Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………29.05.2019 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………Седми граждански състав
На………тридесети
април….………….…..………..….……..……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова………………………………………………………
Прокурор…………………………………………………………………………..
като
разгледа докладваното от……………………………съдията Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 5673…по описа за………….….…………2018 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 -
355 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищците твърдят, че с ответницата са
наследници по закон на Д.Д.И.,***, починала на 13.03.2017г., като ищците са
нейни внуци-деца на починалия й на 27.04.2011 г. преди нея син С.С.С., а
ответницата е нейна дъщеря. След смъртта на наследодателката страните по делото
придобили по силата на наследствено правоприемство недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68850.503.267.3.5 /шестдесет и осем хиляди
осемстотин и петдесет, точка, петстотин и три, точка, двеста шестдесет и седем,
точка, три, точка, пет/, находящ се в гр.Стара Загора, общ.Стара Загора,
обл.Стара Загора по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-65/30.05,2008г.на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, адрес на имота :
гр.Стара Загора, н.к. 6000, ул. „Генерал Столетов“ №47 /четиридесет и седем/,
вх. 0/нула/, ет. 2/втори/, ап. № 5/пети/; самостоятелният обект се намира в
сграда № З/три/, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.503.267/шестдесет
и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и три, точка, двеста
шестдесет и седем/; предназначение на самостоятелния обект : Жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1/едно/; посочена в документа площ: 62.55 кв.м
/шестдесет и две цяло и петдесет и пет стотни квадратни метра/; прилежащи
части: избено помещение 5/пет/ ниво: 1/едно/; съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 68850.503.267.3.6, 68850.503.267.3.4; под обекта:
68850.503.267.3.2; над обекта: 68850.503.267.3.8, а по Нотариален акт № 108,
том V, нот.дело № 2074/24.10.1986 г. ЖИЛИЩЕ № 5, находящо се на II/втори/ стаж
в жилищната сграда - блок 5/пети/, построена върху държавна земя, квартал
85/осемдесет и пети/, бул. „Ген. Столетов“ № 47/четиридесет и седем/ в гр.Стара
Загора, състоящ от: спалня, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ на жилището 62.55 кв.м /шестдесет и две цяло и петдесет и пет стотни
квадратни метра/ със принадлежащите избено помещение № 5/пет/ със застроена
площ 2.60 кв.м/две цяло и шестдесет стотни квадратни метра/, 1.229 %/едно цяло
двеста двадесет и девет хилядни процента/ идеални части от общите части на
сградата, при съседи: НА ЖИЛИЩЕТО: 5, изток-апартамент 6, запад-улица и
апартамент 4, север-стълбище и апартамент 4, юг- улица, НА ИЗБЕНОТО ПОМЕЩЕНИЕ:
5, изток-мазе 6, запад-мазе 6, север-коридор, юг-улица, който е придобила с
нот.акт за собственост на жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по ДТСУ № 108 то. V нот.дело № 2074/1986г. на
Старозагорския нотариус и нот.акт № 151 T.VI дело № 2510/1986г.на
Старозагорския нотариус.
Тъй като между ищците и ответницата била налице
съсобственост и те не са постигнали съгласие за извършването на доброволна
делба молят съда да допусне до делба описания недвижим имот.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК
е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответницата по
делото, като се заема позиция, че искът е допустим. Сочи се обаче, че по делото
не е представено обявено завещание № 243, т. VI, peг. № 10929, д.
10929/09.10.2017 год. вписано в Служба по вписванията, като поради наличието на
това завещание ищецът Г.С.С. бил активно нелегитимирана страна по делото. В
скицата издадена от Служба ГКК гр.Стара Загора и в удостоверението за данъчна
оценка на имота, като собственици били заявени само ищецът С.С.С. и
ответницата. Непредставеното завещание изцяло променяло квотното разпределение
на имота между страните. Особеният представител на ответницата счита, че при
всички положения квотата на ответницата от съсобствеността следва да бъде 1/2
ид.част.
В първото открито съдебно заседание по реда на чл. 143
и чл. 145 ГПК с молба становище представена в него ищците уточняват/признават,
че е налице завещание в полза на първия ищец С.С. и ответницата В.И., с което
процесния недвижим имот им е завещан с универсално завещание, по 1/2 ид.част за
всеки. В тази връзка вторият ищец Г.С. прави възражение за накърняване на
неговата запазена част и заявява искане за намаляване на завещателното
разпореждане до размера, необходим за допълване на тази част. Ищецът С.С.
признава основателността на това възражение, т.е., че брат му Г.С. има права за
частта и същата следва да бъде допълнена. Заедно с това ищците се позовават на
нищожност на условието в саморъчното завещание, с което е дадено право на
ответницата да отдава под наем или продава жилището без съгласието на другия
наследник С.С.. Поради това считат, че е налице съсобственост и молят съда, да допусне
делба при посочените квоти в молбата-становище от 30.04.2019 г. на
съсобствениците, като се вземе предвид и възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН.
Особеният представител във връзка с представеното
завещание оспорва единствено размера на квотите в спорната съсобственост, като
също счита, че процесният недвижим имот следва да бъде допуснат до делба.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:
Старозагорски районен съд, VII състав, е бил сезиран с
конститутивен иск с правно основание чл. 34 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗС всеки съсобственик
може да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако е
несъвместимо с естеството или предназначението на вещта, т.е. правото на делба
е потестативно субективно право, което съгласно чл. 34 ЗС може винаги да се
упражни, освен ако законът разпорежда друго. Предявявайки конститутивен иск за
делба ищецът реализира потестативното си право за ликвидиране на
съсобствеността и превръщането й в индивидуална собственост.
При така релевираните твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и
процесуални предпоставки /юридически факти/: 1/ основанието за възникване на
съсобствеността, респ. ищецът да е носител на съответна идеална част от правото
на собственост върху включените в делбената маса имоти; 2/ предметът на делбата
да бъде годен обект на правото на собственост и 3/ в производството по делба да
участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването
на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно –
арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.
Съгласно чл. 344, ал. 1 ГПК с решението по допускане
на делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица, за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. С оглед разпоредбата на
този текст съдът намира, че на първо място следва да се определи предмета на
делбата, тъй като от това зависи правото на всеки един от съделителите.
От обективираните изявления на страните в исковата
молба и отговора на исковата молба съдът прави извод, че между страните по
делото няма спор по фактите, които се установяват и от доказателствата по
делото – наследодателката Д.Д.И. е
била собственик на първоначално на ½ ид. част от процесния недвижим имот
по силата на проведена процедура за обезщетение на отчужден недвижим имот /така
нотариален акт № 108, том 5, нот. дело №
2074/1986 г. , л. 7 – 9 от делото/ и впоследствие на останалата ½ ид.
част на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане /така нотариален акт № 151, том 6, нот. дело № 2510/1986 г.,
л. 9 от делото.
Ищците са наследници на Д.Д.И. по право на заместване на починалия преди наследодателката нейн
син С.С.С., а ответницата е наследник, като нейна дъщеря /така удостоверение за
наследници изх. № 4810/03.09.2018 г./.
С доклада по делото е обявено за безспорно, че в полза
на ищеца С.С. и ответницата В.И. е налице универсално завещание на процесния
имот – апартамент, като наследодателката е определила всеки от двамата да
притежава ½ ид. част от него. Завещанието е било обявено от ответницата
на 03.04.2017 г. по реда на чл. 27 ЗН, т.е. няма съмнение, че тя приема
наследството по силата на завещателното разпореждане /така напр. решение № 106/2014/08.01.2015
г. на ВКС по гр.д. № 2654/2014 г., II
г.о., в което е прието, че обявяването на саморъчното завещание по реда на чл.
27 ЗН по искане на лицето, ползващо се от завещателните разпореждания, е израз
на приемане на наследството от негова страна и демонстрира намерението му,
желанието да се приеме завещаното имущество/, а ищецът С.С. също е заявил, че
приема така направеното в негова полза завещание /молба-становище, л. 52 от делото/.
