Решение по дело №532/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 85
Дата: 16 март 2021 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия: Ася Тодорова Стоименова
Дело: 20207110700532
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 декември 2020 г.

Съдържание на акта

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

85 от 16.03.2021 г., гр. Кюстендил

 

      В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                              СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 532 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Делото е образувано по жалба с вх. № 5542/30.11.2020 г. по описа на съда от Ц.И.Д.,***, срещу Решение от 10.11.2020 г. на административния ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура (ОП) – Кюстендил, постановено по пр. вх. адм. № 239/2020 г., в частта му, с която е отказано предоставяне на достъп до информацията по т. 3 и 9, и по т. 4, 5 и 11, касаеща ОП – Кюстендил, от заявлението за достъп до информация с вх. № 239/27.10.2020 г., уточнено и допълнено със заявление с вх. № 239/09.11.2020 г. по описа на ОП – Кюстендил (заявлението в частта относно информацията по т. 4, 5 и 11, касаеща Районна прокуратура – Кюстендил и Районна прокуратура – Дупница (същата е закрита, считано от 01.01.2021 г.), е препратено на административните им ръководители по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ). В  жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната му част на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК. Претендират се направените разноски по производството.

В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от Ц.Д. и процесуалния му представител по пълномощие адвокат А. А.ов, от Адвокатска колегия – Кюстендил.

Ответникът – административният ръководител – окръжен прокурор на ОП – Кюстендил, не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото, и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е процесуално допустима – подадена е срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от лице с правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Ц.И.Д. е подал заявление за достъп до информация с вх. №239/27.10.2020 г., уточнено и допълнено със заявление с вх. № 239/09.11.2020 г. по описа на ОП – Кюстендил, с искане да му бъде предоставена информация по 11 точки. С т. 3, 4, 5, 9 и 11 от заявлението е поискал предоставяне съответно на следната информация: общият брой на следователите в Окръжния следствен отдел (ОСлО) към ОП – Кюстендил с висше юридическо образование от Юридическия факултет на Софийския университет, по години – от 1989 г. до 2019 г., с посочване и на броя на следователите, завършили задочна форма на обучение в същия факултет, в това число т. нар. работнически факултет (т. 3); общият брой на прокурорите в ОП – Кюстендил с родители, деца и съпрузи, заемали или заемащи висши публични длъжности, по години– от 2000 г. до 2020 г. (т. 4); общият брой на сигналите от ОП – Кюстендил до адвокатски колегии относно адвокати, включително уважени сигнали, по години – от 1991 г. до 2019 г. (т. 5); критериите за възлагане разследването на ОСлО към ОП – Кюстендил в периода от 1991 г. до 2019 г. (т. 9); и общият брой на отводите и на поисканите отводи в ОП – Кюстендил, по години – от 1991 г. до 2019 г. (т. 11). Със заявлението с вх. № 239/09.11.2020 г. по описа на ОП – Кюстендил е уточнено, че информацията по т. 1 – 8 се иска под формата на обща/обобщена справка или справки по всеки един от въпросите, както и че органът може да се възползва от която и да е форма – по негово усмотрение, „а и с цел улеснение и избягване на ненужна формализация”, като заявителят предпочита исканата информация по т. 2, 3, 4, 5, 7 и 8 „и под формата на копия на материалните ѝ носители”. Ответникът се е произнесъл по заявлението с Решение от 10.11.2020 г. С решението е отказан достъп до информацията по т. 3 и 9, и по т. 4, 5 и 11, касаеща ОП – Кюстендил, от заявлението за достъп до информация с вх. № 239/27.10.2020 г., уточнено и допълнено със заявление с вх. №239/09.11.2020 г. (както бе посочено по-горе, заявлението в частта относно информацията по т. 4, 5 и 11, касаеща Районна прокуратура – Кюстендил и Районна прокуратура – Дупница, е препратено на административните им ръководители по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ). По отношение на информацията по т. 3 от заявлението е посочено, че административните ръководители на прокуратурите нямат правомощия, свързани с назначаването, подбора, приема на документи, провеждането на конкурси и освобождаването от длъжност на следователите, поради което и ОП – Кюстендил няма нормативно установено задължение по Закона за съдебната власт (ЗСВ) да поддържа статистическа информация по години относно броя на прокурорите, завършили Юридическия факултет на Софийския университет, в това число относно вида на обучението – задочно или раб. факултет. Независимо от изложеното е посочено, че всички следователи са завършили висше юридическо образование. До информацията по т. 4, 5 и 11 от заявлението, касаеща ОП – Кюстендил, е отказан достъп, тъй като същата не е налична в ОП – Кюстендил и последната не е задължена да създава или съхранява такава информация. По отношение на информацията по т. 9 от заявлението е посочено, че критериите за възлагане на разследването на ОСлО към ОП – Кюстендил са нормативно установени – чл. 194, ал. 1, т. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Решението е връчено на Д. на 16.11.2020 г.

Процесното решение е постановено от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, при спазване на изискванията за форма и за съдържание съгласно чл. 38 от ЗДОИ в обжалваната му част, и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението в оспорената му част е постановено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е регламентирал коя информация е обществена – тази, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Кръгът на задължените субекти по ЗДОИ е посочен в нормата на чл. 3 от същия. Разпоредбата на чл. 9 от ЗДОИ разграничава информацията на официална и служебна, дефинирани съответно в разпоредбите на чл. 10 и 11 от закона. За да е възможно съставянето на собствено мнение на заявителя относно дейността на задължените по закона субекти, информацията трябва да е налична, т. е. актът, съдържащ официалната обществена информация, да е издаден, а служебната обществена информация вече да е събрана или създадена и то от задължения субект, при и по повод на неговата дейност. Законът дава възможност на гражданите и организациите да се запознават със съществуващата информация, която вече е създадена, обработена и се съхранява в административните органи, но не дава възможност под формата на искане за достъп до обществена информация гражданите и организациите да налагат на задължените лица по закона да обработват и създават статистическа или друга информация, която законът не изисква задължените лица да събират, обработват и съхраняват.

Задължение за предоставяне на искана информация по ЗДОИ е налице, когато този, от когото се иска информацията, е задължен по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ субект, и исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ (вж. в т. см. Решение № 14107/22.10.2019 г. на ВАС по адм. дело 6213/2018 г. V о.). В случая е налице само една от посочените две предпоставки. Ответникът – административният ръководител – окръжен прокурор на ОП – Кюстендил, е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Исканата информация по т. 3 и 9, и по т. 4, 5 и 11, касаеща ОП – Кюстендил, от заявлението за достъп до информация с вх. №239/27.10.2020 г., уточнено и допълнено със заявление с вх. № 239/09.11.2020 г., обаче няма характера на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ.

Информацията по т. 3 и 9, и по т. 4, 5 и 11, касаеща ОП – Кюстендил, от заявлението не е обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като не дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължения субект – ОП – Кюстендил (вж. в т. см. Решение № 9102/14.06.2019 г. на ВАС по адм. дело № 5657/2018 г., V о.). Отделно от това, информацията по т. 3 от заявлението представлява лични данни, чието предоставяне по реда на ЗДОИ е изключено изрично с разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ. Съгласно § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗДОИ „лични данни” е понятието по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), а именно – всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано (субект на данни); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Информацията, до която е поискан достъп в случая, се отнася до всички магистрати от ОСлО към ОП – Кюстендил, като по този начин те могат да бъдат идентифицирани пряко по начините, посочени в § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ, поради което исканата информация представлява лични данни по смисъла на ЗДОИ и самото ѝ естество я изключва от приложното поле на закона. Освен това, както е посочено и в процесното решение, съгласно разпоредбата на чл. 162, т. 1 от ЗСВ за следовател може да се назначи лице, което има висше образование по специалността „Право”, като законът не поставя изискване относно висшето учебно заведение, акредитирано да провежда обучение по тази специалност, както и относно формата на обучение (редовна или задочна). По отношение на информацията по т. 9 от заявлението следва да се посочи, че критериите за възлагане на разследването са установени в НПК. Относно информацията по т. 5 и 11 от заявлението, касаеща ОП – Кюстендил, съдът намира за необходимо да отбележи и че в приложното поле на ЗДОИ попадат само категорията актове на прокуратурите, представляващи част от извършваната от тях административноправна дейност, свързана с администрацията и общото ръководство на прокуратурата (вж. в т. см. Решение № 3930/18.03.2019 г. на ВАС по адм. дело №379/2018 г., V о., Решение № 17404/21.12.2013 г. на ВАС по адм. дело № 7138/2013 г., 5-членен с-в и Решение № 2753/23.02.2011 г. на ВАС по адм. дело № 16135/2010 г., V о.). Отделно от изложеното, за да бъде предоставена, исканата информация трябва да е налична, а не да се създава по повод на конкретното искане, който извод следва от разпоредбите на ЗДОИ, изискващи заявителят да посочи начина на предоставяне на информацията и да заплати разходите за това. Както бе посочено по-горе, целта на Закона за достъп до обществена информация е да се даде възможност на гражданите и организациите да се запознаят със съществуващата информация, която вече е създадена, обработена и се съхранява в административните органи, но не дава възможност под формата на искане за достъп до обществена информация гражданите и организациите да налагат на задължените лица по закона да обработват и създават статистическа или друга информация, която законът не изисква задължените лица да събират, обработват и съхраняват (вж. в т. см. Решение № 6494/14.05.2013 г. на ВАС по адм. дело № 9277/2012 г., V о., Решение № 17404/21.12.2013 г. на ВАС по адм. дело №7138/2013 г., 5-членен с-в и Решение № 14324/25.11.2010 г. на ВАС по адм. дело №1858/2010 г., V о.).

По изложените съображения процесното решение в обжалваната му част е  законосъобразно и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК жалбата следва да бъдe отхвърлена.

Воден от гореизложеното, съдът

 

      Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата с вх. № 5542/30.11.2020 г. по описа на съда от Ц.И.Д.,***, срещу Решение от 10.11.2020 г. на административния ръководител – окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Кюстендил, постановено по пр. вх. адм. №239/2020 г., в частта му, с която е отказано предоставяне на достъп до информацията по т. 3 и 9, и по т. 4, 5 и 11, касаеща ОП – Кюстендил, от заявлението за достъп до информация с вх. № 239/27.10.2020 г., уточнено и допълнено със заявление с вх. №239/09.11.2020 г.

Решението е окончателно.

 

 

                                СЪДИЯ: