Решение по дело №836/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 във вр. с чл. 147 ал.2 във вр. с чл.16 ал.1 т.1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Производството по делото е образувано по протест на прокурор в Окръжна прокуратура Плевен на осн. чл. 16 ал. 1 т.1 вр.чл. 186 , вр. чл. 185 от АПК срещу индивидуален административен акт - свидетелство за управление на МПС с № ********* /20.08.2018г.. за категория „В“, „В1“ и „АМ“ на името на Т.С.Н. ЕГН **********, издадено от сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен, с който се иска да бъде обявявен за нищожен индивидуален административен акт- СУМПС, като издадено в нарушение на закона. Твърди се, че при подаване на изискуемите документи за издаване на СУМПС от Т.Н. е представено свидетелство за завършено основно образование, серия А-95№0041078 с рег.№ 1743/29.06.1996, издадено от ОУ „Кирил и Методий“гр. Твърди се, че инициираното производство по издаване на СУМПС е приключило, с издаване на свидетелство с № *********/23.06.2018г. за категория В, връчено на заявителя на 02.07.2008г. и с валидност до 23.06.2018г. Твърди се, че на 25.04.2016г. Т. Св. Н. е подал в СПП заявление с рег.№ 1878/25.04.2016г. за категории „В“ и „АМ“, с валидност до 23.06.2018г. Твърди се, че СУМПС е било връчено на заявителя на 04.05.2016г., което не е оспорено по административен или съдебен ред и е влязло в сила. Твърди се, че на 20.08.2018г. Т.Н. е подал в СПП заявление с рег.№ 5595/20.08.2018г. за издаване на СУМПС поради изтичане срока на валидност. Производството е приключило с издаване на СУМПС № 283719496/20.08.2018г. за кат.“В“, „В1“ и „АМ“, с валидност до 20.08.2028г. Твърди се, че СУМПС е било връчено на заявителя на 27.08.2018г., което не е оспорено по административен или съдебен ред и е влязло в сила. Твърди се, че след извършена прокурорска проверка в РП Плевев, е било установено че Н. по неустановен начин се е снабдил със свидетелство за завършено образование № 0041078 с рег№ 1743/29.06.1996г., издадено от ОУ „Кирил и Методий“ гр. Плевен. В хода на проверката било установено,че Н. никога не е учил в учебното заведение и не му е издавано свидетелство за придобита образователна степен. Твърди се, че поради изтичане на предвидената в закона давност, не е било образувано наказателно производство за извършеното от Н. деяние. Сочи се, че са изтекли предвидените в чл. 102, ал. 2 вр. с чл. 100 от АПК, срокове за възобновяване на административното производство, поради което е в правомощията на прокуратурата да предприеме действия по обявяване за нищожен на индивидуалния административен акт, като издаден в нарушение на Закона.

В съдебно заседание протестът се поддържа от прокурор в Окръжна прокуратура – Плевен, който излага доводи за неговата основателност.

Ответникът редовно призован не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

Заинтересованата страна Т.Н., редовно призован се явява.Не изразява становище поделото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Съгласно чл. 145, ал. 1 от АПК, административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност, като според чл. 147, ал. 2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл. 16 от АПК. В чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК е предвидено, че прокурорът следи за спазване на законността в административния процес като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни договори и съдебни актове. Българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство, според легалната дефиниция на чл. 50 от ЗБЛД. Т.е. представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, тъй като в него е материализирано волеизявление за издаване на документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, а именно за притежаване на правоспособност за управление на МПС.

От горното следва извода, че законодателят е предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по чл. 127, т. 5 от Конституцията на РБ и чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК. Ето защо прокурорът при ОП – Плевен притежава процесуална легитимация за оспорване на издаденото на името на Т. Св. Н. СУМПС.С разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК е регламентирано, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Ето защо, съдът приема, че производството е резултат от валидно и допустимо сезиране на съда.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено заявление № А02468716 подадено от Т.Н., за издаване на СУМПС, към което е приложено свидетелство за основно образование, издадено от ОУ „Кирил и Методий“ гр. Плевен № 0041078. Видно от приложената и приета като доказателство по делото преписка е, че на 20.08.2018г. Т.Н. е подал заявление до сектор ПП Плевен за издаване на свидетелство за управление на МПС. По делото е представено постановление на прокурор в РП Плевен, от което е видно че в РП Плевен е била образувана преписка по сигнал за извършено престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал.2 , вр. ал.1 от НК, затова че Т.Н. притежава неистински документ – диплома за завършено основно образование, който използвал за да му бъде издадено СУМПС. Видно от постановлението е, че по време на проверката е било установено че Н. по неустановен начин се е снабдил със свидетелство за основно образование серия ***, при проверката било установено че Н. не е учил в посоченото учебно заведение и не му е било издавано свидетелство за придобита образователна степен. Видно от приложените доказателства е, че Т.Н. е представил копие от диплома за средно образование серия Д- 95 №0041078 рег.№ 1743/29.06.1996. Видно от приложеното заявление за издаване на СУМПС вх.№ 5595/20.08.2023г. е, че на 20.08.2023. Т.Н. е подал до сектор ПП при ОД на МВР заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС. Видно от приложените към досъдебното производство доказателства е, че административната преписка е приключила с издаване на СУМПС на името на Т.Н. № ***за категории „В“, „В1“ и „М. Видно от приложената докладна записка от В. К. - „Началник група Отчет на ПТП и водачи на АНД и ИАД“до Началника на ПП при ОД на МВР е, че при извършена проверка по заявление рег. № 19281/19.06.2008г. за издаване на СУМПС е установено, че при подаване документи за издаване на СУМПС е представено копие от свидетелство за завършено образование серия А-95, № 0041078 рег.№ 1743/29.06.1996г., за което от РП са уведомени че за деянието по чл. 316 вр. чл. 308 ал.2 от НК извършено на 02.07.2009г. В докладната е посочено, че сроковете за възобновяване на производството и отмяна на СУМПС са изтекли на 02.07.2019 г., поради което е наложителна намесата на прокуратурата, предвид нормата на чл.16, ал. 1 от АПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В производство, образувано по искане за прогласяване нищожността на един административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща единствено и само съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените с акта правни последици. Следователно предмета на доказване включва онези факти и обстоятелства, които могат да релевират наличието на съществени пороци на административния акт, обуславящи неговата невалидност. В действащото българско законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна практика основание за обявяване /прогласяване/ на нищожност са такава съществени, основни недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова основание би било издаването на административния акт от некомпетентен орган, т.е в нарушение на нормативно установените изисквания за материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете, постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма; издадените без каквото и да е нормативно основание /т. е при пълна липса на условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма/ или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. Следователно, следва да бъдат преценявани всяко едно от изискванията за законосъобразност на административния акт, така, както те са регламентирани в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, неговата интензивност и тежест следва да бъде от степен на същественост достатъчна, за да обоснове извод за нищожност.

Във връзка с горното, по искането за прогласяване нищожност на процесното СУМПС съдът съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. Свидетелството за управление на моторно превозно средство, съобразно чл.150а от ЗДвП, което се издава от органите на МВР при наличие на предвидените в закона условия и удостоверява правоспособността на водача, т.е. че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Процесното СУМПС е издадено от компетентен орган, съобразно чл. 151, ал. 2 от ЗДвП и съдържа изискуемите реквизити по чл. 7 от Наредба № І-157/01.10.2002 г. на министъра на вътрешните работи за условията и реда за издаване на свидетелства за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.

Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № І-157/01.10.2002 г., свидетелство за управление на МПС се издава при първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена категория, което съгласно чл. 13 от Наредбата става въз основа на служебно изпратен от съответните областни отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит, като лицето представя заявление и документи, сред които чл. 13 ал. 1 т.7 от Наредбата, в относимата редакция към датата на подаване на заявлението и издаване на СУМПС, е регламентирано представяне на копие от документ за завършено най-малко основно образование. По делото не се спори,а и от представените по делото писмени доказателства е, че Т. Св. Н. е представил пред органите на МВР неистински документ за завършено средно образование- диплома за средно образование серия А 95 № 0041078, рег.№ 1743/29.06.1996г., издадена от ОУ „Кирил и Методий“ гр. Плевен, въз основа на който документ е направена преценката, че същият притежава най-малко основно образование, което е дало основание на органа да издаде първоначалното свидетелство за управление на МПС. След като е установено, че лицето е използвало неистински документ за доказване на обстоятелството, че е завършил средно образование в посоченото учебно заведение, то може да се направи извода, че Н. не е завършил основното си образование в това училище и не му е издаван документ от него. Тълкувайки разпоредбата на чл.13, ал.1 т.7 от Наредба № І-157/2002 г., съдът приема, че законодателя е предоставил възможност на лицето, което подава заявление за издаване на СУМПС да приложи която и да е от притежаваните от него дипломи за завършено образование, като минималното изискване е това образование да е основно. По делото не са представени доказателства, че лицето има завършена минималната изискуема закона степен на образование за издаване на СУМПС- основно образование, то съдът приема, че Т.Н. не притежава свидетелство за завършено образование, каквото е императивното изискване на чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба № I-157/1.10.2002 г. Липсата на такъв документ е с правоизключващо действие относно възможността за издаване на свидетелство на управление на МПС. С представянето на неистински документ за завършено средно образование лицето е въвело в заблуждение административния орган за наличието на една от всичките изискуеми от закона предпоставки за издаване на СУМПС. С оглед изложеното, съдът намира, че при издаване на процесното свидетелство за управление на МПС на името на Т.Н. с валидност до 20.08.2028 г. е допуснато нарушение на изискванията на чл. 13, ал. 1 от Наредба № I-157/1.10.2002 г., водещо до нищожност на издадения административен акт. Волеизявлението за издаване на СУМПС е направено при пълна липса на правно основание, затова и в нарушение на императивна разпоредба на закона регламентираща минималната изискуема степен на образование. Ето защо, посочените тежки нарушения на материалния закон, изразяващи се в липса на законово основание за издаване на СУМПС, опорочават същото до степен на нищожност, която следва да бъде прогласена.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Свидетелство за управление на моторно превозно средство с рег.№ *********/20.08.2018г. за категория „В“„В1“ и „АМ “с валидност до 20.08.2028 г. на името на Т.С.Н. с ЕГН: **********, издадено от сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен.

РЕШЕНИЕТО подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия:	/П/