МОТИВИ към присъда №35/24.03.2021г. по НОХД №46/2021г., по описа на Окръжен съд – Видин.
Делото
е образувано по обвинителен акт на Окръжна
прокуратура – Видин, с който е повдигнато обвинение против подсъдимия С.Й.Ф. с ЕГН ********** /копие ла
л.к., л.34 от ДП/, за това че на 27.10.2020год. около 11,30 часа, в гр. Брегово при управление на МПС-лек автомобил марка „Рено“, модел „Модус“
с рег.№ *, лична собственост,
движейки се по ул..“*“ с посока на движение от гр. Видин към центъра на гр. Брегово, обл.
Видин, като участник в движението - водач на моторно превозно средство нарушил правилата за
движение по пътищата установени
в ЗДвП, а именно:
чл.5, ал.2, т.1, предл. 1-во - водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни
средства;
чл.20,
ал.2, изр.2 - Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението;
чл.
116 предл. първо от ЗДвП - водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към лицата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите,
които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора,
като при
праволинейно движение на прав участък от пътя като водач на пътно превозно средство не е бил
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и не е
намалил и спрял, когато е
възникнала опасност за движението - пресичащият пътното платно пред автомобила пешеходец Л. И. М., в
следствие на което го ударил
с предна дясна странична част на автомобила и по непредпазливост, причинил смъртта му - престъпление по
чл. 343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл. 342, ал.1, предл. III-то от НК, във вр. с чл.5, ал.2, т.1, предл. 1-во във вр. с 20, ал.2, изр.2
във вр. с чл.116, предл. първо от ЗДвП.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Видин в с.з. заяви, че поддържа обвинението, така както е
повдигнато с обвинителния акт и подсъдимия да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение. Прокурорът заяви, че на подсъдимия следва да бъде определено законопредвиденото за деянието му
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години и 6 месеца, което на
основание чл.58а от НК да бъде намалено с 1/3, като на подсъдимия се наложи
наказанието за срок от 3 години, изпълнението на което да бъде отложено за срок
от 5 години, съобразно чл.66, ал.1 от НК, като не са налице условията на чл.55
от НК. Наказанието „лишаване от правоуправление на МПС“ по чл.343г от НК да
бъде за срок от 3 години.
Частните обвинители И.Л.И., К.Л.И. и В.С.М., чрез своя
повереник адвокат В. М. от АК-Перник, молят Съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като
му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер около средния и без
приложение на чл.66 от НК.
Подсъдимия С.Й.Ф. в с.з. изрази желание производството
по делото да протече съобразно чл.371, т.2 от НПК и заяви, че разбира в какво е
обвинен, признава се за виновен по повдигнатото срещу него обвинение, признава
изцяло фактите визирани в обвинителния акт, съгласен е да не се събират
доказателства за тези факти, наясно е, че направените от него самопризнания ще
се ползват при постановяване на присъдата, и съжалява за стореното.
Адвокат Г.Г., в качеството му на защитник на подсъдимия Ф.
заяви, че: следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващи
обстоятелства, като бъде приложена разпоредбата на чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55
от НК и на Ф. бъде определено наказание под най-ниския предел, чието изпълнение
бъде отложено, съобразно чл.66 от НК; наказанието „лишаване от правоуправление
на МПС“ следва да е за срок по-кратък от поискания прокурора, респ. по- кратък
от 3 години.