Във връзка с направеното завещание ищецът Г.С. е
направил в първото съдебно заседание възражение по чл. 30, ал. 1 ЗН, което
съдът намира за основателно /с оглед и признанието на ищеца С.С. за
основателност на възражението/, тъй като процесното завещателно разпореждане от
16.04.2016 г. относно цялото имущество на завещателката Д.Д.И. е универсално по
смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН. В чл. 30 ЗН
във вр. с чл. 28-29 ЗН законодателят дефинира „разполагаемата част“ от
наследството чрез подхода на изключването - разполагаемата част е всичко онова
от наследството, която не е запазена част. Запазената част от наследството е
онова имущество от наследството, което законът „пази“ за низходящите,
родителите и съпруга и с което едно физическо лице не може да се разпорежда
чрез завещателни разпореждания за след своята смърт или дарения приживе. А
доколкото е налице такова разпореждане, за лицата, посочени в чл. 28, ал. 1 ЗН
възниква субективното потестативно право да искат по съдебен път намаляване на
безвъзмездното разпореждане до размера на своята запазената част, определен в
чл. 29 ЗН. Същевременно с предявяването на иска за делба ищецът Г.С.
недвусмислено е показал, че приема наследството на своята баба Д. И..
Ползващите се по него ищец и ответница по иска за делба, са призовани към
наследяване /първият като внук по право на заместване от починалия си баща, а
втората като дъщеря/, поради което не е необходимо приемане на наследството по
опис от ищеца Г.С.С. – внук на наследодателката, съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН и т.
4 от Тълкувателно решение № 3/19.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2013 г., ОСГК.
Достатъчно е демонстрираното от ищеца приемане на наследството с предявяването
на иска за делба на наследствен имот като материалноправна предпоставка за неговото
искане по чл. 30, ал. 1 ЗН. С оглед универсалния характер на завещателното
разпореждане и поради това, че наследството
на Д. И. се изчерпва с процесния апратамент /обявено за безспорно между страните с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 4 ГПК/ не се налага формиране на наследствена маса по реда на
чл. 31 ЗН. Разпоредбата е приложима спрямо заветите по чл. 16, ал. 2 ЗН, каквато
не е настоящата хипотеза. Чрез
универсално завещание, което придава качеството наследник на лицето, в полза на
което е направено, завещателят се разпорежда с цялото или с дробна част от
цялото си имущество и при заявено искане за възстановяване на запазена част от
наследството не се формира маса по реда на чл. 31 ЗН, тъй като всички
имущества, права и задължения на наследодателя, посочени в тази разпоредба, се
включват в завещателното разпореждане и след смъртта на наследодателя не
остават свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН биха могли да
получат онова, което съставлява тяхната запазена част от наследството.
По отношение на квотите в съсобствеността, които се
получават след намаляването на завещателното разпореждане и възстановяването на
запазената част е необходимо да се посочи следното:
При съобразяване на чл. 29, ал. 1 ЗН, разполагаемата
част при две или повече деца или техни низходящи е 1/3, а запазената е 2/3.
Тази запазена част е обща за всички низходящи, призовани към наследяване и
между тях се разпределя по глави или коляно. В случая разпределението е по
коляно, тъй като ищците са низходящи по право на заместване на техния баща –
син на наследодателката, а ответницата е нейна дъщеря т.е. запазената част от
наследството е 1/3 за ответницата В.И. и по 1/6 за всеки от двамата ищци /1/3
би била за техния баща и син на наследодателката/. По отношение на
разполагаемата част, която е общо 1/3 при наличие на две лица облагодетелствани
от завещанието /първия ищец и ответницата/ следва извода, че тя е 1/6 за всеки
от двамата наследници по завещание. Следователно за ответницата квотата в
съсобствеността е 1/3 /запазена част по коляно/ плюс 1/6 /разполагаема част/,
което прави ½ ид. част от спорната съсобственост. Това е и размера на
имуществото, което е придобила по силата на завещателното разпореждане –
½ ид. част от апартамента. Казаното води до извода, че завещаната ид.
