№ 4207
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20231100113909 по описа за 2023 година
Ищецът С. И. Ц., ЕГН ********** твърди в исковата молба, че е титуляр
на парични вземания, произтичащи от сключения на 26.02.2006 г. между
„БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА" АД, като кредитор, от една страна и Е.
Б. Н., ЕГН ********** и А. А. Н., ЕГН **********, като кредитополучатели
от друга страна, договор за кредит № HL 10517 за покупка и довършване на
недвижим имот (наричан по-долу за краткост „Договора за кредит" или
„Договора") за сумата от 136 910 лева, който кредит бил напълно усвоен от
кредитополучателите.
В периода 20.07.2007 г. - 30.06.2020 г., между банката и ответниците са
били сключени пет допълнителни споразумения към договора с подробно
описано в исковата молба съдържание.
С договор за цесия от 30.06.2021 г. банката кредитор прехвърлила
вземанията си по договора за кредит на цесионера „С.Г.ГРУП“ ЕАД, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и изтеклите лихви,
за което прехвърляне ответниците били уведомени на 18.08.2022 г. Твърди, че
ответниците не са правили плащания към новия кредитор.
На 30.06.2022 г. бил сключен нов договор за цесия, с който „С.Г. ГРУП“
ЕАД прехвърлило на ищеца С. И. Ц. вземанията си по договора за кредит и
всички допълнителни споразумения към него, ведно с всички привилегии и
обезпечения, вкл. и изтеклите лихви. За посоченото прехвърляне на
вземанията ответниците били уведомени на 18.08.2022 г., като в
уведомлението била посочена и банковата сметка на новия цесионер, по която
да бъдат плащани месечните погасителни вноски съгласно погасителния план
от 01.07.2020 г. към последното допълнително споразумение към договора за
1
кредит. Ищецът неколкократно е установявал контакт с ответниците в опит да
получи плащане, но ответниците не са изпълнили задължението си за
заплащане на погасителните месечни вноски, вследствие на което ищецът
обявил цялото вземане по договора за кредит и допълнителните споразумения
към него за предсрочно изискуемо, за което всеки един от ответниците били
изрично уведомени, съответно на 20.04.2023 г. и на 05.05.2023 г. Твърди, че
ответниците не са правили никакви плащания към него за погасяване на
обявената за предсрочно изискуема сума, което обуславя правния му интерес
от предявяване на иска.
С допълнителни искови молби от 06.02.2024 г. и 28.02.2024 г., в
изпълнение на дадените от съда указания, ищецът е уточнил, че общата
претендирана от него сума е формирана като сбор от следните изискуеми и
неизплатени в срок вземания, произтичащи от договора за кредит от
26.06.2006г., както следва:
- 143 984,96 лева - просрочена главница, ведно с дължимата законна
лихва върху главницата, считано от 28.04.2023 г.;
- 144 039,66 лева - възнаградителна лихва върху редовна главница,
формирана в периода от 02.05.2012 г. до 02.09.2019 г. на основание чл. 3, ал. 1
и ал. 2 от договора за кредит като сбор от 134 978.65 лева просрочени лихви
върху главница за периода 02.05.2012 г. - 06.03.2019 г. (задБ.ансови) и 9061.01
лева просрочени лихви върху редовна главница за периода 07.03.2019 г. -
02.09.2019 г.;
- 35 226,40 лева - мораторна лихва по просрочия, формирана на
основание чл. 3, ал. 3 от договора за кредит за периода 02.07.2012 г. -
20.07.2021 г. като сбор от 35 203,20 лева просрочени лихви по просрочия
(задБ.ансови) и 23,20 лева просрочени лихви по просрочия;
- 1 288,68 лева - просрочени такси;
- 1 718,95 лева - просрочени имуществени застраховки;
- 295,20 лева - разноски по кредита /нотариални такси/,
които вземания са придобити от ищеца по реда на чл. 99 от ЗЗД, заедно с
всичките привилегии, обезпечения и другите принадлежности, вкл. и
изтеклите лихви.
Ищецът е уточнил още, че за част от общия размер на горепосоченото
претендирано вземане, а именно: 1 288.68 лева - банкови такси; 1 718.95 лева
— имуществени застраховки и 295,20 лева - нотариални такси, въз основа на
негово заявление срещу ответниците е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 39943/2023 г. по описа
на СРС, 67 състав. След възражение от длъжниците срещу издадената
заповед, районният съд е указал на ищеца възможността да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за посочените суми.
Ето защо, на основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 422 от ГПК, моли
да бъде постановено решение, с което ответниците Е. Б. Н., ЕГН ********** и
А. А. Н., ЕГН **********, да бъдат осъдени да му заплатят горепосочените
2
суми в общ размер на 321 754,03 лева, представляващи неизплатени в срок
вземания по договор за кредит № HL 10517 от 26.06.2006 г. за покупка и
довършване на недвижим имот, с всички допълнителни споразумения към
него, сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и ответниците по
настоящото дело, ведно с дължимата законна лихва върху главницата, считано
от 28.04.2023г., както и да бъде признато за установено по отношение на
ответниците съществуването на вземанията му, за които е била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 39943/2023 г. по описа на СРС, 67 състав.
Заявява искане за привличане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и на
„С.Г.Груп“ ЕАД като трети лица помагачи на страната на ищеца. Претендира
и направените в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците, чрез процесуалния си
представител адв. Б. Л. от адвокатско дружество “М.“, подават отговор на
исковата молба, в който я оспорват изцяло.
Не оспорват сключването на договор за кредит с „Юробанк България“
АД и допълнителните споразумения към него, но твърдят, че са погасявали
редовно задълженията си по кредита, поради което оспорват сочените от
ищеца брой и обем на извършените плащания и дължимите суми.
Оспорват действителността на договора за цесия между „С.Г. Груп“ ЕАД
и ищеца, а в условията на евентуалност, оспорват сбъдването на условието за
влизането на договора за цесия в сила. Излагат аргументи, че предметът на
договора за цесия е вземане по договор за банков кредит и съгласно чл. 2, ал.
2, т. 12 ЗКИ, само банка може да извършва дейност, свързана с придобиване
на вземания по кредити, при това - ако са включени в нейния лиценз. Сочи, че
ищецът не е нито юридическо лице, кредитна институция, нито има лиценз за
банкова дейност, за да бъде страна по такава сделка и да извършва по занятие
дейност по придобиване на вземания по банкови кредити, поради което считат
сключения между „С.Г.Груп“ ЕАД и ищеца договор за цесия за нищожен,
поради противоречие със закона. В допълнение твърдят, че прехвърлителното
действие на договора за цесия между „С.Г.Груп“ ЕАД и ищеца не е настъпило,
поради несбъднато условие, а именно, заплащане на цената за придобиване на
вземанията от страна на ищеца, в резултат на което цесията не е породила
действието си и ищецът не е легитимиран да претендира вземането. В тази
връзка считат, че само кредитодателят (банката) може да обявява предсрочна
изискуемост, докато ищец-цесионер е само носител на вземанията и не може
да прави волеизявления вместо страната по договора, като дерогира
уговорките за срок чрез обявавяне на предсрочна изискуемост.
Отделно от горното, на основание чл. 103 ЗЗД изразяват несъгласието си
с всички извършени прехвърляния на вземането. Поддържат, че договорът за
кредит съдържа неравноправни и съответно – нищожни клаузи (чл. 3, ал. 1 и
сл., чл. 6, ал. 3, клаузи по отношение на дължими към банката плащания за
забава) съгласно чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП /в относимата му редакция/, тъй
като не са били индивидуално договорени с потребителя, а са част от
типизирани, стандартни, отнапред изготвени условия на банката и за
кредитополучателя не е било възможно да повлияе на тяхното съдържание,
3
поради което считат, че заплатените суми въз основа на неравноправните
клаузи следва да бъдат приспаднати от задължението им.
Твърдят, че допълнителните споразумения към договора за кредит са
нищожни, с оглед на това, че задълженията в споразуменията са определени
въз основа на посочените в отговора като неравноправни клаузи на договора, а
освен това считат, че е налице и анатоцизъм. Сочат, че в конкретния случай
всички допълнителни споразумения формирали определения в тях дълг въз
основа на незаконно увеличение на лихвения процент (неравноправната
клауза за уговорката за лихва), както и прибавяли изтеклите лихви към
главницата (анатозицъм). Въз основа на изложените твърдения, считат, че
отношенията между страните, вкл. и тези с частните правоприемници на
банката, следва да се регулират от първоначалния договор, без да се вземат
предвид незаконните му изменения, въведени с допълнителните
споразумения.
Възразяват срещу редовността на исковата молба, поради липса на
посочване на претендираните от ищеца погасителни вноски по пера, което
било в противоречие с цитирана практика на СЕС (Определение от
06.02.2024г. по дело С-425/23).
Предвид наведените в отговора основания за нищожност на
допълнителните споразумения, правят възражение за изтекла погасителна
давност за всички претендирани от ищеца вземания с аргумента, че давността
е започнала да тече съобразно условията на първоначалния договор за кредит,
като считат вземания за главница, падежирали повече от 5 години преди
завеждане на исковата молба и вземанията за лихва, падежирали повече от 3
години преди завеждане на исковата молба, за погасени по давност.
Правят възражение за плащане и евентуално – за прихващане с
претендираните от ищеца суми на всички платени от тях на банката и на
първия цесионер „С.Г. Груп“ ЕАД недължими лихви, такси, неустойки и
обезщетения, които се основават на неравноправни клаузи и във връзка с
направеното възражение по чл. 103 ЗЗД за всички прехвърляния на вземане.
Считат, че липсва правно основание за претенциите на ищеца относно
банковите такси, имуществените застраховки и нотариалните такси, поради
което те са недължими.
Претендират разноски, включително възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство.
В становище по делото от 16.10.2024г. третото лице – помагач на
ответника „Юробанк България“ АД потвърждава твърденията на ищеца за
сключване на договор за цесия на вземанията по процесния договор за кредит,
наред с още три други договора за потребителски кредит, предоставени от
банката на ответницата Н., съгласно който договор от 30.06.2021г. всички
вземания по посочените договори са прехвърлени на цесионера „С.Г.Груп“
ЕАД. Заявява, че е предал на цесионера всички оригинали на документи,
относими към прехвърленото вземане. Заявява, че няма договори за цесия,
сключени с ищеца.
В становище по делото от 16.10.2024г. третото лице – помагач на
4
ответника „С.Г.Груп“ ЕАД потвърждава твърденията на ищеца за сключване
на договор за цесия на вземанията по процесния договор за кредит, наред с
другите три договора за потребителски кредит, предоставени от банката на
ответницата Н. и цедирани на „С.Г. Груп“ ЕАД с договора за цесия от
30.06.2021г. По силата на договора за цесия от 03.06.2022г. всички вземания
по посочените договори са прехвърлени на ищеца, ведно с привилегиите,
обезпеченията и другите принадлежности. Признава, че цената по договора за
цесия е платена от цесионера на 03.06.2022г. и договорът е в сила от тази дата,
като е предал на цесионера всички оригинали на документи, относими към
прехвърленото вземане. Заявява, че извън така посочения договор от
03.06.2022г., не е сключвал други договори за цесия с ищеца.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
Установява се от приетите по делото доказателства, че на 26.06.2006г.
между ответниците като кредитополучатели и „Българска пощенска банка“
АД е бил сключен договор за кредит за покупка и довършване на недвижим
имот №HL10517, по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателите банков кредит в размер на 136 910 лева, от които 18 000
лева за покупка на подробно описан в договора недвижим имот – апартамент в
гр. София, м. Манастирски ливади, 16 512 лв. за довършителни работи на
същия имот и 102 398 лева – за други разплащания.
Съгласно чл.3 от договора за първата година от срока на издължаване
кредитополучателите не дължат възнаградителна лихва. За всяка следваща
година размерът на годишната лихва е уговорен като сбор от базовия лихвен
процент на банката за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период
за начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 0,9 пункта. Към
момента на сключване на договора БЛП на банката е в размер на 7%.
Посочено е също, че действащия БЛП на банката не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните.
При просрочие, както при обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница за съответния период на издължаване на кредита, плюс
наказателна надбавка от 10 пункта.
Кредитополучателят заплаща на банката и следните такси: 1.5 % от
размера на кредита еднократно – такса за управление; в началото на всяка
следваща година, считано от откриването на заемната сметка – годишна такса
за управление в размер на 0.1% върху размера на непогасената главница към
същата дата.
Крайният срок за погасяване на кредита е 360 месеца, считано от
откриването на заемната сметка, която от своя страна се открива след
учредяване на уговореното между страните обезпечение на кредита – първа по
ред договорна ипотека върху закупения недвижим имот – апартамент в гр.
София.
Погасяването на кредита е уговорено на равни месечни вноски, в общ
размер на 380,31 лева за първата година, включващи само главница и 970,17
лева за всяка следваща година, включващи главница и лихви. Посочено е, че
при промяна на БЛП на банката за жилищни кредити, размерът на
5
погасителната вноска се променя автоматично. Нотариалните такси за
учредяване, заличаване или подновяване на ипотеката са уговорени в тежест
на кредитополучателите. Същите са се задължили и да застраховат
предоставения като обезпечение недвижим имот, като в случай на забава в
плащанията на застрахователната премия, банката служебно задължава
банковата сметка на кредитополучателите при превеждане на средства за
погасяване на поредната погасителна вноска и превежда на застрахователя
необходимата премия за подновяване на застрахователната полица.
Ангажиран е по делото нотариален акт, вписан в СВп – София с вх. Рег.
№38941/26.06.2006г., акт №17, т. XXIX, дело №24500/2006г., имотна партида
390467, с който е учредена уговорената договорна ипотека.
Представена е вносна бележка от 29.06.2006г. за сумата от 2 360 лв. –
такса за усвояване на кредит и застраховка.
С допълнително споразумение към договора за кредит от 20.07.2007г.
страните са се споразумели, в случай на предсрочна изискуемост на кредита
по конкретния договор, банката да направи предсрочно изискуеми и всички
останали отпуснати на кредитополучателите кредити.
По делото е ангажирана молба от ответниците от 18.09.2009г. за
предоговаряне на ипотечния кредит.
С допълнително споразумение от 30.09.2009г. страните /банката – с ново
наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/ са се споразумели за
следното:
Анексът съдържа декларативна част относно размера на дълга към
датата на подписването му. С чл.3 кредитополучателят се задължава
еднократно да внесе сумата от 650 лв. по посочена от банката сметка, като
внасянето й е условие за влизане на допълнителното споразумение в сила. С
чл.4 кредитополучателят дава съгласие разликата между погасената сума по
чл.3 и общия сбор на просрочените главница и лихва да бъде „преоформена"
служебно от банката на датата на допълнителното споразумение чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит. След извършване на така посоченото,
кредитополучателят ще се ползва от 12-месечен период на облекчено
погасяване на общия дълг, през който ще заплаща фиксиран лихвен процент
от 5,83%, а след изтичане на периода – годишна лихва, формирана като сбор
от БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута и надбавка в
размер на 1,69 пункта.
С допълнително споразумение от 25.06.2010г. страните са се съгласили
да прекратят действието на въведеното облекчено погасяване, като
натрупаните, но незаплатени лихви за редовна главница в рамките на периода,
се преоформят в дължими, считано от датата на споразумението.
Подписването на посоченото споразумение е уговорено като условие за
разглеждане от страна на кредитора на молбата на длъжника за предоставяне
на нов период за облекчено погасяване /ангажирана е молба на ответниците от
същата дата/.
Анекс от 01.07.2010г. също съдържа декларативна част относно размера
на дълга към датата на подписването му. С чл.3 страните се съгласяват всички
плащания, във връзка с кредита, вкл. просрочените главница и лихви, да се
преоформят служебно от банката чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит.
6
Кредитополучателят ще се ползва от 12-месечен период на облекчено
погасяване на общия дълг, през който ще заплаща фиксиран лихвен процент
от 3,77%, а след изтичане на периода – годишна лихва, формирана като сбор
от БЛП на банката за жилищни кредити в съответната валута и надбавка в
размер на 2,95 пункта.
Анекс от 14.09.2011г. на свой ред съдържа декларативна част относно
размера на дълга към датата на подписването му и идентична уговорка за
преоформяне на дълга служебно от банката чрез натрупване към редовната
усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения
кредит. Уговорен е 6-месечен период на облекчено погасяване на общия дълг,
през който ще се заплаща фиксиран лихвен процент от 4,13 %, а след изтичане
на периода – годишна лихва, формирана като сбор от БЛП на банката за
жилищни кредити в съответната валута и надбавка в размер на 3,69 пункта.
На 30.06.2020г. между страните /банката с актуално наименование
„Юробанк България“ АД/ е сключено допълнително споразумение, в чл.1, ал.1
от което се съдържат данни за размера на дълга по процесния договор за
кредит по пера. В ал.2 е посочено, че с нотариални покани, връчени на
страните, е обявена предсрочната изискуемост на кредита, като в ал.3
страните се договарят, че поканите губят действието си и задължението се
връща в редовност и се погасява по погасителен план, неразделна част от
анекса. Част от просрочените задължения е уговорено да се погасят до
24.06.2050 г., а останалите – на равни вноски, съгласно условията на анекса.
Уговорен е гратисен период и нов размер на възнаградителната лихва, а след
неговото изтичане – променлив годишен лихвен процент, представляващ сбор
от референтен лихвен процент и фиксирана надбавка от 2,4%. РЛП е уговорен
като РПЛ ПРАЙМ ЖК на банката, определящ се от Комитета по управление
на активите и пасивите на банката, съгласно методология, приложена към
допълнителното споразумение. Приложени са Общи условия и погасителен
план.
С договор за прехвърляне на вземания от 30.06.2021г. „Юробанк
България“ е цедирала на „С. Г. Груп“ ЕАД вземанията на банката по
процесния договор за кредит.
С договор за прехвърляне на вземания от 03.06.2022г. „С. Г. Груп“ ЕАД е
цедирал същите вземания на ищеца.
Цесиите са съобщени на длъжниците по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от
упълномощения цесионер, като съобщенията са връчени на надлежно
упълномощения адв. В.К. – пълномощно на л.165 от делото.
С писма от 11.04.2023г. ищецът е уведомил ответниците, че са в забава
относно плащания на изискуеми парични задължения по процесния договор
за кредит, уточнени по размер към дата 24.03.2023г. – главница в размер на
7 523,82 лв. и лихва в размер на 5 182,92 лв., поради което обявява всички
вземания по договор за кредит и сключените към него допълнителни
споразумения в общ размер на 321 754,03 лв. за предсрочно изискуеми и кани
длъжниците да погасят същите в седмодневен срок. Писмата са връчени на
ответниците лично на 20.04.2023г. и на 05.05.2023г.
По искане на ответниците по делото са събрани доказателства от НАП и
НОИ – справки за актуални трудови договори на ищеца, данни за
осигуряването му за периода 01.06.2020г. до 31.07.2024г., от които се
установява, че считано от 2012г. същият е с работодател „Кардиф
7
животозастраховане – клон България“, предоставени са данни за осигуритения
му доход, както и за подадените в тази връзка декларации от осигурителя за
поискания период.
По делото са изслушани основно и допълнително заключение на ССчЕ,
които са компетентно изготвени и в пълнота отговарят на поставените задачи,
поради което се кредитират от съда изцяло. От заключенията се установява, че
предвид нивата за съответните периоди на референтния лихвен процент
/БЛП/Прайм/, прилаган от банката по жилищни кредити в лева, и клаузите на
подписаните допълнителни споразумения относно установяване на фиксирана
годишна лихва за периодите на облекчени лихвени условия, промяна на
договорената надбавка, замяната на БЛП с Прайм с последното допълнително
споразумение от 30.06.2020 г., банката е приложила годишни лихвени
проценти по процесния кредит, както са описани от вещото лице в отговора на
зад.13.
За целия срок на договора като референтен лихвен процент е приложен
БЛП за жилищни кредити в лева на банката. За формирането на ГЛП по
кредита е добавяна договорената за периода с първоначалния договор и доп.
споразумения надбавка. Видно от таблицата с лихвените проценти, през най-
дългия период с непроменяща се лихва по кредита /02.10.2012 г. – 29.06.2020
г./ е прилаган лихвен процент 13,94%, който е сбор от приложимия за периода
БЛП в размер на 10,25% и договорената с Доп. споразумение от 14.09.2011 г.
надбавка от 3,69 пр. пункта. С Доп. споразумение от 30.06.2020 г. е уговорено
използването на Референтен лихвен процент ПРАЙМ ЖК, определян по нова
методология, и надбавка - 2,40 пр. пункта. С това последно към договора за
кредит доп. споразумение е договорено и облекчено погасяване на дълга за
период от 24 месеца с фиксирана лихва в размер на 0 %, който период към
датата на прехвърляне на вземането към „С.Г.Груп” ЕАД - 30.06.2021 г., не е
изтекъл. След извършената цесия лихва по кредита не е начислявана и новият
референтен лихвен процент ПРАЙМ фактически не е прилаган.
По отношение на БЛП, вещото лице сочи следното: С Протокол № 57 от
проведено заседание на 22.07.2005 г. на КУАП (Комитета за управление на
активите и пасивите), е въведен БЛП за бизнес звената на банката,
предоставящи кредити. Според решението вписано в протокола
„определянето на лихвите по бизнес направления ще бъде в пряка зависимост
от трансферната цена на ресурса за банката (цена на ресурса в съответната
валута). БЛП ще се формира като сума от трансферната цена на ресурса в
съответната валута и лихвената премия, прилагана за най-кредитоспособните
клиенти в съответното бизнес направление (корпоративно, жилищно,
потребителско кредитиране, кредитиране на малък бизнес). Комитетът ще
преразглежда нивата на БЛП на месечна база, като новите нива на БЛП ще се
прилагат само за новооткрити кредити.”. Видно от съдържанието на
посочения документ, липсва каквато и да е конкретизация на основния
компонент по методологията за изчисляване на БЛП – „трансферната цена на
ресурса за банката”.
Отделно от това, на уеб страницата на банката е публикуван документ с
наименование „Методология за образуване на БЛП”. Този документ не носи
8
дата и съдържа дефиниция на БЛП – „референтен лихвен процент по
договорите за кредит на физически лица, при които като референтен лихвен
процент се използва БЛП”. Съгласно методологията БЛП се определя като
сбор от трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Според т.3.2 от
методологията трансферната цена се формира от разходите, които ответникът
прави при привличане на паричен ресурс, в това число (1) пазарните
(бенчмаркови) лихвени мерители – Софибор, Юрибор, Либор; (2) рисковата
премия, приложима за ответника при привличане на финансов ресурс и (3)
директните нелихвени разходи на ответника по привличания паричен ресурс –
минимални задължителни резерви, фонд за гарантиране на влоговете и др.
Според т.3.3 от методологията буферната надбавка включва оценката под
формата на лихвената премия на нивото на риска при най-кредитоспособните
клиенти и абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива в
размер до 0.50 % (на годишна база). Компетентен първоначално да определи
БЛП и да извършва последващи изменения в размера му съгласно
методологията е КУАП. Експертизата не е установила в посочената методика
да е конкретизирано кои пазарни индекси и с каква срочност се съобразяват
при определянето на различните БЛП. В допълнителни пояснения, банката е
посочила, че промяната на стойностите на следните пазарни индикатори
влияе на приложимия БЛП – 3-месечен Софибор, 5-годишен суап на
кредитния риск на България, 5-годишен суап на кредитния риск на Гърция.
Мотиви към предоставените протоколи от заседанията на КУАП липсват, не
може да се установи да е налице сравнимост, пряка и закономерна
математическа зависимост между изменението размера на пазарните индекси
като компоненти на БЛП и този на БЛП. Твърдението на Банката, че
съществува идентичност между подкомпонента рискова премия, приложима за
банката при привличане на финансов ресурс и 5-годишния суап на кредитния
риск в България, също не може да бъде потвърдено. В подкрепа на този извод
следва да се посочи, че понятието „рискова премия” е твърде общо и не се
припокрива с 5- годишния суап на кредитния риск в България. Съществуват и
други измерители на кредитния риск за България – например, 10-годишния
суап на кредитния риск. Освен това, дейността на ищцовата банка е изложена
и на рискове, различни от кредитния, като пазарен, операционен и ликвиден.
Действително, при външно финансиране на българските банки кредиторите
обичайно се съобразяват с нивата на CDS на България. В резултат на
извършения преглед на документите обаче, представени за целите на
експертизата, не се установява измененията на БЛП на банката през
процесния период да са резултат от математическа зависимост/функция на
изменението на стойностите на 5Y CDS BG и 3 м. Софибор. Единствено се
потвърждава, че изменението на БЛП е в рамките на общото изменение на
посочените пазарни индикатори.
В заключение, налага се изводът, че в посочената методология отделни
компоненти не са конкретно определени, липсва формула/алгоритъм на
зависимостите и съотношенията на компонентите при изчисляване на БЛП.
Методологията за формиране на ПРАЙМ няма да се обсъжда от съда,
предвид установения от експертизата факт, че същият не е реално прилаган
9
към процесния договор за кредит.
На следващо място, от отговора на задача 14, се установява, че в срока
на договора са отчетени капитализации на просрочени задължения по кредита,
чрез прибавянето им към редовната главница, на обща стойност 13 972,53 лв.,
от които капитализирани просрочени лихви – 13 539,61 лв.
На база предоставени от банката данни за движението по
разплащателната сметка, обслужваща кредита, с номер BG 9*********,
титуляр Е. Б. Н., към датата на цесията от 30.06.2021 г., експертизата
установява общо инкасирани суми за погасяване на дълга в размер на 60
911,24 лв., които са насочени за погасяване на следните задължения: главница
в размер на 14 035,02 лв., лихви върху редовна главница и лихви по просрочие
44 478,48 лв., в т.ч. лихви по просрочие 24,89 лв., такса управление 0.1%
годишно 807,73 лв., такса админ. просрочен кредит 588,00 лв., имуществени
застраховки от 706,81 лв. и нотариални разноски 295,20 лв.
Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 20.04.2023 г.,
съобразно изготвения по Задача № 15 погасителен план /при съобразяване на
извършените от ответниците плащания и при първоначално договорените
условия по процесния кредит, без съобразяване на допълнителните
споразумения и предприетите от банката изменения на възнаградителната
лихва/, се установяват общо неплатена сума в размер на 129 006,60 лв., която
съответства на размера на дължимите вноски за периода 29.04.2012 г. –
29.03.2023 г. на обща стойност 129 406,19 лв. Първата дължима вноска в
посочения период е платена частично в размер на 399,59 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното
от правна:
Предявени са в обективно съединение осъдителни искове с пр. осн.
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД и установителни
искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 422 от ГПК.
Осъдителните искове са за суми, както следва:
- 143 984,96 лева - просрочена главница по процесния договор за
кредит, ведно с дължимата законна лихва върху главницата, считано от
28.04.2023 г. – датата на предсрочната изискуемост;
- 144 039,66 лева - възнаградителна лихва върху редовна главница,
формирана в периода от 02.05.2012 г. до 02.09.2019 г.;
- 35 226,40 лева - мораторна лихва по просрочия, формирана на
основание чл. 3, ал. 3 от договора за кредит за периода 02.07.2012 г. -
20.07.2021 г.;
Установителните искове са за суми, както следва:
- 1 288,68 лева - просрочени банкови такси;
- 1 718,95 лева - просрочени имуществени застраховки;
- 295,20 лева - разноски по кредита за нот. такси.
10
По осъдителните искове:
Основателността на исковете предполага доказването на валидното
възникване и съществуване на процесните парични вземания от твърдения
правопораждащ юридически факт – договор за кредит и сключените към него
допълнителни споразумения, както и техния размер. Тежестта за доказване на
правно релевантните факти, на осн. чл.154 от ГПК, е за ищеца.
Страните не спорят, а и от заключението на ССчЕ се установява, че
процесният кредит е бил отпуснат и усвоен от кредитополучателите.
Възраженията на ответниците, касателно легитимацията на ищеца,
изведена от сключения договор за цесия, съдът намира за неоснователни.
На първо място, уредбата на Закона за кредитните институции – чл.3а,
към релевантния момент – датата на сключване на договора за цесия с ищеца,
преди обнародването на новия Закон за лицата, обслужващи кредити, и
купувачите на кредити, не съдържа законова забрана за придобиване на
вземания по кредити от физически лица без търговска регистрация.
Действително, налице е изискване лицето /което отговаря на изикванията на
чл.3а, ал.2 от ЗКИ/ да бъде вписано в публичен регистър на БНБ, ако една или
повече от посочените в закона дейности е съществена за него - дейности по чл.
2, ал. 2, т. 6, 7 и 12 и по чл. 3, ал. 1, т. 2 и 3 – сред които е и придобиването на
вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и
други), но посоченото изискване е за извършване на съответните дейности по
занятие – тоест системно, трайно и последователно, с цел печалба.
От ангажираните по делото по искане на ответниците писмени
доказателства от НАП и НОИ не се установява ищецът да осъществява
придобиване на вземания от банкови кредити по занятие, като извън
процесния договор за цесия от 03.06.2022г. по делото няма данни за
сключването на други договори за изкупуване на вземания по банкови
кредити. Следователно, ищецът не се е нуждаел от вписване в публичния
регистър към БНБ за сключване на договора за цесия, нито е нарушил
императивна правна норма, придобивайки вземания по банков кредит в
качеството си на физическо лице. Договорът е действителен и е произвел
действие между страните.
Възражението за липса на произведен ефект от договора за цесия поради
неплащане на цената, наведено от длъжника, е изцяло неотносимо, предвид
липсата изобщо на спор между страните по самия договор – ищеца и третото
11
лице помагач „С. Г. Груп“ ЕАД, относно заплащането на дължимата цена –
напротив, получаването на същата се признава от третото лице - помагач в
изрично писмено изявление на същото по делото.
Възражението за несъгласие с прехвърлянето на вземането също е
неотносимо – за да произведе действие договорът за цесия не е необходимо
съгласието на длъжника по прехвърляното вземане.
Цесията е съобщена по чл.99, ал.3 ЗЗД от цедента на
кредитополучателите чрез цесионера в качеството му на пълномощник на
цедента, което трайно е възприето в съдебната практика като допустимо и
редовно. Върху новия кредитор са преминали всички права, които старият
кредитор е имал по отношение на длъжника във връзка със съществуващото
към момента на сключване на договора за цесия вземане към длъжника, в това
число и правото на първоначалния кредитор – банката, да обяви кредита за
предсрочно изискуем при наличието на съответните предпоставки в договора
за това. Цесионерът надлежно е упражнил това свое право с връчването на
писмените уведомления на ответниците, тъй като от заключението на ССчЕ се
установява, че към този момент, при първоначално договорените условия по
процесния кредит, без съобразяване на допълнителните споразумения и
предприетите от банката изменения на възнаградителната лихва и при
съобразяване на извършените от ответниците плащания, е налице общо
неплатена сума по процесния договор за кредит в размер на 129 006,60 лв.,
която съответства на размера на дължимите вноски за периода 29.04.2012 г. –
29.03.2023 г. на обща стойност 129 406,19 лв., от които първата дължима
вноска в посочения период е платена частично в размер на 399,59 лв. – тоест
настъпили са условията за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита
съгласно чл.18 от същия. Ето защо, съдът приема, че предсрочната
изискуемост на вземанията по процесния кредит е настъпила с получаването
на уведомленията от ответниците, в който смисъл са и твърденията на ищеца.
Във връзка с определянето на вземанията по размер следва да бъдат
разгледани възраженията на ответниците за нищожност на клаузите в договора
за кредит, касаещи формирането на нейния размер, както и възраженията за
нищожност на сключените допълнителни споразумения.
Ответникът се позовава на неравноправност на клаузите на чл.3, ал.1 и
сл., чл.6, ал.3, клаузите, уреждащи отговорността за забава, съгл. чл. 143, т.3,
12
т.10 и т.12 от ЗЗП.
Още с определението си по чл.140 от ГПК съдът е посочил, че ще
извърши проверка за неравноправност на посочените клаузи в потребителския
договор, какъвто договорът за банков кредит безспорно е. На страните е
осигурена възможност да изразят становище по тези въпроси. На ищеца
изрично е указано, че негова е тежестта да установи, че е налице ясна
методика или формула за промяна на базовия лихвен процент по процесния
кредит, че същата е базирана на обективно външни фактори, които са извън
контрола на търговеца и че тази методика или формула е доведена до знанието
на кредитополучателя по ясен и разбираем начин. На ищеца е указано също
така, че негова е тежестта на докаже, че уговорките, предоставящи
възможност на банката едностранно да променя уговорената между страните
възнаградителна лихва в частта на променливата й компонента, са били
индивидуално уговорени. Такива доказателства не са ангажирани по делото.
По въпроса „Неравноправна ли е по смисъла на чл.143 ЗЗП клауза на
потребителски договор, с която се уговаря, че лихвата по кредита, ще се
образува въз основа на базов лихвен процент за определен вид кредит плюс
надбавка при положение, че в договора не са предвидени начин за изчисление
или формула за определяне на базовия лихвен процент, респ. методика с ясни
правила за изменението му?“ е налице богата и еднопосочна съдебна
практика, обективирана в множество решения, като например: Решение №
231/02.03.18г. по т.д.№ 875/17г. на І т.о., Решение № 15/18.04.18г. по т.д.№
2439/16г. на І т.о., Решение № 189/18.01.19г. по т.д.№ 1607/17г. на І т.о.,
Решение № 299/15.02.19г. по т.д.№ 2023/17г. на ІІ т.о., Решение №
294/27.03.19г. по т.д.№ 1599/17г. на ІІ т.о., Решение № 378/28.03.19г. по т.д. №
2775/17г. на ІІ т.о., Решение № 384/29.03.19г. по т.д.№ 2520/16г. на ІІ т.о.,
Решение № 314/29.07.19г. по т.д.№ 1766/16г. на ІІ т.о., Решение №
92/09.09.19г. по т.д.№ 2481/17г. на ІІ т.о., Решение № 67/12.09.19г. по т.д.№
1392/18г. на І т.о., решение №87/06.11.2019г. на ВКС, I TO по т.д. № 848/2017г.
В цитираната практика е прието, че по отношение на забраните за търговеца
да променя едностранно условията в договора на непредвидено в него
основание (чл.143, т.10 ЗЗП), да определя цената на услугата при
предоставянето й или да я увеличава без потребителят да има право да се
откаже от договора (чл.143, т.12 ЗЗП), се прилагат изключенията по чл.144,
ал.2, т.1 и чл.144, ал.3, т.1 и чл.144, ал.4 ЗЗП, но при определени
предпоставки. Прилагайки тълкуването на Съда на Европейския съюз на
Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, съставите на Върховния касационен съд са посочили, че промяната
на цената следва да се налага от обективни, външни и извън контрола на
търговеца фактори, които да са подробно разписани в договора, както и
методиката на банката за изменението да е част от договорното съдържание, а
не да представлява вътрешен акт на търговеца, съответно при изменение на
договора да липсва възможност за субективна еднострА. преценка на
доставчика на услугата.
Уговорките, които определят основния предмет на договора и не са
индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като неравноправни,
ако са ясни и разбираеми – чл.145, ал.2 ЗЗП. Клаузата за възнаграждението на
кредитодателя е съществен елемент на договора за кредит и изискването на
яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само ако цената е посочена
ясно от граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието й може точно да
13
бъде разбран обхватът на поетото задължението и средният потребител,
относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да
разбере икономическите последици от сключването на договора.
При конкретна преценка на клаузи от договори за кредит, в които размерът на
възнаграждението (лихвата) на търговеца е изразен в абсолютна стойност като
процент към момента на сключване на договора, е прието, че е спазено
изискването за яснота и разбираемост. Съображенията са изведени от
възмездния по дефиниция характер на договора за банков кредит съгласно
чл.430, ал.1 във връзка с ал.2 ТЗ, при който заплащането на лихвата
представлява насрещна престация на кредитополучателя за ползването на
предоставените парични средства. Посочването на задължение за лихва в
отнапред известен размер не нарушава изискването за добросъвестност и не
води до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и
на заемополучателя. Прието е, че при клауза в договор за банков кредит, с
която е постигнато съгласие дължимата от кредитополучателя цена по
възмездния договор за банков кредит да се формира от два компонента - БЛП
с точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти и
договорна надбавка, с възможност за промяна на цената (лихвата), обусловена
от промяна на БЛП, но при липса на ясна методика и условия за промяната,
доведена до знанието на кредитополучателя, е неравноправна по смисъла на
чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП и нищожна съгласно чл.146 ЗЗП, но само в частта,
даваща право на банката - кредитор да променя едностранно лихвата при
промяна на БЛП, но не и в частта, определяща дължимата към момента на
сключване на договора лихва, включваща БЛП и договорна надбавка в
определен размер.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че клаузата по чл.3, ал.2, вр.с
ал.5 от основния договор за кредит в частта й даваща право на банката -
кредитор да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, е нищожна,
поради което приложима към процесните отношения следва да се приеме
лихвата, както е уговорена към момента на сключване на договора 7,09 %.
Що се касае до сключените към договора за кредит допълнителни
споразумения, съдът намира следното:
В решение № 66/29.07.2019 год. на ВКС, II т.о. по т.д. №1504/2018г.
съдът е приел, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за
кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени
задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при
уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Уговорките в
сключените допълнителни споразумения, по които страна е физическо лице –
потребител, за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и
начисляване върху тях на възнаградителни лихви, са нищожни на основание
чл.26, ал.4, във вр. с чл.10, ал.3 ЗЗД, тъй като е налице анатоцизъм, доколкото
Наредба № 9/03.04.2008г. /отм./ или друга наредба на БНБ не предвижда
възможност за олихвяване на изтекли лихви.
На следващо място, в Решение №146/01.01.2017г. на ВКС, I т.о. по т.д.
№2615/2016г., съдът е приел, че допълнително споразумение, имащо за
предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на
кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи в
първоначалния договор, е нищожно на основание чл.366 от ЗЗД.
Още към датата на първото по ред допълнително споразумение към
14
договора за кредит, с което е извършено „преоформяне“ на дълга, сключено на
30.09.2009г., размерът на възнаградителната лихва е бил променян
неколкократно, въз основа на признатата по-горе за нищожна като
неравноправна клауза, което се установява от заключението на ССчЕ.
Впоследствие, по силата на същото споразумение, просрочената
възнаградителна лихва е била добавена към редовната главница и върху
същата отново са начислявани възнаградителни лихви.
Воден от разбирането, намерило израз в цитираната съдебна практика,
настоящият състав на съда приема, че сключените допълнителни
споразумения са нищожни.
Ето защо, съдът счита, че задълженията по процесния договор следва да
бъдат определени въз основа на отговора на заключението на ССчЕ по
поставената от съда допълнителна задача №2 – при приложение само на
първоначално договорените между страните условия относно размера на
лихвения процент и без да се вземат предвид уговорките за капитализация,
направени с допълнителните споразумения, които представляват по същество
нищожни уговорки за анатоцизъм и изчисляване на размера на дълга, въз
основа на нищожни договорни клаузи за едностанно изменение на размера на
възнаградителната лихва, и при съобразяване на ефекта на настъпилата
погасителна давност, за което ответниците са направили своевременно
възражение.
При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част
от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно
чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При
обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от
главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от
предсрочната изискуемост. В този смисъл – ТР/21.11.2024 год. по т.д.
№3/2023г. на ОСГТК на ВКС.
Ето защо, възражението е основателно за всички вноски за главницата,
чийто падеж е настъпил в периода от над 5 г. преди датата на исковата молба,
или преди 12.12.2018г. Така искът за главница е основателен до сумата
110 460,32 лв. /8 325,45 лв.+110 460,32 лв./, а за горницата е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Върху дължимата главница следва да се присъди и законна лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост, както е поискана.
15
За възнаградителната лихва са погасени по давност всички вноски с
падеж, настъпил над три години преди датата на исковата молба или преди
12.12.2020 г. Ето защо, претенцията за възнаградителна лихва, както е заявена
– за сумата от 144 039,66 лева - възнаградителна лихва върху редовна
главница, формирана в периода от 02.05.2012 г. до 02.09.2019 г. – е изцяло
погасена по давност и следва да се отхвърли.
Претенцията за мораторна лихва в размер на 35 226,40 лева, формирана
на основание чл. 3, ал. 3 от договора за кредит за периода 12.12.2020 г. -
20.07.2021 г., е основателна до сумата от 805,19 лв. /при приложение на нак.
лихва за просрочие от 17,9 %, съгласно първоначално уговореното между
страните/, а за горницата и за периода 02.07.2012г. – 11.12.2020г. е
неоснователна и следва да се отхвърли.
По установителните искове:
По допустимостта:
Исковете са процесуално допустими. Налице са специалните
предпоставки, обуславящи наличието на правен интерес у кредитора от
тяхното предявяване. От приложеното към делото ч. гр. д. № 39943/2023г. на
СРС, 67 с-в се установява, че същото е образувано по заявление на ищеца от
17.07.2023г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 срещу
ответниците.
На 31.07.2023г. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжниците – ответници в
настоящия процес, да заплатят на заявителя – ищец следните суми: 1 288 лв. -
дължими банкови такси за период от 14.07.2021г., 1 718,95 лв. имуществени
застраховки, 295,20 лв. – нотариални такси, като и държавна такса в размер на
63,45 лв. и адвокатско възнаграждение от 112 лв.
Заповедта е връчена на длъжника А. Б. на 09.08.2025г., като на
25.08.2023г. по делото е постъпило възражение по чл.414 ГПК. На същата
дата е постъпило възражение от другия ответник, без по делото да са налице
данни да редовно връчване на заповедта /съобщението до отв. Н. се е върнало
в цялост от адреса/, но с оглед датата на заповедта, същото следва да се
приеме като подадено в срок.
С разпореждане на съда, връчено на 30.11.2023г., на заявителя е указано,
че в едномесечен срок следва да предяви иск за установяване на вземането си.
Исковата молба е постъпила в регистратурата на СГС с вх. № 116964 от
12.12.2023г., като доказателства за това са представени по заповедното дело.
Ето защо съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
По основателността:
От допълнителното заключение на ССчЕ по задача №2 се установява, че
просрочените разноски за такса управление на кредита възлизат на 317, 28 лв.,
а за имуществени застраховки и нотариални такси – на 527,52 лв. общо, от
16
които 295,20 лв. – нот.такси. Основание за дължимостта на посочените суми е
самия договор за кредит – чл.4, т.2, чл.13, ал.2 и ал.3. До посочените размери
исковете следва да бъдат уважени, а за горницата – отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл.78 от ГПК, всяка от страните има
право на разноските, които е направила по делото, съобразно представените
списъци по чл.80 от ГПК и доказателствата, съразмерно с уважената, респ.
отхвърлената част от исковете. На ищеца следва да се присъдят разноски в
размер общо на 8 675,58 лв., а на ответника – 4 744,56 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Б. Н., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „********* и А. А. Б.,
ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „********* да заплатят на С. И. Ц., ЕГН
********** от гр. София , ул. „********* следните суми:
110 460,32 лв. – главница по договор за кредит № HL 10517 за покупка и
довършване на недвижим имот, сключен между ответниците и
„Българска пощенска банка“ АД / с актуално наименование „Юробанк
България“ АД/, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2023г. до
окончателното плащане, като за разликата над тази сума до предявения
размер от 143 984,96 лева ОТХВЪРЛЯ иска;
805,19 лв. – мораторна лихва за периода 12.12.2020 г. - 20.07.2021 г.
включително, като за разликата над тази сума до предявения размер на
иска от 35 226,40 лева, както и за периода 02.07.2012г. – 11.12.2020г.
ОТХВЪРЛЯ иска;
8 675.58 лв. - разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен осъдителния иск между същите страни
за сумата от 144 039,66 лева - възнаградителна лихва върху редовна главница,
формирана в периода от 02.05.2012 г. до 02.09.2019 г., поради погасяването му
по давност.
17
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Б. Н., ЕГН
********** от гр. София, ж.к. „********* и А. А. Б., ЕГН ********** от гр.
София, ж.к. „********* съществуването на следните вземания на С. И. Ц.,
ЕГН ********** от гр. София, ул. „*********, за които са издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 31.07.2023г. по ч. гр. д.
№ 39943/2023г. на СРС, 67 с-в: за сумата от 317, 28 лв. – банкови такси, като
за горницата над тази сума до 1 288,68 лв. ОТХВЪРЛЯ иска; 232, 32 лв.
имуществени застраховки, като за горницата над тази сума до 1 718,95 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска; 295,20 лв. – нотариални такси.
ОСЪЖДА С. И. Ц., ЕГН ********** от гр. София, ул. „********* да
заплати на Е. Б. Н., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „********* сумата от
4 744,56 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица – помагачи
на страната на ищеца – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, ЕИК ********* и
„С.Г.ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
18