил на нивата и се е прибирал късно вечерта. Свидетелката  счита, че майката не е полагала добри грижи за дъщеря си, докато бащата е бил много нежен и отговорен родител. Той имал много работа от началото на април до  м. юли, когато се полива на полето. В този период А. ставал в 6 часа сутринта, връщал се за два-три часа да обядва, след което отивал на нивата и продължавал да работи докато се стъмни. От м. октомври до м. март нямал работа. Общувала повече с М., защото А. бил „на нивата”. От нея знае, че има връзка с друг мъж, но няма лични впечатления за това. Според свидетелката майката хранила насила детето и си е позволявала да го удря, докато бащата винаги се е грижил за дъщеря си, когато не е на работа. В супермаркет на селото съпрузите имали отворена сметка и от него М. могла да взема храни за детето, а относно дрехите, обувките тя е искала пари от мъжа си.  Когато съпрузите са били в Б. дъщеря им е оставяна при лелята на бащата.  

Свидетелката Е. Й. В. е майка на М. и установява следното: Дъщеря й заминала за Г. преди седем години, за да помага на родитЕ.е си и двете си деца, тъй като е била разделена с бащата на децата. Тя я подкрепила и децата останали при нея. Преди три години дъщеря й се омъжила за А. и от брака им се родило детето П.. Контактувала с дъщеря си по телефона и по скайп. Със съпруга си и сестра й ходили на гости на семейството в Г., но оставяли за по 24 часа. Има лични впечатления, че в същата къща живеят дядото, бабата и бащата на А.. Когато ги посетили за пръв път съпругът бил по-любезен, но не обичал да говорят помежду си на български, а те не знаели гръцки език. При тях имало условия да останат, когато са в Б., но А. не искал да идва в дома им и да контактува с тях. Когато разговорили по телефона или по скайп с дъщеря си, той непрекъснато й се карал, че говори много с тях, въпреки че разговорите продължавали около 10 минути. В отсъствието на съпруга си М. й се оплаквала, че си стои непрекъснато в къщи, че съпругът й не й давал пари  и ако трябва нещо да купи, после той го плащал. Дъщеря й гледала детето сама. Според свидетелката тя е грижовна майка. Обадила се на М. да дойде да види баща си, тъй като бил в тежко здравословно състояние, но съпругът й не я пуснал и въпреки това тя дошла за един ден. Когато и тя се разболяла и била в болница М. дошла със съпруга си и детето им, едва когато била изписана. От м. септември 2013 г. дъщеря й с детето живее при тях в гр. П.. Къщата, в която живеят се състои от сутерен и етаж - в сутерена има кухня и две стаи и едно мазе, а на етажа има кухня, две спални и хол. Всички обитават етажа, а сутерена не се ползва. Според свидетелката, след земетресението в гр. П. къщата не е опасна за живеене, което е установено от комисия. Дъщеря й имала самостоятелна стая, нямала постоянни доходи, но по два пъти в седмицата замествала диспечери във фирма, за което получавала минимални средства. Помагали й финансово, като заплащали храната, тока, водата, облеклото и таксата за детската ясла на детето. То не се отделяло от майка си, контактувало и с другите две деца на дъщеря й, които били ученици. Детето на страните знаело български и гръцки език. Бащата му се обаждал един път в седмицата, а дъщеря й му обяснявала, че той е в Г.. Държала детето да знае български и гръцки и не възпрепятствала контактите му с неговия баща. Когато се запознала със съпруга си М. споделила с него, че има две деца, но при гостуването им в Гръция той не е не е питал за тях.

Свидетелката Е. Е. П. живее на   семейни начала с бащата на две от децата на М.. Познава нея и  съпруга й. Правило й впечатление, че той се държи арогантно със съпругата си. В редките случаи, когато е бил в страната не искал да отсяда в дома на М.. Преди Коледните празници дошъл в Б., никъде не е отсядал и е видял детето за часове в лоби бара на хотел „Е.”. Донесъл му играчки и дрешки, които то е имало в Г., а също и сладки. Присъствала е на срещата и има лични впечатления, че П. не гушкала баща си и не е проявила особена емоция, когато го е видяла. Според свидетелката М. е добра и любеща майка, детето е привързано към нея, тъй като тя от раждането му полага грижи за него. Привързано е също и към по-големите  й деца, баба си и дядо си, с които понастоящем живее. Детето ходи на детска градина и има социални контакти с връстниците си.

Съдът кредитира показанията на свидетЕ.е само в частта, в която са непосредствени, в резултат на техни лични впечатления и възприятия, а по отношение на показанията на свидетелката В. се съобрази с разпоредбата на чл.172, от ГПК и ги преценява с оглед всички други данни по делото, като взе предвид тяхната възможна заинтересованост. 

Приети са СОЦИАЛЕН ДОКЛАД и ДОПЪЛНИТЕЛЕН СОЦИАЛЕН ДОКЛАД на АСП ДСП П., изготвени от А. М.– психолог.

Съгласно социалния доклад детето е със стабилен психо-емоционален тонус, чувства се спокойно, обичано и защитено в средата, в която се отглежда. То има личен лекар, с който при необходимост е редовно консултирано. Детето няма специфични здравни потребности, направени са всички необходими за възрастта му имунизации. Посещава с удоволствие детска ясла „М. П.”- гр. П. и бързо се е адаптирало към средата, персонала и децата. Според психолога, изготвил доклада, П. има изградени изключително силна емоционална връзка с майка си, обича баба си, дядо си, брат си и сестра си. Майката говори с детето и на гръцки език с цел да улеснява максимално контактите му с неговия бащата, който не говори български. Битовите условия, при които живее П. са добри. Осигурени са всички необходими условия за отглеждане и възпитание на детето и се задоволяват адекватно всички негови физиологични и емоционални нужди. Според психолога, изготвил доклада, на този етап смяната на средата ще бъде изключително рискова за психо-емоционалното състояние на П. и въпреки ежедневните разговори по телефона, проведените само две кратки срещи между бащата и детето не допринасят за укрепване на емоционалната връзка баща-дъщеря. Изразено е становище, че предвид ниската възраст на детето, първоначално срещите му с бащата трябва да се провеждат в присъствието на майката, а решението на съда трябва да осигури възможно най-добра защита на правата и интересите на малолетната П. В..

Според допълнителния доклад, на този етап може да бъде оценена привързаността на детето само към майката, защото на двете единствени срещи между бащата и детето, проведени на 20.12.2013 г. и 07.01.2014 г. не е присъствал представител на АСП ДСП П., който да наблюдава отношенията им. По данни от майката срещите са били много кратки. Бащата е настоявал да вземе детето със себе си, без да се съобразява с неговото психо-емоционално състояние и нежеланието му да контактува с него без майката. Изготвилият доклада психолог е изразил становище, че в момента майката е най-значимия възрастен в живота на детето, то е изключително привързано към нея, чувства се щастливо, обичано и закриляно в семейството. РодитЕ.е на майката, братът и сестрата на П. са неотлъчно до нея. Детето има изградено чувство за принадлежност към семейството, контактува вече свободно с близки, роднини и съседи, много добре се е адаптирало към социалната среда. За баща си има само смътен спомен. Детето знае, че има баща и че трябва да се среща с него, но е затруднено да обясни какво чувства към баща си, защото от август 2013 г. до момента се е виждало с него само два пъти и то за кратко време. Според този доклад няма промяна в обстоятелствата и се излагат същите изводи и оценки, направени в предходния социален доклад.

В съдебно заседание психологът, изготвил социалните доклади, заявява, че между детето и бащата трябва да се създаде емоционална връзка в присъствието на майката, защото то й вярва и разчита само на нея.

Съдът приема, че социалните доклади са подробни и отразяват  действителното положение на детето, тъй като в тях е обсъдена материалната, емоционална и психологическа обстановка, в която то живее.

Във връзка с направеното от ответницата възражение, че в случая са налице обстоятелства по чл. 13 от Конвенцията и във вр. с абз. трети б. „b” на разпоредбата, според който при преценка на обстоятелствата, посочени в този член, съдебните или административните органи следва да вземат под внимание информацията за социалното положение на детето, предоставена от централния орган или от друг компетентен орган по обичайното местопребиваване на детето, съдът в съдебно заседание на 10 февруари 2014 година е дал възможност на М.П., като Централен орган по Хагската конвенция да изиска от Централния орган на Г. доклад относно условията, при които живее молителя, има ли съжителстващи с него лица, има ли подпомагащи го близки, има ли капацитет да отглежда детето, но такъв не е представен по делото.

При установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Молбата е допустима.

По основателността на молбата, съдът приема следното:

Безспорно е, че страните са съпрузи. Семейството се установило да живее в село Д., област С. в Г.. На 06.09.2011 г. се ражда дъщеря им П. В.. Видно от удостоверение за семейно положение, издадено от Община Н.З., С. родитЕ.е и детето са вписани в регистъра на населението. Детето е било под медицински контрол също по месторождението си в Г. и е било записано за учебната 2013/2014 г. да посещава училище за предучилищно образование, като заявлението е било подадено от майката М.В..

Следователно преди подаването на молбата детето е имало обичайно местопребиваване в РГ..

Неоснователно е възражението в отговора на молбата, че молителят не е упражнявал ефективно родителските права по отношение на детето. Установено е по делото, че до пристигането на семейството в Б. в края на м. август 2013 г. той е живял със съпругата си и П. в семейното им жилище в село Д., област С., РГ. и е осигурявал средства за издръжката на детето, а също така се е грижил за него, когато не е бил трудово ангажиран.

От друга страна следва да се отчете, че молителят е довел детето, заедно с неговата майка в РБ. и не е предприел необходимите действия, за да го върне обратно държавата по обичайното му местопребиваване. Въпреки че е знаел адреса на съпругата си в гр. П., където то се е намирало, той не го е потърсил, а се е върнал сам в РГ.. В тази връзка не е доказано, че молителят се е противопоставил на задържането на П. от нейната майка на територията на РБ..