част от делбения апартамент в полза на ответницата не е в повече от сбора между
нейната запазена част и разполагаема такава /която й е завещана/ и поради това
завещателното разпореждане в нейна полза не накърнява запазената част на ищеца Г.С.,
тъй като тя не е получила в повече права в съсобствеността чрез завещателното
разпореждане. Завещателното разпореждане в полза на другия ищец С.С. обаче
накърнява запазената част на ищеца Г.С., тъй като той е придобил по силата на
завещанието също ½ ид. част от апартамента, което е повече от сбора на
неговата запазена част и разполагаема част. Поради това от неговата ½
ид. част от апартамента следва да бъде възстановена запазената 1/6 запазена
част на ищеца Г.С. от наследството – до размер на тази дробна част следва да се намали накърняващото
я универсално завещание, в нарушение на чл. 14, ал. 2 вр. чл. 28, ал. 1 ЗН,
като същата част се възстанови в правната сфера на ищеца Г.С.. Това води до
извода, че ответницата В.И. притежава ½ от наследството на Д. И., ищецът
Г.С. 1/6 /неговата запазена част/ и за ищеца С.С. остава 1/3, като това са и
квотите на страните по делбеното дело в съсобствеността по отношение на
процесния апартамент, с който се изчерпва цялото наследство. Съдът не възприема
предложените квоти в становището на ищците /л. 52 от делото/, което явно почива
на идеята за съразмерно намаляване на квотите на наследниците по завещание – чл.
32 ЗН, тъй като в случая не е налице формиране на наследствена маса, а тази
разпоредба се прилага когато наследодателят е направил няколко завещателни
разпореждания и с тях е накърнена запазената част – тогава същите се намаляват
съразмерно, а разпоредбата по чл. 31 ЗН
намира приложение само в хипотезите на разпореждане на наследодателя с
конкретни имоти посредством дарение или завет. Възстановяването се извършва в натура по правилата на чл. 32 - чл. 35 ЗН в зависимост от вида, броя и времето на извършване на безвъзмездните
разпореждания или чрез парично допълване на запазената част в случаите на чл.
36 ЗН /така решение № 34/26.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6256/2014 г., II
г.о., решение № 38/9.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3559/2015 г., II г.о.,
решение № 209/29.04.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1048/2009 г., II г.о./, т.е. правилото на чл. 32 ЗН не се прилага изолирано, а
само във връзка с разпоредбите и на чл. 33 – чл. 36 ЗН при наличие на
наследствена маса. Във всички случаи съдът отчита всички разпореждания при
преценка с каква сума следва да бъде намалено всяко от разпорежданията в
зависимост от различните хипотези на чл. 32 - 35 ЗН, тай като в тези норми са
установени изисквания за поредността на извършване на намалението от
наследствената маса. В случая е налице универсално завещание /наследствена маса
не се формира/ и което е по-важно със завещателното разпореждане в полза на
ответницата, както се изясни по-горе, не се накърнява запазена част от
наследството /тя се накърнява само със завещателното разпореждане в полза на
други ищец/. При универсалните завещания
намаляването на разпореждането с цел да се възстанови запазената част, следва
да бъде извършено направо с оглед разпоредбата на чл. 29 ЗН с дробна част,
което в разглеждания случая е налице.
Неоснователно е искането на ищците за прогласяване на
нищожност на правото предоставено в завещанието на наследницата В.С.И. да
отдава под наем и да продава жилището без съгласието на другия наследник.
Посоченото не е модалитет в завещанието /ищецът сочи същото като условие/, тъй
като за да бъде условие или срок е необходимо действието на завещанието да бъде
поставено в зависимост от настъпването на/изпълнението на модалитета – без
значение дали е условие или срок. По дефиниция завещанието завещанието
представлява едностранен безвъзмезден акт, който поражда действие след
откриване на наследството. Завещателно разпореждане под условие означава, че
действието на същото ще се прояви съгласно условието. В случая такава
зависимост между даденото право на наследницата В.И. и действието на
завещателните разпореждания не е налице. Тази клауза не изменя съдържанието на
завещанието и особено пораждането на правните му последици. В чл. 17, ал. 1 ЗН
е посочено, че завещателните разпореждания могат да бъдат направени под
условие, което може да бъде както отлагателно, така и прекратително. За
наличието на условие обаче е необходимо действието на завещанието /пораждането
или погасяването на правните му последици/ да бъде поставено в зависимост от
настъпването или ненастъпването на бъдещо и несигурно събитие. В случая нито
пораждането на правните последици на завещанието е поставено в зависимост от реализиране
на правото на наследницата В.И. /т.е. отлагателно условие/, нито погасяването
на правните последици на завещанието е поставено в зависимост от реализиране на
правото на наследницата В.И. /т.е. прекратително условие/. Явно е, че
посочената клауза от завещанието не представлява срок, тъй като срокът /без
значение дали е отлагателен или прекратителен/ представлява бъдещо сигурно
събитие, което непременно ще настъпи. Не е налице и тежест, тъй като в тази
хипотеза завещателят инкорпорира в завещанието допълнително волеизявление, с
което възлага на наследника по завещание определено действие или бездействие,
т.е. когато на лицето на което се завещава се вменява задължение да извърши или
неизвърши нещо когато завещанието породи действие след откриване на
наследството /така решение № 122/03.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 902/2012 г., I г.о./. В обсъжданото завещание не е възложено каквото
и да е задължение както на В.И., така и на С.С.. Действително българското
законодателство не познава субективно право каквото е дадено на наследницата В.И.
със завещанието, но това право няма връзка с пораждането/прекратяването на
правните последици на завещанието, нито създава задължение за някой наследник
след откриване на наследството. Това субективно право евентуално има
отношение към правата по управление и разпореждане породени между наследниците
вече в качеството им на съсобственици на завещаната вещ, но не е пряко свързано
с действието на завещанието и в този смисъл няма юридическа стойност.
Следователно правата на страните по делото върху
процесния апартамент - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.503.267.3.5 са следните: 1/3 ид. части за ищеца С.С., 1/6
ид. части за ищеца Г.С. и 1/2 ид. части за ответницата В.И., поради което искът
е основателен и делбата следва да се допусне по отношение на самостоятелния
обект в сграда с идентификатор №68850.503.267.3.5 за тримата съделители при
посочените квоти.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235,
ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА на основание чл. 30, ал. 1 ЗН завещателното
разпореждане по универсалното саморъчно завещание от 16.04.2016 г. на Д.Д.И.,
бивш жител ***, починала на 13.03.2017 г., направено в полза на С.С.С.,
с ЕГН: ********** ***/6 идеална част от завещаното имущество - САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68850.503.267.3.5 /шестдесет и осем хиляди
осемстотин и петдесет, точка, петстотин и три, точка, двеста шестдесет и седем,
точка, три, точка, пет/, находящ се в гр. Стара Загора, общ. Стара Загора,
обл.Стара Загора по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-65/30.05,2008г.на Изпълнителен Директор на АГКК, адрес на имота:
гр. Стара Загора, н.к. 6000, ул. „Генерал Столетов“ № 47 /четиридесет и седем/,
вх. 0 /нула/, ет. 2 /втори/, ап. № 5 /пети/; самостоятелният обект се намира в
сграда № 3 /три/, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.503.267
/шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и три, точка,
двеста шестдесет и седем/; предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1/едно/; посочена в документа площ: 62.55 кв.м
/шестдесет и две цяло и петдесет и пет стотни квадратни метра/; прилежащи
части: избено помещение 5 /пет/ ниво: 1 /едно/; съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 68850.503.267.3.6, 68850.503.267.3.4; под обекта:
68850.503.267.3.2; над обекта: 68850.503.267.3.8, а по Нотариален акт № 108,
том V, нот.дело № 2074/24.10.1986 г. ЖИЛИЩЕ № 5, находящо се на II/втори/ стаж
в жилищната сграда - блок 5/пети/, построена върху държавна земя, квартал
85/осемдесет и пети/, бул. „Ген. Столетов“ № 47 /четиридесет и седем/ в
гр.Стара Загора, състоящ от: спалня, дневна, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ на жилището 62.55 кв.м /шестдесет и две цяло и петдесет и пет
стотни квадратни метра/ със принадлежащите избено помещение № 5/пет/ със
застроена площ 2.60 кв.м/две цяло и шестдесет стотни квадратни метра/, 1.229
%/едно цяло двеста двадесет и девет хилядни процента/ идеални части от общите
части на сградата, при съседи: НА ЖИЛИЩЕТО: 5, изток-апартамент 6, запад-улица
и апартамент 4, север-стълбище и апартамент 4, юг- улица, НА ИЗБЕНОТО
ПОМЕЩЕНИЕ: 5, изток-мазе 6, запад-мазе 6, север-коридор, юг-улица, за
допълване на запазената част на Г.С.С., с ЕГН: ********** ***.
ВЪЗСТАНОВЯВА
1/6 идеална част от запазената част
на Г.С.С., с ЕГН: ********** *** от
наследството на баба му Д.Д.И., накърнена
с универсалното завещание от 16.04.2016 г. върху описания по-горе недвижим
имот.
ДОПУСКА на основание чл. 34 ЗС съдебна делба между С.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Г.С.С.,
ЕГН: **********, с адрес: *** и В.С.И.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на следния съсобствен между тях недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68850.503.267.3.5 /шестдесет и осем хиляди
осемстотин и петдесет, точка, петстотин и три, точка, двеста шестдесет и седем,
точка, три, точка, пет/, находящ се в гр. Стара Загора, общ. Стара Загора,
обл.Стара Загора по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-65/30.05,2008г.на Изпълнителен Директор на АГКК, адрес на имота:
гр. Стара Загора, н.к. 6000, ул. „Генерал Столетов“ № 47 /четиридесет и седем/,
вх. 0 /нула/, ет. 2 /втори/, ап. № 5 /пети/; самостоятелният обект се намира в
сграда № 3 /три/, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.503.267 /шестдесет
и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и три, точка, двеста
шестдесет и седем/; предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент;
брой нива на обекта: 1/едно/; посочена в документа площ: 62.55 кв.м /шестдесет
и две цяло и петдесет и пет стотни квадратни метра/; прилежащи части: избено
помещение 5 /пет/ ниво: 1 /едно/; съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 68850.503.267.3.6, 68850.503.267.3.4; под обекта:
68850.503.267.3.2; над обекта: 68850.503.267.3.8, а по Нотариален акт № 108,
том V, нот.дело № 2074/24.10.1986 г. ЖИЛИЩЕ № 5, находящо се на II/втори/ стаж
в жилищната сграда - блок 5/пети/, построена върху държавна земя, квартал
85/осемдесет и пети/, бул. „Ген. Столетов“ № 47 /четиридесет и седем/ в
гр.Стара Загора, състоящ от: спалня, дневна, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ на жилището 62.55 кв.м /шестдесет и две цяло и петдесет и пет
стотни квадратни метра/ със принадлежащите избено помещение № 5/пет/ със
застроена площ 2.60 кв.м/две цяло и шестдесет стотни квадратни метра/, 1.229
%/едно цяло двеста двадесет и девет хилядни процента/ идеални части от общите
части на сградата, при съседи: НА ЖИЛИЩЕТО: 5, изток-апартамент 6, запад-улица
и апартамент 4, север-стълбище и апартамент 4, юг- улица, НА ИЗБЕНОТО
ПОМЕЩЕНИЕ: 5, изток-мазе 6, запад-мазе 6, север-коридор, юг-улица, при квоти
от жилището/апартамент: 1/3 ид. части за ищеца С.С.С., 1/6 ид. части за ищеца Г.С.С. и 1/2 ид. части за ответницата В.С.И..
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: