Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260392
гр. Пловдив, 16.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти август, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД №
1253/2020 г. по описа на ПРС, XXV нак.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 482604-F504112 от 06.12.2019г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП-гр.Пловдив, с което на ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Хисаря, ул. “Ал.Стамболийски“ №
8, представляван от М.К.М., ЕГН **********, на основание чл.180, ал.2, вр.
чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2
236,92 лева,
за нарушение по чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.102,
ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от Правилник за приложение на Закона за данък
върху добавената стойност /ППЗДДС/.
В жалбата се посочва, че музеят е
второстепенен разпоредител на бюджетни средства, като нерегистрирането по ЗДДС
не е извършено умишлено, а поради недогледжане. Поради изложеното се иска
отмяна на обжалваното НП, при условията на евентуалност – наложената
имуществена санкция да бъде намалена до минималния размер от 500 лева.
Въззиваемата
страна – ТД на НАП Пловдив, редовно уведомена, представлява се от юрк. Е.,
която представя пълномощно. По същество излага съображения за доказаност на
извършеното административно нарушение. По отношение на направените възражения
от дружеството – жалбоподател, се посочва, че в НП е посочено, че облагаемият
оборот е формиран въз основа на извършени продажби на сувенири и рекламни
доставки, както и че е определен на база извършени облагаеми доставки. Същият е
определен на база представени от жалбоподателя справки за облагаем оборот и
писмени доказателства. Излагат се съображения, че независимо, че градският
музей е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, същият представлява
данъчнозадължено лице. Досежно възражението за неспазване на срока по чл. 34 ЗАНН, се посочва, че нарушението е установено в хода на извършена проверка,
поради което същото се явява неоснователно. Възразява се срещу доводът за
маловажност на вмененото нарушение. Поради изложеното от съда се иска да
потвърди обжалваното НП. Претендират се разноски за процесуално представителство
от юрисконсулт.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата
се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59
ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана
по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На
30.05.2019 г. Градски Археологически Музей подало
Заявление за регистрация по ЗДДС вх. № …. Предвид
подаденото заявление на актосъставителя Й.Т. било
възложено да извърши проверка на търговеца. В рамките на същата от него били
изискани справки и документи. От тях се установило, че към 31.07.2017 г. ,
Музеят е формирал облагаем оборот в размер над 50 000 лева. Предвид
достигнатия оборот от над 50 000 лева, и. Т.
констатирала, че жалбоподателят е следвало да подаде заявлението за регистрация
по ЗДДС в срок до 14.08.2017 г.
На
13.06.2019 г. с акт за регистрация № …, жалбоподателят
бил регистриран като данъчно задължено лице. Актосъстовителя Т.
констатирала, че за периода от 01.09.2018 г. - 31.09.2018 г.,
жалбоподателят е следвало да бъде регистриран по ЗДДС, като въз основа на
извършени облагаеми доставки на стойност 13 421,50
лева, е следвало да начисли данък за извършване на облагаеми доставки на
територията на страната в размер на 2 236,92 лева. Констатациите на Й. Т.
били обективирани в протокол № **********/08.08.2019 г.
Въз
основа на така извършените констатации, и. Й. Т.
в присъствието на свидетеля Б.Г. съставила АУАН № F504112/12.08.2019 г. в
присъствието на представител на жалбоподателя, с който му вменила нарушение на
чл.180 ал.2, вр. ал.1, вр. 86 ал.1 и ал.2 ЗДДС, вр. чл. 112 ал.1 ППЗДДС. Въз
основа на издадения АУАН било постановено обжалваното НП.
Така
описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Б.Г.. Съдът кредитира същите
показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност. Описаната и възприета фактическа обстановка се
установява и от писмените доказателства по делото – Заявление
за регистрация по ЗДДС вх. № …., акт за
регистрация № …., протокол №
**********/08.08.2019 г.; протокол № **********/13.06.2019 г., АУАН
№ F504110/12.08.2019 г.
Относно приложението на процесуалните
правила и по приложението на материалния закон:
При
извършена служебна проверка на НП и АУАН съдът намира, че е налице съществено
нарушение на процесуалните правила при издаването на наказателното
постановление, поради което същото се явява незаконосъобразно, като
съображенията за това са следните:
Съобразно
разпоредбите на чл. 42 т.2 ЗАНН и чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН, задължителен реквизит,
както на АУАН, така и на НП, е посочване на точното време, място и
обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е съдебната практика,
че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у нарушителя и съда да
не възниква никакво съмнение какви са фактическите параметри на вмененото
нарушение
В
процесния случай този критерий на яснота не е достигнат. От съдържанието на
посочените като нарушени норми на чл.
180, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.86. ал.1 и ал.2 от ЗДДС,
във връзка с чл. 102 ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 112, ал.1 ППЗДДС е видно, че
основният съставомерен факт, който следва да се прояви, за да възникне
отговорността на жалбоподателя, е да се установи, че за процесния период 01.09.2018 г. - 31.09.2018 г. ,
същият е извършил облагаеми доставки на твърдяната стойност, за които като е
бил длъжен, не е начислил ДДС.
Както
в АУАН, така и в НП обаче, актосъставителят, а след това и наказващият орган,
са се задоволили единствено да предоставят фактическия извод, че жалбоподателят
е осъществил облагаеми доставки на стойност 13 421,50
лева за периода от
01.09.2018
г. - 31.09.2018
г. Предвид това, то е налице пълна липса на конкретни
факти, от които да се направи проверка за правилността на този извод. За да
бъде съдът в състояние да извърши подобна проверка, в АУАН и НП е следвало да
бъдат посочени броят на конкретните доставки извършени от наказания субект,
техния вид /с конкретизиране на предмета на доставката/, отделна стойност и
датата на тяхното извършване.
В
случая нарушението е особено съществено, доколкото Градски археологически музей
е бюджетна организация, второстепенен разпоредител с бюджет към Министерство на
културата. Допълнително, задълженото лице е вписано в Регистър Булстат като
културна организация на основание ЗЗРК с ЕИК по Булстат ********* и
представлява лице по смисъла на чл. 42 ЗДДС.
На
посоченото основание, редица от доставките, които жалбоподателят извършва не са
облагаеми, а са освободени доставки, за които не се начислява ДДС. Такива в
условията на примерно, а не на изчерпателно изброяване могат да бъдат:
- доставките по чл. 42, т.1, б „б” ЗДДС-
продажбата на билети от културни организации и институти по Закона за закрила и
развитие на културата за музеи, художествени галерии, библиотеки и театри;
- доставките по чл. 44, ал.1 ЗДДС, сред
които попадат доставката на стоки и извършването на услуги от организациите по
чл. 39, 40, 41 и 42 (сред които е и настоящият жалбоподател), когато доставката
е във връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност;
- доставките по чл. 49, ал.1 ЗДДС, а
именно на пощенски марки, изобразяващи паметници на културата, продавани от
музеите;
- доставки по чл. 50 ЗДДС.
При
липса на изложени факти в АУАН и НП колко на брой, кога са извършени, и
най-вече какви са били по своето естество доставките, за които наказващия орган
твърди, че са облагаеми, то наказаното лице е поставено в неяснота и следва да
предполага кои са конкретните факти, които би могло да оборва. Това положение е
несъвместимо с правото на защита на жалбоподателя, доколкото той разполага с
възможност да се брани не само срещу правните, но и срещу фактическите
констатации на наказващия орган. Още повече, че дори настоящия съдебен състав е
поставен в невъзможност да провери правилността на правните и фактически изводи
в АУАН и НП, че тези доставки са облагаеми и са на обща стойност 13 421,50 лева. Напълно възможно е в доставките, счетени за
съставомерни от наказващия орган, всъщност да се включват такива, които по
мнение на съда да са освободени доставки по смисъла на чл. 42, 44, 49, 50 ЗДДС,
но след като липсва конкретизация на отделни доставки, то посоченото
обстоятелство остава непроверимо. Касае се за пропуск при отразяване на
съставомерните факти в АУАН и НП, а не непълнота в представените доказателства.
От това следва, че пороците при описание на нарушението в АУАН и НП и липсата
на посочване в тях на съставомерните факти, каквито се явяват видът и броят на
извършените доставки, не могат да се санират от съда на етап съдебно следствие,
чрез събиране на доказателства.
Съобразно
константната практика на Административен съд Пловдив, неописването на броя,
датата на извършване и най-вече естеството на доставката, за която се твърди,
че е облагаема в АУАН и НП, представлява съществено процесуално нарушение и се
явява самостоятелно основание за отмяна на НП /така Решение № 600 от 10.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 3938 / 2019 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 595 от 10.03.2020 г. по
к. адм. н. д. № 3987 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 300 от 05.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3687 / 2019 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 544 от 27.02.2020 г. по к.
адм. н. д. № 3934 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 82 от 10.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 3515 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив /.
От
всичко изложено следва, че обжалваното НП следва да бъде отменено поради
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, ограничаващи правото на защита на
жалбоподателя.
Така мотивиран,
Районният съд Пловдив, XXV н.св.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 482604-F504112 от 06.12.2019г. на
Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-гр.Пловдив, с което на ГРАДСКИ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хисаря, ул. “Ал.Стамболийски“ № 8, представляван от М.К.М., ЕГН **********, на
основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 2 236,92 лева, за нарушение по чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2, вр.
чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от Правилник за приложение на Закона
за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.