№ 212
гр. Ямбол, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
при участието на секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно
наказателно дело № 20212330200813 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИЛ. Г. Й., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.*** чрез
адв. М.К. от АК-Сливен против Наказателно постановление № 21-0813-000819/20.04.2021 г.,
издадено от Началник с-р Пътна полиция Ямбол към ОДМВР Ямбол, упълномощен с МЗ
8121з-515/14.05.2018 г., с което на жалбоподателят на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП
са му наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Със жалбата се прави
искане за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, тъй като
деянието, вменено на жалбоподателят не е извършено от субективна страна, предвид това,
че не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно, като неправилно е
приложен материалния закон. Не е било изпълнено изискването на чл.143, ал.10 от ЗДвП
собственикът на МПС да бъде уведомен за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията. Претендира се присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като се
представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв. К. от АК – Сливен
и се прави искане да бъде отменено наказателното постановление по изложените в жалбата
съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
1
На 16.04.2021 г. в 20.12 часа в гр.Ямбол, на бул.Европа до КПП на ОД МВР Ямбол в
посока към гр.Сливен жалбоподателят Й. бил спрян за извършване на проверка от
служители на ОД МВР - Ямбол – свидетелите Х. и К.. При проверката било установено, че
жалбоподателят Й. управлявал МПС – л.а. Форд Фокус с рег. № ***, като след извършена
справка е установено, че регистрацията на автомобила е прекратена на 11.02.2021 г., на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Жалбоподателят представил договор за покупко-продажба
на МПС, от който се установило, че е придобил автомобила на 10.12.2020 г. и не го е
регистрирал в законоустановения срок. За констатираното нарушение от Й., свид. К.
съставил на жалбоподателят акт за установяване на административно нарушение, като е
приел, че е извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като моторното превозно
средство не е регистрирано по надлежния ред, същият е подписан от актосъставителя,
свидетеля и е предявен на нарушителя, който го е подписал и не е направил възражения по
акта. Въз основа на така съставения АУАН, административнонаказващият орган – Началник
с-р Пътна полиция Ямбол към ОДМВР Ямбол издал срещу жалбоподателя атакуваното
наказателно постановление, като на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Й. са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя К. и на свид. Х., дадени в съдебно заседание и приобщените към
доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административно-наказателната
отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване
на производството по налагане на административни наказания.
Разпоредбата на чл.140, ал.1 то ЗДвП изисква по пътищата, отворени за обществено
ползване, да се движат моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, а
разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП предвижда наказания за водачите, които
управляват МПС, което не регистрирано по надлежния ред.
Надлежният ред за регистриране на МПС е редът, предвиден в ЗДвП и Наредба № I-
45 от 24.03.2020 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
В конкретния случай жалбоподателят не спори, че на посочените в НП дата, час и
2
място е управлявал лек автомобил със служебно прекратена преди това регистрация по
чл.143, ал.15 от ЗДвП. Дерегистрираното МПС е нерегистрирано по надлежния ред МПС, с
оглед на което са налице всички съставомерни признаци на констатираното нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Без правно значение за субективната страна на нарушението е
обстоятелството дали жалбоподателят е знаел или не за служебно извършената
дерегистрация на автомобила, т.е. дали му бил известен фактът, че моторното превозно
средство е с прекратена регистрация. Управляваният от него автомобил е с прекратена
регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, която предвижда служебна дерегистрация на МПС от
страна на службите за контрол в случаите на неизпълнение на задължението на собственика
да го регистрира в законоустановените срокове за това. Служебното прекратяване на
регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, без
да е необходимо да се уведомява собственикът на МПС за това по аргумент на противното
от чл.18б, ал.2 от Наредбата. Обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал автомобила
с поставени регистрационни табели не изключва вината му за управление на МПС с
прекратена регистрация. Й. като водач, притежаващ СУМПС, е следвало да знае дали
автомобилът му е с валидна регистрация или не. От данните по делото е видно, че
жалбоподателят е придобил собствеността върху МПС на 10.12.2020 г., поради което е бил
длъжен в едномесечния срок от прехвърлянето на автомобила да предостави на службата за
регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на
праводателя съгласно разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗДвП. Като не е направил това, сам се
е поставил в положение автомобилът му да бъде служебно дерегистриран след влизането в
сила на разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП. Й. е бил наясно, че като приобретател не е
изпълнил задължението си да регистрира закупения автомобил съобразно изискванията на
закона, поради което незнанието му за последващото прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство не прави деянието му несъставомерно поради липса на вина.
Нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което
може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7, ал.2
от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като
в разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на
вина. Управлявайки собствения си автомобил, след като е знаел, че не е изпълнил
задължението си да го регистрира в законоустановения срок за това, Й. е бил длъжен и е
могъл да предвиди настъпването на предвидените в закона последици, свързани със
служебната дерегистрация на автомобила му, поради което несъмнено е налице виновно
поведение от негова страна под формата на непредпазливост. С оглед на това следва да се
приеме, че жалбоподателят Й. е осъществил състава на вмененото му административно
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Нарушението и неговото авторство са безспорно
установени и правилно квалифицирани. От доказателствата по делото е видно, че
жалбоподателят се е движил с автомобил, който няма надлежна регистрация, поради което
следва да понесе отговорността се за неспазване на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съдът счита, че правилно е била ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя Й., като за нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, Началникът
3
на сектор Пътна полиция Ямбол му е наложил наказанията, предвидени в чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП, а именно глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца. Правилно са определени тези две наказания, като наказващият орган се е
съобразил с предишната деятелност на жалбоподателя и съдът намира, че в тези минимални
размери наказанията съответстват на извършеното нарушение и на вината на
жалбоподателя, а освен това с тях ще се постигнат целите, както на генералната, така и на
специалната превенция. Наказанията са справедливи и напълно кореспондират със степента
на обществена опасност на нарушението и нарушителя. С оглед на постигане на целите на
наказанието, заложени в чл.12 от ЗАНН, съдът счита, че именно строгостта на наложените
от административнонаказващия орган санкции ще окажат поправително въздействие върху
жалбоподателя и ще променят мирогледа му относно спазването на разпоредбите на Закона
за движението по пътищата.
По изложените съображения съдът намира, че наложените санкции са адекватни на
тежестта на извършеното нарушение и наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът намира, че в правилно от страна на наказващия орган не е била приложена
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл правилно
е било прието, че жалбоподателят следва да бъде санкциониран за извършеното
административно нарушение.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от
АПК, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. се явява неоснователно. Съгласно чл.63, ал.3
от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски
по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, само когато съдът отмени обжалвания
административен акт, разноските следва да се възложат в тежест на органа, издал отменения
акт. Но в случая, това не е така, тъй като със съдебния си акт съдът потвърждава
наказателното постановление и искането на процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0813-000819/20.04.2021 г.,
издадено от Началник с-р Пътна полиция Ямбол към ОДМВР Ямбол, упълномощен с
МЗ 8121з-515/14.05.2018 г., с което на ИЛ. Г. Й. ЕГН ********** с адрес: с.***, на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба
в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение
на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5