№ 871
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело №
20231100901862 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба подадена от „С.У.“ ООД (в
несъстоятелност) с ЕИК ****, чрез синдика В. Р., с която са предявени
обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.232, ал.2
ЗЗД във вр. с чл.236,ал.1 ЗЗД, чл.59 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД срещу ответника
„Т.Т.“ ЕООД, ЕИК **** за осъждането на последния да заплати на ищеца
сумата от 8000 лв., представляваща сбор от дължими наемни вноски за
периода от 01.10.2020г. до 31.01.2021г. съгласно договор за наем от
21.02.2012г. и допълнително споразумение към него от 06.12.2017г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 2 467,14 лв.,
представляваща мораторна лихва върху всяка една наемна вноска, дължима в
периода от 01.10.2020г. до 31.01.2021г. в размер от по 2000 лв., считано от 6-
то число на месеца, за която е дължима наемната вноска до 09.10.2023 г.,
сумата от 104 000 лв., представляваща обезщетение за вреди от пропуснати
ползи от лишаването на ищеца от възможността да ползва собствения си
имот, представляващ част от сграда, находяща се в гр.Белоградчик, бивш
„Телефонен завод“, на ул.И.н Страцимир, „Монтажна зала №1 и 2-партер, 2
бр.канцеларии, санитарни възли, коридор, две предверия и прилежащ терен с
площ от 1300 кв.м., равняваща се на 4000 /четири хиляди/ лева месечно, за
периода от 08.02.2021 г. до 10.04.2023 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 10.10.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 29 790,63 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата от 104 000 лв. за периода от 08.02.2021 г. до
09.10.2023 г.
1
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че между
него в качеството на наемодател и ответникът като наемател е бил сключен
процесният договор за наем, който е действал до 08.02.2021г., като до този
момент не са били заплатени дължимите наемни вноски за периода от
01.10.2020г. до 31.01.2021г. или общо 8 000 лв. Договорът за наем е бил
прекратен на 08.02.2021г. с едностранно волеизявление на синдика съгласно
чл.644 ТЗ, но въпреки това, ответникът е продължил да ползва имотите, като
е препятствал възможността ищецът да ги отдава под наем на други лица,
съответно да получава наемни вноски в периода от 08.02.2021 г. до 10.04.2023
г., поради което му дължи обезщетение за вреди от пропуснати ползи в
размер на 104 000 лв. за периода от 08.02.2021г. до 10.04.2023 г., както и
мораторни лихви за забава за неизпълнение на тези парични задължения в
срок.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв не
постъпи от страна на ответното дружество.
След като взе предвид изложеното в исковата молба, събраните
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В съдебното заседание процесуалният представител на ищеца релевира
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника/
Ответното дружество не представи писмен отговор на исковата молба.
Освен това то не изрази становище по предявените искове, не изпрати
представител, който да се яви в първото по делото съдебно заседание и не
направи искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.238 и чл.239
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, защото на ответника
беше указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в
първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в
негово отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение.
С оглед изложените в исковата молба твърдения и предвид
представените от ищеца писмени доказателства съдът намира, че предявените
искове са вероятно основателни и предвид наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, те следва да бъдат уважени.
На основание чл. 239 ал. 2 от ГПК решението не се мотивира.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 8 074 лв.
На основание чл.78,ал.6 ГПК във вр. с чл.620,ал.5 ТЗ ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Софийския
градски съд държавната такса за образуване на делото, която е в размер на
5770,31 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.238 и чл.239 ГПК,
съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК **** да заплати на „С.У.“ ООД (в
несъстоятелност) с ЕИК ****, сумата от 8000 лв., представляваща сбор от
дължими наемни вноски за периода от 01.10.2020г. до 31.01.2021г. съгласно
договор за наем от 21.02.2012г. и допълнително споразумение към него от
06.12.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
10.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 2
467,14 лв., представляваща мораторна лихва върху всяка една наемна вноска,
дължима в периода от 01.10.2020г. до 31.01.2021г. в размер от по 2000 лв.,
считано от 6- то число на месеца, за която е дължима наемната вноска до
09.10.2023 г., сумата от 104 000 лв., представляваща обезщетение за вреди от
пропуснати ползи от лишаването на ищеца от възможността да ползва
собствения си имот, представляващ част от сграда, находяща се в
гр.Белоградчик, бивш „Телефонен завод“, на ул.И.н Страцимир, „Монтажна
зала №1 и 2-партер, 2 бр.канцеларии, санитарни възли, коридор, две
предверия и прилежащ терен с площ от 1300 кв.м., равняваща се на 4000
/четири хиляди/ лева месечно, за периода от 08.02.2021 г. до 10.04.2023 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 29 790,63 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 104 000 лв. за периода
от 08.02.2021 г. до 09.10.2023 г.
ОСЪЖДА „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК **** да заплати на „С.У.“ ООД (в
несъстоятелност) с ЕИК **** сумата от 8074 лв., представляваща разноски
по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т.Т.“ ЕООД, ЕИК **** да заплати по сметка на Софийския
градски съд сумата от 5770,31 лв., представляваща дължима държавна такса
за образуване на делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на страните за сведение.
В едномесечен срок от връчването му, страната, срещу която то е
постановено, може да поиска неговата отмяна пред въззивния съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3