Съдът счита, че при решаване на настоящия спор не следва да се вземе предвид постановеното решение на Едночленния първоинстанционен съд С. за възлагане на временни родителски права на бащата върху малолетно дете П. В., поради следното:

Трайна е съдебната практика в РБ., че производството по Хагската конвенция е преюдициално, по отношение на всички останали висящи дела между страните, свързани с родителската отговорност и мерките на лични отношения на другия родител с детето, респективно тяхната промяна, поради което българските съдилища спират тези производства, когато се води дело по Хагската конвенция, до приключване на съответното дело по Конвенцията. В случая гръцкият съд е разгледал дело и е постановил решение относно временното упражняване на родителските права по отношение на детето П., което обстоятелство е ирелевантно за спора.

 Само за пълнота на изложението може да се посочи, че молителят не е възпрепятстван от майката да упражнява ефективно родителските си права по отношение на П.. Тя учи детето да говори и гръцки език, за да може то да контактува с баща си и да не се прекъсва връзката между тях. Също така е уведомила молителя, че може да вижда П. в гр. П., когато пожелае, без да ограничава времето на срещите между тях. Това родителско поведение на ответницата следва да бъде преценено като липсата на намерение да отвлече детето от държавата по обичайното му местопребиваване и да прекъсне връзката му с бащата. Следва да се има предвид и обстоятелството, че РБ. и РГ. са съседни  страни с обща граница, членки са на Европейския съюз и разстоянието между населеното място, в което детето е живяло в РГ. и настоящото му местоживеене в РБ. е около 250 км., което се изминава с автомобил или автобус за около 4 часа. Следователно само от желанието на молителя зависи да упражнява ефективно родителските си права по отношение на детето.

В контекста на изложеното настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай е налице спор между страните относно местоживеенето на детето, за решаването на който е недопустимо да се използва Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г., тъй като има друг предвиден правен ред.

С оглед доводите на ответницата, съдът следва да обсъди и предпоставките на чл.13, б. „b” от Хагската конвенция, които са самостоятелно основание за отхвърляне на молбата.

Съгласно тази норма съдебният орган на замолената държава не е задължен да разпореди връщане на детето, ако се установи, че съществува сериозна опасност връщането да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация, като се вземе предвид информацията за социалното положение на детето, предоставена от централния орган или от друг компетентен орган по обичайното местопребиваване на детето. Преценката трябва да се направи задължително с оглед интереса на детето, който е водещ при приложението на Хагската конвенция, като се изследва цялата ситуация в семейството, в това число материалната, емоционалната и психологическа обстановка, както и възрастта на детето.

От събраните по делото и подробно обсъдени доказателства, съдът   приема, че за детето съществува опасност да преживее сериозна психологическа травма, ако бъде върнато в държавата по обичайното му местопребиваване, тъй като ще бъде отделено от майката, с която има изградена силна емоционална връзка, а и с оглед възрастта му то все още се нуждае от непосредствени майчини грижи.  Освен това, по делото се събраха доказателства, че в Б. детето живее при добри условия, посещава детска ясла, където има контакти с други деца на същата възраст, развива се добре и откъсването му от значимите за него близки  и среда безспорно ще го постави в неблагоприятна ситуация.

Допълнително може да се посочи, че не е представен доклад от компетентен орган по обичайното местопребиваване на детето, относно условията и средата, при които то ще живее, ако бъде върнато в държавата по обичайното му местопребиваване, който съдът преценява, с оглед приложението на хипотезите по чл.13  б. „b” на Конвенцията.

При тези доказателства по делото се налага извод, че е налице хипотезата на чл. 13 б. ”b” от Хагската конвенция и следва да постанови отказ за връщане на детето на това основание.

По изложените аргументи настоящият съд обосновава краен извод, че подадената молба от М.П., с правно основание чл. чл. 6 и 7, във връзка с чл. 8 от Хагската конвенция – за връщането на детето П. В.  в държавата по обичайното му местопребиваване РГ. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена с произтичащите от това законни последици.

Страните са претендирали разноски, като процесуалния представител на ответницата е представил списък на разноските.

При този изход на делото претенцията за присъждане на разноски на молителя е неоснователна, а на ответницата е основателна само до размера на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение по договора за правна помощ и съдействие от 100. 00 лева, като за разликата до 500.00 лева, съгласно представения списък на разноски по чл.80 от ГПК, следва да се отхвърли, тъй като няма данни договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева да е заплатено изцяло.

Така мотивиран, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на А.В., постъпила чрез М.П., като централен орган по смисъла на чл.6 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца,  за връщане на  малолетното дете   П. В., ЕГН ********** в държавата на обичайното му местопребиваване  РГ..

ОСЪЖДА А.В., жив. в РГ., с. Д., Общ.Н.З., обл. С. да заплати на М. П. В., ЕГН **********,*** сумата от 100. 00 /сто/лева разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на М. П. В. за заплащане на разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение за разликата от 100. 00 /сто/лева до 500.00 /петстотин/ лева.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на А.В. за заплащане на разноски по делото.

Решението е постановено при участие на прокурор от Софийска градска прокуратура.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: