№ 391
гр. Плевен, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20224430200983 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 20-0938-002767 /08.07.2020г. на
НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на ХР. ЦВ. Т. ЕГН:
********** е наложено административно наказание на основание чл.179 ал.1
т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.37 ал.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита,
че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, във връзка с нарушаване
на императивните изисквания на чл.42 т.4, 5 и 8 ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5, 6 и 7
ЗАНН, като отбелязва, че в резултат на това, е ограничено правото му на
защита. Наред с това, по същество изтъква, че правната квалификация на
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност е неправилна, в т.ч. – че е административно наказан на основание
санкционна разпоредба, която е отменена – чл.178 ал.1 т.5 ЗДвП; при
условията на евентуалност отбелязва, че дори да се приеме извършването на
нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, в този случай е следвало административнонаказващият орган да
приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН, но необосновано не е сторил това. На
тази основа, моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
1
упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Допълва, че свидетелските
показания по делото не следва да бъдат кредитирани, тъй като не способстват
за разкриване на обективната истина, както и че разпоредбата на чл.179 ал.1
т.5 ЗДвП предвижда да е била създадена непосредствена опасност за
движението, която предпоставка обаче, не се установява от събраните в хода
на съдебното следствие, доказателствени материали. В този смисъл, при
условията на евентуалност поддържа, че Наказателното постановление следва
да бъде изменено, като на основание чл.185 ЗДвП, бъде наложена глоба в
размер на 20 лева. Отправя искане за присъждане на направените разноски по
делото, съобразно представен списък и касови бонове за заредено гориво.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се
явява; с придружителното писмо за изпращане на жалбата в РС-ПЛЕВЕН е
изразено становище за нейната неоснователност и е отправено искане, в
случай, че бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, същите
да бъдат съобразени с предвидения минимален размер, съобразно Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59
ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени
материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
Серия GA № 249967 /17.06.2020г. от страна на Д. АЛ. Х. – мл.автоконтрольор
при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Н.
З. ИВ., както и на нарушителя ХР. ЦВ. Т.. Съставен е за това, че на 17.06.2020
г. около 10:37 часа в гр. ПЛЕВЕН, на кръстовище, образувано от ул. „***“ и
ул. „***“, с посока на движение към бул. „***“, управлява собствения си л.а.
„***“ с рег. № ***, като навлиза в горепосоченото кръстовище по ул. „***“,
на разрешаващ /зелен/ сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален
режим, извършва ляв завой, не пропуска насрещно движещ се автомобил,
след което продължава движението си по ул. „***“ – нарушение по чл.37 ал.1
ЗДвП. При съставяне на АУАН нарушителят е отбелязал, че няма възражения,
като същевременно актосъставителят е посочил, че нарушителят твърди, че е
помислил, че насрещно движещият се автомобил се е „забавил“;
допълнителни възражения не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1
ЗАНН.
Административнонаказващият орган възприел изцяло както
изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и
приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушението.
На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на
ХР. ЦВ. Т. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на
основание чл.179 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.37 ал.1
2
ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица: л.9 – 11 от АНД №1188/2021г. по описа на РС-
ПЛЕВЕН. Следва да бъде отбелязано, че настоящата инстанция се явява
обвързана от задължителните указания, дадени с Решение №210/11.05.2022г.
по КАНД №258/2022г. по описа на АС-ПЛЕВЕН, с което е отменено
Решението на РС-ПЛЕВЕН по горепосоченото АН дело и същото е върнато за
ново разглеждане, при съобразяване мотивите на касационната инстанция.
Последните, на свой ред, са в посока на това, че в хода на
административнонаказателното производство, не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, в т.ч. – като твърдяните от страна на
жалбоподателя и неговия защитник; че не се касае за наложено
административно наказание на основание чл.178 ал.1 т.5 ЗДвП, а на
основание чл.179 ал.1 т.5 ЗДвП; указано е, че при новото разглеждане,
правният спор следва да бъде разгледан по същество, в т.ч. – доколко е
налице извършено нарушение по чл.37 ал.1 ЗДвП, извършено ли е от
нарушителя, извършено ли е виновно, създадена ли е непосредствена
опасност за движението. Ето защо Съдът намира, че в съответствие с така
дадените задължителни указания на касационната инстанция, въпросът за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не следва да
бъде обсъждан, тъй като не следва да се счита, че такива са допуснати.
Следователно, обжалваното Наказателно постановление, се явява
формално законосъобразно. По неговата правилност, се събраха гласни
доказателствени средства - показания на свидетелите Д. АЛ. Х. и Н. З. ИВ.,
писмени доказателства /л.15 от делото, л.12 – 13 от АНД №1188/2021г. по
описа на РС-ПЛЕВЕН/. Показанията на свидетелите Х. и И. са относително
подробни, последователни и убедителни, като не оставят каквито и да било
съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното
депозиране. Тези свидетелски показания взаимно се потвърждават и са изцяло
в подкрепа на отразената в АУАН/НП фактическа обстановка, докато в нейно
опровержение не се събраха доказателства. И двамата свидетели са
категорични, че при описаните по-горе условия на време, място, обстановка,
като водач на лек автомобил „***“ с рег. № ***, жалбоподателят е извършил
завой наляво, без да пропусне насрещно движещ се лек автомобил, т.е.
отнемайки му предимството. Свидетелят Х. е категоричен, че опасност за
движението не е била създадена, докато свидетелят И. заявява, че не си
спомня. Впрочем, следва да бъде подчертано, че в обстоятелствената част на
обжалваното НП, така или иначе, не е отразено възникването на
непосредствена опасност за движението, поради което Съдът приема, че
такава не е била налице. Поради това, Съдът отдава вяра на свидетелските
показания и приема изложената по-горе фактическа обстановка за доказана по
несъмнен начин, като няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по
чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана.
3
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.37 ал.1 ЗДвП, „При
завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства. От същото правило помежду си се ръководят и
водачите на релсовите пътни превозни средства.“ Видно е, че е налице
изводимо задължение за водачите, навлизащи в друг път чрез завой наляво, да
пропуснат насрещно движещите се ППС от другия път – което при описаните
условия на време, място, обстановка, ХР. ЦВ. Т., не е изпълнил, а вместо това
е отнел предимството на насрещно движещ ле автомобил от другия път.
Ирелевантно е дали е счел, че другото превозно средство се е „забавило“,
защото дори в този случай, правилото за предимство, регламентирано в чл.37
ал.1 ЗДвП, не търпи промяна. В този смисъл Съдът приема, че е налице
извършено от страна на ХР. ЦВ. Т. деяние и същото е извършено при
условията на пряк умисъл - деецът е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици /отнемане на
предимството на насрещно движещо се ППС от друг път, при завой наляво за
навлизане в другия път/ и е искал настъпването на тези последици.
Следователно, нарушението по чл.37 ал.1 ЗДвП, се явява доказано по
несъмнен начин.
От друга страна, административнонаказващият орган е преценил
като приложима административнонаказателната разпоредба на чл.179 ал.1 т.5
ЗДвП, съобразно която „Наказва се с глоба в размер 150 лв.: който не спазва
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства
за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване
или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за
движението…“. Това решение на административнонаказващия орган, няма
как да бъде споделено. Видно е, че от обективна страна, съставът на този вид
нарушение предвижда създаването на непосредствена опасност за
движението. Тук следва да бъде отбелязано, че по правило, всяко
административно нарушение, независимо дали уврежда или само застрашава
обществените отношения, които са негов обект, е от естество да създаде
определена опасност, а в случая с правилата за движението по пътищата, тази
опасност е насочена към нормалното, законосъобразно извършване на
движението, съгласно нормите на ЗДвП. Същевременно обаче,
непосредствената опасност за движението не може да има по-общ или
абстрактен характер – напротив, такава опасност следва да бъде реална и
свързана с възможно настъпване на произшествие, което обаче не е
настъпило, тъй като в този случай, би била приложима
административнонаказателната разпоредба на чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 ЗДвП.
Както беше вече изтъкнато, в резултат на извършеното от страна на ХР. ЦВ.
Т. нарушение, непосредствена опасност за движението не е била създадена и
поради това, неправилно административнонаказващият орган е наложил
административно наказание на основание чл.179 ал.1 т.5 ЗДвП.
На следващо място, нарушаването на правилото за поведение,
4
регламентирано в чл.37 ал.1 ЗДвП, не е обвързано с друга
административнонаказателна разпоредба, освен тези на чл.179 ал.1 т.5 ЗДвП,
респективно - чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 ЗДвП. Поради това Съдът счита, че
следва да намери приложение общата административнонаказателна
разпоредба на чл.185 ЗДвП, съобразно която „За нарушение на този закон и
на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.“.
Следователно и при отчитане на задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС,
І и ІІ колегия, Наказателното постановление следва да бъде изменено, като
Съдът да приложи Закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствената част на нарушението, т.е. – чл.185 ЗДвП, като
на ХР. ЦВ. Т. бъде наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лева.
Не на последно място, нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на ХР. ЦВ. Т., не може да бъде
преценено като „маловажен“ случай, включително, при отчитане на
междувременно влезлите в сила изменения в ЗАНН /ДВ бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г./. Така, според §1 т.4 от ДР на ЗАНН, „" Маловажен
случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.“. От една страна, касае се за нарушение от вида на
формалните, т.е. обсъждането на липса или незначителност на вредни
последици е юридически несъстоятелно, тъй като самото естество на
нарушението не предполага подобни последици, но това на свой ред, не се
отразява на обществената му опасност. От друга страна, не са налице
доказателства, обуславящи извод, че процесното нарушение представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение по чл.37 ал.1 ЗДвП. Вярно е, че деецът е неосъждан, но от
приетата по делото справка за нарушител е видно, че Т. нееднократно е
санкциониран за различни нарушения по ЗДвП в миналото, т.е. разгледан в
този контекст, процесният случай разкрива недостатъчно отговорно
отношение към правилата за движение по пътищата, несъвместимо с тезата за
„маловажност“.
Относно претендираните от страните разноски /включително от
страна на административнонаказващия орган, във връзка с производството
пред касационната инстанция – по аргумент от чл.226 ал.3 АПК/, Съдът
съобрази, че е налице доказано административно нарушение от страна на ХР.
ЦВ. Т., като се налага изменение, а не отмяна на Наказателното
постановление. В този смисъл и по аргумент от чл.143 ал.1 АПК, която
разпоредба предвижда присъждане на разноски при отмяна, а не при
5
изменение на административния акт, Съдът намира, че разноски на
жалбоподателя, не се дължат. Такива обаче не следва да бъдат присъдени и на
ответната страна на основание чл.226 ал.3 АПК - по аргумент от чл.143 ал.3
АПК, защото с неправилното налагане на административно наказание на
основание чл.179 ал.1 т.5 ЗДвП, административнонаказващия орган е дал
повод за завеждане на делото.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.7 т.1 вр. ал.2 т.4 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0938-002767
/08.07.2020г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с
което на ХР. ЦВ. Т. ЕГН: ********** е наложено административно наказание
на основание чл.179 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в
размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.37 ал.1
ЗДвП, КАТО прилага закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, а именно: НАЛАГА на ХР.
ЦВ. Т. ЕГН: ********** административно наказание на основание чл.185
ЗДвП от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/
лева, за извършено нарушение по чл.37 ал.1 ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ХР. ЦВ. Т. и неговия
процесуален представител за присъждане на разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.226 ал.3 АПК, във връзка с производството
по КАНД №258/2022г. по описа на АС-ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6