От доказателствата по делото,
преценени поотделно и в съвкупност, Съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 27.10.2020г., около 08.30
часа подсъдимия С.Й.Ф., заедно със своята съседка- свидетелката Д. Д.,***, за
да изпишат от болницата сестрата на Д.- свидетелката Г. Д.. Свидетелката Д. помолила подсъдимия Ф. да
отидат с неговия автомобил марка „Рено“, модел „Модус“ с per. №
*, понеже
нямала с какво да се придвижи. След като изписали свидетелката Г. Д. от болницата, тримата пазарували в хипермаркет
„Кауфланд“- Видин и тръгнали обратно за с. Балей,
обл. Видин. На влизане от посока гр. Видин в гр. Брегово, се движили по улица „Хан Омуртаг“, която била двупосочна с по две ленти за движение във всяка посока. Подсъдимият забелязал още от далече – от малка
бензиностанция, която се намирала в дясно от пътя в неговата посока на движение, на около 700 метра човек, който се движел с лице към
него и се намирал по средата на прекъснатата осева линия, която разделяла
платното за движение. Помислил, че човекът събира
нещо на пътя. Когато наближил на около 10м. от него подсъдимият Ф. погледнал в огледалото за обратно виждане и предприел маневра като тръгнал да се
изнася в крайна лява лента, с намерение да го заобиколи. Усетил, че автомобилът му
се ударил в нещо, но нe видял
в какво. Свидетелката
Г. Д., същата чула шум от удара и след
като подсъдимия Ф. не спрял, а продължил напред още
около 50м. без да намалява скоростта извикала: „Батко С. ти какво направи,
удари човек“. Подсъдимият Ф. продължил до първата пряка в
дясно от платното за движение, където направил маневра и се върнал обратно при пострадалия.
На мястото на удара около пострадалия имало хора, между които и свиделеля М. К.. Пострадалият, а именно Л. И. М.
бил в съзнание и се оплаквал от силни болки, без да конкретизира къде точно. Малко по-късно на мястото на
местопроизшествието пристигнали свидетелите И.И.- син на пострадалия, Б. А. и Р. Л. Пристигнала
и линейка и М. би откаран в
болницата в гр.Видин, където малко по-късно починал.
При изследването на
трупа на Л. И. М. е установено: контузия на гръдния кош със счупване
на 2-ро - 11-то ребра в дясно по две анатомични линии, наранявания на десния бял дроб с хемопневмоторакс
- изключване на десния бял дроб от функция, счупване на тазовите кости в дясно,
кръвоизлив в коремната кухина, контузия на
дясно бедро, смачкване на мускулатурата и остър кръвоизлив в образувана кухина -
1500мл. Смъртта се дължи на травматично-хеморагичен шок вследствие
на гореописаните травматични увреждания.
Травматичните увреждания се дължат на удари
от или върху тъп, твърд предмет и по местоположение и характер отговарят да са причинени по начина и времето, съобщени в
досъдебното производство - блъскане от лек автомобил. Директният
удар е в горно страничната част на дясно бедро, гръдната травма е в резултат на
последващото падане.
Вероятната скорост на движение на лекия автомобил марка
„Рено“, модел „Модус“ с рег.№* в момента на удара в
пешеходеца е била около 72км/ч.
Горната фактическа обстановка се доказва от
самопризнанието на подсъдимия и останалите доказателствата
събрани на досъдебното производство, които подкрепят самопризнанието: протокол
за оглед на местопроизшествие от 27.10.2020г., ведно с фотоалбум към него;
приемо-предавателен протокол от 27.10.2020г.; удостоверение за техническа
изправност на МПС; удостоверение за собственост на МПС; удостоверение за
наследници № 115/06.11.2020г., издадено от Община – Брегово; заключение на
автотехническа експертиза от 30.11.2020г., заключение на съдебномедицинска
експертиза за изследване на труп № 54/2020г., протоколи за разпит на свидетелите В.С.М.,
И.Л.И., К.Л.И., Д.Т. Д., Г. Т. Д., М. В. К., П. Г. Т., Б. Т. А. и Р. Р. Л..
Няма
противоречие между визираните доказателства. Гласните кореспондират с писмените и помежду си, поради което Съдът ги кредитира. Доказателствата
събрани на досъдебното производство подкрепят самопризнанията на подсъдимия.
Видно от протокола за оглед на местопроизшествие от 27.10.2020г. и приложения фотоалбум към него, по автомобила на подсъдимия Ф., са констатирани счупени предния десен калник, който бил пластмасов,
десен мигач и фар, а дясното огледало за задно виждане било отскубнато и висяло
на кабелите.
Видно от
заключението на съдебно медицинска експертиза №54/2020г., при изследването на трупа на Л.
И. М. е установено: контузия на гръдния кош със счупване на 2-ро - 11-то ребра в дясно
по две анатомични линии,
наранявания на десния бял дроб с хемопневмоторакс - изключване на десния бял
дроб от функция, счупване на тазовите кости в дясно, кръвоизлив в коремната кухина, контузия на дясно бедро, смачкване на
мускулатурата и остър кръвоизлив в образувана кухина - 1500мл. Смъртта
се дължи на травматично-хеморагичен шок вследствие на гореописаните
травматични увреждания.
Травматичните увреждания се дължат на удари
от или върху тъп, твърд предмет и по местоположение и характер отговарят да са причинени по начина и времето, съобщени в
досъдебното производство - блъскане от лек автомобил. Директният
удар е в горно страничната част на дясно бедро, гръдната травма е в резултат на
последващото падане.
Видно от заключението на автотехническа експертиза от 30.11.2020г, в него е посочено, че
наближавайки пешеходеца, Ф. по никакъв начин
не е реагирал на него като опасност от ПТП, и едва в последния момент, на около
10м. пред пешеходеца предприел неговото заобикаляне, което поради закъснялата
му реакция се оказало неуспешно, в следствие на което е последвал удар с
предната дясна странична част на автомобила в областта на преден десен
пътепоказател и преден десен пластмасов калник, в дясната странична част на
пешеходеца.
Като причина за настъпването на ПТП-то е посочено, че водачът на л.а. марка „Рено“, модел „Модус“ с рег.№ *- С. Й. Ф. не е
наблюдавал непрекъснато
пътя пред управлявания от него автомобил, не е бил внимателен и предпазлив към другия участник в произшествието,
не е намалил скоростта или спрял, когато е възникнала опасността за
движението, както и че пешеходецът Л. И. М. е предприел пресичане на платното за движение
на нерегламентирано за това място.
Улица “Хан Омуртаг“ в гр.
Брегово е права и хоризонтална, двупосочна с по две пътни ленти във всяка
посока и обв. Ф. е забелязал по средата на неговото платно за движение наведен
човек на повече от 700м. фронтално пред
себе си, като реално е имал техническата възможност да предотврати настъпилото
ПТП. Видно от
заключението на АТЕ и скицата към нея, всяка от лентите за движение е с ширина
3,7м, а конфликта е настъпил на 3,7м в ляво от десния край на платното за
движение.
Установено е, че вероятната скорост на
движение на лекия автомобил марка „Рено“, модел „Модус“ с рег.№* в момента на удара в пешеходеца е била около 72км/ч.
Дължината на опасната зона за спиране на
лекия автомобил при движение с определена скорост от 72 км/ч в условията на
произшествието е била 59метра. Водачът на лекия автомобил е имал техническа
възможност да предотврати настъпилото ПТП чрез аварийно спиране или заобикаляне
на пешеходеца.
Свидетелите Д. Т. Д. и Г. Т. Д. пътували в л.а. на
подсъдимия. Видели на платното човек, който бил с лице към тях и се намирал по
средата на платното за движение. Водачът като го наближил тръгнал да го
заобиколи от дясната му страна. Пешеходеца М. в този момент тръгнал към десния
тротоар. Подсъдимият ударил М. с предната дясна част на автомобила. Ударът бил силен. Пострадалият паднал
към тротоара. Свидетелките чули шума и видели, че автомобила блъснал човека. Подсъдимият
не намалил скоростта, изобщо не реагирал и
продължил движението си. След около 50 м, чак след като свидетелката Г. Д. му
казала, че е ударил човек, подсъдимия
спрял и се върнали на мястото на катастрофата, където до тротоара лежал
пострадалия М.. Видно от
показанията на свидетелката Г. Д., подсъдимия Ф. останал изненадан, тъй като
според нея не бил усетил какво се е случило.
Видно от показанията на свидетеля М. В. К., той бил на
тротоара в близост до мястото на удара. Видял съседа си Л. М., който пресичал
пътното платно от отсрещния тротоар. Свидетелят не видял удара, тъй като в този
момент говорил по телефона и бил с гръб. Чул удара и се обърнал. Видял
автомобила и съседа си М., който полетял и паднал.К.се обадил на телефон 112. Според
свидетеля л.а. се движил с около 80 км/ч, не направил опит да спре след удара, а
продължил. Докато свидетеля разговарял с оператора на тел.112, л.а. бил обърнал
посоката си на движение, приближил се и спрял до мястото на катастрофата. След
като водача- подсъдимия Ф. слязъл от автомобила, казал, че не бил видял
пострадалия.
Свидетелите
Б. Т. А. и Р. Р. Л., които са полицейски служители, са пристигнали на
местопроизшествието, в изпълнение на правомощията си. Показанията им
кореспондират с останалите доказателства по делото.
И.Л.И. – син на починалия М., е
пристигнал на местопроизшествието след катастрофата. Показанията му са в унисон
с останалите доказателства и не съдържат несъответствия с установената
фактическа обстановка.
Свидетелите В.С.М.- съпруга на
починалия М. и К.Л.И.- дъщеря на починалия М., са разбрали за ПТП впоследствие,
нямат преки впечатления от инцидента, а доколкото интерпретират това което са
разбрали за него, то показанията им кореспондират с останалите доказателства по
делото и не съдържат несъответствия с установената фактическа обстановка.
Свидетеля П.Г. Т. няма преки
впечатления от инцидента а доколкото интерпретира това което е разбрал за него,
то показанията му кореспондират с останалите доказателства по делото и не
съдържат несъответствия с установената фактическа обстановка.
От така установената фактическа обстановка, Съдът намира,
че подсъдимия С.Й.Ф. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.„в”, във
вр. с чл.342, ал.1, предл. ІІІ-то от НК във
връзка с чл. 20, ал.1 от ЗДвП.
От обективна страна подсъдимият Ф., при
управление на МПС, в нарушение правилата за движение
по пътищата - чл.20, ал.1 от ЗДвП -
при управление на МПС не е контролирал
непрекъснато МПС което управлявал, в следствие на което ударил пешеходеца Л. И. М.,
с предна дясна странична част на автомобила и по този начин допуснал настъпването на ПТП, и по
непредпазливост причинил смъртта на М.. Нарушението на - чл.20, ал.1 от ЗДвП от страна на подсъдимия Ф. е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Подсъдимият не е наблюдавал непрекъснато пътя пред управлявания от него
автомобил, не е бил внимателен към другия
участник в произшествието, не е наблюдавал последователно и
непрекъснато движението и местоположението му на пътя, предприел заобикаляне
макар да бил изпуснал пешеходеца от полезрението си, като не го виждал непосредствено
преди удара, не го видял по време на удара, както и след конфликта. Усетил, че автомобилът му се ударил в нещо,
нe видял в какво и продължил движението си без изобщо да реагира. Подсъдимият не е контролирал МПС което е управлявал, респ. не е бил концентриран в
максимална степен с процеса на управлението, като не е следял внимателно,
непрекъснато и изцяло пътната обстановка без да отклонява вниманието си от
движението по пътя. По този начин водачът на МПС се е поставил в положение да
не възприеме опасност на пътя- движещия се на пътното платно пешеходец. Именно обстоятелството, че подсъдимият е управлявал МПС без да го контролира
непрекъснато, е
станало причина за настъпилия удар с пешеходеца, вследствие на което на пострадалия били причинени уврежданията, предпоставили
леталния изход. Обстоятелството,
че причина за катастрофата е
и поведението на пострадалия, с което той е съпричинил
настъпилия вредоносен резултат, не е основание за изключване и отговорността и
на самия подсъдим за настъпилото ПТП.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост /престъпна небрежност/ – подсъдимия не е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият е съзнавал всички
елементи от обективна страна на деянието. Ф. е съзнавал, че управлява
автомобила без да осъществява изискуемия контрол върху него, респ. че не
концентриран в максимална степен с процеса на управлението, че не следи
внимателно, непрекъснато и изцяло пътната обстановка. Подсъдимият е бил длъжен
и е могъл да предвиди, че с това свое поведение в нарушение на правилата за
движение, ще стане предпоставка за ПТП и ще постави в опасност здравето и живота
на пострадалия М..
На основание чл.304 във вр. с чл.303, ал.2 от НПК, подсъдимият Ф., следва да бъде оправдан по
повдигнатото срещу него обвинение по чл. 343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл. 342, ал.1, предл. III-то от НК, чиито
бланкет се запълва с
нарушение на правилата за движение по 5, ал.2, т.1,
предл. І-во, чл.20, ал.2,
изр.2 и чл.116
предл. първо от ЗДвП, респ.:
-чл.5, ал.2, т.1,
предл. І-во - водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства;
-чл.20, ал.2,
изр.2 - Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението;
-чл.116 предл.
първо от ЗДвП - водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни
увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора,
като водач на
пътно превозно средство не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и не е намалил и спрял, когато е
възникнала опасност за движението – пресичащият пътното платно пред автомобила
пешеходец Л. И. М..
Както
беше посочено по- горе деянието на подсъдимия не е съставомерно по чл. 343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл. 342, ал.1, предл. III-то от НК, във вр. с
по 5, ал.2, т.1, предл. І-во, чл.20, ал.2,
изр.2 и чл.116
предл. първо от ЗДвП. Поведението на Ф. се
субсумира от състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.„в”, във
вр. с чл.342, ал.1, предл. ІІІ-то от НК във
връзка с чл. 20, ал.1 от ЗДвП, а не от състава на чл. 343, ал.1, б.”в”, във вр. с
чл. 342, ал.1, предл. III-то от НК, във вр. с
по 5, ал.2, т.1, предл. І-во, чл.20, ал.2,
изр.2 и чл.116
предл. първо от ЗДвП.
Предвид горното, Съдът намира, че макар
и да е разгледал делото по реда на диференцираната процедура по реда на чл.371,
ал.1, т.2 от НПК, не е налице пречка за приложение на състава на чл.343, ал.1, б.„в”, във вр. с чл.342, ал.1,
предл. ІІІ-то от НК във връзка с чл. 20, ал.1
от ЗДвП, с оглед липсата на промяна във фактическото
обвинение, безспорно установените обстоятелства, описани по- горе, които
обстоятелства са напълно съвместими с фактологията по обвинителния акт
/подсъдимият изпуснал пешеходеца от
полезрението си, като не го виждал непосредствено преди удара, не го видял по
време на удара, както и след конфликта, като усетил, че автомобилът му се ударил в нещо, нe видял в какво и продължил движението си без изобщо да реагира/
и не внасят съществени изменения в нейните очертания.
Както беше посочено по-горе нарушението
на правилата за движение по пътищата, установени в чл.20,
ал.1 от ЗДвП, е в пряка причинна
връзка с настъпилото произшествие, респективно със съставомерния резултат.
В
случая разпоредбите на чл. 5, ал.2, т.1,
предл. І-во, чл.20, ал.2,
изр.2 и чл.116
предл. първо от ЗДвП, нямат пряко отношение към настъпилите общественоопасни последици.
Според разпоредбата на чл. 5, ал.2, т.1 от
ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и
водачите на двуколесни пътни превозни средства.
Съобразно
нормата на чл.116
от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания,
в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които
се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.
Горните разпоредби / чл. 5, ал.2, т.1,
предл. І-во и чл.116 предл. първо от ЗДвП /, освен че визират идентично задължение на водача на ППС, са общи и не предвиждат
конкретно правило за поведение и при наличие на специално такова - в случая по чл.20,
ал.1 от ЗДвП. Деецът следва да носи
отговорност само с
оглед нейното нарушение.
Не
се налага и извода, че подсъдимият е допуснал нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, което да
е в пряка причинно следствена връзка с настъпилото произшествие, респективно
със съставомерния резултат, т.е., че не е намалил скоростта и спрял при
наличие на опасност на пътя- намиращия се на пътното платно пешеходец.
Съобразно второто изречение на ал.2 на чл.20 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.“
В тази насока Съдът намира за необходимо да отбележи
следното: Уредените в алинея втора на чл. 20 от ЗДвП касаят съобразения режим
на скоростта. Макар цялата разпоредба да се отнася до несъобразена с пътната
обстановка скорост, тя урежда две различни хипотези, съответно в изречение
първо и второ. В чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП се урежда т.нар. „предвидима
опасност“, при която има обективни затруднения в пътната обстановка и шофьорът следва
да подбира скоростта си на движение така, че да отговори на изискването за
безопасност. В този случай скоростта следва да е съобразена с пътните условия,
определяеми като опасна обстановка на пътя. В нормата са изброени възможни
фактори със значение на предвидими пътни препятствия, каквито са атмосферни
условия, видимост, състояние на пътя и превозното средство, превозван товар и
пр.
В чл. 20, ал.2, изречение второ от ЗДвП е уредена
т.нар. „непредвидимата опасност“, ангажираща водачите да съобразят скоростта си
като намалят или спрат при възникване на опасност за движението. Именно защото
е непредвидима, тази опасност се появява внезапно и в границите на установената
избрана съобразена скорост се въвежда задължение за намаляване или спиране с
оглед избягване настъпването на произшествие.
Самата обстоятелствената част на обвинителния акт
изключва наличието, както на едната, така и на другата хипотеза на чл.20, ал.2
от ЗДвП. Видно от ОА, в него никъде не се сочи, че подсъдимия се е движил със
съобразена скорост. Напротив, в ОА прокурорът се е позовал на АТЕ, респ. че
скоростта на движение на л.а. в момента на удара е била около 72 км/ч. Макар че
нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП да не е част от обвинението, то е видно е, че
подсъдимият е нарушил забраната на тази норма, като се е движил в населено
място с превишена скорост, т.е. със скорост над 50 км/ч. Освен това, обстоятелството
визираното в ОА, че първоначално подсъдимият е забелязал пешеходеца на пътното
платно, когато е бил на около 700 метра от него, само по себе си, също изключва
хипотезата за „непредвидима опасност“ по чл. 20, ал.2, изречение второ от ЗДвП.
От
съществено значение е да се установи пряката причинно следствена връзка между
конкретното нарушение и настъпилия вредоносен резултат, което накратко
означава, че е нужен ясен отговор на въпроса /дори ако са допуснати повече
нарушения/ кое е онова от тях, без чието допускане резултатът не би настъпил.
В
конкретния случай причината за ПТП е
това, че подсъдимият не е наблюдавал непрекъснато
пътя пред управлявания от него автомобил, не е бил внимателен към другия участник в произшествието, не е
наблюдавал последователно и непрекъснато движението и местоположението му на
пътя, предприел заобикаляне макар да бил изпуснал пешеходеца от полезрението си,
като не го виждал непосредствено преди удара, не го видял по време на удара,
както и след конфликта. Усетил, че автомобилът му се ударил в нещо, нe видял в какво и продължил движението си без изобщо да
реагира. Подсъдимият не е контролирал
МПС което е управлявал, респ. не е бил концентриран в максимална степен с
процеса на управлението, като не е следял внимателно, непрекъснато и изцяло
пътната обстановка без да отклонява вниманието си от движението по пътя. По
този начин водачът на МПС се е поставил в положение да не възприеме опасност на
пътя- движещия се на пътното платно пешеходец. Именно
обстоятелството, че подсъдимият е управлявал МПС без да го контролира
непрекъснато, е станало причина за настъпилия удар с пешеходеца, вследствие на
което на пострадалия били причинени уврежданията, предпоставили леталния изход. Невъзприемането на
препятствието по пътя е причината, поради която не се стига до изпълнение на
задълженията за преодоляването й. Затова, с оглед установената конкретна
фактология, пряка причинна връзка с настъпването на съставомерния резултат е
единствено допуснатото нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
За извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.„в”, във вр.
с чл.342, ал.1, предл. ІІІ-то от НК във
връзка с чл. 20, ал.1 от ЗДвП е предвидено наказание „лишаване от свобода” от 2 до 6
години.
Управлението
на МПС от подсъдимия С.Й.Ф. с превишена скорост е отегчаващо
отговорността му обстоятелство.
От друга
страна, подсъдимият С.Й.Ф. е пенсионер, в напреднала възраст- 74
годишен, с чисто съдебно минало и е съдействал е за изясняване на обективната
истина по случая. Видно от експертно решение № 0463/31.01.2020г. на ТЕЛК към
МБАЛ „Света Петка“ АД Видин, подсъдимият Ф. е с 50% трайна намалена
трудоспособност. Видно от справка за нарушител/водач/ С.Й.Ф.,***, подсъдимия, подсъдимия
е правоспособен водач на МПС от 1972г., има издаден контролен талон за водач
без наказания. Към момента на процесното ПТП е била с около 50 годишен стаж,
като правоспособен водач на МПС. За този период
е наказан само веднъж за дребно нарушение на правилата за движение по
пътищата, с наложено административни наказания „глоба“ в минимален размер. При
това положение се изключва извод, че подсъдимият проявява пренебрежение и
тенденциозно незачитане към правилата за движение.
Пострадалият М., от своя страна, е нарушил чл.108, ал.1 и чл.113, ал.1,
т.2 от ЗДвП. По смисъла на чл. 108, ал.1 от ЗДвП, пешеходците са длъжни да се
движат по тротоара или банкета на пътното платно. Съобразно чл.113, ал.1, т 2
от ЗДвП, Анотирана
съдебна практика при пресичане
на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки, като не удължават ненужно пътя и времето за пресичане и не спират без
необходимост на пътното платно.
Видно от протокол за химическа експертиза за определяне
концентрация на алкохол в кръв и урина № 178Т/12.11.2020г., в получените за
изследване проби кръв и урина, взети от трупа на Л. И. М. се доказва етилов
алкохол в концентрация 0,20 промила в кръвта и 0,26 промила в урината.
Видно
от заключението на съдебно медицинска експертиза №54/2020г., в момента
на травмата пострадалия е бил в субклинична степен на алкохолно опиване, с леко
отслабване на фините координационни движения, внимание, съобразителност.
Налице е
съпричиняване от страна на пострадалия за ПТП и настъпване на вредоносния
резултат.
Видно е наличие на голям превес на смекчаващите обстоятелства. При това положение и съобразно чл.54 и 36 от НК, Съдът намира, че
наказанието на Ф. следва да бъде индивидуализирано в минимален размер, респ. „лишаване от свобода” за срок от 2 година,
който размер на основание чл.373, ал.2
от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК, следва да бъде намален с 1/3,
като на подсъдимия бъде наложено и наказание „лишаване от свобода”, за срок от 1
година и 4 месеца.
Наложеното
наказание „лишаване от свобода“ не надвишава 3 години и подсъдимия е с чисто
съдебно минало. Ф., както бе посочено по – горе, е извършила непредпазливо деянието, при превес на
смекчаващи обстоятелства. Съдът намира, че за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на извършителя, не е необходимо той да
изтърпи наложеното му наказание. Налице са условията на чл.66, ал.1 от НК и следва
да намери приложение института на „условно осъждане“. Предвид тежестта на
деянието и реализиране на превенцията, срока на отлагане на изпълнението на
наказанието следва да бъде за минималния срок, респ.3 години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Не са налице условията за
приложение на чл.55 от НК, тъй като не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, когато и най- лекото предвидено в закона наказание е
несъразмерно тежко. Макар деянието да е извършено при смекчаващите
обстоятелства, те са от кръга на обичайните такива и не са многобройни.
По визирани по- горе съображения, на подсъдимия Ф., на основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1,
т.7 от НК, следва да бъде наложено наказание „лишаване от правоуправление на
МПС“ за срок от 2 години.
На
основание чл.59, ал.4 от НК, следва да се зачете времето през което подсъдимия С.Й.Ф. е бил лишен по административен
ред от право да управлява МПС, което време приспада от срока на наказанието
„лишаване от правоуправление на МПС“.
С
оглед горното, неоснователна е тезата на частните обвинители, в насока, че на дееца
следва да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер около средния и без приложение на
чл.66 от НК за срок от 3 години.
Водим от горното Видинският
окръжен съд постанови присъдата.
26.04.2021г. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: