№ 140
гр. Смолян , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четиринадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20205440100615 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на ** ЕАД гр.* против И. Б. Ф., в
която се твърди от ищеца,че на 23.11.2017 г., около 20,37 ч. ответникът е постъпил по
спешност в ** ЕАД гр. *, Спешно отделение. Съобщил е, че след употреба на алкохол му се
завило свят, подхлъзнал се, паднал и си ударил главата. След инцидента с оплаквания от
силно главоболие, световъртеж и гадене. Тъй като спешното състояние не е могло да бъде
преодоляно в спешен кабинет, пациентът бил насочен към стационарно болнично лечение в
Клиниката по неврохирургия на ** ЕАД, база II. Ответникът е хоспитализиран в клиниката
на 23.11.2017г., в 22.00 часа, с приемна диагноза „Епидурален кръвоизлив". На 25.11.2017г.
ответникът е напуснал самоволно лечебното заведение, като прекъснал лечението си. Към
момента на хоспитализацията ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права,
които не е възстановил през времето на болничния си престой, продължил до деня на
дехоспитализацията му - 25.11.2017 г. Твърди се от ищеца,че на ответника е оказана
болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека /КП/ № 208
„Консервативно поведение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми , чиито
изисквания са посочени в Приложение № 16 на Национален рамков договор за
медицинските дейности от 2017 г. /НРД за МД 2017 г./. При постъпване на пациента е
съставена История на заболяването /ИЗ/ № 72535/2017 г. За лечението е издадена епикриза,
в която са описани извършените медицински дейности — процедури, консултации и
изследвания, включени в диагностично-лечебния алгоритъм на КП № 208. Пациентът е
дехоспитализиран на 25.11.2017г. с окончателна диагноза „Епидурален кръвоизлив, без
открита вътречерепна травма“. Към датата на постъпване в лечебното заведение и в периода
на болничното му лечение Илия Трайков е бил неосигурен по смисъла на Закона за
здравното осигуряване /330/, видно от електронна справка от масивите на НАП за
здравноосигурителен статус. Той не е възстановил правата си на здравноосигурено лице до
изписването си от болницата и на основание чл. 109, ал. 1 от 330 следва да заплати сам
стойността на оказаната му медицинска помощ, която е в размер на 491,20 лв. и включва:
образни диагностики, лабораторни изследвания, два дни престой в клиниката и е определена
съгласно действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската
помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги от *. гр. *. Всички
медицински услуги са изчерпателно изброени в приложената към исковата молба „сметка на
пациент“. Разпоредбата на чл. 52 от 330 предвижда, че стойността на предоставената
медицинска помощ следва да се заплати по цени, определени от лечебното заведение.
Цените на предоставяната от лечебното заведение медицинска помощ и услуги подробно са
посочени в Ценоразписа на лечебното заведение, кой го е общодостъпен, разлепен на видни
1
места в отделенията на болницата, както и публикуван в сайта на лечебното заведение.
Твърди се от ищеца,че ответникът не е възстановил здравноосигурителните си
права до изписването, както и не е заплатил сумата от 491,20 лв. Затова на 05.03.2019 г. и на
07.08.2019 г. лечебното заведение е изпратило покани за доброволно плащане до пациента,
върнати в цялост. Ето защо, за събиране на горепосочената сума е депозирал Заявление, по
което е издадена заповед за изпълнение по реда чл. 410 от ГПК по образуваното ч.гр.д.№
78/20 г. по описа на Районен съд гр. Смолян, за дължимата сума, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда до пълното изплащане на задължението, както и сумата
от 25 лв., представляваща платена държавна такса за образуване на делото.
Съобразно дадените му указания в срока по чл.414 от ГПК предявява настоящия иск
за установяване на вземането си , като моли съда да постанови решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумата от
491,20 лв., представляваща стойността на предоставената на ответника медицинска помощ и
услуги, по време на болничния му престой, продължил от 23.11.2017 г. - 25.11.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
пълното изплащане на задължението., за които суми по ч.гр.д.№78/2020г. на СмРС е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.Претендира и за
деловодните разноски в заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва иска. Твърди, че съгласно чл.52, ал.1 от Конституцията на
Република България гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им
достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при
условия и по ред, определени със закон. Разпоредбата на чл.52, ал.2 от 330 предвижда
неосигурените лица да заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от
лечебните заведения, с изключение на предоставяните им медицински и други услуги по чл.
