Р Е Ш Е Н И Е
Номер 354 от 05.03.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет и седми февруари две хиляди и
двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
при
секретаря К. Л. и прокурор Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдия
Русева КАНД № 151 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „К.С.“, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Царево, ул. „Лиляна Димитрова“ №5, чрез адв.М.Б.
– БАК против Решение № 174/27.11.2019 г., постановено по а.н.д.№ 462/2019 г. по
описа на Районен съд – Царево, с което е потвърдено наказателно постановление
(НП) № 423605-F401779/08.02.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.118, ал.1 от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС), във вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
Н-18/2006 г. на МФ, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
В касационната жалба се сочи противоречие на решението с материалния и
процесуалния закон. Иска се отмяна на решението и на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. Б.,
която поддържа жалбата и моли същата да се уважи. Представя доказателства.
Ответникът по касация – Дирекция „Фискален контрол“, сектор „Оперативни
дейности“ Бургас, не изпраща представител в с.з. и не изразява становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в
съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на
чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна, по следните
съображения:
С процесното постановление
отговорността на касатора е ангажирана за това, че при извършена на 11.08.2018 г.
проверка в обект къща за гости „Панорама“, находящ се в с.Резово, ул.
„Крайморска“ №10, стопанисван от ЕТ „К.С.“ е установено, че не е издадена фискална
касова бележка за получено плащане в брой на сумата от 50 лв. за наета стая за
една нощувка от 20.07.2018 г. до 21.07.2018 г. от клиент А. С. М. – регистриран
в Регистър за настаняване на туристи, от работещия в обекта монтиран и въведен
в експлоатация, свързан дистанционно с НАП, ЕКАФП модел „А300 – 02DV“, с
индивидуален № ED203640 и фискална памет № 44203640.
За да постанови оспореното
съдебно решение въззивният съд е приел, че административнонаказващият орган
правилно е определил приложимата материална разпоредба. Според съда безспорно
се установява, че в процесния обект за сумата от 50 лева е била наета стая за
една нощувка от 20.07.2018 г. до 21.07.2018 г. от клиент Асен М., но не е била
издадена фискална касова бележка за полученото плащане в брой за наетата стая,
от наличното и работещо ЕКАФП.
Районният съд посочва, че неиздаването на фискална касова бележка се установява
от разпечатката на справка КЛЕН, от която е видно, че за периода от 01.03.2018
г. до 29.07.2018 г. не е регистрирана нито една продажба в проверявания обект.
Районният съд е направил извод за плащане на сумата в брой от това, че няма
доказателства и твърдения заплащането на процесната нощувка да е било извършено
по банков път или чрез пощенски паричен превод. Съдът е приел за неоснователно
и направеното в АУАН възражение, представляващо според него защитна версия с
цел да се избегне административнонаказателна отговорност за извършеното
нарушение. Според въззивния съд в случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Решението на
първоинстанционният съд е неправилно, по следните съображения:
Фискалните касови бележки, редът и
начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл.118 от ЗДДС и в Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочената наредба, всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство /ФУ/, освен когато плащането се извършва по банков път, като за
целите на тази наредба „фискално устройство” и „фискална касова бележка
/фискален бон/” са тези по §1, т.40 от ДР и чл.118, ал.3 от ЗДДС. Текстът на
чл.118, ал.1 от ЗДДС е възпроизведен и доразвит в чл.25 от Наредбата, ал.1 на
който гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова
бележка за всяка продажба, независимо от документирането и с първичен
счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков
път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при
извършване на плащането.
От анализа на цитираните разпоредби на
ЗДДС и Наредбата се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на
фискална касова бележка, следва да е налице извършена продажба на стоки или
доставка на услуги, за която е извършено плащане, което в настоящия случай не е
безспорно доказано.
Изводите
на административнонаказващия орган, че е извършено административно нарушение,
почиват изцяло на предположения. Касаторът е санкциониран за това, че не е
издал касов бон за прието плащане в брой на сумата от 50 лв. от клиент Асен М.,
нощувал в търговския обект от 20.07.2018 г. до 21.07.2018 г. Представеният по
делото регистър за настанените в обекта туристи, на който наказващият орган се
позовава, удостоверява, че услугата нощувка действително е предоставена на А.
М.- факт, който не се оспорва и от касатора. Видно обаче от данните в регистъра,
на дата 20.07.2018 г. в стая номер 6 на втори етаж на къща за гости „Панорама“,
туристът А. М.е бил заедно настанен в една стая с друг турист – С. Д., като А.
М.е напуснал обекта на 21.07.2018 г., а С. Д. – на 22.07.2018 г. Дължимата цена
от 50 лв. /за която няма данни как е установена от проверяващите лица/ е на
стая, а не на турист, от което следва, че за да е налице извършеното нарушение,
следва да се установи безспорно, че М. е заплатил нощувката, че плащането е в
брой за посочената нощувка – от 20.07.2018 г. до 21.07.2018 г., и че за същото
няма издаден касов бон. Регистърът на настанените в обекта туристи не
удостоверява извършено плащане. Липсва каквато и да е информация дали, на коя
дата, по какъв начин и от кой точно от тези двама клиенти /М. или Д./ е платена
цената на нощувката, а това са обстоятелства, които са предпоставка за
възникване на нормативно установеното задължение за издаване на касов бон.
Самият актосъставител заявява при разпита си в съдебно заседание, че няма данни
нощувката да е платена.
В
хода на административнонаказателното производство е неизяснен и размерът на
самото плащане. От една страна в протокола за извършената проверка от
11.08.2018 г. и от показанията на актосъставителя се установява, че цената на
стая за една нощувка в проверения обект за м.юли 2018 г. е била 50 лева, а от
друга страна от административнонаказващият орган е прието, че и двамата клиенти
– М. и Димитров, са платили в брой, всеки от тях поотделно по 50 лева на
нощувка, за което не им е бил издаден фискален бон от касатора, а деянието е
квалифицирано от органа като две отделни нарушения, за които на касатора са
наложени две имуществени санкции с две наказателни постановления – с процесното
с № 423605-F401779/08.02.2019 г. и с представеното пред настоящата инстанция с
№ 423597-F401772/11.02.2019 г.
Действително при липса на преки
доказателства, нарушението може да бъде доказано и само с косвени такива, но
наличието им, взаимовръзката помежду им и последователността на настъпването им
трябва да водят до еднозначен извод за фактите от предмета на доказване. В
настоящия случай не може да се направи еднозначен извод, че описаното
административно нарушение е действително извършено, а констатациите на
проверяващите и на наказващия орган почиват изцяло на предположения, което е
недопустимо.
С оглед на изложеното, след като по
делото липсват доказателства за извършено плащане на нощувката, отразена в
регистъра за настанени туристи, за което да не е издаден фискален касов бон,
неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС и издаденото наказателно постановление се явява
незаконосъобразно.
Като е стигнал до изводи, различни от
изложените, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което
следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се
отмени обжалваното наказателно постановление.
Мотивиран от горното, Административен
съд гр.Бургас, ХV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 174 от 27.11.2019 г.,
постановено по н.а.х.д. № 462 по описа за 2019 г. на Районен съд Царево, и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 423605-F401779/08.02.2019
г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с
което за нарушение на чл.118, ал.1 от Закона за данъка върху добавената
стойност (ЗДДС), във вр. с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, на
основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на ЕТ „К.С.“ с ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.