Определение по дело №362/2021 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 519
Дата: 20 август 2021 г. (в сила от 20 август 2021 г.)
Съдия: Зорница Ангелова
Дело: 20214300500362
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 519
гр. Ловеч , 20.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500362 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.274,ал.3,т.2, вр.с чл.407 от ГПК.

Подадена е частна жалба от Националното бюро за правна помощ,представлявано от
председателя Н. ИЛ., срещу Разпореждане №567/19.04.2021г.,пост.по гр.д.№131/2020г.по описа на
РС-Ловеч. Счита разпореждането за неправилно и необосновано. Излага,че в производството по
делото на ищеца М. С. С. е предоставена правна помощ. С Решение №ЛЧ-960-
25715/2020/17.12.2020г.на Председателя на НБПП е определено и заплатено възнаграждение на
предоставилия правна помощ адв.Венцислав Николаев Нинов,съгласно приложен Отчет с
№960/2020г.,в размер на 200лв. Въз основа на решението е сезиран РС-Ловеч с искане за
присъждане на тези разноски в полза на НБПП. Актът,с който съдът се произнася по разноските за
правна помощ,след влизането му в сила,би бил изпълнителното основание за издаване на
изпълнителен лист. Счита,че заключението на районния съд,че нее сезиран от компетентен орган,е
неправилно. Обяснява,че съгласно чл.27а от ЗПП в определени от закона случаи лицата,на които е
предоставена правна помощ,възстановяват на НБПП направените разноски,от което следва,че
именно Бюрото е органът,който заплаща адвокатските възнаграждения и е титуляр на вземането за
разноски за предоставената правната помощ,а не Националната агенция за приходите.Съгласно
чл.27б от ЗПП НАП е органът,който събира вземанията на Бюрото,въз основа на издаден
изпълнителен лист. Така НАП се явява процесуален субституент на НБПП относно събирането по
реда на ГПК на вземанията за разноски и правна помощ,присъдени в полза на Бюрото.
По изложените съображения моли да се отмени обжалваното разпореждане и съдът се
произнесе по искането.
По допустимостта.
1
Обжалваното разпореждане е съобщено на жалбоподателя на 27.04.2021г.,а жалбата е
постъпила на 07.05.2021г.,т.е. в рамките на срока по чл.407,ал.1 от ГПК.Подадена е от надлежна
страна,при които констатации съставът приема, че жалбата е допустима.
По същество.
РС-Ловеч е сезиран с искове,предявени от М. С. С.,с правно основание чл.71,ал.1,т.1 и
иск по чл.71,ал.1,т.3 от ЗЗДискриминация. Като ответник е ангажирана Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“-София(ГДИН). С Определение №185/14.02.2020г.,на основание
чл.94 и сл.от ГПК и чл.25,ал.3 и ал.4 от ЗПП, РС-Ловеч е предоставил правна помощ на ищеца под
формата на процесуално представителство по делото до приключване във всички съдебни
инстанции. От АК-Ловеч е изпратено уведомително писмо,че за процесуален представител на С. е
определен адв.Венцислав Нинов. С резолюция от 27.02.2020г. на съда адв.Нинов е назначен за
процесуален представител на ищеца и е предприел съответните процесуални действия. По делото е
постановено Решение №86/04.11.2020г.,с което съдът е отхвърлил изцяло, като неоснователни и
недоказани, предявените от М. С. С. искове против ГД”ИН“-София. Решението е потвърдено във
въззивното производство по в.гр.д.№ 732/2020г.на ОС-Ловеч,с Решение №61/13.04.2021г. С оглед
цената на исковете решението не подлежи на касационно обжалване. Решението е влязло в законна
сила на 13.04.2021г.
Пред РС-Ловеч е подадена молба с вх.№260888/15.02.2021г.от НБПП,с която моли,въз
основа на Решение №ЛЧ-960-25715/2020/17.12.2020г.на Председателя на Бюрото,на основание
чл.189 от НПК и чл.81,вр.с чл.78,ал.8 от ГПК, чл.27а от ЗПП,да се присъдят в полза на Бюрото
разноските за възнаграждението.Поискано е след влизане в сила на съдебния акт да се издаде
изпълнителен лист за тези разноски в полза на Бюрото.
С Разпореждане №260567/19.04.2021г. РС-Ловеч е отказал да присъди разноски в полза
на НБПП,като е приел,че не са налице предпоставките на чл.404,ал.1 от ГПК за издаване на
изпълнителен лист,тъй като вземането по чл.27б от ЗПП е частно държавно вземане и компетентен
да го събира е Националната агенция за приходите. Приел е,че НБПП не надлежен орган да търси
издаване на изпълнителен лист за това вземане,поради което молбата е оставена без уважение.
Съставът на ОС-Ловеч,след като се запозна с приложените по гр.д.№131/2020г.по
описа на РС-Ловеч доказателства, намира, че жалбата е неоснователна. Съставът споделя
единствено крайния извод на първоинстанционния съд за неоснователност на молбата, но при
различни от изложените в обжалвания акт мотиви.
Съгласно чл.94 от ГПК правната помощ се състои в осигуряване на безплатна
адвокатска защита. Средствата за нея се поемат от държавния бюджет- чл.4 от ЗПП. Логично и в
съответствие с целта на предоставената правна помощ е лицата, на които е признато такова право,
да нямат ангажимент за възстановяване на средствата за нея. Така се осъществява специалната цел
на ЗПП-да се гарантира равен достъп на лицата до правосъдие-чл.3 от ЗПП.
Изключение от този принцип е предвидено само в случаите на чл.97 и чл.98 от ГПК, в
хипотезата на лишаване на страната от предоставената й привилегия при доказано неправомерно
получаване на правна помощ. В този смисъл е и нормата на чл.27а от ЗПП,предвиждащ
възстановяване на средствата за правна помощ, но отново ограничително- „само в определени от
2
закона случаи”.
В настоящия случай тези предпоставки не са налице.
Основание за присъждане на сумата в полза на НБПП не може да се открие и в нормата
на чл.78,ал.7,изр.1-во от ГПК,тъй като регламентираната в нея отговорност касае задължението за
заплащане на разноските, направени от насрещната страна в спора, но не и разноските за
предоставената правна помощ. Заплатеното от Националното бюро за правна помощ адвокатско
възнаграждение се присъжда в полза на бюрото само когато претенцията на лицето, получило
правната помощ, е уважена и адресат на задължението е насрещната страна по спора, която е
изгубила делото. При предоставена правна помощ за процесуално представителство по
граждански дела, когато изходът на производството е неблагоприятен за лицето, получило
правната помощ, за него не съществува задължение за възстановяване на направените разноски на
НБПП. В случая исковете на С. са отхвърлени изцяло и затова в негова полза не са присъдени
разноски.
Не може да се намери основание за уважаване на искането и в нормата на
чл.78,ал.7,изр.2-ро от ГПК,тъй като тя касае единствено „разноски” в общия контекст на
разпоредбата,а не и възнаграждението на предоставилия правната помощ адвокат.
В горния смисъл е и постоянната съдебна практика, която съдът съобразява при
произнасянето си- Опр.№99/14.04.2016г.,пост.по ч.гр.д.№730/2016г., І ГО на ВКС, Опр.
№131/24.06.2016г.,пост.по ч.гр.д.№2020/2016г.на ІІ ГО на ВКС, Опр.№136/27.06.2016г., пост.по
ч.гр.д.№2039/2016г.на ІІ ГО на ВКС, Опр.№671/11.12.2015г., пост.по ч.гр.д.№5715/2015г.на ІІІ ГО
на ВКС, Опр.№238/27.10.2016г. пост.по гр.д.№5920/2015г., I ГО на ВКС и т.н.
Съставът не споделя мотивите за отказ на първоинстанционния съд. Неправилно съдът
приема,че легитимиран да иска присъждане на разноските е НАП. При съобразяване на
правомощията на Националната агенция за приходите,а и на нормата на чл.27б от ЗПП,става
ясно,че в нея е определен редът за събиране на такива вземания, но не е изменена легитимацията
на Бюрото,като специализиран орган,отговарящ за предоставяне на правната
помощ,съотв.орган,който има право да търси възстановяване на направените разходи,при наличие
на основания за това(чл.27а от ЗПП).
По изложените съображения молбата на Националното бюро за правна помощ е
неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли. РС-Ловеч е достигнал до същия краен извод
и макар по различни на изложените тук мотиви, обжалваното разпореждане следва да се потвърди
като краен извод.
Затова ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №260567/19.04.2021г., постановено по гр.д.
№131/2020г. по описа на РС-Ловеч, като правилно.
Определението не подлежи на касационно обжалване съгласно т.3 от ТРеш.№5/2015г.
3
от 12.07.2018г.,пост.по т.д.№5/2015г.на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4