О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
гр.София, 28.02.2019
г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.ч.гр.дело № 13612 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.06.2018г. по гр.д. № 16946/18 г.,
СРС, І ГО, 125 с-в е прекратил производството по предявения от Л.А.К., ЕГН ********** с адрес *** иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че Л.А.К., ЕГН **********
не дължи чрез принудително изпълнение на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 882,23 лева незаплатена главница за
топлинна енергия за период м.11.2012г. - м.03.2013г. за топлоснабден имот с
адрес град София, ж.к.“********, с абонатен номер 066508. Осъдил е Л.А.К., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на “Т.С.” ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** на основание чл.78, ал.2 ГПК сумата от
100 лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба, която е с характер на частна жалба от ищеца Л.А.К., ЕГН **********
с адрес *** чрез пълномощника по делото адвокат И.Б.К. от САК, със съдебен
адрес: ***, партер с мотиви, изложени в жалбата. Твърди, че неправилно
съдът е приел, че не е налице правен интерес от водене на настоящето
производство, тъй като ответникът не е предприел действия по принудително
изпълнение срещу ищеца и не е оспорил извънсъдебно заявеното възражение за
давност, като ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Възражението за
изтекла погасителна давност не може да се прави извън исковия процес, като и
сочи практика в тази насока. В конкретния случай, задълженията на ищеца към
ответника в размер на 882,23 лв.-главница за разходвана ТЕ за периода м.11.2012 г.-м.03.2013 г. се явяват погасени
по давност по смисъла на чл.111, б „в“ от ЗЗД, тъй като се касае за периодични
плащания и в случая намира приложение кратката погасителна давност. Твърди, че
е налице правен спор между страните относно дължимостта на претендираните от
ответника суми за заплащане и явяват ли се те частично погасени по давност,
което обосновава правният интерес за ищцата от завеждане на настоящето
производство , с което да установи, че не дължи на ответника процесните суми.
Предвид гореизложеното, моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционото решение и да
бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 882,23
лв., представляваща главница за разходвана ТЕ за периода м.11.2012 г.-м.03.2013 г. за имот с аб. №
066508, който съставлява апартамент № 38, находящ се в гр.София, ж.к.“********.
Претендира разноски за настоящето производство.
Ответникът
„Т.С.” ЕАД оспорва жалбата. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
основателна, поради следното:
Предявен е е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване по отношение на ответника „Т.С."
ЕАД, че ищецът не дължи сумата от 882,23 лв., представляваща главница
за разходвана ТЕ за периода м.11.2012
г.-м.03.2013 г. за имот с аб. № 066508, който съставлява апартамент № 38,
находящ се в гр.София, ж.к.“********.
Ищцата Л.А.К. сочи, че на нейно име е открита партида 066508
при ответника за топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес град София, ж.к.“********,
като за период м.11.2012г. до м.03.2013г. неплатена е сумата от 882,23 лева.
Счита, че главницата е погасена по давност и предявява отрицателен
установителен иск за признаване за установено, че принудителното изпълнение е
погасено по давност.
Ответникът „Т.С." ЕАД признава, че вземането му е погасено по давност, като не е правил
извънсъдебно изявление в обратния смисъл. Ищецът не е отправял искане за
погасяване по давност, с което ответникът да не се е съобразил. Сочи, че не е
пристъпвал към принудителното му събиране, поради което и моли съдът да не му
възлага разноски, а разноските да се разпределят на ищеца.
Съдът
констатира следното:
По
делото е безспорно, че на името на Л.А.К. е открита партида 066508 при ответника за топлинна енергия за
топлоснабден имот с адрес град ********, като за период м.11.2012г. до
м.03.2013г. неплатена е сумата от 882,23 лева. Представена
е фактура от 31.07.2016г., в която е видно, че вземането, предмет на делото, е
включено като дължимо, а от представената справка се установява размерът на процесната
сума.
Първоинстанционният съд е приел, че по делото липсва правен интерес като положителна
процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, когато ответникът с извънсъдебното си
поведение не е дал повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е
признал, че давността е изтекла, липсва правен интерес като положителна
процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. Позовал се е на практиката на ВКС и
на решение № 83 от 23.05.2018г. по гр.д. № 3448/17 г. ГК, ІІІ ГО на ВКС, за да
стигне до извода, че общото според тази практика е, „че ответникът е предприел
действия по събиране на принудителното си изпълнение или е отказал да се
съобрази с основателно извънсъдебно предявено възражение за давност, доколкото
силата на присъдено нещо по спора се разпростира по въпроса дали признанието на
ответника подлежи на удовлетворение по принудителен ред. Затова и диспозитивът
на съдебното решение е, че признава за установено, че ищецът не дължи чрез
принудително изпълнение, а не че не дължи вземането.“
Настоящата инстанция
приема това тълкуване за незаконосъобразно, а оттам и направения въз основа на
него извод за незаконосъобразен и несъобразен именно с изискването правният
интерес от предявяване на установителен иск да е винаги конкретен и съобразен с
обстоятелствата по делото. Както е посочено в
решение № 83 от 23.05.2018г. по гр.д. № 3448/17 г. ГК, ІІІ ГО на ВКС, на
което се е позовал СРС, според трайната практика на ВКС,
съдържаща се в решение №
127 от 29.10.2010г. по т.д. № 20/2010 г. на Първо Т. О. на ТК, определение № 391 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 396/2009 г. на Първо Г. О. на ВКС, решение № 60 от 20.02.2012
г. по гр. д. № 1213/2010 г. на Първо Г. О., определение № 356 от 19.06.2014 г. по ч. гр. д. №
1587/2014 г. на Първо Г. О., решение
№ 362 от 28.11.2011 г. по гр. д. №
8/2011 г.
на Първо Г. О. на ВКС, решение
№ 133 от 22.11.2011 г. по т. д. №
17/2011 г. на Първо Т. О., определение
№ 359 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на Второ Т. О., правният интерес от предявяване на
установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото.
Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът
желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна
давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят
правния му интерес от предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства
са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да
се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла. Оспорването в
отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от предявения
установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал
повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че
давността е изтекла, липсва правен интерес като положителна процесуална
предпоставка за съществуване на правото на иск. По нататък в това решение се сочи, че „след изтичане на погасителната
давност ответницата не е предприемала никакви действия по принудително или
доброволно събиране на вземането, а в отговора на исковата молба всъщност е
признала, че вземането е погасено по давност.“
При тези данни трябва да
се изследва
извънпроцесуалното поведение на
ответника „Т.С.“ ЕАД и
доколко последното е станало повод за завеждане на делото, както и необходимостта от съдебна защита.
По делото е приложена издадената от ответника на името на ищцата фактура от
31.07.2016 г., а и от посочената справка за задълженията към 12.03.2018 г. се
установява наличието на други 5 фактури, в които се съдържа информация за
незаплатените задължения за посочения период и лихви към тях. Самото изпращане
на фактурата обективира волеизявлението на издателя, че очаква плащане. Това на
практика представлява покана от ответника до ищеца, последният да се издължи,
или както е посочено в цитираното решение на ВКС предприемане на действие от
страна на ответника за доброволно събиране на вземането.
Изводът е, че е налице
правен интерес от търсената защита, ответникът с поведението си е предприел
действия за доброволно събиране на вземането, като е дал повод за завеждане на
делото.
Ето защо решението, което
на практика представлява определение по чл.130 ГПК следва да бъде отменено, а
делото върнато на СРС, І ГО,
125 с-в за произнасяне по съществото на спора.
Относно разноските, то същите се
дължат съобразно изхода на делото при
решаването му по съществото на спора.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
|
|
ОТМЕНЯ
решение, имащо характер на определение от 15.06.2018 г. по гр.д. № 16946/18 г. на СРС, І
ГО, 125 с-в.
ВРЪЩА делото на СРС, І ГО, 125 с-в за произнасяне по
съществото на спора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
.