82 от Закона за здравето. Твърди се от ответника, че в настоящия случай му е указана
именно такава медицинска помощ по чл.82, ал.1, т.1 от 33. Както е посочено в исковата
молба на 23.11.2017г. е постъпил по спешност в УМБАЛ “*” ЕАД гр.*, Спешно отделение и
тъй като спешното състояние не е могло да бъде преодоляно в спешен кабинет е бил
насочен към стационарно болнично лечение в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ “*”
ЕАД, база II. Хоспитализиран е в клиниката на 23.11.2017г., в 22.00ч., е приемна диагноза
“Епидурален кръвоизлив”. В исковата молба е отразено, че на 25.11.2017г., пациентът е
напуснал самоволно лечебното заведение. Към исковата молба е приложена електронна
справка за здравноосигурителен статус от масивите на НАП, от която е видно че И.Ф. е
здравно неосигурено лице. Поради това се претендира да бъде заплатена исковата сума.
Счита,че не дължи претендираната сума, тъй като неговото състояние е било спешно, а
съгласно чл.82, ал.1, т.1 от Закона за здравето извън обхвата на задължителното здравно
осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани
със медицинска помощ при спешни състояния. Съгласно чл. 99, ал. 2 от Закона за здравето
спешно състояние е остро или внезапно възникнала промяна в здравето на човека, която
изисква незабавна медицинска помощ. Медицинската помощ при спешни състояния е
насочена към предотвратяване на смърт или тежки или необратими морфологични и
функционални увреждания на жизнено значими органи и системи. Съгласно чл.100, ал.2 от
33 всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности
при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или
здравноосигурителен статут. Поради изложените съображения моли да бъде отхвърлен
предявения иск като неоснователен и недоказан.
В с.з. ищецът р. пр. не изпраща представител.Поддържа иска с писмена молба чрез
проц. си представител адв.*.
Ответникът р.пр. не се явява. Оспорва иска чрез назначения му особен представител
адв.*.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, и като обсъди събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
2
По ч.гр.д.№78/2020г. ,образувано по подадено заявление от УМБАЛ“*“ гр.*,
Смолянският районен съд е издал заповед №17/24.01.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът И. Б. Ф. да заплати на
кредитора УМБАЛ“* ЕАД гр.* сумата от 491,20лв. -главница, представляваща цената на
предоставена на И.Ф. медицинска помощ, състояща се в диагностика и лечение, проведени
за периода 23.11.2017г. до 25.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницанта,
считано от датата на подаване на заявлението-22.01.2020г. до окончателното изплащане,
както и съдебни разноски в разме на 25,0-0лв. з, представляващи заплатената от заявителя
ДТ. лъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414 от Г
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление
поради което и с Разпореждане №1477/29.05.2020г. съдът е указал на заявителя **ЕАД
гр.*, че в едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по
издадената заповед за изпълнение иск за установяване на вземането, си като довнесе
дължимата ДТ. Разпореждането е получено от заявителя на 22.06. 2020г. и на 23.07.2020г. е
образувано настоящото производство по предявеният от кредитора иск за установяване на
вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение.
По делото са представена медицинската документация - Лист за преглед на пациент
в спешното отделение №93806, История на заболяването №72535 , Епикриза и др., видно от
което ответникът е постъпил в спешен кабинет и насочен за лечение в клиниката по
неврохирургия , като е постъпил в лечебното заведение на 23.11.2017г. и е напуснал
самоволно на 25.11.2019т.. Представена е и сметка на пациент, видно от която извършените
медицински услуги през време на престоя на ответника в лечебното заведение са на обща
стойност 491,20лв., които са остойностени съгласно утвърдения ценоразпис на платените
услуги , предоставени в ищцовото лечебно заведение.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.
