Р Е
Ш Е Н
И Е №710
гр. Бургас, 9 април 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и осми март, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА А.
При секретар М.В. и с участието на прокурора ВАЛЕНТИНА
МАДЖАРОВА, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 331/2019 г.
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от областен управител на Област Бургас, чрез процесуален
представител юрисконсулт М. Д., против решение № 11 от 27.11.2018г.,
постановено по адм.дело № 22/2018 по описа на Районен съд Бургас.
С решението е отменена Заповед №
РД-09-24/29.05.2018г., издадена от областен управител на Област Бургас, с която
е одобрен план на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделски
земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по пар.4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ за местността „Външната чешма“, землище на гр. Черноморец, Община
Созопол, в частта, в която е отказано отразяване в одобрения с нея план на
новообразуваните имоти, парцел ХХV-152 в кв. 10 по стар (недействащ) кадастрален
план на м. „Външната чешма“, землището на гр. Черноморец И делото е изпратено
като преписка на областния управител на Област Бургас за ново произнасяне в
отменената част, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на решението.
Касаторът иска отмяна
на съдебното решение и потвърждаване на заповедта в обжалваната й пред Районен
съд Бургас, част. Счита, че първоинстанционният съд е постановил акта си при неправилно приложение на материалния закон.
В съдебно заседание
касаторът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Д., поддържа
жалбата и направеното с нея искане.Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по
касационната жалба М.А.В. и заинтересованите страни И.Д.В., А.Д.В. и Д.Д.В. се
представляват от адв. Р.Р.. Искат касационната жалба да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение- потвърдено.Съображения излагат в отговор на
касационната жалба. Претендират присъждане на разноски в размер на 300лв., представляващи
заплатен адвокатски хонорар.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила, като правилно
и законосъобразно.
Касационната жалба е
допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с доказан интерес от
обжалването.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Обжалваното решение е
постановено въз основа на следните, приети за установени факти, по които
страните не спорят:
Със заповед №
РД-09-24/29.05.2018 г. на областен управител на Област Бургас, издадена на
основание пар.4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл.28б,
ал.8 от ППЗСПЗЗ и протокол от 12.05.2017 г. на комисия по чл.28б,
ал.2 от ППЗСПЗЗ, е одобрен ПНИ и регистъра към него на земеделски
земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по пар.
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността „Външната чешма“, землище на гр.
Черноморец, Община Созопол.
С нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит на основание пар. 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ № 13, том Х, нот. дело № 4497/1995
г. по описа на нотариус при БРС, М.А.В. и Д. И. В. са признати за
собственици на земеделска земя, представляваща парцел ХХV-152 в кв. 10 по
стар (недействащ) кадастрален план на м. „Външната чешма“, землището на гр.
Черноморец, урегулиран целия от 460 кв.м., при граници: север
– парцел ХХІV-142, изток – път, юг – парцел ХХVІ-153 и
запад – парцел ХІІ-159. През 1999 г. Д. И. В. умира, като оставя за свои
наследници по закон М.А.В., негова съпруга, и децата му И.Д.В., А.Д.В.
и Д.Д.В..*** към 2007 г. има влезли в сила кадастрална карта и кадастрални
регистри.
В кадастралната карта
на града, на основание чл.46,ал.1 от Наредба №3 от 28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането
на кадастралната карта и кадастралните регистри (отменена),
действаща към 2007 г., е нанесен кадастрален район с идентификатор 81178.42.1, по
границата на територията със земи по пар. 4, ал. 1ЗСПЗЗ без одобрен план на
новообразуваните имоти.
Според протокол на
комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 12.05.2017 г. ПНИ е
разработен по границата на територията по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
– поземлен имот 81178.42.1 по кадастралната карта, който съответства на
границата на зоната, отразена в картата на възстановената собственост (КВС).
Имотът на М.А.В.,
И.Д.В., А.Д.В. и Д.Д.В. не попада в ПНИ, а в КВС, и не е в регулация.
Първоинстанционният
съд е приел, че при
едновременно наличие на решение на ОСЗ за признаване право на възстановяване в
терен по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и проведено производство по пар.4а или пар.4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на един и същ имот, последният следва да бъде нанесен
в ПНИ, защото в ПНИ освен имотите на ползватели, чието право на ползване се е
трансформирало в право на собственост по един от предвидените от законодателя
ред, се нанасят имотите на още две групи лица: бивши собственици на имотите или
техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по
поземлена собственост право на собственост върху земеделска земя, попадаща в
територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; настоящи собственици, които се легитимират
като такива с надлежен документ за собственост - като приобретатели от първите
две категории или на самостоятелно основание като собственици на имоти, които
никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други образувани въз
основа на тях селскостопански организации, т.е. тези, които никога не са
изгубвали своята собственост.
Поради това е преценил, че административният
орган в нарушение на законовите изисквания не е включил жалбоподателя,
респективно нейните синове, в списъка на ползвателите, както и в техническото
задание.
Настоящият състав на съда намира,
че материалния закон е приложен правилно.
Възраженията,
наведени в касационната жалба са неоснователни.
Според касатора, при
постановяване на обжалваното решение съдебният състав е игнорирал факта, че
поцесният имот попада в имоти №35 и №37. съществували преди образуване на ТКЗС
и ДЗС. Видно от представения по делото Списък на имотите, съществували преди
образуване на ТКЗС и ДЗС имоти №35 и №37 са възстановени с решения на
Поземлената комисия, съответно имот №35 с решение №2655/05.03.1993г. на А.Г.. а
имот №37 с решение №2580/01.04.1998г. на С.А.. Т.е. налице е възстановена
собственост, която се конкурира с тази обективирана в нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит на основание пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
№13, том X, нот. дело № 4497/1995 г. по описа на нотариус при БРС.
Счита, че изложените
факти предпоставят извод за наличие на спор за материално право, който спор е
пречка за включване на процесния имот в ПНИ и едва след разрешаването му може
да се пристъпи към изменение на плана, респ. изменение на кадастралната карта и
регистрите към нея.
Тази теза не може да
бъде споделена.
Както правилно е
отбелязано в обжалваното решение, разпоредбата на чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ
предвижда, че с ПНИ се установяват границите на имотите, правото на собственост
върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на пар. 4к, ал. 7 ПЗР
на ЗСПЗЗ и при условията на пар. 4а, 4б и 4з ПЗР на ЗСПЗЗ. Според чл. 28, ал.
10 ППЗСПЗЗ конкретните изисквания към ПНИ се определят от техническата служба
на общината с техническо задание, което съдържа включително и по т. 5 - списък
на ползвателите с признато право на придобиване на собствеността и копия от
протокола и заповедта по пар. 62, ал. 2 и 3 от ПЗРППЗСПЗЗ.
След като настоящият
ответник и заинтересованите страни доказват, че са ползватели с признато право
на придобиване на собственост, то същите е следвало да бъдат включени в
техническото задание.
Обстоятелството, че
поцесният имот попада в имоти №35 и №37, възстановени на други лица, не може да
дерогира приложението на посочените законови норми.
Административният
орган е длъжен да извърши всички предписани от закона действия, при доказани
предпоставки, какъвто е настоящият случай.
Дори да е налице спор
за материално право, не съществува законова пречка след разрешаването му планът
за новообразуваните имоти да бъде изменен.
По идентичен начин
разрешение на този проблем дава и ЗКИР. Разпоредбата на чл.41, ал. 6 от
последния предвижда, че при установена колизия на права в регистъра се записват
всички лица, които представят удостоверяващи правата си, документи.
След разрешаване на
спора между тях кадастралната карта и регистрите следва да бъдат изменени-
чл.52 и 53 от ЗКИР.
Това е така, защото
нито отразяването в картата, нито вписването в регистъра имат конститутивно
действие. Те не създават права, а само
ги регистрират.
Районният съд
правилно е посочил, че кадастралния район не е територия с непроменими граници.
В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗКИР, която изисква
кадастралната карта и кадастралните регистри да се поддържат в актуално
състояние и именно поради това подлежат на изменение.
В този смисъл е и
разпоредбата на §4к, ал.11 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от заявените с
касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора
на ответника и заинтересованите страни следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски, които са своевременно поискани и доказани в размер на 300лв.
(възнаграждение за адвокат).
По изложените
съображения и на основание чл.221, ал.2, пр.1 и чл.223 от АПК, Административен
съд гр. Бургас, ХІV състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11 от 27.11.2018г., постановено по адм.дело № 22/2018 по
описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА областен
управител на Област Бургас да заплати на М.А.В., И.Д.В., А.Д.В. и Д.Д.В. сума
в размер на 300лева, направени по делото разноски.
Решението не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: