Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 17. 10. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на първи октомври през двехиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2869 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Х.И.
*** против О.П. В молбата се твърди, че в сутрешните часове на 12. 12. 2018
год. около 09. 00 часа в централната градска част на гр. П. , в района пред ОББ
и МОЛ, ищецът вървял с кучето си, вързано с каишка, при което към тях
неочаквано и без видима причина се спуснало едно голямо кафяво- черно
безстопанствено куче с марка на ухото. Твърди се, че в опит да защити кучето си
ищецът се навел да го вдигне от земята, но не успял. Твърди се, че
безстопанственото куче захапало кучето на ищеца за задната част на гърба.
Твърди се, че кучето на ищеца скимтяло силно и продължително от болка. Твърди
се, че при поредния опит на ищеца да освободи кучето си от захапката на
безстопанственото куче последното го захапало за лявата ръка /за пръстите и
дланта/ и за дясната ръка под лакътя, като му разкъсало дебелото зимно яке.
Твърди се, че при инцидента имало много хора, които станали свидетели на случващото
се. Твърди се, че ищецът отишъл да се
измие в кафене до мястото на инцидента. Твърди
се, че от уплахата и силната болка ищецът изпаднал в състояние на шок, като
уплахата му се засилвала и от състоянието на кучето му, по което имало много
кръв. Твърди се, че впоследствие ищецът взел такси и отишъл в болницата в
кабинет по съдебна медицина, а след това завел кучето си на ветеринар, който го
прегледал и му назначил съответното лечение. Твърди се, че в спешния кабинет на
болницата ищецът бил прегледан, била му поставена инжекция против тетанус и му
било дадено медицинско направление за противобесния кабинет, където му била
поставена противобясна ваксина и му бил даден график, по който да му бъдат
поставени още четири инжекции. Твърди се, че вследствие на преживяното по
тялото на ищеца се появили екземи, същият се почувствал силно травмиран
психически и физически. Твърди се, че след инцидента кучето на ищеца започнало
да се страхува от други кучета. В заключение ищецът моли съда да осъди ответната община да му заплати
сумата от 4 600 лв., представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди- преживени болки, страдания и неудобства от ищеца и
неговото куче в резултат на осъщественото на 12. 12. 2018 год. ухапване от
бездомно куче, както и да му заплати сумата от 500 лв., представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди- за преглед и лечение на ищеца и
кучето му и за разкъсаното зимно яке на ищеца, ведно със законната лихва,
считано от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумите. Претендира
и присъждане на направените деловодни разноски.
О.П. чрез своя процесуален
представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните и взе
предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното :
Претенцията на ищеца Х.И.И. намира своята правна
квалификация в разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД. Константната съдебна практика на
ВКС на РБ, обективирана в множество решения /срв. решение по гр. дело № 2398/
2008 год., І г. о., решение по гр. дело № 1155/ 2009 год., ІV г. о., решение по гр. дело № 1533/ 2010 год., ІІІ г. о., решение по
гр. дело № 924/ 2010 год., ІV г. о. и др./, посочва, че пасивно отговорна
страна по исковете за вреди, причинени от ухапване от бездомни кучета, е
съответната община на територията, на която е извършено деянието. Отговорността
на общината следва от възложени със закон задължения /чл. 35 ал. 4 от ЗВМД
/отм./ във вр. с §3 т. 1 от същия закон и глава пета „Безстопанствени животни” от
Закона за защита на животните/ по организиране настаняването на скитащите
кучета в изолатори, чрез кмета като изпълнителен орган на общината, която
дейност не е административна и не е проява на властнически компетенции. Касае
се за фактически действия, възложени на общината със закон. При доказано
бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка с изолирането на
скитащите кучета в определени за целта места отговорността на общината се
ангажира по чл. 49 от ЗЗД. Тук е мястото да се отбележи, че част от
задълженията на О.П. във връзка с контрола, ограничаването и овладяването на
популацията на бездомните кучета са уредени и в приетата с решение № 1075/ 30. 09.
2010 год. на Общински съвет гр. П. Наредба № 6 за регистрация и отглеждане на
кучета на територията на О.П. /отм./, както и в приетата с решение № 1316/ 18.
12. 2014 год. на Общински съвет гр. П. Наредба № 12 за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на О.П.
В конкретния случай по делото
е приложено медицинско направление с дата 12. 12. 2018 год., издадено от ***,
с което ищецът Х.И.И. е изпратен в Инфекциозна клиника- противобесен кабинет за
поставяне на противобясна ваксина поради ухапване от улично куче. В
направлението е отразено, че раните са множествени на горните крайници.
Представено и е медицинско удостоверение за пред съда 692/ 12. 12. 2018 год.,
издадено от ***, гл. асистент към Катедрата по съдебна медицина и деонтология
при Медицински университет гр. П. , в което е посочено, че при прегледа на
ищеца са се установили разкъсно- контузни рани по лявата китка и кръвонасядане
на дясна ръка, като тези увреждания според вида и разположението си може да са
причинени от хапане на куче, както е съобщено. В хода на съдебното дирене е
разпитан свидетелят ***, който е бил очевидец на инцидента, станал на 12. 12.
2018 год. Свидетелят посочва, че, че чул силен кучешки лай, излязъл и видял как
едно голямо куче, което обикновено обитава района на площада пред централния
МОЛ, с маркировка на ухото, напада кучето на ищеца, а впоследствие и самия
ищец. В показанията на свидетеля се съдържат и сведения, че вследствие на
нападението ищецът имал кръв по ръцете, бил афектиран и в шок.
С оглед така събраните
писмени и гласни доказателства съдът приема за безспорно установено наличието
на определено увреждане, което е последица от бездействието на ответната община
и неизпълнението на страна на последната на законово вменените й задължения,
свързани с улавянето и изолирането на безстопанствените кучета и овладяването
на тяхната популация. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Релевантен за размера на обезщетението момент е
този на постановяване на съдебното решение, като следва да се вземат предвид
всички обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на
пострадалия. При съобразяване особеностите на конкретния
случай, вида на нанесените физически
увреждания, както и претърпените негативни
психически преживявания и стрес, които не са преодолени и понастоящем,
съдът счита, че на ищеца Х.И.И. следва да се определи обезщетение в размер на 2 000
лв. За разликата до претендираните 4 600 лв. предявеният иск за неимуществени вреди
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Доколкото претърпените от ищеца
неимуществени вреди произтичат от непозволено увреждане и предвид разпоредбата
на чл. 86 ал. 1 във вр. с чл. 84 ал. 3 от ЗЗД ответникът следва да заплати и
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на увреждането
/12. 12. 2018 год./ до окончателното изплащане на сумата.
Що се отнася до предявения
иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, съдът счита, че същият
следва да се отхвърли изцяло. Въпреки указанията на съда, дадени по реда на чл.
146 ал. 2 от ГПК, ищецът не е ангажирал никакви писмени доказателства,
установяващи размера на разходите му за неговото лечение и това на неговото
куче, не са представени документи за стойността на увреденото зимно яке, респ.
не е поискано и назначаване на съответната съдебно- оценителна експертиза. При тези обстоятелства следва да се приеме,
че липсва пълно и главно доказване на твърдените от ищеца факти досежно
претърпени имуществени вреди от процесния инцидент, поради което в тази й част
исковата молба се явява неоснователна.
При този изход на
делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски
по компенсация в размер на 118, 23 лв., като следва да се отбележи, че
възнаграждението за юрисконсулт на ответната община е определено от съда в
размер на 150 лв. предвид невисоката фактическа и правна сложност на правния
спор и при съобразяване на чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, който намира приложение съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ.
По тези съображения П. ският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА О.П. БУЛСТАТ ***, с адрес на управление ***, ***,
представлявана от Г.Л.С., да заплати на Х.И. ***, ЕГН **********, сумата от 2 000, 00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 12. 12. 2018 год. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата до 4 600 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Х.И. ***, ЕГН **********,
против О.П. иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди- за
преглед и лечение на ищеца и кучето му и за разкъсаното зимно яке на ищеца- в
размер на 500 лв.
ОСЪЖДА О.П. БУЛСТАТ ***, с адрес на управление ***, ***,
представлявана от Г.Л.С., да заплати на Х.И. ***, ЕГН **********, сумата от 118, 23 лв.,
представляваща деловодни разноски по компенсация.
Решението може да се обжалва пред П. ския окръжен
съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: