№ 1390
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20221100902037 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „А.П.“ ЕООД твърди, че е длъжник на изискуеми публичноправни
задължения за ДОД, ДОО, здравно осигуряване и УПФ, глоби по наказателни
постановления и корпоративен данък за главница и лихви в общ размер от 385 459,83 лв., за
които е образувано изпълнително дело. Поддържа, че не осъществява търговска дейност, не
притежава активи, и поради това не е в състояние да погаси задълженията си, поради което
е неплатежоспособен, евентуално свръхзадължен. При тези твърдения иска съдът да открие
спрямо него производство по несъстоятелност.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
От вписванията в търговския регистър се установява, че дружеството –молител е
еднолично дружество с ограничена отговорност, което към датата на подаване на молбата за
несъстоятелност, съгласно вписания предмет на дейност, осъществява дейност в областта на
търговията (а според класификацията на икономическите дейности – дейност на ресторанти
и заведения за бързо обслужване ).
По ревизионен акт № Р-2222021400716-091-001 от 11.08.2015 г., влязъл в сила на
18.10.2017 г., задълженията на дружеството към НАП към 22.11.2022 г. са в размер
112 944.49 лв. – главница и 196 350.63 лв. – лихва, както и непогасени публичноправни
1
задължения за данъци и здравноосигурителни вноски в размер от 91 992.54 лв., за събиране
на които вземания е образувано изпълнително дело. Посочените задължения са от вида по
чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, изискуеми са и към настоящият момент няма данни да са погасени.
Относно състоянието на неплатежоспособност:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
задължение от горепосочения вид, като това състояние не е временно (арг. от чл. 631 ТЗ) и
това състояние е в причинна връзка с неизпълнението. Следователно липсата на изпълнение
сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност, което е налице само, ако
неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника. В приложение
на презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато
търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични задължения е
налице. Презумпцията за неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните
писмени доказателства и от заключението на приетата СИЕ.
От изисканите служебно справки от Агенция по вписвания и СДВР – Пътна
полиция, се установява, че за молителя не са налични вписвания, отбелязвания и
заличавания във връзка с недвижими имоти, и няма регистрация за притежаване на лек
автомобил.
Съгласно заключението на приетата съдебно - икономическа експертиза, голяма
част от притежаваните от дружеството активи, в размер на 300 000 лв. за 2020 г. и 2021 г., и
в размер 389 000 лв. за 2022 г., към датата на заключението и за предходните две години се
състоят предимно от вземания към свързано дружество – „А.П.“ ЕООД. От анализа на
баланса на това свързано дружество за 2020 г. и 2021 г. се установява, че е с отрицателен
собствен капитал и коефициент на обща ликвидност 0.1490. Отделно от това, вземанията не
са събрани за период по-дълъг от 3 години, поради което следва да се приемат за
несъбираеми. Следователно, активите за изследвания период се изчерпват само с вземания.
От тях за 2020 г., значително се увеличават тези към свързано лице, в размер 300 000 лв.
през тази година, до 389 223.87 лв., през 2022 г., които съдът приема за несъбираеми, поради
което не формират имущество, достатъчно за покриване на задълженията на длъжника.
Следователно, високите стойности на коефициентите за тези три години се дължат на
увеличаване на размера на несъбираеми вземания към свързани лица, поради което не
отразяват финансово състояние, достаъчно за изпълнение, без опасност за интересите на
кредиторите.
Молителят признава, а и се установява от заключението на експертизата, че
задълженията му към 31.10.2022 г., когато е изготвено заключението, са в размер на
401 287.66 лв.
Следователно, за периода от 2020 г., като се изключат несъбираемите вземания,
краткосрочните задължения надвишават притежаваните от молителя краткотрайни активи,
2
като коефициентите за обща и бърза ликвидност за този период са под единица (0.0410),
коригирани съобразно събираемостта.
Предвид изложеното, по отношение на молителя е налице състояние на
неплатежоспособност като икономическо понятие. Състоянието е и трайно, тъй като
молителят не осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи, нито има
активи, с които да възстанови осъществяването й. Има непогасени публични задължения,
чиято изискуемост е настъпила още през 2017 г. и трайно превишение на стойността на
задълженията, спрямо тази на краткотрайните активи и реализирането на отрицателни
финансови резултати, поради което са налице предпоставките за откриване на производство
по несъстоятелност.
Основанието свръхзадълженост е съединено, в условията на евентуалност, поради
което и доколкото съдът достигна до извод за наличие на главното – неплатежоспособсност,
не дължи произнасяне по евентуалното, тъй като не се е сбъднало вътрешно процесуалното
условие.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
Началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в
състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид (
аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ ). Неизпълнението не е достатъчно за този извод, поради което
за определяне на началната дата следва да се намери, най – ранния момент, към който
едновременно са налице непогасено изискуемо задължение, от тези по чл. 608, ал. 1 ТЗ, и
трайна финансова невъзможност за погасяването му.
От приетото по делото заключение е установено, че считано от края на 2020 г., и до
края на изследвания период, макар и само по отношение на един, но значим по размер на
вземанията си кредитор, е налице трайна и необратима тенденция на задлъжняване, като
обективен белег на проявление на неплатежоспособност.
Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи с оглед на
цялостното икономическо състояние на длъжника, а не само с оглед на последното
извършено плащане, към конкретно определен кредитор, в който смисъл е искането на
молителя, което не обвързва съда, който служебно следва да констатира този начален
момент ( в този смисъл решение № 90 по т. д.№ 1152/2011 г. на ВКС и решение № 80 по т.д.
№ 1565/2014 г. на І т.о. на ВКС ). Следователно, нито момента на последното по време
плащане, нито момента на първото по време неизпълнение са от естество, сами по себе си,
да обусловят датата на неплатежоспособност.
Както беше посочено по – горе по делото се установиха влошени икономически
показатели още към 31.12.2020 г., която тенденция се запазва и към настоящия момент,
дококолкото актива се изчерпва с несъбираеми вземания към свързано лице. Същевременно,
към този момент се установява спиране на плащанията към единствения кредитор за
3
изискуеми вземания в размер 31 хил. лв., които през 2022 г. се увеличават на 390 000 лв.
Доколкото спирането на плащанията е съпътствано от вече влошени икономически
показатели към 31.12.2020 г. и липса на последваща тенденция за стабилизиране на
дружеството, именно тази дата, като първи момент, към който и двата елемента на
неплатежоспособност са налице, следва да се определи за начална дата.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
Предвид невъзможността, на този етап от производството да се проведе
предварително осребряване, по реда на чл. 639б ТЗ, изискващо съгласие на събрание на
кредиторите, каквото на този етап не може да се сформира, под „налично имущество“, по
смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ се разбират наличните парични средства ( на каса или по
банкови сметки ), но не и друго имущество, подлежащо на осребряване. Отделно от това, по
аргумент от чл. 193 ДОПК за налично не може да се счита имущество, което е запорирано
по реда на ДОПК (тъй като изпълнението срещу него не се спира с откриване на
производството по несъстоятелност).
В настоящото производство длъжникът не разполага с налични парични средства за
покриване разноските в производството по несъстоятелност, което се установява от
оборотната ведомост, относно касовата наличност и заключението на вещото лице. В
указания, с определение от 24.11.2022 г., срок не е внесена определената сума за покриване
на началните разноски, поради което по отношение на ответника следва да бъде
постановено решение по чл.632, ал.1 от ТЗ.
При тези мотиви и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „А.П.“ ЕООД, ЕИК ****.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2020 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „А.П.“ ЕООД, ЕИК
****.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „А.П.“ ЕООД, ЕИК ****
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „А.П.“ ЕООД,
4
ЕИК ****
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на имуществото на „А.П.“ ЕООД, ЕИК
****
СПИРА производството по т.д. № 2037/2022 г. по описа на СГС, ТО, 23 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се
постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „А.П.“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати по сметка на съда сумата от 250 лв.
държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата на
несъстоятелността при разпределение на имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5