МОТИВИ по н.о.х.д.№ 442/2020 г. по описа на СГС, НО, 15-ти състав
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт и повдигнала обвинение срещу Й.Г.В.
за това, че на 15.05.2019 г., около 14.00 часа,
в гр. София, на бул.”Тодор Александров” при управление на моторно превозно
средство - товарен автомобил марка “Рено”, модел „Канго”,
с рег.№ *****МТ, като се движел по бул.”Тодор Александров” с посока на движение
от ул.”Опълченска” към бул.”Константин Величков” и в района на кръстовището с
ул.”Одрин”, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в: чл.21, ал.1 от Закона за движение
по пътищата: При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч:
Категория В - населено място 50 км/ч., като Й.Г.В. се е движел със 64 км/ч. и
чл.116 от Закона за движение по
пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците,
особено към престарелите хора”, в следствие на което реализирал ПТП с пресичащата пътното
платно от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, пешеходка В.И.А.
ЕГН ********** и по непредпазливост й причинил тежка съчетана травма, на гръден
кош, корем и крайници и настъпилите от тях усложнения, които са довели до
нейната смърт на 15.05.2019г. в 17.19 ч., като водача на
автомобила В. е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалия -притискал раната на главата до идването на линейката - престъпление по 343а, ал.1 б.”б”,
вр. чл.343, ал.1, б.“в“, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура поддържа
обвинението, така както е формулирано в обвинителния акт. Пледира за
постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимия Й.Г.В., като излага
съображения, че обвинението се доказва по несъмнен начин от събраната доказателствена съвкупност. Моли на подсъдимия да се наложи
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на две години, което на основание
чл.66 от НК да
бъде отложено за срок от четири години, както и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ в размер на две година“.
Повереникът на частните
обвинители Д.П.Л. и А.П.Л. -адв. В. поддържа обвинението срещу подсъдимия. Смята, че по
безспорен и категоричен начин се установявало от доказателствената
съвкупност, че подсъдимият е извършил вмененото му престъпление както от
обективна, така и от субективна страна. Излага доводи, че от събраната и
проверена в хода на съдебното следствие доказателствена
съвкупност се установявало, че подсъдимият на 15.05.2019 г. при управление на лек автомобил
„Рено“, с рег.№ *****МТ, е нарушил разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата и чл.116 от същия,
и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходката В.И.А.. Моли на
подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване на свобода“ в поискания от прокуратурата размер,
изпълнението на което да бъде отложено на осн.
чл.66,ал.1 от НК. Пледира и за наказание „лишаване от право на управляване на
МПС“, размерът на което не следвало да бъде по-малко от наложеното наказание за
лишаване от свобода.
Частните
обвинители Д.П.Л. и А.П.Л. поддържат пледоарията на повереника
им.
Защитникът
на подс. Й.Г.В. – адв.Н.
моли съда да признае подзащитния му за невиновен в извършването на престъпление с посочената в обвинителния акт
наказателно-правна квалификация. Инвокира твърдения,
че извършеното от подзащитния му представлява
случайно деяние, като причината за
настъпването на ПТП е неправомерното действие/поведение на пътя на пешеходката А.. Твърди също, че
когато пострадалата е станала препятствие на пътя за неговия подзащитен,
последният се е намирал на по-малко разстояние от необходимото, за да спре пред
мястото на удара.
Алтернативно
моли, в случай че съдът приеме подсъдимия за виновен, на последния да бъде
наложено наказание под минимума, тъй като имало само смекчаващи отговорността
обстоятелства и липсвали отегчаващи такива.
Подсъдимият
Й.Г.В. поддържа
заявеното от защитника му. В последната си дума моли за
снизхождение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Й.Г.В. е роден на *** година,
българин, български гражданин, женен, с висше образование – философия, неосъждан,
работи като хладилен техник, адрес: гр.******, ЕГН: **********.
Подсъдимият Й.Г.В. е
правоспособен водач, с придобита правоспособност от 2003г., за категории А, С,
В, АМ и валидност на свидетелството за управление-14.02.2024г.
На
15.05.2019 г., около 14:00 часа, в гр.София, подс. В.
управлявал л.а. „Рено Канго”, с рег.№ *****МТ, като
се движел по бул. „Тодор Александров”, с посока от ул. „Опълченска“ към бул. „Константин Величков“.
Широчината на пътното платно на
бул. „Тодор Александров“, в района на кръстовището с ул. „Одрин“, предназначено
за движение по посока от ул. „Опълченска“ към бул. „Константин Величков“, била
9,4 метра, с три пътни ленти, с широчина всяка от по 2,8 м., разделени помежду
си с прекъсната разделителна линия M3. Отдясно на пътното платно се намирала велоалея, с широчина 1 метър, вдясно от нея-тротоар с широчина 0,8 метра.
Платното за движение в обратна посока, също е с обща широчина от 9,4 метра.
Пътният
участък от бул. „Тодор Александров“, в района на кръстовището с ул. „Одрин“,
бил прав, без неравности и наклони, като пътната настилка била мокра, поради
падналия по-рано на същия ден дъжд. Видимостта
била при дневна светлина.
Максимално разрешената скорост на движение на пътни превозни
средства в този пътен участък била 50
км/ч., указана съгласно чл.21,ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.
Преди кръстовището на бул. „Тодор
Александров“ и ул. „Одрин“, лекият автомобил „Рено Канго”, с рег.№ *****МТ се движел в дясната пътна лента на платното за
движение, с посока от ул. „Опълченска“ към бул.
„Константин Величков“, със скорост от 61 км./ч., като непосредствено пред и зад
управлявания от подсъдимия лек автомобил нямало други моторни превозни
средства.
В
същата посока, от лявата страна на управлявания от подсъдимия автомобил, в
средната пътна лента, се движел лек автомобил, управляван от св. В.Т.Н., като
този на св. Н. бил малко по-напред от превозното средство на подсъдимия.
По
същото време пешеходката В.И.А. била предприела пресичане на бул. „Тодор Александров“, на кръстовището с ул. „Одрин“, по пешеходна пътека, но на червен сигнал
на работещата на кръстовището светофарната уредба.
В този момент светофарната уредба
на кръстовището, в посока на движението на автомобила на подсъдимия, светела
със зелен сигнал.
Когато
пешеходката В.И.А., с бързо бягане навлязла в платното за движение на лекия автомобил „Рено Канго”, с рег.№ *****МТ, същият бил на разстояние от около
53.88 метра
Лекият
автомобил на св. Н. не пречел на видимостта на подсъдимия, който имал пряка
видимост към пешеходката В.И.А. в момента, в който последната навлязла в
тяхното пътното платно.
Свидетелят
Н. видял пресичащата платното за движение пешеходка В.И.А. и веднага започнал
да намалява скоростта на движение на автомобила.
Пешеходката
успяла да премине през лентата за движение на автомобила на св. Н. и навлязла в
тази, по която се движел автомобилът на подсъдимия.
Подсъдимият Й.Г.В., при
навлизането на А.
в платно за движение на бул. „Тодор Александров“,
предназначено за движение по посока от ул. „Опълченска“ към бул. „Константин
Величков“,
с оглед на скоростта на движение на неговото превозно средство от 61 км./ч.,
при своевременна реакция, нямал техническа възможност да спре лекия автомобил „Рено Канго”, с рег.№ *****МТ на безопасно разстояние от пострадалата.Такава възможност превозното
средство е щяло да има, ако подсъдимият го е управлявал със скорост по-ниска от
58 км./ч.
Подсъдимият Й.Г.В.
задействал спирачната система на автомобила и
го отклонил наляво, но въпреки това ударил с предната част на капака на превозното средство
пострадалата. В следствие на този удар, тялото на пешеходката било качено на
предния капак на автомобила, като главата й се ударила в предното стъкло, след
което тялото на пострадалата било отхвърлено напред и вдясно по посока
движението на превозното средство.
В следствие на удара пострадалата
А. получила следните наранявания:
-гръдна травма: кръвонасядане на меките тъкани на гръдния кош двустранно;
счупване на ребра от пето до девето двустранно, като в дасно
са с кос ход от ключична линия горе към предна мишнична надолу с оскъдно кръвонасядане
в областта на девето ребро, а ляво по клочична линия
с кръвонасядания на мускулатурата; отваряне на
гръбначния стълб на ниво единадесети - дванадесети гръдни прешлени пълно с кръвонасядане на твърдата гръбначно - мозъчна обвивка и
кръвоизлив под нея, отток на същото ниво на гръбначния мозък; излив на кръв в двете гръдни половини в количество 570 мл.;
контузия на двата бели дроба и кръвонасядане на хилуса на десен бял дроб; кръвонасядане
на предна стена на околосърцева торбичка; кръвонасядане и разкъсване на дясна диафрагма;
-масивен ретроперитонеален
кръвоизлив; кръвонасядане на мастна карсула на десен бъбрек; масино кръвонасядане на меките тъкани и мускулатура на малкия таз;
счупване на горни и долни рамене на лявата срамна кост и на горното рамо на
дясната срамна кост; отваряне на лонното съчленение; кръв в коремната кухина в количество 500 мл.; кръвонасядане на чернодробната извивка на дебелото черво; кръвонасядане на стената на пикочния мехур;
-травма на главата: кръвонасядане на клепачите на дясно око с цепковидна рана на горния клепач; кръвонасядане
на лява скула; оперативно зашита рана в дясно тилно; кръвонасядане
на меката черепна покривка в дясно челно теменно към слепоочно;
-травма на крайниците: разкъсно-контузна рана на дясна ръка с кръвонасядане;
ламбовидна рана, кръвонасядане
и охлузване на дясна предмишница; разкъсно-контузна
рана на десен лакът; счупване на горната част на дясна раменна кост; счупване
на дясна лъчева кост; кръвонасядане на ляво бедро; кръвонасядане на ляво коляно; кръвонасядане
на дясно бедро; мекотъканен джоб с масивно кръвонасядане в областта на десен пояс, седалище, хълбок и
бедро; ламбовидна рана и кръвонасядания
на дясна подбедрица; дълбоки кръвонасядания
на дясна подбедрица; кръвонасядане
с джоб на ляво коляно; дълбоко кръвонасядане на лява подбедрица; счупване на горната част на големия пищял в
дясно и на малкия пищял на дясна подбедрица;
Усложненията, които пострадалата
получила, се изразявали в травматичен шок; морфологични и клинични данни за
остра кръвозагуба; мастна емболия в белите дробове;
След удара подсъдимият спрял
автомобила, излязъл от него и оказал помощ на В.А., като й притиснал с ръка
раната й на главата до идването на екип на Спешна помощ.
Пострадалата била закарана от
пристигналия на мястото екип на Спешна помощ до УМБАЛСМ
„Пирогов“, където около 18:00 часа на същия ден починала.
Причината за смъртта на В.И.А. била
получената следствие на пътнотранспортното произшествие тежка съчетана травма на гръден кош,
корем и крайници, и настъпилите от тях усложнения. На мястото на пътния инцидент подсъдимият бил изпробван за
алкохол с „Алкотест-Дрегер“
7410 plus и за наркотици с Дръг Тест 5000 № ARJF 0040, като пробите били отрицателни.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните
по делото гласни доказателствени
средства-обясненията на подс. Й.Г.В.,
дадени от същия в хода на съдебното
следствие на 24.02.2021г. /частично/; показанията на св. Б.М.Б., дадени от последния както в съдебно заседание от дата
26.10.2020г., така и дадените от свидетеля показания пред орган на досъдебното
производство, приобщени към доказателствената маса по
реда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК /л.30-31 от ДП/;
показанията на св.В.Т.Н., дадени от последния в съдебно заседание от дата
26.10.2020г.
Доказателствените си изводи относно релевантните за процеса факти съдът
изгради въз основа на способите за доказване, а именно назначени както в
досъдебното, така и в съдебното производство експертизи, приети по реда на
чл.282 от НПК:
съдебно-медицинска експертиза на труп № 27/2019 (л. 49-54 от досъдебното
производство); автотехническа експертиза (л. 56-59 от досъдебното производство);
комплексната медико-видео-автотехническа експертиза
(л. 65-83 от досъдебното производство); повторна автотехническа
експертиза (л.152-200 от съдебното дело).
Фактическите
си изводи съдът обоснова и от приобщените към делото по реда на чл.283 от НПК
писмени документи, представляващи по своята процесуална природа писмени
доказателства и доказателствени средства, както
следва: констативен протокол №К-274 (л.11 от досъдебното производство), протокол за оглед на
местопроизшествие, скица и фотоалбум (л.12-24 от досъдебното производство), акт за смърт на В.И.А. и
удостоверение за наследници, (л.96-98
от досъдебното производство); писмо от директор Дирекция „Управление и анализ
на трафика“ при Столична община, в едно със схема за организация на движението
(л.237-239 от съдебното дело); писмо от началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Перник, с рег.№
УРИ115800-404/12.01.2022г., ведно със справка-картон на водач Й.Г.В.,
установяващи правоспособността на
последния, както и наложени му наказания за нарушения по ЗДвП (л.261-263 от съдебното дело); справки за
съдимост за подс. Й.Г.В., както и от предявеното на
страните и приобщено по реда на чл.284 от НПК веществено доказателство- CD-R диск (л.86 от
досъдебното производство). Съдът намира за необходимо, с оглед постигане на яснота и доказателствена обоснованост на мотивите, първо да започне
с обсъждане на доказателствения материал,
възпроизвеждащ в процеса доказателствени факти,
изясняващи приетата от съдебният състав и описана в мотивите фактическа
обстановка.
Доказателствени източници, възпроизвеждащи в процеса преки
доказателства, изясняващи пътния инцидент, са показанията на свидетелите Б.М.Б. и В.Т.Н..
От показанията на свидетелят Б. се
установяват по делото фактическите обстоятелства, касателно
предприетото от пострадалата А.
пресичане на кръстовището на ул. „Одрин“
и бул. „Тодор Александров“ и настъпилия между нея и автомобила на подсъдимия
удар.
Свидетелят Б. непосредствено е
възприел, че пострадалата А. е
предприела пресичане на бул. „Тодор Александров“, в района на кръстовището
с ул. „Одрин“, на червен сигнал на
светофарната уредба, като първо преминала платното за движение в едната посока,
островът, разделящ платна на бул. „Тодор Александров“, предназначени за
движение в двете посоки, и с бърз ход навлязла в другото платно /платното на
бул. „Тодор Александров“, предназначено за движение на ППС в посока към бул.
„Константин Величков/, когато лекият автомобил, управляван от подсъдимият, я
ударил, вследствие на което тялото на пострадалата било отхвърлено нагоре,
превъртяло се и паднало на пътното платно. Свидетелят Б. видял също, че след
удара подсъдимият слязъл от превозното средство и отишъл при пострадалата,
която имала видимо нараняване по главата, като се опитал да й помогне държейки
главата й.
Свидетелят посочва също, че освен
автомобилът на подсъдимия, в същата посока се движел още един автомобил, като
субективното възприятие на свидетеля относно скоростта на движение на тези
автомобили, непосредствено преди инцидента, била от около 60-70 км./ч.
Свидетелят В.Т.Н. е лицето, което е
управлявало автомобила, движещ се по бул. „Тодор Александров“, в
същата посока като този на подсъдимия и за който св. Б. посочва в показанията си.
В показанията си св. Н. също
възпроизвежда фактически твърдения, с доказателствено
значение за делото, изясняващи фактическите обстоятелства, че се е движил с
управлявания от него автомобил по бул.”Тодор Александров”, като при
приближаване кръстовището на ул.”Одрин” и бул.”Тодор Александров”, при зелен
светофар, е видял пострадалата, която с бърз ход е предприела пресичане
неговото пътно платно. Свидетелят в показанията си твърди също, че е успял да
спре автомобила преди пешеходката, като последната е успяла да навлезе в крайна
дясна пътна лента и в този момент автомобилът на подсъдимия я е ударил, както и
че преди удара подсъдимият се е движел в крайна дясна пътна лента, малко след
неговия, с около 60 км./ч.
Свидетелят Н. потвърждава в
показанията си твърдението на св. Б., че подсъдимият веднага след удара е спрял
автомобила и е отишъл при пострадалата, за да й помогне.
И двамата свидетели- Б. и Н., са
категорични, че пътят е бил мокър, поради паднал по-рано същия ден дъжд.
За
изясняване на релевантните за предмета на доказване обстоятелства, касаещи
мястото на удара, опасната зона, скоростта на движение на автомобила на
подсъдимия, получените от пострадалата травматични увреждания следствие на
пътния инцидент, както и причината за смъртта на последната, са изготвени по
делото и приети по реда на чл.282,ал.1 от НПК съдебно-медицинска експертиза на
труп № 27/2019 (л. 49-54 от досъдебното производство); автотехническа
експертиза (л. 56-59 от досъдебното
производство); комплексната медико-видео-автотехническа
експертиза (л. 65-83 от досъдебното производство); повторна автотехническа
експертиза (л.152-200 от съдебното дело).
Вещите
лица, изготвили процесните експертизи, използвайки
специални познания в областта на медицината и автотехническата
експертиза, базирайки се на обективни дадености, установени по съответния
предвиден в НПК ред- получените от В.И.А. травматични увреждания,
обстоятелствата относно пътния инцидент, изясняващи се от показанията на
разпитаните свидетели Б. и Н., така и от
писмените документи: констативен
протокол №К-274 (л.11 от досъдебното
производство), протокол
за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум (л.12-24 от досъдебното
производство), включително и
след анализа на видеозапис от монтирана в района на кръстовището на ул.”Одрин” и бул.”Тодор Александров” камера
за видеонаблюдение, са отговорили на въпросите както за
мястото и механизма на пътнотранспортното произшествие, така за опасната зона,
скоростта на движение на МПС „Рено Канго”, с рег.№ *****МТ в момента на удара
с пешеходката, травматичните увреждания, получени от пострадалата при пътния
инцидент и причината за нейната смърт.
Вещите
лица, участвали в изготвянето на повторна автотехническа
експертиза, назначена от съда в хода на съдебното следствие, са дали различни
стойности на скоростта на движение на лекия автомобил „Рено Канго”,
с рег.№ *****МТ в момента на удара.
Съдът, след като взе предвид отделните методи на
изчисление на скоростта, приема за най-точен този, базиран на директното
измерване на скоростта от видеозаписа /този метод и вещите лица са приели като
най-точен/.
При този метод вещите лица са установили, че скоростта на движение на лекия
автомобил „Рено Канго”, с рег.№ *****МТ в момента на удара е била 61 км./ч.
Експертите, изготвили повторна автотехническа
експертиза, чрез математически изчисления по утвърдена формула, включваща
скоростта на лекия автомобил „Рено Канго”, с рег.№ *****МТ, изминатият път
на превозното средство след мястото на удара до мястото му на установяване и
времето на реакция на водача, са констатирали, че разстоянието, на което се е намирал л.а. „Рено Канго” в момента на навлизане на пешеходката В.И.А. в
платното за движение на бул.”Тодор Александров”, в посока на
движение на автомобила на подсъдимия, е била около 53,88 метра.
Вещите лица са изчислили
също, че при скорост на движение на лекия
автомобил „Рено Канго”, с рег.№ *****МТ от 61 км./ч.,
спирачният му път, в конкретната пътно-климатична обстановка, е
била от 56,98 метра, като при
своевременна реакция и задействане на спирачната система с максимална
интензивност, подсъдимият е нямал техническа възможност да установи автомобила
преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било вътре в опасната зона
на автомобила.
Експертите са категорични, че л.а. „Рено Канго” би имал техническа възможност да избегне удара чрез
безопасно екстремно спиране, ако подсъдимият е управлявал автомобила със
скорост по- малка от 58 км./ч.
Вещите лица изготвили повторна автотехническа
експертиза са установили на база обективни дадености, установяващи се от
събраните към момента на изследването доказателствени
източници, че в момента на навлизане на пешеходката В.И.А. в
платното за движение на бул.”Тодор Александров”, в посока на
движение от ул. „Опълченска“ към бул.
„Константин Величков“, подсъдимият е имал пряка видимост към нея, като
автомобилът на свидетеля В.Т.Н. не му е пречел на видимостта.
Съдът изцяло кредитира заключението на повторната автотехническа
експертиза като обоснована и компетентно изготвена, почиваща на
установяващите се по делото обективни дадености и професионални знания на
експертите.
Що се отнася до заключението на комплексната медико-видео-автотехническа експертиза, изготвена в хода на
досъдебното производство, съдът не я кредитира единствено в частта й, в която
експертите са отговорили на въпросите за скоростта на движение на управлявания
от подсъдимия автомобил към момента на удара с пешеходката, както и за опасната
зона.
Автоекспертите, изготвили тази
експертиза, са изчислили скоростта на движение на лекия автомобил „Рено Канго”,
с рег.№ *****МТ непосредствено преди удара по математическа формула, като в разпита
им в съдебно заседание вещите лица П. и В. заявяват, че на база видеозаписа на инцидента не било възможно да
се изчисли скоростта на автомобила на подсъдимия.
Този
извод на експертите изцяло е опроверган от вещите лица изготвили повторната автотехническа
експертиза, които са използвали метода на изчисление на
скоростта, базиран на директното й измерване от видеозаписа, който се явява
най-прецизен такъв.
Именно поради това и с оглед определяне на по-висока
скорост в комплексната
медико-видео-автотехническа експертиза от 64 км./ч.,
която стойност е използвана и при изчисляване на опасната зона, което
автоматично води до грешка в нейното изчисление, то настоящият съдебен състав
приема, че в тази част комплекснатата медико-видео-автотехническа експертиза не следва да бъде
кредитирана като правилна, тъй като относно скоростта на лекия автомобил „Рено Канго”,
с рег.№ *****МТ и опасната зона, същата се опровергава от заключението на повторната автотехническа
експертиза.
По същите
съображения комплексната медико-видео-автотехническа
експертиза не следва да се кредитира и по отношение на извода на вещите лица,
че отстоянието , на което се е намирал автомобилът на
подсъдимия в момента, в който пешеходката е стъпила на платното за движение в
негова посока, е позволявало на В., при своевременно възприемане на
пострадалата и адекватна реакция с приборите за аварийно спиране, да спре преди
мястото на инцидента.
Обстоятелствата, касаещи медико-биологичния характер на телесните увреждания
получени от пострадалата В.И.А., механизмът на
причиняването им, както
и причината за смъртта на последната, се изясняват по делото от изготвените и приети
от съда съдебно-медицинска
експертиза на труп № 27/2019 и
комплексната медико-видео-автотехническа
експертиза.
От тези
експертни заключения се установява, че В.И.А. вследствие на пътнотранспортното
произшествие е получила:
гръдна травма- кръвонасядане на меките тъкани на гръдния кош двустранно;
счупване на ребра от пето до девето двустранно, като в дасно
са с кос ход от ключична линия горе към предна мишнична надолу с оскъдно кръвонасядане
в областта на девето ребро, а ляво по клочична линия
с кръвонасядания на мускулатурата; отваряне на
гръбначния стълб на ниво единадесети - дванадесети гръдни прешлени пълно с кръвонасядане на твърдата гръбначно - мозъчна обвивка и
кръвоизлив под нея, отток на същото ниво на гръбначния мозък; излив на кръв в двете гръдни половини в количество 570 мл.;
контузия на двата бели дроба и кръвонасядане на хилуса на десен бял дроб; кръвонасядане
на предна стена на околосърцева торбичка; кръвонасядане и разкъсване на дясна диафрагма;
масивен ретроперитонеален
кръвоизлив; кръвонасядане на мастна карсула на десен бъбрек; масино кръвонасядане на меките тъкани и мускулатура на малкия таз;
счупване на горни и долни рамене на лявата срамна кост и на горното рамо на
дясната срамна кост; отваряне на лонното съчленение; кръв в коремната кухина в количество 500 мл.; кръвонасядане на чернодробната извивка на дебелото черво; кръвонасядане на стената на пикочния мехур;
травма на главата: кръвонасядане на клепачите на дясно око с цепковидна рана на горния клепач; кръвонасядане
на лява скула; оперативно зашита рана в дясно тилно; кръвонасядане
на меката черепна покривка в дясно челно теменно към слепоочно;
травма на крайниците: разкъсно-контузна рана на дясна ръка с кръвонасядане;
ламбовидна рана, кръвонасядане
и охлузване на дясна предмишница; разкъсно-контузна
рана на десен лакът; счупване на горната част на дясна раменна кост; счупване
на дясна лъчева кост; кръвонасядане на ляво бедро; кръвонасядане на ляво коляно; кръвонасядане
на дясно бедро; мекотъканен джоб с масивно кръвонасядане в областта на десен пояс, седалище, хълбок и
бедро; ламбовидна рана и кръвонасядания
на дясна подбедрица; дълбоки кръвонасядания
на дясна подбедрица; кръвонасядане
с джоб на ляво коляно; дълбоко кръвонасядане на лява подбедрица; счупване на горната част на големия пищял в
дясно и на малкия пищял на дясна подбедрица;
Усложненията, които пострадалата
получила, се изразявали в травматичен шок; морфологични и клинични данни за
остра кръвозагуба; мастна емболия в белите дробове;
Според
вещите лица, които са направили своя експертен анализ базирайки го на огледа и
аутопсията на труп и от медицинската документация за пострадалата, тези наранявания на последната отговарят
изцяло да са получени в условията на ПТП.
Вещите лица,
изготвили съдебно-медицинска
експертиза на труп № 27/2019 и
комплексната медико-видео-автотехническа
експертиза, са
категорични и, че смъртта на В.И.А. е причинена от получената
следствие на пътнотранспортното произшествие тежка съчетана травма на гръден кош, корем и крайници, и
настъпилите от тях усложнения.
За пълнота съдът
следва да отбележи, че кредитира обясненията на подс.
В. от съдебната фаза на процеса, в които същият излага фактически твърдения за
посоката на движение, пътната лента, това че до неговия автомобил се е движел
друг, времето и мястото на пътния инцидент, тъй като същите намират доказателствена подкрепа в обсъдения до момента доказателствен материал.
В частта, в която подс. В. посочва, че се е движел със съобразена скорост,
както и че е могъл да види пешеходката в момента, в който същата е „изскочила“ пред автомобила му, съдът
намира за недостоверни.
По делото са
назначени и изготвени две експертизи, по които вещи лица-автоексперти са изследвали въпроса за скоростта на движение на
управлявания от подсъдимия лек автомобил и са дали заключение, че скоростта на
движение на автомобила е надвишавала максимално допустимата скорост за процесния пътен участък, която е законово установена от 50
км./ч.
Субективното
възприятие на свидетелите Б. и Н.
относно скоростта на движение на автомобила на подсъдимия също сочи на скорост,
надвишаваща 50 км./ч.
Въпросът относно видимостта на подсъдимия към
пресичащата пешеходка е изяснен по делото, като от повторната автотехническа
експертиза се установява, че в момента на навлизане на пешеходката В.И.А. в
платното за движение на бул.”Тодор Александров”, в посока на
движение от ул. „Опълченска“ към бул.
„Константин Величков“, подсъдимият е имал пряка видимост към нея, като
автомобилът на свидетеля В.Т.Н. не му е пречел на видимостта към пострадалата.
Това ясно се вижда на кадри 399 и 417 от видеозаписа
на местопроизшествието, визуализирани в повторната автотехническа
експертиза, така и от снимки № 9 с 10 от комплексната медико-видео-автотехническа
експертиза.
По тези
съображения съдът намира за изцяло недостоверни обясненията на подс. В., че е имал възможност да възприеме
пострадалата в момента, в който последната е „изскочила“ пред автомобила му.
Що се отнася до
показанията на свидетелите Д.Л. и А.Л., от същите единствено в процеса се
възпроизвеждат доказателствени факти, че пострадалата
В.И.А. /тяхна майка/, на 15.05.2019 г., около 14.00 часа,
в гр. София, на кръстовището на бул.”Тодор Александров” и ул.“Одрин“ е
пострадала при пътен инцидент, както и че по-късно същия ден е починала в УМБАЛСМ
„Пирогов“.
Релевантни
за предмета на делото обстоятелства се изясняват и от писмените документи,
приобщени към доказателствената
маса чрез тяхното прочитане и приемане по реда на чл.283 НПК, касателно мястото и механизма на пътния инцидент /
констативен протокол №К-274, протокол за оглед на местопроизшествие, скица и
фотоалбум/;
разрешената максимална скорост по бул.”Тодор Александров”, в района на кръстовището с
ул.“Одрин“
/писмо от директор Дирекция „Управление и анализ на трафика“ при Столична
община, в едно със схема за организация на движението/; правоспособността на Й.Г.В. като
водач на МПС и нарушенията му ЗДвП
/писмо от началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Перник, с рег.№
УРИ115800-404/12.01.2022г., ведно със справка-картон на водач Й.Г.В./,
съдебното минало на подс.
В.– от справките за съдимост.
Приетата от съда фактичаска обстановка се установява и от вещественото
доказателство CD-R диск (л.86 от досъдебното
производство), съдържащ видеоматериал, онагледяващ пътния инцидент.
Анализът както поотделно, така и в съвкупност на процесната доказателствена маса
позволява на настоящия съдебен състав да приеме за установено по категоричен
начин от фактическа страна, че подс. Й.Г.В., на 15.05.2019 г., около 14.00 часа, в гр. София, на бул.”Тодор Александров”, в
района на кръстовището с ул.”Одрин”, при управление на моторно превозно
средство - товарен автомобил марка “Рено”, модел „Канго”,
с рег.№ *****МТ със скорост от 61 км./ч., е ударил пресичащата пътното платно
от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходка В.И.А.,
като й причинил тежка съчетана травма на гръден кош, корем и крайници, като от
настъпилите от тези наранявания усложнения пострадалата по-късно същият ден
починала, независимо от оказаната от подсъдимия на пострадалата помощ.
След анализа
на доказателствената маса съдебният състав приема, че
категорично е установено извършеното деяние и неговия автор.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така изложената фактическа обстановка, съдът счете, че с деянието си
подсъдимият Й.Г.В. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343а, ал.1, б.”б” от НК, вр. с чл. 343, ал. 1,
б. “в”, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От
обективна страна – на 15.05.2019 г., около 14.00 часа в гр. София, на бул.”Тодор Александров”, в
района на кръстовището с ул.”Одрин”, с посока на движение от ул.”Опълченска”
към бул.”Константин Величков”, подс. В. управлявал моторно превозно средство - товарен автомобил марка “Рено”, модел „Канго”, с
рег.№ *****МТ
със скорост от 61 км./ч., като нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в
чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата: „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: Категория В - населено
място 50 км/ч.“ и чл.116
от Закона за движение по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора”, вследствие на което
реализирал ПТП с
пресичащата пътното платно от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила пешеходка В.И.А., с ЕГН: ********** и по непредпазливост й причинил
нейната смърт на 15.05.2019г., в 17:19 часа, като подс. В. е направил всичко зависещо от него за оказване на
помощ на пострадалата.
И тук за яснота съдът намира
за необходимо да анализира понятията опасна зона и опасност на пътя,
изясняването на които е от изключително значения за настоящата казуистика.
Опасната
зона, съгласно практиката на върховната инстанция, представлява най- малкото
възможно разстояние, на което може да бъде спряно МПС от неговия водач при
появяване на опасността на пътя, като се отчетат обективния фактор-спирачен път
и субективния- време за реакция на опасността. От това определение следва, че
опасната зона представлява функция на определени обективни и субективни явления
и състояния.
Отново според практиката на върховната съдебна
инстанция-пешеходците на пътното платно са винаги опасност на пътя / виж реш. №1118/1974 на ВС- 3 НО; реш.
№122/1987г. на ВС- 3 НО; реш.№ 77/1989г. на ВС-3 НО и
много други в този смисъл/, като моментът, в който възниква
опасността за движение,
е фактически въпрос, който не е подчинен на формални
критерии /т.6 от ТР
№ 28/1984 г./.
В
конкретния случай съдът приема, че при установените от доказателствената
съвкупност фактически дадености, моментът на опасността за движение за подсъдимия най-късно е
възникнал, когато пешеходка В.И.А.
е навлязла в платното му за движение, тъй като към този момент подсъдимият е имал пряка видимост към нея, без да са налице обективни
фактори, които да възпрепятстват по някакъв начин видимостта му.
По
категоричен начин се изясни и обстоятелството, че подсъдимият В. преди удара с пешеходката е управлявал
моторното превозно средство - товарен автомобил марка “Рено”,
модел „Канго”, с рег.№ *****МТ, със скорост от 61
км./ч.,
като в момента на навлизане на пешеходката в платното му за движение неговият автомобил би имал техническа възможност безопасно да спре преди
удара с пострадалата, ако подсъдимият бе го управлявал със скорост по- малка от
58 км./ч., т.е. ако е бил спазил
изискването да управлява автомобила със законоустановената
скорост за населено място от 50 км./ч.
С
това свое поведение подсъдимият В., като водач на МПС-во,
е нарушил правилото за движение, ясно регламентирано в чл. 21, ал.1 от ЗДвП-„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: Категория В -
населено място 50 км/ч.“, като това нарушение на правилата за движение съдът
намира, че е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие и причинения
резултат –настъпилата смърт на пострадалата.
Тъй
като подсъдимият В. е предаден на съд за това, че е управлявал МПС-во със скорост от 64 км./ч., която скорост по
категоричен начин се установи, че е по-ниска, а именно-61 км./ч., то съдът на осн. чл.304 от НПК го оправда по
първоначалното обвинение, че е управлявал МПС-во със скорост от 64 км/ч.
Като водач на МПС-во подсъдимият В. не
е съобразил поведението си и с вмененото му в нормата
на чл.116 от ЗДвП задължение, изискващо при наличието на
възрастен пешеходец върху платното за движение, какъвто
безспорно е пострадалата В.И.А. -на
89 години, да прояви необходимата внимателност и предпазливост- „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към ... престарелите хора.”
Подсъдимият е правоспособен водач
на МПС-во и е следвало да е напълно наясно
с поведението на възрастните /престарели/ пешеходци, когато същите се намират
на пътното платно, като се
отнася с повишено внимание към тях,
поради наличие на реална опасност
за техния живот и здраве, следствие на възможни
непредвидими техни прояви, породени от емоционалното и физическото им състояние, дължащо се на процесите
на стареене, с оглед и на което съдът намира, че и това нарушение на
правилата за движение по пътищата е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие и причинения резултат –настъпилата смърт на пострадалата.
Настоящият
съдебен състав прие, че подсъдимият В. е направил всичко, зависещо от него за
оказване на помощ на пострадалата
В.И.А.,
като незабавно след удара с пешеходката е излязъл от превозното средство, като
й се притекъл на помощ, притискайки с ръка раната на главата на пострадалата до
идването на Спешна помощ. Пострадалата е бил
жива и с оглед нараняванията й в областта на главата,
същата се е нуждаела от медицинска помощ, като с притискането с ръка раната на
главата на А.
съдът приема, че това поведение на подсъдимия е било насочено към запазване здравето, респективно спасяване живота на пострадалата.
Наличието
на каузалитет между пътнотранспортното произшествие и
смъртта на пострадалата се установява по несъмнен начин от изготвените и приети
по делото съдебно-медицинска
експертиза на труп № 27/2019 и
комплексната медико-видео-автотехническа
експертиза. Според тези заключения
смъртта на пострадалата В.И.А. е
причинена от
получената следствие на пътнотранспортното произшествие тежка съчетана травма на гръден кош,
корем и крайници, и настъпилите от тях усложнения. Следователно от експертните заключения по делото се
изясни, че смъртта на А. се намира в безусловна и конкретно
необходима връзка на генетична и временна последователност с причината,
която е пътнотранспортното произшествие.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината несъзнавана
непредпазливост. Подсъдимият Й.Г.В. не
е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
Изводът,
че подс. Й.Г.В. е бил длъжен да предвиди общественоопасните
последици, следва от обстоятелството, че същият като правоспособен водач е
запознат с правилата за движение по пътищата / чл. чл.21, ал.1 и
чл.116 от ЗДвП/, задължаващи го при
избиране скоростта на движение на пътно превозно средство, тази скорост да не
превишава следните стойности на скоростта в км/ч: Категория В - населено място
50 км/ч.“, както и да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към престарелите хора”, които правила за
движение същият е нарушил, т.е. виновно се е поставил в това положение, поради
което за него е възникнало задължението да предвиди общественоопасните
последици от това свое поведение.
Изводът
на съда, че подс. Й.Г.В. е могъл да предвиди настъпването на вредните
последици, е с оглед неговите психофизически
възможности и способности на зрял човек и професионален опит на водач на МПС, и
най-вече от обективните дадености установени по делото -населено място и
възможността пешеходци, в това число и възрастни такива, да предприемат
пресичане на кръстовището на бул.”Тодор Александров” и ул.”Одрин”, като същият
се е движел със скорост, надвишаваща максимално допустимата такава за населено
място, без да се съобразява със законовите изисквания както относно скоростта,
така и по отношение на възможността за пресичане на платното за движение от
пешеходци, включително и от престарели хора, поради което настъпилите общественоопасни последици са били напълно предвидими за
него.
По
тези съображения съдът приема, че за подс. Й.Г.В. са възникнали напълно предвидими общественоопасни последици от извършеното от него деяние.
Съдът
намира за изцяло неоснователни инвокираните от
защитника на подсъдимия доводи за наличие на случайно деяние.
В конкретния
случай не може да намери приложение чл. 15 от НК, тъй като опасността за
подсъдимия не е възникнала внезапно и непредвидимо. Доказано е
по делото, че подсъдимият е имал обективната възможност да предотврати
удара, ако е бил изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта- чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП, като сам се е
поставил в невъзможност да го стори и със своето поведение се е поставил в
невъзможност да действа адекватно, управлявайки превозното средство с
превишена скорост, без да прояви достатъчна внимателност и предпазливост към
пешеходците, особено към престарелите хора, а това
изключва приложението на разпоредбата на чл. 15 НК.
В
насока на изложеното съдът намира за необходимо да посочи и т.5 на ТР № 28 от
28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., на
ОСНК, според която е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, когато
един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да
предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните
последици, което в конкретния случай, както нееднократно съдът посочи, не е
така, тъй като са налице виновно от страна на В. нарушения на правилата за
движение по пътищата, които са в пряка причинно-следствена връзка с престъпния
резултат.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав прие, че подсъдимият Й.Г.В. е осъществил състава на престъплението по чл.343а, ал.1, б.”б” от НК, вр. с чл. 343, ал. 1,
б. “в”, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по
чл.343а, ал.1, б.”б” от НК, вр. с чл. 343, ал.
1, б. “в”, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода до
четири години.
При
определяне на размера на наказанието на подс. Й.Г.В. съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото му съдебно минало,
образованието и трудовата му ангажираност.
За
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прие множеството нарушения на
ЗДвП, извършени от подс. Й.Г.В., за които
му е била ангажирана административнонаказателна
отговорност.
Независимо че смекчаващите отговорността обстоятелства преобладават над
отегчаващото, съдът не констатира в конкретния случай наличието на изключителни
или многобройни смекчаващи обстоятелства, обосноваващи прилагането на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, като счита, че
размерът на наказанието "лишаване от свобода" следва да е в рамките,
предвидени от санкционната част на разпоредбата на чл.343а, ал.1, б.”б” от НК,
което би отговаряло на целите на генералната и специалната превенция по българското
наказателно право.
Изхождайки от
посочените индивидуализиращи наказанието обстоятелства, при съобразяване на
целите на наказанието, установени в чл.36 от НК, съдът определи на подс. Й.Г.В. наказание към минимално предвидения в закона размер, а
именно “лишаване от свобода” за срок от шест месеца.
Съдът, като
съобрази, че подсъдимият Й.Г.В. е неосъждан, както и това, че му е определено наказание “лишаване от
свобода” за срок от шест месеца, приема, че за постигане целите на наказанието
по чл.36 от НК не се изисква неговото изпълнение в местата за лишаване от
свобода, с оглед на което отложи на основание чл.66,ал.1 от НК изтърпяването на
същото за срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила.
Съдът
следва да наложи на подсъдимия Й.Г.В. кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.343г
от НК наказание "лишаване от право
да управлява моторно превозно средство" и като взе предвид посочените в
мотивите индивидуализиращи отговорността обстоятелства прие, че срокът на процесното
наказание следва да бъде за срок от
девет месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Й.Г.В. следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата направените по делото разноски,
както следва: по сметка на МВР-направените по досъдебното производство разноски
за вещи лица, в размер на 731,20 лева (седемстотин
тридесет и един лева и двадесет стотинки); по сметка на
СГС-направените в съдебното производство разноски за вещи лица, в размер на 2320 лева (две хиляди триста и
двадесет).
На основание чл.190, ал.2 от НПК подсъдимият следва да
заплати и 10 /десет/ лв., представляващи държавна такса за служебно издаване на
два изпълнителни листа.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: