Р Е Ш Е Н И Е
№
…………
Гр.
София, 23.03. 2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
IV-Д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
при секретаря Екатерина
Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
в. гр. дело № 692 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 20249949 от 12.11.2020 г.,
постановено по гр. д. № 35211/2020 г. на СРС, ГО, 125 състав, е отхвърлен
предявеният от Д.В.Г. иск с
правно основание чл. 439 ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на „Т.С."
ЕАД сумата от 1885,66 лева за доставена топлинна
енергия за топлоснабден
имот в град София, ул. *****, за периода м. март 2006 г. - м. април 2008 г., заедно със законната лихва от
14.4.2009 г. до плащането и сумата 415,88 лева - обезщетение в размер на
законната лихва за период от 01.5.2006 г. до 27.2.2009 г., за които вземания е издаден изпълнителен лист на 15.9.2016 г.
по гр. д. № 2902/2009 г. от СРС, 91-ви състав.
Недоволен от така постановеното решение
е останал ищецът Д.Г., който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с
оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон, на
съществени процесуални правила и необоснованост. Поддържа, че съдебното
решение, с което е бил осъден да плати спорните суми на ответното
топлофикационно дружество, е влязло в сила на 25.07.2012 г., а не на 25.07.2013
г., както е приел районният съд, но дори да се приеме, че вярна е по-късната
дата, то от нея в продължение на повече от пет години поради бездействие на
кредитора „Т.-С.“ ЕАД вземанията са погасени по давност. В тази връзка излага
съображения, че подаването на молба за образуване на изпълнително дело не е от
естество да прекъсне давността, като в тази насока се позовава и на приетото в
т.10 от мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013
г. на ВКС, ОСГТК. От друга страна, самата молба за образуване на изпълнително
производство била нередовна, поради което на това самостоятелно основание тя
отново не би могла да произведе действието на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Искането
към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и
уважи изцяло предявения иск.
Въззиваемата
„Т.-С.“ ЕАД не ангажира становище.
Според уредените в чл. 269 от ГПК
правомощия на въззивния съд той се произнася служебно
по валидността на цялото решение, по допустимостта – само обжалваната му част,
а относно проверката на правилността той е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства по
делото и инвокираните доводи и възражения на
страните, съдът намери от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК и с предмет – установяване със сила на пресъдено
нещо по отношение на „Т.-С." ЕАД, че ищецът Д.В.Г. не дължи на ответното дружество изпълнение на вземанията
в размер на сумата 18825,66 лв. за топлинна енергия за периода
м. март 2006 г. - м. април 2008 г., ведно със законната лихва от 14.04.2009 г.
до окончателното плащане, както и сумата 415,88 лв. обезщетение за забава за периода от 01.05.2006 г. до 27.02.2009 г., по
издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, поради
погасяването им по давност.
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна
преценка на събраните доказателства по делото се установява, че на 17.04.2009 г. в полза на „Т.-С.“
ЕАД срещу Д.В.Г.
е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Поради постъпило от длъжника възражение
по чл. 414 от ГПК е било образувано гр. д. № 31560/2010 г. на СРС, 30 състав,
по което на 22.6.2012 г. е постановено решение, с което по реда на
чл. 422, ал. 1от ГПК е признато за установено, че Д.В.Г. *** ЕАД сумата от 1885,66 лв. за доставена топлинна енергия за топлоснабдения имот в град София, на ул. „Тулча“, блок 47, **, за периода март 2006 г. – април 2008 г.,
ведно със законната лихва от 14.04.2009 г. до окончателното плащане, както и
сумата 415,88 лева - обезщетение за забава за периода от 01.05.2006 г. до 27.02.2009
г. Върху решението е поставен печат в
удостоверение на това, че същото е влязло в сила на 25.07.2013 г.
Три
години по-късно, на 15.09.2016 г. по ч. гр. д. № 2902/2009 г. на СРС, 91 състав, от заповедния съд е издаден
изпълнителен лист, въз основа на който по молба на „Т.-С.“
ЕАД от 30.01.2017 г. е било
образувано изп. д. № 201778604000312 на ЧСИ М. М.. Молбата
за изпълнение съдържа изрично възлагане по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. В рамките на
така образуваното изпълнително производство след изпращане на поканата за
доброволно изпълнение други действия по принудително изпълнение не са
извършвани. Поради това, с разпореждане от 11.09.2019 г. частният съдебен изпълнител
М. М. като констатирал настъпилата след повече от две години на кредиторово бездействие перемпция,
е прекратил производството по посоченото изпълнително дело на основание чл.
433, ал. 1, т.8 от ГПК.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
предявените отрицателни установителни искове за
основателни. Вземанията на ответника са установени с влязло в сила решение,
поради което и на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД същите се погасяват с общата
петгодишна давност. Давността започва да тече от влизане на решението в сила. В
случая, този факт е настъпил на
25.07.2013 г., като
твърдението, на ищеца, че това е станало година по-рано, остана неподкрепено с
каквито и да е било доказателства. Започналата да тече от този момент пет
годишна давност относно процесните вземания не е била
прекъсната с молбата на „Т.-С.“ ЕАД от 30.01.2017 г.,
по която, въз основа на издадения срещу длъжника Г. лист, е било образувано изп. дело № 201778604000312 на ЧСИ М. М.. Този извод е в
съответствие с приетото в т. 10 от тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, че прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ), сред
които са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
извършването на опис и оценка, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на публична продан и т.н., до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Обратно, не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането
и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и др. под.
Молбата за образуване на изпълнително производство не се приравнява на исковата
молба – двете хипотези са уредени по различен начин, в отделни разпоредби – на
чл. 116, б. „в“ и чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, и имат различни правни последици. Макар
молбата за изпълнение да е проява на активност от страна на кредитора (давността е
последица на бездействието на носителя на субективното право), за прекъсването
на давността тя е правно ирелевантна. Това следва от приетото в т. 14 на
същото тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, че давността
не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Разпоредбата на чл. 116, б.
"б" ЗЗД,
по силата на която давността се прекъсва с предявяване на иск, е изключителна и
поради това тя не може да бъде тълкувана по
аналогия. Ето защо,
без значение е в случая, дали молбата за изпълнение на взискателя
„Т.-С.“ ЕАД е била нередовна. Същата, както и образуването на изпълнително
производство въз основа на нея, не съставлява изпълнително действие и не е прекъснала давността относно процесните вземания. Следователно, същите се явяват
погасени по давност. Предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени.
По изложените съображения и поради несъвпадане
на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да
бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което исковете бъдат уважени.
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
разноски по делото, които общо за двете съдебни инстанции възлизат на сумата
1308.09 лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
20249949 от 12.11.2020 г., постановено по гр. д. № 35211/2020 г. на СРС, ГО,
125 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, че ищецът Д.В.Г. с ЕГН-********** ***, чрез адв. П., не
дължи на ответника „Т.С." ЕАД с ЕИК-*****със
седалище и адрес на управление:***, чрез принудително изпълнение сумата 1885,66 лева главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот в град София, ул. *****,
за периода м. март 2006 г. - м. април 2008 г.,
заедно със законната лихва от 14.4.2009 г. до плащането и сумата 415,88 лева
- обезщетение в размер на законната лихва за период от 01.5.2006 г. до
27.2.2009 г., за които вземания е издаден
изпълнителен лист на 15.09.2016 г. по гр. д. № 2902/2009 г. от СРС, 91-ви
състав.
ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД с ЕИК-*****със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Д.В.Г. с ЕГН-********** ***, чрез адв. П., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 1308.09 лв., представляваща сторени
разноски по делото общо за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл. 280 ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.