№ 23363
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110170831 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за
установяване на вземане при връчена заповед по реда на чл.47 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
372455/28.12.2023 г., от „Т С ЕАД, ЕИК ..., представлявано от А А -
Изпълнителен директор и И И Е- председател на УС срещу Ц. Т. Ц. с
ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1233, обл. София, общ. Сердика, ж.к.
„.... с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове, с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 3583.77 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022
г., ведно със законната лихва от 18.04.2023 г. (дата на подаване на
заявлението) до изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 380.36 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до
30.03.2023 г., изчислена върху главница от 3583.77 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който
да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца 77.27 лева главница за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,
1
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 18.04.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 13.92 лева
- лихва за периода 16.07.2020 г. до 30.03.2023 г., изчислени върху
главница от 77.27 лева
за които суми има издадена Заповед № 12123 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 27.04.2023 г. по ч. гр. д. № 20161 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер 288946, ID номер 182071, инсталация
№ **********, за топлоснабден имот гр. София, п.к. 1233, обл. София, общ.
Сердика, ж.к. „.....
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ
по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, тъй като е
собственик на топлоснабден имот с адрес: гр. София, п.к. 1233, обл. София,
общ. Сердика, ж.к. „..... Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил
топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за
процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия
по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение.
Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневе срок
след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB
9130 1011 2533 02 BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез своя особен представител
подава отговор. Оспорва изцяло исковите претенции. Твърди, че липсват
надлежни доказателства. Оспорва сумите.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от
юрисконсулт. Поддържа исковете. Моли да бъдат уважени. Претендира
разноски. Представя списък.
Ответникът се представлява от особен представител в о.с.з. Поддържа
отговора иска. Моли да се отхвърлят исковите претенции.
Трето лице – помагач, не се явява в о.с.з. Депозира писмена молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
2
С определение № 40479/07.10.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 64-76 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 40479/07.10.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 64-76 от
делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужно
да го повтаря в решението по същество.
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Видно от представения н.а. на 24.12.1993 г. ответникът Ц. Т. Ц. става
собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, ж. к. Ф......, на
основание дарение (л.17 от делото).
Дарителите Т Ц. Т. и ЦЦ Иа Т.а запазват правото си на ползване
пожизнено (л.18 от делото).
Видно от представено удостоверение за наследници Т Ц. Т. е починал на
19.11.2000 г. (л.124 от делото), а ЦЦ Иа Т.а на 12.12.1997 г. (л.122 от
делото).
3
При това положение, от 19.11.2000 г. потребител на топлинна енергия е
ответникът Ц. Т. Ц., тъй като същият е собственик на процесния имот. От тази
дата същият дължи заплащане на сумите по доставка на топлинна енергия.
При това положение съдът направи правен извод, че за процесния
период ответникът е собственик на процесния недвижим имот. Като такъв се
явява потребител на топлинна енергия за целия исков период. Ето защо съдът
приема, че е доказана първата предпоставка за уважаване на иска, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за целия имот за
процесния имот.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза която съдът напълно
кредитира като пълна, обоснована и изготвена от компетентно вещо лице. От
заключението се установи, че за процесния период и имот е доставяно
твърдяното количество топлинна енергия от ответника, въз основа на което са
сформирани процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът
се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. От
нейното заключение се установи, че твърдяната в исковата молба сума и
показания за топлинна енергия напълно съответства на показанията на
уредите – топломери и водомери. Сумите съответстват на цените на
топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се установи, че
сградата е в режим на етажна собственост и има сградна инсталация. От
заключението и от представения документ се установи, че има сключен
договор между собствениците на процесната сграда, където се намира
апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово разпределение. От
заключението се установи, че уредите са метрологично точни, отчитат
правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата молба (л. 133-
140 от делото). Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и
пета предпоставка за уважаване на исковата претенция.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието
заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено
от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за
процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и
имот (л.127-130 от делото). Заключението на вещото лице установява
размера на дължимите суми за целия процесен период. Съдът приема, че е
доказаната третата и шестата предпоставка за уважаване на исковата
молба.
С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик
на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които
ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.
Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия и дялово
разпределение са дължими.
След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху
тях, поради забавено плащане, на основание чл.86 ЗЗД. Съгласно чл.33 ОУ от
ищеца, сумите се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
4
се отнасят. Най-късното вземане, за което е предявена исковата претенция е за
м.04.2022 г. Към момента на предявяване на исковата молба и приключване на
съдебното дирене (чл.235, ал.3 ГПК), изискуемостта на чл.33 ОУ е настъпила.
Ето защо вземането за мораторна лихва се дължи.
При съпоставка на заявена претенция, сумата по счетоводната
експертиза, се получа следното:
Табл. 1
123456
ССчЕИзвод
Период поРазмер по
№иск(доказана част),
искаИМ, лева
лева
Претендираната сума е
отм.05.2020
Главница за
доказана по размер
13583.773583.77
ТЕ
дом.04.2022
Искът е частично
от15.9.2021
Мораторна
доказан
2380.36367.32
лихва за ТЕ
до30.3.2023
Претендираната сума е
отм.05.2020
Главница за
доказана по размер
377.2777.27
ДР
дом.4.2022
Претендираната сума е
от16.7.2020
Мораторна
доказана по размер
413.9213.92
лихва за ДР
до30.3.2023
Общо4055.324042.28
При съпоставка на данните от таблицата се получава, че искът за
мораторна лихва върху главница за ТЕ е доказан и основателен по размер за
сумата от 367.32 лева като за тази част следва да се уважи. За горницата от
367.32 лева до пълния претендиран размер от 380.36 лева, следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Останалите искове са основателни и доказани по основание и размер.
Следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
И двете страни имат право на разноски, пропорционално на уважена и
отхвърлена част, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищецът представя списък с разноски (л.141 от делото).
5
Ответникът се представлява от особен представител и не претендира
разноски. Такива не е направил. Ето защо съдът не следва да се произнася за
неговите разноски.
При съпоставка на доказана част, погасена по давност, съответно
отхвърлена, уважена се получава следното:
ОБЩО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - Табл. 2
123
№Вид частРазмер, лева
1Претенция по ИМ4055.32
2Доказана част4042.28
3Недоказана част13.04
3Уважена част4042.28
4Погасена по давност0.00
5Неуважена част - недоказана част и погасена по давност част13.04
По заповедното производство
Разноски на заявител - Табл. 3
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Юрисконсултско възнаграждение-50
2държавна такса1081.11
3Общо131.11
4 Разноски по чл.78, ал.1 ГПК130.69
Разноските на заявител се смятат като общият размер разноски се
умножи по пропорцията, получена от уважената част (Табл.2, ред 3),
разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред.1)
Ето защо Ц. Т. Ц. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1233, обл.
София, общ. Сердика, ж.к. .... следва да бъде осъден да заплати на „Т С ЕАД,
ЕИК ..., гр. София, ул. „...“, № 23 Б сумата от 130.69 лева (сто и тридесет лева
и шестдесет и девет стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. №
20161/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
По исковото производство
Разноски на ищец- Табл. 5
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Държавна такса1681.11
2Юрисконсултско възнаграждение-100.00
6
3Съдебно-техническа експертиза (СТЕ)901000.00
4Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ)911000.00
5--0.00
5Съдебни удостоверения8910.00
6Особен представител56710.00
7 Общо 2901.11
8Пропорционално на уважената част-2891.78
9Експертиза по давността00.00
10Разноски по чл.78, ал.1 ГПК2891.78
Ред 8 се получава като общият брой разноски за всички искове (ред 7 на
тази таблица) се умножи на пропорцията, получена от уважената част (Табл.2,
ред 3), разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред. 1).
Ред 10 се получава като се събере ред 8 и 9.
Общият брой разноски, които следва да се признае на ищеца е 2891.78
лева.
Ето защо Ц. Т. Ц. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1233, обл.
София, общ. Сердика, ж.к. .... следва да бъде осъден да заплати на „Т С ЕАД,
ЕИК ..., гр. София, ул. „...“, № 23 Б сумата от 2891.78 лева (две хиляди
осемстотин деветдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 70831/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
Т С ЕАД, ЕИК ..., гр. София, ул. „...“, № 23 Б срещу Ц. Т. Ц. с
ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1233, обл. София, общ. Сердика, ж.к.
„.... обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове, с правна квалификация, че Ц. Т. Ц. с ЕГН:********** дължи на „Т
С ЕАД, ЕИК ... сумите, както следва:
1. 3583.77 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 18.04.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;
2. 367.32 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 30.03.2023
г., изчислена върху главница от 3583.77 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата от 367.32 лева до пълния претендиран размер от
380.36 лева, като неоснователна и недоказана;
7
3. 77.27 лева главница за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 18.04.2023 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ;
4. 13.92 лева - лихва за периода 16.07.2020 г. до 30.03.2023 г., изчислени
върху главница от 77.27 лева, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2
ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД;
за които суми има издадена Заповед № 12123 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 27.04.2023 г. по ч. гр. д. № 20161 по описа на
СРС за 2023 година, за абонатен номер 288946, ID номер 182071, инсталация
№ **********, за топлоснабден имот гр. София, п.к. 1233, обл. София, общ.
Сердика, ж.к. „.....
ОСЪЖДА Ц. Т. Ц. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1233, обл.
София, общ. Сердика, ж.к. .... да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК ..., гр. София, ул.
„...“, № 23 Б сумата от 130.69 лева (сто и тридесет лева и шестдесет и девет
стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. № 20161/2023 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Ц. Т. Ц. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1233, обл.
София, общ. Сердика, ж.к. .... да заплати на „Т С ЕАД, ЕИК ..., гр. София, ул.
„...“, № 23 Б сумата от 2891.78 лева (две хиляди осемстотин деветдесет и
един лева и седемдесет и осем стотинки), представляващи разноски по гр. д.
№ 70831/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
„Д“ ООД (с предишно наименование „Б“ ООД) с ЕИК .., седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85, на страната на ищеца „Т
С ЕАД, ЕИК ..., ул. „...“ № 23 Б, на основание чл.219 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице –
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8