Искът е предявен от и срещу надлежни страни, в едномесечния срок по чл.415, ал.1
от ГПК, предмет на иска са сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е частично основателен, по следните съображения:
С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред
съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на
заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно
наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като подаването на
възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за
изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че
производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази пречка отпада
и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален
установителен иск в тежест на ищецът е да докаже факта, от който произтича вземането, а
ответника - възраженията си срещу вземането.
За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи, че в периода
23.11.2017г.-25.11.2017г. ответникът е бил хоспитализиран в ** ЕАД, че му е оказана
болнична помощ по КП № 208 „Консервативно поведение при леки и средно тежки черепно
мозъчни травми“, че пациентът-ответник в настоящото производство е бил с прекъснати
здравноосигурителни права по време на престоя си в болницата, че стойността на
предоставената му медицинска помощ е в размер на 491,20 лева. от представените по делото
писмени доказателства безспорно се установиха фактическите твърдения на ищеца в
исковата молба.
3
Съгласно чл.109 ал.1 от ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са
длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не
са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до
началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с
прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
От справката на * – П. се установи, че ответникът има неплатени задължения за
здравно-осигурителни вноски за повече от три месеца за период от 36 месеца до началото на
месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, поради което е прекъснато
здравното му осигуряване. В периода на болничното лечение ответникът е бил със статут –
прекъснати здравноосигурителни права, поради което съгласно чл.109, ал.1 ЗЗО дължи
заплащане на оказаната му медицинска помощ.
Съгласно чл.52 ЗЗО неосигурените лица по този закон заплащат оказаната им
медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на
предоставяните медицински и други услуги по чл. 82 от Закона за здравето.Съдът не
споделя становището на процесуалния представител на ответника,че на същия е оказана
именно медицинска помощ по чл.82 ал.1 т.1 от ЗЗ, тъй като е постъпил в лечебното
заведение по спешност. В случая от ищеца се претендира заплащането на медицинска
помощ, оказана на ответника след хоспитализирането му в клиниката по неврохирургия.
Освен това, видно от подписаната от ответника декларация за информирано съгласие за
оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури / на л.25/ ,
ответникът е поел задължение ако откаже лечение или напусне УМБАЛ „* „ преди да бъде
завършен алгоритъмът на клиничната пътека да заплати на лечебното завенение стойността
на дните му на престой в болницата, и цената на консултативните прегледи,манипулации,
изследвания, разходите да лекарствени продукти и медицински изделия …. съгласно
ценоразписа на лечебвното заведение. Видно от медицинската документация, представена
от ищеца , ответника е напуснал самоволно лечебното заведение, поради което и дължи
заплащането на стойността на извършените медицинските услуги.
Видно от ценоразпис на УМБАЛ „*“ ЕАД предоставените медицински услуги на
ответника е на стойност 491,20 лв..
Предвид изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и размер, поради
което следва да бъде уважен.
Основателна е и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.01.2020 г. до окончателното
плащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал.
4
1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Предвид
посоченото, ще следва оглед изхода на делото ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските в заповедното производство в размер на 25,00лв. за ДТ и разноските по
настоящото дело в размер на 475,00лв., от които 25,00лв. за ДТ , 150,00 лв. за
адв.възнаграждение и 300,00лв.-за особен представител.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на И. Б. Ф. с ЕГН ********** с адрес с.*,
общ.*, че същият дължи на УМБАЛ „*“ ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление
гр.*, ул.“*“ №66, представлявано от проф.д-р * сумата от 491,20лв. – представляваща цената
на предоставена на И.Ф. медицинска помощ, състояща се в диагностика и лечение,
проведени за периода 23.11.2017г. до 25.11.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението-22.01.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, за които суми по ч.гр.д.№78/2020г. на СмРС е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Б. Ф. с ЕГН ********** с адрес с.*, общ.*, да заплати на УМБАЛ „*“
ЕАД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.*, ул.“*“ №66, представлявано от
проф.д-р * сумата от 25,00 лв.-разноски в заповедното производство , както и разноските
по настоящото дело в размер на 475,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Смолянски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5