№ 764
гр. София, 25.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на двадесет и пети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Маргаритка Шербанова
Александър Желязков
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600887 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Т. Н. В. чрез служебния му
защитник- адв. Скумриева срещу определение от 12.08.2022 г. на СГС, НО, 27-ми състав,
постановено по ч.н.д. № 2833/2022 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения
В. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието
„лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 4079/21 г. по описа на СРС.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на постановения съдебен акт, като се
поддържа наличието и на двете предпоставки за допускане на условно предсрочно
освобождаване. Изтъква се, че съдът не бил съобразил данните относно здравословния и
семейния статус на осъденото лице, като в заключение се настоява за отмяна на
постановеното определение и уважаване молбата на осъдения за предсрочно освобождаване.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и след като в
съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение,
констатира, че същото трябва да бъде потвърдено, по следните съображения:
Производството по делото е образувано по искане на осъдения В. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” в размер на
две години, наложено му по НОХД №4079/2021г. по описа на СРС, НО, 112-ти състав за
извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 НК.
Към датата на съдебното заседание на първата инстанция - 12.08.2022г. осъденият е
изтърпял фактически една година, шест месеца и тринадесет дни, като остатъкът за
изтърпяване е бил пет месеца и седемнадесет дни.
1
При това положение е налице формалната законова предпоставка по чл.70, ал.1, т.1
НК - осъденият В. е изтърпял фактически повече от една втора от наложеното му наказание.
Представените по делото доказателства сочат липсата на втората материалноправна
предпоставка за условно предсрочно освобождаване на осъдения В. от изтърпяване на
остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода” - осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне от посочените в чл.439а НПК. Поведението на осъдения в
местата за лишаване от свобода като цяло е съобразено с неговото положение, но същият по
никакъв начин не е дал доказателства за своето поправяне - липсва осъзнаване на
извършеното противоправно деяние и не е установена мотивация за промяна, рискът от
вреди за обществото е във високия регистър- 100 т. Дефицитните зони при В. са
непроменени- не признава отговорността за криминалното си поведение, намира присъдата
за несправедлива, демонстрира формална мотивация за промяна, не разпознава проблемите
и няма изграден адекватен модел за тяхното решаване, не декларира дългосрочни цели, а
при краткосрочните липсва разбиране на стъпките, които трябва да се предприемат за
постигането им, финансово нестабилен и ориентиран към лесни печалби. Това от своя
страна води до невъзможност да се направи извод за положителна прогноза за живот на
свобода, както и за цялостна позитивна личностова промяна вследствие на приложеното
възпитателно и корекционно въздействие. Предвид тези съображения, правилно е прието от
решаващия съд, че изтърпяното до момента наказание не е постигнало целите си. Трябва да
се посочи и това, че условното предсрочно освобождаване не е право на осъденото лице, а
привилегия, която се получава при строго определени условия - ако изпълнението на
наложеното наказание „лишаване от свобода” е оказало очевидно положително въздействие
върху поведението и личността на осъдения и целите на наложеното наказание са
постигнати преди неговото пълно изпълнение. В този смисъл, института на условно
предсрочно освобождаване е изключение от общия принцип, че наложеното наказание
„лишаване от свобода“ се изтърпява в цялост, и трябва да се прилага в ограничени случаи, в
които осъденото лице е дало достатъчно и то значителни доказателства за своето поправяне.
В настоящия случай липсват положителни промени в личността и поведението на осъдения
В., което налага необходимост от продължаване на корекционната и превъзпитателна
дейност.
Що се отнася до наведените в жалбата доводи, касаещи здравословните нужди на
осъдения, както правилно е отбелязано и в мотивите на първоинстанционния съдебен акт,
законодателят изрично е предвидил друг правен ред и възможност за тяхното преодоляване.
С оглед горното, определението на Софийски градски съд е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК вр. чл.345, ал.3 вр. ал.2
НПК‚ Софийски апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.08.2022г.‚ постановено по НЧД №2833/22г. по
описа на СГС, НО, 27-ми състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3