Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 21.01.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, граждански състав, в публичното
заседание на седми януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр. д. № 8094
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 - 3 от КТ
вр с чл.225, ал.1 от КТ.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от М.Х.М. против
Кметство-с.Бъркач, в която се твърди, че е
работила при ответника на длъжността „Изпълнител дейности в клуб на
пенсионера“, като със Заповед №25/09.10.2018г. е прекратено ТПО на осн. чл.328,
ал.1 т.5 и т.12 от КТ. Твърди се, че като основание за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата е посочено, че няма добри обноски с
част от членовете на пенсионерския клуб, срещу нея са били постъпили писмени и
устни сигнали, касаещи поведението й. Посочено е, че е налице нарушение при
спазване на отговорност, свързана с организацията на работа и основните задължения, записани в длъжностната
характеристика, като е извършила и нарушение на чл. 126, т. 5, т. 7, т. 8 и т.
9 от Кодекса на труда. В процесната заповед като нарушение и визирано, че с
неизпълнение на задачите, възложени от
работодателя и предвид изложените предходни нарушения в заповедта е уронила
авторитета на работодателя. Счита, процесната заповед за неправилна,
незаконосъобразна и немотивирана.Посочва се, че както във връченото предизвестието, така и в заповедта не са
посочени, какви конкретни качества липсват за изпълнение на работата.Счита, че
уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ
е едно обективно, безвиновно състояние, водещо до трайната неспособност работника да изпълнява ефективно
възложените трудови задължения, като в
заповедта от страна на работодателят не са изложени мотиви с оглед липса на
такива качества -Кметът на Кметство с. Бъркач в заповедта не е посочил
конкретните качества, като професионални знания и умения, които липсват, респективно не е посочил конкретни
факти, които да обосновават основанието по т. 5 на чл. 328, ал. 1 от КТ, което
от своя страна води до незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение. Излага се
становище, че в своята практика ВКС приема, че с разпоредбата на чл. 328, ал.
1, т.5 КТ на работодателя е представена възможност да преценява всеки отделен
случай, при който на работника и служителя липсват конкретни качества за
справяне с възложената му работа. Твърди си, че след тази преценка
работодателят е длъжен в самата заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение да посочи точно и конкретно какви качества липсват на работника
за изпълнение на трудовите му задължения, като в конкретния случай, видно от
заповедта, липсва такова посочване. В този смисъл са и Решение № 425 от 18.10.2011
год. по гр. д. № 1966/2010 год. на IV г. о. ВКС, Решение № 1626 от 23.10.06
год. по гр. дело № 55/04 год. на III г. о. на ВКС; Решение № 1568 от 21.12.04
год. по гр. дело № 2573/02 год. на III г. о. на ВКС, Решение №169 от 31.05.2010г.
по гр. дело №728/2009г. на ВКС/, в които е посочено, че липсващите качества
трябва да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови
задължения. Липсата на качества трябва да е установена и да е обективен фактор,
а не резултат от субективно отношение на работодателя към работника или
служителя, като в този смисъл е Решение № 84/2006 год. на ВКС, в което е
посочено, че заповедта за уволнение е незаконна на формално основание, защото в
нея не са конкретизирани професионалните качества, които липсвали на ищеца.
Предвид
това и на основание богатата и непротиворечива съдебна практика, счита, че за
да бъде законно уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, поради липса
на качества на работника/служителя за ефективно изпълнение на работата, е
следвало заповедта, с която трудовото
правоотношение е прекратено, да бъде мотивирана, като от страна на
ответника в нея да е посочено, какви конкретно качества липсват за ефективно изпълнение на работата,
което в конкретния случай не е сторено, както в предизвестието, така и в
последвалата го заповед, поради което за
ищцата е останало абсолютно неясно, на какво основание и защо всъщност й е
прекратено трудовото правоотношение. Посочва, че доколкото се касае за едно
обективно състояние, то основанието за прекратяване на трудовото правоотношение
е безвиновно и е недопустимо да се обосновава с дисциплинарни нарушения, които
следва да се санкционират по друг ред.
На
следващо място посочва, че в процесния случай трудовият договор е прекратен и на основание чл. 328,
ал. 1, т. 12 от КТ, а именно „обективна невъзможност за изпълнение на трудовия
договор”.Счита, че в конкретния случай не е налице хипотезата чл. 328, ал. 1,
т. 12 от КТ ,сочена в заповедта. Съгласно правната теория и съдебна практика,
основанието за прекратяване на трудовия договор по т. 12 на чл. 328 от КТ се
тълкува, че обективна невъзможност за изпълнение е налице, когато причините,
породили тази невъзможност са непреодолими за и от страните, защото произтичат
от източници и фактори, неподвластни на тяхната воля. Следва да е налице
създадена нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е
станало невъзможно. Тази хипотеза е приложима само, когато за работодателят
остава единствената възможност да прекрати трудовия договор на това основание.Законосъобразното
прекратяване на трудовото правоотношение
на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, изисква ответника в качеството на
работодател да посочи, каква е създадената нова обстановка, при която реалното
изпълнение на трудовия договор е станало
невъзможно и то по причини, произтичащи от независими от ищцата,в качеството й на
работник, фактори. Трайната съдебна практика приема, че основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя с
предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, е самостоятелно и не се припокрива
с никое друго основание за прекратяване на трудовия договор и може да се
използва тогава, когато е настъпила обективна невъзможност за изпълнение на
трудовия договор по причина, която е извън специално уредените. Причините,
породили тази нова обстановка, следва да произтичат от фактори, независещи от
волята на страните, каквато причина и фактори не се сочат в заповедта. От друга
страна, съдържащите се в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение обстоятелства, относно
постъпилите устни и писмени сигнали, касаещи поведението , липсата на добри
обноски и уронване авторитета на работодателя, обосновават дисциплинарна
отговорност, но същите не се включва в основанието за уволнение по чл, 328, ал.
1, т. 12 от КТ, което е обективно и безвиновно състояние. Предвид това счита
процесната заповед за незаконосъобразна.В заповедта е цитирана разпоредбата на
чл. 126 от Кодекса на труда, визираща задълженията на работника, и са посочени
разпоредбите на т. 5, т. 7, т. 8 и т. 9, уреждащи конкретни задължения, които
работникът не е изпълнил. В заповедта обаче не са посочени тези нарушения, не е
изложено каква фактическа обстановка е възприел ответника в качеството на
работодател, като сочените нарушения не са индивидуализирани. Счита, че с
виновното неизпълнение на сочената по горе правна норма се изпълва от
фактическият състав на чл. 187 от КТ, за която е предвидено в КТ и
съответстващото дисциплинарно наказание. Посочените в заповедта фактически
обстоятелства не разкриват в какво точно се изразява неспособността й да
изпълнява ефективно и в съвкупност трудовите си функции, включени в длъжността.Моли,
на основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, във вр.чл.225, ал.1 от КТ да бъде
отменено уволнението като незаконосъобразно, ищцата да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност и да й бъде изплатено обезщетение за времето, през което тя е останала без
работа поради уволнението- за периода от 10.10.2018г. до 10.04.2019г. в размер
на 1530 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.С определение от 07.01.2019г. е допуснато
изменение на ИМ , като за в бъдеще да се счита предявена за сумата 1943,10лв.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който
взема становище, че предявените искови претенции са неоснователни, като са
развити подробни съображения. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа
страна :
Не се спори между страните, че ищцата е работила при ответника на длъжност „
Изпълнител дейности в клуб на пенсионера“ от 2010г., като със заповед
№25/09.10.2018г. на Кмета на с.Бъркач, е прекратено ТПО на осн. чл.328, ал.1 т.5
и т.12 от КТ, считано от 10.10.2018г. Като основание за прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата е посочено, че няма добри обноски с
част от членовете на пенсионерския клуб, срещу нея са били постъпили писмени и
устни сигнали, касаещи поведението й. Посочено е, че е налице нарушение при
спазване на отговорност, свързана с организацията на работа и основните задължения, записани в длъжностната
характеристика, като е извършила и нарушение на чл. 126, т. 5, т. 7, т. 8 и т.
9 от Кодекса на труда. В процесната заповед като нарушение и визирано, че с
неизпълнение на задачите възложени от
работодателя и предвид изложените предходни нарушения в заповедта е уронила
авторитета на работодателя.
Не
се спори между страните, че на 09.10.2018г. ищцата е уведомена с предизвестие,
че трудовото правоотношение ще бъде прекратено.
Спорен по делото е въпроса
относно законосъобразността на издадената заповед.
За да е
законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328
ал.1 т.5 КТ работодателят следва да установи: 1.че уволненият работник или
служител не притежава посочените от него в заповедта за уволнение професионални
качества, знания, умения, навици, 2.че тези качества, знания, умения, навици са
необходими за ефективното изпълнение на осъществяваната от работника или
служителя трудова функция и 3.да установи защо е счел, че тези необходими
качества, знания, умения, навици - в случая липсват.
По делото са
събрани гласни доказателства:Свид.Л.П., заемаща длъжността Зам. Кмет на Община
Долна Митрополия, посочва, че при нея не са постъпвали писмени сигнали.Посочва,
че за случая знае от ищцата, която е потърсила за съдействие през лятото, тъй
като я карали да подпише молба за напускане, заради замръзнали тръби на бойлер
през предходна зима, изгоряла лампа на тавана, неподдържане на хигиена в клуба,
като недоволството било на група пенсионери.Посочва, че е била посетена от г-н Р., който е посочил
същите мотиви, като и че ищцата не е искала да носи столове от Кметството до
клуба.Свидетелката посочва, че ги е посъветвала, че това са дребни проблеми и
да ги разрешат в рамките на добрия тон.Посочва, че е ходила на посещение в клуба на пенсионера по служебна линия и не
е установила някакви нарушения, свързано с хигиена или да има напрежение.
Свид.***В. заявява,
че, ищцата не уважава пенсионерите, като се е карала на мъжете да не викат,
когато играят карти, говори с телефона навън, а не в помещението, намирала е
сутрин на пода бъркалки и отпадъци от захарчета.Заявява, че има чай и кафе, но
не и вафли, бисквитки и др. захарни изделия.Посочва, че на едно от тържествата
не е дошла ищцата и не е взела участие.
Свид. П.М. заявява,
че е избран от две години за Председател на клуба.Посочва, че ищцата не е
снабдявала клуба със захарни изделия, гледала на него като на човек, „.. дето не й е кеф“.Посочва,
че се е занимавала повече с продажба на вестници и на нейно мляко.Заявява, че
не може да контактува с членовете, но не уточнява в какво точно се изразява
това.Заявява, че не е участвала в тържества на клуба.
Свид. Ф.
заявява, че ищцата не уважава хората както трябва, половината време е навън с
телефона, не сервира кафета, не им обръща внимание, но не ги обижда.Посочва, че
като й кажат да почерпи от тяхно име, тя определя кого ще почерпи.Заявява, че е
доволна, че е купувала от ищцата мляко, тъй като не е имала откъде.
Свидетелката М.***
заявява, че е доволна от работата на ищцата, повече от осем години е на това
място и не е имало проблеми.Заявява, че е член на УС, но никой не й се е
оплаквал.Посочва, че не се зареждат захарни изделия, защото два пъти е обиран
клуба парите са били намалели и са останали само за кафе.Посочва, че редовно
посещава клуба, който е чист сутрин.Заявява, че
в клуба влизат възрастни хора и някои са били преди това влизали при
животни и до обяд се мърси пода.Посочва, че ищцата е участвала в организирането
на тържествата, лично е събирала парите и с някой друг от УС е ходила до Плевен
да подава заявки, чистила е след банкети.По отношение на инвентаризацията
посочва, че са извикани членовете на УС след освобождаването на ищцата и е отказала
да подпише протокол, тъй като реално не е участвала и не е писан от нея.
Свид. *** Р. посочва,
че от две години редовно посещава клуба
и сутрин е чист, не е чувал ищцата да влиза в конфликт с членове, участвала е в
тържества.Посочва,че един път е оставила ключовете, защото е била на
работа в пощата. Посочва, че е
предупреждавала мъжете в клуба да не вдигат шум, когато играят карти.Заявява,
че е имало група, които са подавали сигнали ,но не знае конкретно за какво.Посочва,
че не е спазена процедурата за извършване на инвентаризация и не е подписал протокол,
който е бил съставен след уволнението.
Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а именно липса
на качества за ефективно изпълнение на възложената работа, касае за обективно,
безвиновно и трайно състояние на липса на качества, като тези необходими за
изпълнението на длъжността качества трябва да се извеждат от съответната
длъжностна характеристика и липсата им да е довела до неизпълнение на конкретни
трудови задължения, което в настоящия случай от страна на ответника не се
доказа по безспорен и категоричен начин. От друга страна наличието или липсата
на това основание за уволнение би могло да се установи единствено в случай, че
актът за прекратяване на трудовото правоотношение бъде мотивиран, а настоящата
е немотивирана от страна на ответника. По делото от страна на ответника не се
представиха други документи, саниращи липсата на мотиви в заповедта.В случая
трудовото правоотношение на ищцата е прекратено с изпратено предизвестие, с
което същата е предизвестена, че трудовото и правоотношение ще се прекрати на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда, като не е цитирано и какво
гласи тази разпоредба, т.е. какви качества липсват на същата.В своята практика
ВКС приема, че с разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.5 КТ на работодателя е
представена възможност да преценява всеки отделен случай, при който на работника
и служителя липсват конкретни качества за справяне с възложената му работа.
След тази преценка работодателят е длъжен в самата заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение да посочи точно и конкретно какви качества липсват на
работника за изпълнение на трудовите му задължения, като в конкретния случай,
видно от заповедта липсва такова посочване. В този смисъл са и Решение № 425 от
18.10.2011 год. по гр. д. № 1966/2010 год. на IV г. о. ВКС, Решение № 1626 от
23.10.06 год. по гр. дело № 55/04 год. на III г. о. на ВКС; Решение № 1568 от
21.12.04 год. по гр. дело № 2573/02 год. на III г. о. на ВКС, Решение №169 от
31.05.2010г. по гр. дело №728/2009г. на ВКС/, в които е посочено, че липсващите
качества трябва да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови
задължения. Липсата на качества трябва да е установена и да е обективен фактор,
а не резултат от субективно отношение на работодателя към работника или
служителя, като в този смисъл е Решение № 84/2006 год. на ВКС, в което е
посочено, че заповедта за уволнение е незаконна на формално основание, защото в
нея не са конкретизирани професионалните качества, които липсвали на ищеца.От
показанията на свид. също не бе установено какви качества са липсвали на
ищцата.Не се установява в какво се изразява неуваженото към членове на клуба,
кога е станало това, предвид и обстоятелството, че ищцата е от 2010г. на
посочената длъжност.А относно хигиената също не бе установено, кога е било това, предвид събраните две групи
противоречиви показания.Нещо повече, по делото е приложена заповед на Кмета на
общ.Долни Дъбник-л.36, в която е посочено, че членовете на клуба, също са
длъжни да полагат грижи за стопанисване на помещенията и се грижат за хигиената.Относно
захарните изделия, бе установено от свид. В.- член на УС, че не е имало
достатъчно пари за това, поради обективни обстоятелства.С това е било запознато
ръководството и същото е следвало по съответния ред да предприеме действия за
подобряване на работата на клуба, тъй като е в неговите правомощия
Видно е, че в обжалваната заповед не са посочени какви
качества ищцата не притежава, което пречи на ефективно изпълнение на
трудовите задължения. Тези качества
следва да бъдат съобразени и с изискванията на длъжностната характеристика и да
са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения. Неизброяването
на липсващите качества прави заповедта немотивирана. Липсата на мотиви за
приложеното основание за уволнение затруднява защитата на работника или
служителя, който следва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които
се основава уволнението, за да може да ги обори при евентуално оспорване в
съда.
За да се изясни
този въпрос следва да се изясни на първо място какво представлява обективната
невъзможност за изпълнение на задълженията по трудовия договор. За
законосъобразното прилагане на безвиновното основание за прекратяване на
трудовото правоотношение по инициатива на работодателя, предвидено в т.12 на чл.328, ал.1 КТ, следва да се изхожда
преди всичко от основните задължения на страните по трудовия договор (чл. 124 КТ - чл. 129 КТ ). Основните
задължения на работника или служителя, като страна по трудовото правоотношение,
посочени в чл.126 КТ, са да изпълнява
точно и добросъвестно работата, за която се е уговорил с работодателя, като
всеки работен ден се явява навреме на работа, до края на работното време е на
работното си място и цялото време използва за изпълнение на възложената работа.
Когато по една или друга причина от обективен характер (която може да идва от
страна на работника или служителя или от страна на работодателя) не е възможно
работникът или служителят да изпълнява тези основни задължения по трудовия
договор, за работодателя възниква субективното потестативно право да прекрати
трудовия договор с този работник или служител на основание чл. 328, ал.
1, т. 12 КТ.
Обективната невъзможност може да
произтича както от работника или служителя, така и от работодателя. Основното е
да са налице непреодолими причини за изпълнение на трудовия договор, които
произтичат от независими от работника или работодателя фактори. В случая не е
налице такава обективна невъзможност. От събраните по делото доказателства не
се установява от правна страна да е настъпила обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор нито от страна на ищцата.Във всички тези случаи
причините, които са породили обективната невъзможност са непреодолими, защото
произтичат от източници и фактори, които са неподвластни на тяхната воля и за
тях остава на разположение само правната възможност за прекратяване на трудовия
договор на основание чл.328 ал.1 т.12 КТ. Атакуваната заповед не съдържа данни
за това в какво се състои обективната невъзможност на ищцата за изпълнение на
възложената работа.
Съдържащите се в заповедта обстоятелства
за прекратяване на ТПО- липса на добри обноски, уронване авторитета на
работодателя, неизпълнение на задължения, предвидени в дл. характеристика,
свързани с личностното поведение на работника, обосновават дисциплинарна
отговорност и не се включват в посочените основания.А ако пък е налице
дисциплинарна отговорност, то не е изпълнена процедурата по чл.193 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ е вменено в задължение на
работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства.Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ непоискването на
обяснения, респ. липсата на покана за изслушване е въздигнато в закона в
абсолютно отменително основание и прави незаконно дисциплинарното наказание на
процесуално основание без да необходимо да се разглежда от съда спора по
същество.
При
така изложеното, съдът приема, че оспорената заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. В този
смисъл предявеният конститутивен иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Искът
по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ се явява акцесорен по отношение основния иск за
отмяната на уволнението и следва неговата съдба, поради което съдът намира, че
претенцията на ищеца за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
, се явява основателна и следва да бъде уважена.
Основателността
на иска за обезщетението, също акцесорен, осъдителен иск се намира в зависимост
от наличието на две кумулативно предвидени предпоставки, а именно: уволнението
да бъде признато за незаконно по установения ред и поради него работникът или
служителят да е останал без работа, претърпявайки по този начин имуществени
вреди. Установи се, че оспорваната заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328 ал.1 т.5
и т.12 КТ е незаконосъобразна. От представеното по делото писмено доказателство
– копие на трудова книжка, неоспорено от ответника, както и обстоятелството, че
е останал без работа, се установи, че е налице и втората предпоставка, а
именно, че за периода от прекратяване на трудовото и правоотношение до датата
на съдебното заседание ищецът не е влизал в други трудови правоотношения и не е
получавал доходи от такива. Съгласно заключението на вещото лице размерът на обезщетението по чл.225
ал.1 от КТ за претендирания период е 1943,10лв. След направено изчисление ,
размерът на обезщетението до датата
на с.з. е 940,47лв. и следва да се уважи за тази сума, като за разликата до
претендираната сума 1943,10лв. и период 08.01.2019г.-10.04.2019г., се отхвърли като преждевременно
заведен-отнася се за бъдещ период от време, спрямо който не могат да се
преценят правно релевантните факти, които биха настъпили за в бъдеще.
Видно от представените
по делото договори за правна помощ, ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение
в размер на 510 лева.,както и ответника.Последният е направил и разходи за
свидетел в размер на 15лв. Съдът счита, че ответникът следва да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 353,18лв., по компенсация. На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ПлРС държавна такса в размер на 50лв. за иска по чл.344 ал.1 т.3 вр.
чл.225 КТ, 60 лева за двата неоценяеми иска по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, както
и направените разноски за вещо лице в размер на 120 лв.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № 25/09.10.2018г.
на Кмета на с.Бъркач, с която на основание чл.328 ал.1 т.5 т.12 КТ поради липса
на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и обективна
невъзможност е прекратено трудовото правоотношение на М.Х.М., ЕГН********** .
ВЪЗСТАНОВЯВА
М.Х.М., ЕГН**********, на заеманата преди уволнението длъжност„Изпълнител
дейности в клуб на пенсионера“, ***.
ОСЪЖДА на осн. чл.344, ал.1 т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ***
ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.М., ЕГН**********, сумата от
940,47лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода
10.10.2018г.-07.01.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба-08.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата до претендираните 1943,10лв. и периода
08.01.2019г.-10.04.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78, ал.1 от ***2 ДА ЗАПЛАТИ на М.Х.М., ЕГН**********, разноски в размер на 353,18лева
по компенсация.
ОСЪЖДА чл.78,
ал.6 от ГПК
заплати по
сметка на ПлРС държавна такса в размер на 50 лв. за иска по чл.344 ал.1 т.3 вр.
чл.225 КТ, 60 лева за двата неоценяеми иска по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, както
и направените разноски за вещо лице в размер на 120 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от считано
от 21.01.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: