Определение по дело №209/2023 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 835
Дата: 16 юни 2023 г. (в сила от 24 юни 2023 г.)
Съдия: Иглика Василева Жекова
Дело: 20237220700209
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 16 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  835

 

Гр. Сливен, 16.06.2023 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Административен съд гр.Сливен в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

 

Административен съдия: Иглика Жекова

 

                                    

при секретаря ……………… като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 209 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното :

 

 

Производството е образувано по жалба от „Франко 2018“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Жечо Долчинков“ № 20, представлявано от Д.М.Д. срещу Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-84-0089651/12.06.2023 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. К., ул. „Ж. Д.“ № …, стопанисван от „Франко 2018“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 ЗДДС.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане. Твърди, че мотивите за разпореденото предварително изпълнение на акта са не само бланкетни, но и противоречиви, като липсвали и доказателства за изложеното от органа. Последният не сочел и никакви конкретни фактически констатации за наличието на незаконосъобразно поведение на жалбоподателя, превърнало се в практика и липсвали всякакви доказателства за това. Такива не били и установявани. Счита, че целта на предварителното изпълнение на приложената ПАМ е различна, поради което е недопустимо мотивиране на акта по чл. 60 ал. 1 от АПК с постигане целите на ПАМ – предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, охрана интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения. Така описаните в разпореждането по чл. 60 от АПК цели кореспондирали с целите на ПАМ по чл. 22 от ЗАНН, които са различни от необходимостта да се промени незабавно досегашното фактическо положение. Тази промяна може да се разпореди с оглед охрана на значими държавни и обществени интереси, визирани в чл. 60 ал. 1 от АПК, свързани с живота, здравето, сигурността на значителна маса хора или осуетяване изпълнението на конкретния индивидуален административен акт, което би обезсмислило неговото издаване. Утежняващата мярка следва да съдържа мотиви в подкрепа на значимите по чл. 60 ал. 1 от АПК интереси, относими към всеки конкретен случай, а такива в случая липсвали. Посоченото нарушение – продажба на стока за сума от 1,50 лв. и неиздаване на фискален бон било относимо към законосъобразността на приложената ПАМ, а чрез незабавното запечатване на обекта и забрана на достъпа до него не се постигала целта на предварителното изпълнение, включително интересите на фиска по правилно определяне на реализираните доходи и публичните задължения на лицето. С налагането на ПАМ във всички случаи на неиздаване на касови бележки, приравнено на нанасяне на вреда на държавния бюджет и при липса на конкретика  се въвеждала презумпция за значим държавен интерес по чл. 60 от АПК. Но не фактът на неиздаването на фискален бон било основанието за допускане на предварително изпълнение на заповедта, тъй като в противен случай би се касаело за допускане на предварително изпълнение по силата на закона при презюмиран от законодателя защитим държавен интерес. В случая обаче, доколкото ЗДДС препращал към АПК, предпоставките по чл. 60 ал. 1 от АПК следвало да се мотивират от органа за всеки конкретен случай. Бланкетното позоваване на интереса на държавата с оглед защитата на фиска не представлявало мотивираност на разпореждането по смисъла на чл. 60 ал. 1 от АПК. При това целта на приложената принудителна мярка била различна от целта на предварителното изпълнение, поради което било недопустимо мотивиране на акта по чл. 60 ал. 1 от АПК с постигане целите на ПАМ. Счита, че общественият интерес е защитен в достатъчна степен с налагането на ПАМ за срок от 14 дни, без да е необходима по – засилена мярка, изразяваща се в предварително изпълнение. В случая твърденията на приходния орган не били подкрепени с никакви доводи, указващи по какъв начин по – късното изпълнение на мярката ще възникнат щети за фиска, нито е посочен въз основана конкретни доказателства от дейността на търговеца приблизителен размер, за да се квалифицират като „значителни“ или „трудно поправими“. Моли съда за отмяна на обжалваното разпореждане, с претенция за разноски.

Ответната страна не изразява становище по жалбата.

При преценка на относимите процесуални и материалноправни разпоредби, настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и в посочения от законодателя срок.

Разгледана по същество, същата се преценява и като основателна при следните съображения:

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-84-0089651/12.06.2023 г., издадена от началник отделОперативни дейности– Бургас при ЦУ на НАП на основание чл. 188 от ЗДДС, във вр. с чл. 60 АПК е разпоредено предварителното изпълнение на принудителната административна мярка - запечатване на търговски обектмагазин за хранителни стоки, находяща се в гр. К., ул. „Ж. Д.“ № …, стопанисван от „Франко 2018“ ЕООД с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1 т. 1 б. „аот Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, като е посочено, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, с цел да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, както и че съществува опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. Прието е, че с извършеното нарушение се е стигнало до отклонение от данъчното облагане чрез конкретното неиздаване на фискален касов бон за извършените продажби, препятстващо възможността за проследяване на оборота. По – ранното налагане на ПАМ предотвратявало възможността отново да се допусне административно нарушение от същия търговец – такова, водещо до задълбочаване нарушенията на фискалната дисциплина, а от друга страна препятствало опасността незаконосъобразното поведение да се превърне в практика на конкретния субект. Заповедта е издадена от компетентен орган, съобразно надлежно упълномощаване със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП. Фактическо основание за издаване на заповедта е извършена проверка в цитирания търговски обект, обективирана в Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0089651/02.06.2020 г.

Съдът намира, че разпореждането е незаконосъобразно.

Съгласно  чл. 60 ал. 1 от АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. С разпоредбата на  чл. 60 ал. 1 АПК е предвидено изключение от принципа, че на изпълнение подлежат влезлите в сила индивидуални административни актове, поради което в тежест на административния орган е да установи наличието на някоя от посочените предпоставки, които да обуславят включването в акта на разпореждане за предварителното му изпълнение. Непосочването на такива е основание за отмяна на разпореждането, тъй като засяга непосредствено както правото на защита на адресата на акта, така и възпрепятства съда да упражни контрол за законосъобразност върху акта.

В случая като основание за допускане на предварителното изпълнение на наложената ПАМ органа е посочил: за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, първоза да се защитят особено важни държавни интереси, а именно интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект от задълженото лице, респективно за правилното определяне на реализираните от същия доходи и размера на неговите публични задължения, второпоради съществуваща опасност от закъснението на изпълнението да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.

Посоченото в заповедта основание за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид не е предвидено от законодателя като основание за допускане на предварително изпълнение на ПАМ. Това основание е регламентирано в нормата на чл. 22 ЗАНН, но за налагане на самите принудителни административни мерки, а не за разпореждане на предварителното им изпълнение, поради което не обосновава извод за необходимостта от такова изпълнение.

Неизпълнението на задължението за издаване на фискална касова бележка за извършена продажба на стойност 1,50 лева действително  съставлява нарушение по чл. 186 ЗДДС, но не обосновава необходимостта от незабавно изпълнение на наложената принудителна административна мярка. В случая административният орган не е разграничило правомощието по чл. 186 ЗДДС - да наложи принудителна административна мярка "запечатване на обект до 30 дни" и това по  чл. 60 ал. 1 АПК – за допускане на предварително изпълнение. Настоящата съдебна инстанция намира, че в случая общественият интерес е защитен в достатъчна степен с налагане на ПАМ и продължителността на същата от 14 дни, без да е необходима по-засилена мярка, изразяваща се в предварително изпълнение на акта. От мотивите на заповедта не се установява точно по какви конкретни съображения е допуснато предварително изпълнение, като органът се е задоволил да възпроизведе формално съдържанието на  чл. 60 ал. 1 АПК. Не са посочени конкретни факти и обстоятелства, с които се характеризира процесния случай, нито доказателства, които да ги подкрепят, съотносими към изискването на тази норма. Съгласно разпоредбата на чл. 60 ал. 1 от АПК, в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция. Посочените от законодателя предпоставки за разпореждане на предварително изпълнение на акта при всеки конкретен случай следва да бъдат мотивирани и обосновани, в т.ч. опасността от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта, както и настъпването на значителна или трудно поправима вреда. В случая, както се твърди в жалбата, процесното разпореждане за предварително изпълнение на заповедта е мотивирано с постигане целите на самата принудителна административна мярка, а именно – предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, охрана интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения. 

Неспазването на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба съставлява нарушение, но не обосновава в достатъчна степен необходимостта от незабавно изпълнение на наложената ПАМ. Приходният орган не сочи конкретни и относими обстоятелства във връзка с това, че от закъснението за налагане на мярката може да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета. В случая твърденията не са подкрепени с конкретни доводи, указващи по какъв начин от по – късното изпълнение на мярката ще възникнат вреди за фиска, нито е посочен въз основа на конкретни доказателства от дейността на търговеца приблизителен размер на вредите, за да може да се квалифицират като значителни или трудно поправими. Превантивният характер на ПАМ не предпоставя автоматично извод за наличие на предпоставка за допускане на предварително изпълнение за акта, с който се налагат. Целите на ПАМ и на предварителното изпълнение са различни и за реализирането им е необходимо да бъдат доказани различни предпоставки. В случая интересът на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите в проверявания обект е защитим чрез налагане на ПАМ, а не чрез допускане на предварително изпълнение на акта, с който ПАМ е наложена. Не е доказано от страна на административния орган (чиято е тежестта на доказване) наличието на условията по чл. 60, ал. 1 АПК. Твърдяните възможности за наличие на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, както и за настъпване на значителни или трудно поправими вреди за бюджета, са само хипотетични. Налагането на всяка утежняваща мярка следва да бъде съразмерно и пропорционално спрямо конкретния адресат по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК и съобразено със спецификите на всеки конкретен случай. От доказателствата по преписката е видно, че търговецът няма непогасени данъчни задължения. От друга страна е ниска и стойността на неотчетената продажба, а и при проверката е установено, че разликата между разчетената касова наличност от фискалното устройство и фактическата наличност в касата също не е в голям размер –11,05 лева. В случая поведението на адресата, установените и констатирани в акта факти и обстоятелства, съотнесени към вида и срока на наложената ПАМ с акт, който не е влязъл в законна сила, предполагат, че с допуснатото предварително изпълнение биха се засегнали в по-голяма степен от необходимото правата и законните интереси на адресата. Липсата на конкретни факти води до невъзможност съда да анализира тези факти и да прецени дали те обосновават една или повече от предпоставките по  чл. 60 ал. 1 от АПК. В този смисъл са Определение № 142/07.01.2019 г., постановено по адм. д. № 15361/2018 г. по описа на ВАС, VIII о., Определение № 596/15.01.2019 г., постановено по адм. д. № 26/2019 г. по описа на ВАС, VIII о., Определение № 15933/19.12.2018 г., постановено по адм. д. № 14989/2018 г. по описа на ВАС, I о., Определение № 11634/31.07.2019 г., постановено по адм.д. № 8677/2019 г. на ВАС, Определение № 11150/17.07.2019 г., постановено по адм.д. № 8292/2019 г. по описа на Върховния административен съд. 

 

С оглед изхода на делото с уважаване на жалбата и на основание чл. 143 ал. 1 предл. първо, претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените разноски се явява основателна и следва да бъде уважена. Реално извършените такива възлизат общо на 490,00 (четиристотин и деветдесет) лева, от които 10,00 лева внесена държавна такса и 440,00 (четиристотин и четиридесет) лева заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Същите следва да се възложат в тежест на ответната страна.

 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-84-0089651/12.06.2023 г., издадена от Началник отделОперативни дейности- Бургас при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обектмагазин за хранителни стоки, находящ се в гр. К., ул. „Ж. Д.№ …, стопанисван отФранко 2018“ ЕООД с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „аот Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 ЗДДС.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Франко 2018“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Жечо Долчинков“ № 20, представлявано от Д.М.Д. разноски по делото в размер на 490,00 (четиристотин и деветдесет) лева.

 

Определението да се съобщи на страните НЕЗАБАВНО.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Административен съдия: