№ 28390
гр. София, 12.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110117440 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства, съдът намира да са относими и необходими за правилното
решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.
С исковата молба ищецът в срок е упражнил правото си да иска
привличането по делото на трето лице помагач на неговата страна. С
твърденията си легитимира интереса на третото лице „**“ ЕООД, решението
да бъде постановено в полза на ищеца и в този смисъл правото му да встъпи
по чл. 218 ГПК и искането по чл. 219 ГПК следва да бъде уважено.
С оглед становището на ответника – не оспорва исковете и представя
доказателства за плащане, заявените от ищеца искания за изслушване на СТЕ
и ССчЕ следва да бъдат оставени без уважение.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 02.10.2024г. от 09:40 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с препис
от отговора на исковата молба и приложените към него доказателства.
КОНСТИТУИРА по делото като трето лице помагач на страната на ищеца
„**” АД, „**“ ЕООД.
Третото лице да се уведоми за конституирането му по делото с препис от
настоящото определение и за датата на следващото заседание.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
1
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „**“ ЕООД в срок до о.с.з. да
представи по делото посочените в ИМ документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на СТЕ и
ССчЕ.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният
за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „**” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу П. В. Н., като наследник на С. Ц. Г. с ЕГН: **********,
за заплащане на сумите, както следва: сумата от 577.23лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.202Ог. до м.04.2023г. ведно със законната лихва от датата на депозиране
на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, и 15.57лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 06.03.2024г., както и сума за
дялово разпределение за периода м.02.2021г. - м.04.2023г. в размер на
32.39лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 4.94лв. - мораторна
лихва за периода от 15.09.2021г. до 06.03.2024г.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът П. В. Н. е депозирала отговор на
исковата молба, в който заявява, че процесните вземания са погасени чрез
плащане в хода исковото производство.
С молба от 08.07.2024г. ответникът е посочил, че признава направеното
плащане, като претендира разноски в производството в минимален размер-
юрисконсултско възнаграждение-50 лв.
По исковете с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
2
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата
изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на
законната лихва.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК горните
обстоятелства, с изключение на обстоятелството за погасяване на дълга чрез
плащане, не се нуждаят от доказване.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3