Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, ……...
08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-г въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : СИМЕОН
СТОЙЧЕВ
мл.с. СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Стойчев гр.д. № 7865 по описа на
СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ищеца
З. „А.“ АД ЕИК *****срещу решение Решение № 20741 от 23.01.2019г. по гр.д. №
33304/2015г. на Софийския районен съд 165 състав, с което са отхвърлени
предявените от З. „А.“ АД ЕИК *****срещу Агенция „П.И.“, ЕИК *****искове за
заплащане на основание чл. 213 ал. 1 от КЗ (отм.), вр. чл. 49 ЗЗД на сумата от
1349, 51 лв., представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно
обезщетение по щета № 26010030100468, във връзка е ПТП, настъпило на 28.03.2010
г. в гр. София и на основание чл. 86 ГПК - сумата от 412, 42 лв. - обезщетение
за забава за периода 12.06.2012-11.06.2015 г.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно, незаконосъобразно и несъобразено със събраните по делото
доказателства, като съдът погрешно е приел, че липсата на протокол за ПТП, и
невъзможността да бъдат събрани заявените от ищеца гласни доказателства, е
предпоставка за отхвърляне на исковата претенция, че по делото са събрани
достатъчно писмени доказателства, обосноваващи изцяло иска по основание и
размер, че неправилно съдът не кредитирал изслушаната и приета техническа
експертиза, относно механизма на настъпване на произшествието,
причинно-следствената връзка между ПТП и причинените вреди, както и обичайните
разноски по поправяне на щетата
Предвид
изложеното, жалбоподателя моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемият Агенция „П.И.“ в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и молят първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му,
поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка
доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и
следното:
Регресното вземане на
ищеца, както е очертано съобразно изложените в исковата молба обстоятелства,
произтича от твърдяно ПТП, настъпило на 28.03.2010 г., при което е причинена
щета за застрахован по имуществена застраховка „Каско“ автомобил „Опел Вектра“
с регистрационен № *****, за която щета застрахователят е заплатил сумата от
1339, 52 лв., представляваща застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на
28.03.2010 г. на околовръстния път на гр. София, след разклона за Суходол,
вследствие на пропадане в необезопасена дупка на пътното платно, като по
отношение на обезщетението за ищеца е възникнало регресно право спрямо
ответника, тъй като същият не е изпълнил задължението си по чл. 30 от ЗП за
поддръжка на републиканските пътища.
С плащането на застрахователно обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на лице, за което отговаря ответника, изразяващо се в несигнализиране и необезопасяване на дупка
на пътното платно, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил
на застрахования застрахователното обезщетение.
От доказателствата по делото не се установи на
твърдяната в исковата молба дата 28.03.2010 г. да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение,
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
От цялата доказателствена съвкупност не се установява да е настъпило каквото и
да е събитие на сочената дата 28.03.2010 г. От писмените доказателства по
делото се установява че при ищеца – застраховател са постъпили Уведомление —
Декларация за щета по застраховка “Каско на МПС” от 25.03.2010 г. за щета от
24.03.2010 г.; Декларация от 25.03.2010 г. на водач на застраховано МПС,
увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, както и от наличие
на предмети, животно, вещества и други подобни, намиращи се нерегламентирано
върху пътното платно , съставени са от ищцовото дружество ; Доклад по щета -
02.09.2010 г. на ЗАД “А.” и др. от които като дата на ПТП е видна датата
24.03.2010 г. Ето защо от доказателствата по делото подобно твърдяно събитие не
се доказа да е настъпило, предвид липсата на заявено изменение на
обстоятелствата на предявения иск.
По делото е установено, че за процесния период
по отношение на л.а. „Опел Вектра“ с регистрационен № ***** е имало валидна
застраховка „Каско“, сключена при ищеца, както и заплащането от ищеца на сумата
от 1339, 51 лв. във връзка с щета № 26010030100468.
За установяване настъпването и механизма на
процесното ПТП са събрани писмени доказателства и съдебна авто-техническа
експертиза. Същите са частни документи, които ако са подписани от лицата, които
са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в
тях, са направени от тези лица. От приетите по делото доказателства не се
доказва настъпването на ПТП, а заключението на вещото лице се основава единствено на приобщените по
делото и описани по горе документи. Правилно първоинстанционният съд е приел,
че ищецът не е съумял да докаже при условията на пълно и главно доказване
обстоятелствата по увреждането на застрахования от него автомобил, респективно,
че същото е настъпило вследствие на виновно и противоправно поведение на
служители на ответника, във връзка с необезопасена дупка на пътното платно.
С оглед на гореизложеното и при недоказаност на
една от фактическите предпоставки, пораждащи претендираното право, правилно предявеният
иск е бил отхвърлен, като неоснователността на главния иск има за последица
отхвърляне и на предявения акцесорен иск за мораторна лихва.
Поради съвпадането на изводите на въззивния съд
с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, решението
следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на
делото и направеното искане от въззиваемия, на въззиваемия на основание чл.78 ал.
8 вр. ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство
размер на сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20741
от 23.01.2019г. по гр.д. № 33304/2015г. на Софийския районен съд 165 състав.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД ЕИК *****, да
заплати на Агенция „П.И.“, ЕИК ******,
на основание чл.78 ал. 8 вр. ал.3 ГПК сумата от 100 лв., представляваща разноски във въззивното производство за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.