№ 84
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ненова
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Анна Ненова Търговско дело №
20211100902591 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.
Образувано е по молба вх. № 30616/01.12.2021г. на „Е.Д.Б.“ ЕООД, чрез
управителя М.Н.А., за откриване на производство по несъстоятелност на
дружеството.
В молбата се сочи, че дружеството е било създадено през 2017г., но
към датата на подаване на молбата не осъществява търговска дейност, няма
текущи сделки, от които да очаква приходи, и няма назначен персонал.
Дружеството е спряло плащанията и има публични задължения в размер на
195 011. 59 лева. То не разполага с активи и парични средства, поради което
не може да покрива задълженията си към държавния бюджет. Дружеството е
във фактическа неплатежоспособност и следва да се обяви в несъстоятелност.
Осъществени са предпоставките на разпоредбата на чл. 630, вр. чл. 608, ал. 2
и чл. 607а от ТЗ. Данните се потвърждават от баланса, изготвен към 2021г.
Поради невъзможността на дружеството да покрива своите задължения и
липсата на оборотен финансов ресурс е прекратено осъществяването на
1
търговска дейност.
Основавайки се на изложените факти и обстоятелства, както и поради
законовото изискване на чл. 626, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ с молбата се заявява
неплатежоспособност на дружеството.
Тъй като дружеството не разполага с имущество, от което да се
покриват разноските по несъстоятелността, следва да се приложи
разпоредбата на чл. 632 от ТЗ, като се обяви неплатежоспособността,
съответно свръхзадължеността, определи се началната й дата, да се открие
производство по несъстоятелност, да се прекрати дейността на дружеството и
и да се обяви длъжникът в несъстоятелност, като се спре производството.
Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства,
събраните по делото, включително по почин на съда, доказателства –
писмени доказателства, данни от Агенция по вписванията, Национална
агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и
заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза
и като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър
счетоводни документи и заявените за обявяване такива, намира за
установено от фактическа страна следното:
„Е.Д.Б.“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, със
седалище в района на Софийски градски съд.
Дружеството е било учредено и регистрирано през месец март 2017г. с
предмет на дейност търговия, производство, търговско представителство, и
посредничество, комисионни, спедиционни и превозни сделки, хотелиерски,
ресторантьорски, туристически, рекламни, информационни, програмни и
импресарски услуги, лизинг, внос и износ на стоки и всички други сделки и
услуги, които не са забранени със закон.
Към настоящия момент дружеството има публични задължения.
Публичните парични задължения са в размер поне на 195 539. 40 лева,
от които 172 711. 08 лева главница – данък върху доходите от трудови и
приравнени правоотношения, ДОО, корпоративен данък от нефинансови
предприятия, вноски за здравно осигуряване и вноски за универсален
2
пенсионен фонд, както и 22 828. 32 лева лихви за забава. В този смисъл е
постъпилата по делото справка вх. № 35112/23.12.2021г., издадена от
Национална агенция за приходите, както и предходна справка към
29.11.2021г., представена от длъжника. Публичните задължения, съгласно
справката, са с настъпили падежи от 27.05.2019г. Тези задължения са
посочени и от самия молител в молбата му по чл. 625 от ТЗ по делото.
За публичните задължения на дружеството са били наложени
обезпечителни мерки с постановление изх. № С 190022-022-
0095209/16.10.2019г. Няма започнато принудително изпълнение по реда на
ДОПК.
Съгласно заключението на изслушаната съдебна финансово-
икономическа експертиза публичните задължения на молителя са
осчетоводени.
Вещото лице по делото е работило въз основа на изготвените от
длъжника и представени по делото баланс и отчет за приходите и разходите
към 31.12.2020г., съдържащи данни и за 2019г., както и междинен отчет и
баланс към 31.10.2021г. От вещото лице е констатирано (което се
потвърждава и от вписванията, обявяванията и заличаванията в търговския
регистър по партидата на молителя), че дружеството е заявило за обявяване
годишни финансови отчети за 2017г. и 2020г., коит оса били обявени.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебната експертиза,
съобразило размера на краткосрочните задължения по балансите за 2019г.,
2020г. и 2021г., към 31.12.2020г. коефициентът на обща ликвидност, като
показател за способността на дружеството - молител да извършва своите
текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.0000, е бил 0.0000,
което е било и към 31.10.2021г., както и коефициентите на бърза
ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност за същите
периоди са били съответно 0.0000, 0.0000 и 0.0000 (под норма).
Също съгласно заключението на вещото лице, при общо норматив
коефициент 0.33 за финансова автономност, като показател за способността
да посреща дълготрайните си задължения, към 31.12.2020г. и към 31.10.2021г.
коефициентът на финансова автономност на дружеството е бил отрицателна
величина. Отрицателен е бил и реципрочният коефициент за финансова
задлъжнялост. Дружеството е имало отрицателен финансов резултат и е било
3
декапитализирано (с отрицателен нетен оборотен капитал), предполагащ
недоверие от страна на кредиторите. През 2020г. финансовият резултат от
обичайната дейност е бил загуба.
Към 31.12.2019г., коефициентът на обща ликвидност на молителя е бил
1.0000. Дружеството е отчело 64 хил. лева на каса.
От 31.12.2020г. общата балансова стойност на всички активи на
дружеството не е била достатъчна за покриване на задълженията на
дружеството. Краткосрочните и дългосрочни задължения са били повече от
краткотрайните и дълготрайни активи. В този смисъл също е заключението на
вещото лице.
Не се установяват частни държавни вземания към молителя или такива
по трудови правоотношения за трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от
работниците и служителите, които да не са изпълнени повече от два месеца.
За дружеството не се установява към датата на приключване на устните
състезания по делото да разполага с пари или ликвидно имущество, чрез
които да се покрият началните разноски за производство по несъстоятелност,
съответно на текущото възнаграждение на временния синдик и очаквани
други разноски.
По баланса към 31.10.2021г. не са отчетени като налични парични
средства. Не се установяват ликвидни стоки в наличност.В този смисъл са
поясненията на вещото лице, направени в открито съдебно заседание.
Същевременно дружеството не разполага с моторни превозни средства
(така писмо изх. № 433200-128871/10.12.2021г. на МВР, СДВР, Отдел “Пътна
полиция“), както и липсват вписвания, отбелязвания и заличавания по
партидата на молителя в Службата по вписванията, Агенция по вписванията
при Министерство на правосъдието (така писмо изх. № 6431 от 16.12.2021г.
на Служба по вписванията).
След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на
18.01.2022г. за внасяне в седемдневен срок по сметка на Софийски градски
съд в двуседмичен срок на сума от 2 000 лева, необходими за покриване на
първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б,
ал. 1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от молителя, като
длъжник, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл.
4
634в от ТЗ на 18.01.2022г.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по
несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.
Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада
търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично
задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на
търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение
за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и
служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).
В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се
направи извод, че молителят е неплатежоспособен.
Към датата на приключване на устните състезания по делото
дружеството има изискуеми парични публичноправни задължения към
държавата, свързани с търговската му дейност. Тези задължения не са
изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от
ТЗ).
Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на
финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може
да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са
достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения.
Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена
датата 31.12.2020г.
След тази дата молителят не е могъл да покрива краткосрочните си
задължения с наличните краткотрайни активи. Съгласно установеното
финансово състояние на дружеството към 31.12.2020г., коефициентът на
обща ликвидност е бил под характерната стойност 1 (неоспорвана като
съответно приложима), което е било и за останалите коефициенти за
ликвидност, дружеството е имало отрицателен нетен оборотен (работен)
5
капитал, финансовият резултат от обичайната дейност е бил загуба, както и
под общата норма са били коефициентът на финансова автономност и
реципрочният коефициент на финансова задлъжнялост. По правило
коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички
краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен
показател за състояние на неплатежоспособност при действителна
ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при
формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на
ВКС, ТК, І т.о.). След 31.12.2020г. икономическото състояние на молителя е
било трайно влошено – оттогава всички относими към финансово-
икономическото му състояние показатели са под норма, което е и
понастоящем. Затрудненията на молителя не са временни, нито той разполага
с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на
интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).
Без значение е дали след 31.12.2020г. от молителя са извършвани
плащания, съответно кога са извършени последните плащания. Съгласно
разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като
обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато
длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.
Както вече се посочи, неплатежоспособността е обективна невъзможност на
търговеца да изпълнява задълженията си – спиране на плащанията, което се
дължи на липса на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност,
които са достатъчни за покриване на краткосрочните задължения. В този
смисъл са Решение № 115 от 25.06.2010г. по т.д. № 169/2010г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о., Решение № 33 от 07.09.2010г. по т.д. № 915/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
Решение № 90 от 20.07.2012г. по т.д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, І т.о.,
Решение № 153 от 23.12.2010г. по т.д. № 255/2010г. на ВКС, ТК, І т.о.,
Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
Решение № 56 от 10.09.2014г. по т.д. № 3057/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
Решение № 13 от 23.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.
Извършването на плащания към отделни кредитори не води до извода, че не
е налице състояние на неплатежоспособност, ако от обективен финансово-
икономически анализ на предприятието се установи, че дружеството не е
било в състояние да изпълни задълженията си.
Не би могло да се определи дата на неплатежоспособност на молителя
6
преди 31.12.2020г. По делото са събрани доказателства за финансово-
икономическото състояние на предприятието на молителя, които установяват
коефициент на обща ликвидност на дружеството към 31.12.2019г. 1. 0000.
Съгласно трайно установената съдебна практика, коефициентите за
финансова автономност и задлъжнялост сочат на възможна
неплатежоспособност в бъдеще, а за близък до 1 се приема размер на
коефициента за обща ликвидност, който е 0.91-0.92 и нагоре (така Решение №
202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 1 от
22.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).
В заключението на вещото лице по делото се съдържат данни и за
свръхзадълженост на дружеството от 31.12.2020г., но съдът не се произнася
по обстоятелства по чл. 742, ал. 1, вр. чл. 607а, ал. 2 от ТЗ, тъй като те са
въведени като основание за откриване на производство по несъстоятелност
от молителя при условия на евентуалност. Съгласно възприетото по
Решение № 174 от 05.12.2011г. по т.д. № 567/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
Решение № 188 от 04.12.2012г. по т.д. № 323/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.,
основанията, с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на
диспозитивното начало, са неплатежоспособност или свръхзадълженост
съгласно чл. 607а от ТЗ.
Съгласно възприетото от фактическа страна, наличното ликвидно
имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните
разноски в производството по несъстоятелност. Разноските за
несъстоятелността, определени от съда на 2 000 лева, не са били предплатени
по реда на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с
определението от 18.01.2021г.
Предвид всички тези обстоятелства съдът следва да обяви
неплатежоспособността на молителя - длъжник, да определи началната й
дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне (постанови)
обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, но и да постанови
прекратяване дейността на предприятието на длъжника, да обяви длъжника в
несъстоятелност и да спре производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710
от ТЗ.
На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една
7
година от вписване на решението, ако бъде удостоверено, че е налице
достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски
градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски
по несъстоятелността от 2 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не
бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати
производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника
от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).
На основание чл. 620, ал. 1 от ТЗ в тежест на длъжника следва да бъдат
възложени разноските от 250 лева държавна такса по молбата по чл. 625 от ТЗ
и 500 лева от разноските за експертиза. Сумата ще бъде събрана от масата на
несъстоятелността, ако производството по делото бъде възобновено.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.Д.Б.“ ЕООД, с
ЕИК **** и със седалище и адрес на управление гр. София, район „Овча
купел“, бул.“****, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА на 31.12.2020г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Е.Д.Б.“
ЕООД, с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Овча купел“, бул.“****.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на
„Е.Д.Б.“ ЕООД, с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Овча купел“, бул.“****. ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Е.Д.Б.“
ЕООД, с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Овча купел“, бул.“****.
ПОСТАНОВЯВА възбрана и запор върху имуществото на „Е.Д.Б.“
8
ЕООД, с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Овча купел“, бул.“****.
СПИРА производството по т.д.н. № 2591/2021г. на Софийски градски
съд, Търговско отделение, VІ-23 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство
по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от
вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде
удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по
сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на
първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен
срок от вписването на решението за спиране на производството по
несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще
прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския
регистър.
УКАЗВА на длъжника, че за заличаването му в търговския регистър
следва да бъде изпълнено задължението за предаване на разплащателните
ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО от дружеството.
ОСЪЖДА „Е.Д.Б.“ ЕООД, с ЕИК **** и със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Овча купел“, бул.“****, да заплати на сметка
на Софийски градски съд сумата от 750 лева (седемстотин и петдесет лева)
разноски по делото.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл.
622, вр. чл. 624 от ТЗ.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на
основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в търговския регистър.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-
дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата
по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.
9
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10