Решение по дело №265/2018 на Окръжен съд - Ловеч

 

Р     Е    Ш     Е     Н     И     Е

 

№………

 

гр. Ловеч, 20.11.2018 година

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в закрито заседание на деветнайсети ноември през две хиляди и осемнайсета година, в  състав:

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ТАТЯНА МИТЕВА,

                           ЧЛЕНОВЕ:                          ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,

                                                                                          КРИСТИЯН ГЮРЧЕВ-мл.съдия ,

 

 

 като разгледа в.гр.д.№ 265/2018г.и за да се произнесе съобрази:

 

 

Производство по чл.248,ал.3 от ГПК.

 

 

Постъпила е молба от адв.С.-ЛАК,като пълномощник на В.Ц.Я.. Моли да се измени постановеното Решение от 05.10.2018г., постановено по настоящето дело,в частта за разноските. Счита, че отмяната на постановлението за възлагане на недвижимия имот не би следвало да влияе върху разноските по делото,включително и върху адвокатското възнаграждение, тъй като искането е акцесорно и не е самостоятелен иск,както се отбелязва в решението.По него не се събират доказателства,не се развиват защитни позиции,а уважаването му или не се следва от съдбата на главния иск. Счита,че тази претенция не влияе върху фактическата и правна сложност на спора и върху последиците от решението. Правата на страните се установяват единствено от постановеното по главния иск. Развива на следващо място,че по тази претенция не се събира държавна такса,съотв.не е заплатено и отделно адвокатско възнаграждение по това акцесорно искане. Възнаграждението е уговорено и заплатено съобразно цената и положените усилия във връзка с предявените ревандикационен и иск за обезщетение за пропуснати ползи. Назначените експертизи също нямат никакво отношение  към искането за отмяна на постановлението за възлагане,тъй като то не налага събирането на каквито й да било доказателства. При изменение на разноските съдът е ревизирал всички разходи на ищеца, независимо,че положеният адвокатски труд не е свързан с доказването на това искане, също и експертизите не са установявали факти,свързани конкретно с това искане-те касаят единствено останалите  два иска.

По изложените съображения моли да се отмени решението в частта за разноските и на ищеца се присъди пълният размер направени от нея разноски,тъй като са съобразени с правната и фактическа сложност на спора и с извършените по делото процесуални действия и усилия за защита на интересите й.

В срок е постъпил отговор на молбата от „***”АД с ЕИК ***,чрез пълномощника адв.А.Ч.-ЛАК. Счита искането за процесуално допустимо,но неоснователно.Сочи,че по делото са предявени три  иска от ищцата,като от представените договори за правна помощ и съдействие  става ясно,че съдебно-деловодните разноски,които е направила,са във връзка с всички обективно съединени по делото искове. Моли молбата да се остави без уважение.

Като съобрази изложеното в молбата и приетото по делото, съставът  намира молбата за неоснователна.

Както вече посочи в мотивите,съставът намира,че пълномощникът на ищеца неправилно прилага по аналогия нормата на чл.537,ал.2 от ГПК към заявената претенция за отмяна на Постановление за възлагане от 08.05.2013г.,постановено по реда на чл.717з от ТЗ по т.д.н.№468/2009г. на ОС-Ловеч. Касае се за отделна претенция,а не законна последица от уважаване на главния иск. За обжалване на постановлението е предвиден специален ред и предпоставки,съгласно чл.717з,ал.3 и ал.4 от ТЗ. Атакуването му е предвидено със самостоятелни основания и именно липсата им е основание за отхвърляне на тази претенция,а не изходът по ревандикационния или осъдителния искове. Друга възможност за отмяна на постановление по реда на чл.717з от ТЗ не е предвиден,включително и по реда на чл.537,ал.2 от ГПК.

 Освен това при определяне на дължимите по съразмерност разноски съдът не съобразява как са предявени, а степента на уважаването им.

Също така в пълномощното на адв.С.,приложено при подаване на исковата молба, пълномощията й са посочени общо,а не конкретно за всяка от заявените претенции. Затова и съдът не би могъл да определи или разпредели вместо страната,съотв.пълномощника й, как точно е уговорен хонорарът.

Като аргумент в подкрепа на молбата се сочи и довод,че по този иск не били събирани доказателства. Не може да се сподели такова разбиране,тъй като е въпрос на преценка на страната,съотв.на пълномощника й е дали и какви доказателства да ангажира по предявения иск. Отново следва да се съобрази,че отмяната на постановление по реда на чл.717з,ал.3 и ал.4 от ТЗ не е законна последица,а самостоятелна претенция.

По изложените съображения и по реда на чл.248,ал.3 от ГПК, ОС-Ловеч намира молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна,поради което следва да се остави без уважение.

По изложените съображения ЛОС

 

О  П  Р  Е  Д   Е Л  И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Ц.Я. с ЕГН **********,чрез пълномощника й адв.С.-ЛАК, за изменение на постановеното по делото Решение от 05.10.2018г.,в частта за разноските,като неоснователна и недоказана.

Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от уведомяването на страните и при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК и по правилото на чл.248,ал.3,изр.ІІ-ро от ГПК.

Да се уведомят страните за настоящето.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.