№ 94
гр. П., 13.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20245200500689 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
За жалбоподателя Драматичен-куклен театър „К.В.“- П., редовно
призовани, се явява адв.К. К., редовно упълномощен да представлява
жалбоподателя.
Ответникът М. Г. Ш., редовно призован, не се явява. За него се явява
адв.Т. Д., редовно упълномощена да го представлява.
Адв. К.: - Да се даде ход на делото.
Адв.Д.:- Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв.К.: Представям Заповед със съдържание на упълномощаване от
страна на предходния директор Г.А. на Г.А. да изпълнява функцията му докато
е в отпуск по болест. Представям и пълномощно от настоящия директор Б.П.,
който ме упълномощава за днешното съдебно заседание, като потвърждава
всички процесуални действия, които съм извършил. Представям
1
доказателства, съгласно вашите указания за предходните отлагания на
съдебните заседания за моите отсъствия: болничен лист и протокол от
съдебно заседание, че съм се явил в съответния съд. Представям списък с
разноски.
Адв.Д.: Не са ми известни тези обстоятелства, но нямам против да се
приемат. Те са свързани с представителната власт и относно отлаганията на
съдебните заседания. Само ще допълня, както съм се позовала във всичките си
молби за отлагане на делото, позовавам се на служебно вписаната ми
ангажираност в ЕПЕП по всички дела, които съм посочила като причина за
отлагането.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените в днешното съдебно заседание документи във
връзка с представителната власт на адв.К. за жалбоподателя Драматично-
куклен театър „К.В.“ гр. П..
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е бързо и се развива по реда на чл.310 ал.1 т.1 от ГПК
/Гражданския процесуален кодекс/ във връзка с чл.344 ал.1 т.1 и т.4 от Кодекса
на труда /КТ/.
С решение на Пазарджишки районен съд №1014 от 31.07.2024г.
постановено по гр.д.№20245220100673 по описа на същия съд за 2024г., Е
ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на М. Г. Ш., с ЕГН
**********, с постоянен адрес с. С., общ. П., ул. „Десета“ № 4, извършено
Заповед № РД-10-929 от 18.12.2023 г., издадена от Директора на Драматично -
куклен театър „К.В.“ гр. П., като ГО ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ДОПУСНАТО Е на основание чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ поправка на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, посочено в
Уведомление по чл. 62 от КТ с вх. № 13388233048289 от 27.12.2023 г. от
работодателя Драматично - куклен театър „К.В.“ гр. П. като вместо „чл. 330,
ал.2, т. 6 КТ“ да се чете „чл. 326, ал. 1 от КТ“
ОСЪДЕН Е ответника Драматично - куклен театър „К.В.“, с ЕИК
*********, с адрес гр. П., пл. „К.В.“ № 1, представляван от Г.А.А., ДА
2
ЗАПЛАТИ на М. Г. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. С., общ. П.,
ул. „Десета“ № 4, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1500 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪДЕН Е на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 83, ал. 1,
т. 1 от ГПК ответника Драматично - куклен театър „К.В.“, с ЕИК *********, с
адрес гр. П., пл. „К.В.“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС П. сумата от 160
лева, представляваща дължимата държавна такса за производството.
Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от
ответника -работодател в производството пред първата инстанция
Драматично-Куклен театър “К.В.“ -П. /ДКТ “К.В.“ -П. / чрез пълномощника си
адв. К. П. К. от АК-П., с въззивна жалба с вх.№20687 от 15.08.2024г. с доводи
за порочност като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в процесния
случай, ефектът на прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/ е
настъпил на основание изтичането на срока на предизвестието, който е
следвало да се отработи от ищеца. Цитирайки правните и фактически
съображенията на първоинстанционния съд въз основа на които е постановено
обжалваното решение, жалбоподателят заключава, че процесното решение на
първостепенния съд е незаконосъобразно в уважителната част, тъй като е
необосновано и са допуснати нарушения на материалния закон -чл.326 ал.1 от
КТ, съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
превратното тълкуване на събраните доказателства и правните норми от
материалния закон, което се е отразило на правилното формиране на
вътрешното убеждение на съда. Съдът се произнесъл по неконкретизирано
искане в петитума и не отговорил на всички възражения, наведени в
писмените бележки по съществото на спора от страна на работодателя.
Жалбоподателят оспорва и моли да не се възприемат съображенията на
исковия съд, подкрепени с цитираните определения на ВКС: определение
№712 от 03.10.2019 год. на ВКС по гр. д.№2277/2019 год., 4 гр. отд. и
определение № 109 от 28.01.2016 год. на ВКС, по гр. дело №5955/2015 год., 3
гр. отд., доколкото същите не са задължителни и не сочат на практика на
ВКС, тъй като не са произнесени и по реда на чл.290 от ГПК. Твърди изрично,
че при издаване на уволнителната заповед работодателят е спазил
материалноправните и процесуалноправни предпоставки, визирани в КТ и не
е нарушил разпоредбата на чл.330 ал.6 от КТ, тъй като в случая не можело да
се приеме, че към 20.12.2023 год., момента на получаване на заповедта за
3
дисциплинарното уволнение от 18.12.2023 год., трудовото правоотношение на
ищеца е било вече прекратено на 16.11.2023 год., както се твърди в исковата
молба, защото към последната дата не е бил осъществен фактическия състав
на прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.326 ал.1 от
КТ, поради липса на всички обективни елементи за това. С този довод
работодателят квалифицира като необосновани съображенията на районния
съд, тъй като с подаването на заявлението обезщетението не е било внесено, а
и предизвестието не е започнало да се отработва. Работодателят не бил
нарушил и разпоредбата на чл.335 ал.2 от КТ, доколкото в ал.2 т.3 от КТ е
посочено кога и как се счита прекратено трудовото правоотношение в
случаите на прекратяване с предизвестие, както и без предизвестие, каквото е
дисциплинарното уволнение.
Оспорени са съображенията на исковия съд възприети от писмената
защита на процесуалния представител на ищеца, като необосновани, като
посочва, че правото за едностранно прекратяване на трудовия договор по
инициатива на работника или служителя с предизвестие е уредено с
разпоредбата на чл. 326, ал. 1 КТ и се касае до субективно право, което може
да бъде упражнено само по преценка на работника или служителя независимо
каква е причината за прекратяването на трудовия договор на това основание.
Приема се от жалбоподателя, че в тази хипотеза, работникът или служителят
не е длъжен да мотивира писменото волеизявление, с което предизвестява
работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор на основание чл.
326, ал. 1 от КТ, но че е длъжен да направи това съгласно императивните
изисквания на посочения закон. Жалбоподателят не оспорва, че при
прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал.1 от КТ работникът или
служителят отправя писменото предизвестие до работодателя и по
отправеното писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор по
чл. 326, ал. I КТ работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие,
ако то съответства, на императивните изисквания на закона. Допълва, че
трудовият договор се прекратява по силата на закона с изтичане на срока на
предизвестието /чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ/, освен ако той или работодателят
пожелаят да го прекратят и преди да изтече този срок.
Акцентира се, че с разпоредбата на чл. 220 от КТ законодателят е предоставил
тази възможност на всяка от страните по трудовия договор да не спази срока
на предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение с определен в
закона размер - брутното трудово възнаграждение на работника или
4
служителя за неспазения срок на предизвестието, с което се замества
първоначално дължимата престация, а именно: спазване на срока на
предизвестие чрез отработването му, с друга престация- плащане на
определената в закона сума, за да произведе действие разпоредбата на чл. 220
от КТ, дължимата сума за обезщетение трябва реално да се заплати
едновременно с депозиране на молбата по чл.326 ал.1 от КТ и че ако сумата
по чл. 220 от КТ не се заплати прекратяване на трудовия договор не настъпва
и в срока на предизвестие също трябва реално да се отработи. Допълва, че в
този случай, ако в рамките на срока на предизвестие работникът или
служителят извърши нарушение на трудовата дисциплина, за което
работодателят го уволни дисциплинарно, прекратяването на трудовото
правоотношение настъпва на основание наложеното дисциплинарно
уволнение от момента на връчване на мотивирана от работодателя заповед на
работника или служителя по надлежен ред. Цитира съдебната практика на
ВКС : а/ решение № 617 от 15.10.2010 год. по гр.д.№1493/2009 год., на 3 гр.
отд.; б/ решение №104 от 20.04.2011год. по гр.д.№1833/2009 год.,4 гр. отд.; в/
решение №180 от 11.05.2011г. по гр.д.№ 804/2010год., 3 гр. отд.; г/решение
№495 от 03.06.2010г. по гр.д. №527/ 2009 год., 4 гр. отд. относима според
жалбоподателя към настоящият случай.
Твърди се, че с писмо изх.№ ЧР-01 -261 от 13.l l.2023 год. директорът на
ДКТ е отправил искане на основание чл.193 ал. I от КТ до ищеца М. Ш., за
даване на обяснения свързани с неговата трудова дейност, по конкретно
поставени 12 въпроса, като искането е изпратено чрез куриерска фирма „ИН
ТАЙМ” ООД; че на 14.11.2023г., ищецът се е явил в ДКТ в 9.00 часа, като
директорът му е връчил искането, и това е станало в присъствието на двама
свидетели- В.К. и В.Т.; че искането му е предоставено за запознаване и
подписване на получаването; че след като е прочел и се е запознал със същото
М. Ш. е отказал да го подпише, като е заявил, че ще се консултира с адвокат и
ще се върне същия ден, за да го подпише и да си го получи и че това не е
станало, тъй като ищецът не се е върнал в ДКТ. Допълва, че посочените
обстоятелства са оформени писмено и са подписани от посочените свидетели
и че това било установено и в съдебно заседание от показанията на св. К..
Твърди се още, че на следващия ден 15.11.2023г. ищецът е депозирал така
нареченото лично заявление /заявление за освобождаване от работа /чрез ЧСИ
Деница Станчева с вх.№32797 от 15.11.2023г. предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение по инициатива на работника на основание чл. 326,
ал. 1 от КТ във връзка с чл. 220, ал. 1 от КТ, считано от следващия ден към
този ден /16.11.2023 г./.Твърди се, че към този момент ищецът е бил длъжен да
е заплатил на работодателя дължимото на основание чл. 220, ал. 1 КТ
обезщетение в законовоопределения размер, като заместваща престация на
неотработения срок на предизвестието и към 16.11.2023г. заплатената сума
трябва да е била получена от работодателя. Твърди се още, че с позоваването
на основанието на чл. 220, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 326, ал. 1 от КТ, без да е
заплатено дължимото обезщетение не може да се постигне желания ефект, а
именно да се прекрати трудовото правоотношение на това основание, при
положение, че работникът не желае да отработи реално срока на
предизвестие. Посочва жалбоподателят, че със заповед № РД 10-13- 865 от
15.11.2023г. директорът е отказал да разгледа личното заявление на ищеца
за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.326 ал.1 от
КТ, тъй като вече е започнало производство за налагане на дисциплинарно
уволнение, на основание чл.188 т.3 във връзка с чл.330 ал.2 т.6 от КТ, тъй като
5
му е връчено и искане за обяснения на основание чл.193 ал.1 от КТ, по
отразените в него въпроси. Поддържа, че с подаването на личното заявление -
предизвестие за прекратяването на трудовото правоотношение на основание
чл.326, ал. 1 от КТ такова не е настъпило, тъй като не е налице едно от двете
императивни условия - отработване на срока на предизвестие, или
алтернативно не е налице заплащане на дължимото обезщетение по чл.220 от
КТ. Цитира съдебна практика на ВКС - решение № 617 от 15.10.2010г. на ВКС
по гр.д.№ 1493/2009 год., на 3-то гр. отд.. Допълва, че неявяването на работа
от страна на ищеца за времето след 14.11.2023 год. до 21. l1.2023год., след
изричното обоснования отказ от страна на работодателя, да разгледа личното
заявление, тъй като работодателя вече е поискал от ищеца ново, второ,
обяснение на основание чл.193 ал. 1 от КТ, за причината защо не се явява на
работа за този период 14.l l.- 21.11.2023 год., което е изпратено с писмо изх.№
ЧР-01-272 от 21.11.2023 год., като до този момент все още не е било внесено
дължимото обезщетение. На това искане ищецът е отговорил, че трудовото му
правоотношение било вече прекратено от негова страна, съгласно заявлението
му от 15.ll.2023 год., като е отбелязал, че бил заплатил дължимото
обезщетение. Видно от представената разписка това било станало на
21.11.2023 год. Счита жалбоподателят, че като работодател при преценка за
съответствие между тежестта на наложеното дисциплинарно наказание с
извършеното нарушение съгласно чл. 189, ал. 2 от КТ се е съобразил с
безспорните обстоятелства по делото, че ищецът не се е явил на работа за един
продължителен период, за времето от 14.11.2023г. до 21.11.2023 г., след като
още на 15.11.2023 год. е бил предупреден лично от законния представител на
работодателя, че заявлението му-предизвестие за прекратяване на трудовия
договор без отработване на предизвестието не е разгледано, тъй като има
започнато производство за дисциплинарно наказание, а освен това не е било
налице и едно от двете алтернативни условия-отработване на предизвестието
или заплащане на обезщетението за неотработеното предизвестие. Посочва, че
началото на дисциплинарното производство е на 13.11.2023 год., когато на
ищеца са му поискани обяснения, на основание чл. 193 ал.1 от КТ, за други,
предходни, дисциплинарни нарушения и счита, че няма пречка, след като от
началото на това искане, след като ищецът извършва ново допълнително
нарушение на трудовата дисциплина-неявяване на работа за повече от три
дни, работодателя да му поиска обяснения и за това, последващо,
дисциплинарно нарушение и то да бъде основание за уволнението му, а не
основанието по първоначалното искане на обяснения. Акцентира още, че
работодателят е в суверенното си потестативно право да избере въз основа на
кое дисциплинарно деяние, от няколкото извършени, да наложи
дисциплинарното наказание. Поради това счита, че не може да се приеме, че е
правно ирелевантно първоначалното искане на обяснения от ищеца и че това
искане като факт, съществува в трудовите взаимоотношения между страните.
Допълва, че обстоятелството, че вече е искано обяснение по чл.193 ал. 1 от
КТ, не може да лиши работодателя от възможността да иска ново обяснение
по чл.193 ал. 1 от КТ за новото дисциплинарно нарушение и че ако той не е
направил това, то тогава би допуснал нарушение за уволнение на това
основание.
Като процесуално нарушение допуснато от исковия съд се сочи
наличието на противоречие и неяснота в обсъждане на свидетелските
показания на Л.К. и В.К.. От една страна съдът приемал, че те са логични,
последователни, непротиворечиви помежду им, а и с останалите
6
доказателства по делото. Твърди се обаче, че при преценката на показанията
на св.В.К. било отбелязано, че съдът е съобразил и обстоятелството, че същата
е служителка при ответната страна. От посочената формулировка на съда,
според жалбоподателя, не ставало ясно кое се е отразило на показанията на К.
въз основа на това, че тя е служителка при ответника. В тази насока съдът не
отчел при анализа на показанията на св. К., че тя е заявила, че е близка
приятелка на ищеца, което жалбоподателят квалифицира като основание да се
поставят под съмнение достоверността на нейните показания, както съдът е
направил алюзия с показанията на св. К., въз основа на факта, че работи при
ответника. Сочи и наличие на противоречия в показанията на двете
свидетелки, като съдът не изложил съображения кои се кредитират и защо.
Жалбоподателят възразява по възприемането на твърдението на св. К., че
ищецът имал намерение още в началото на м. ноември 2023год. да подаде
молба за напускане, но опитите му да стигне до директора били отказвани, че
няколко пъти се опитвал да входира молба при секретарката на директора, но
тя също му отказвала входиране и че не е имало обективна причина и пречка
да направи това, така както е действал на 15.11.2023год. Твърди още, че
молбата за прекратяване на трудовото правоотношение, ако действително
ищецът е имал такова намерение, а не се касае за недобросъвестно въвеждане
на факти, е могъл да подаде и на електронната поща на ДКТ, доколкото се
касаело за период около половин месец, по изявленията на К.. Поради това
жалбоподателят възразява по тяхното кредитирате, с оглед
заинтересоваността на свидетелката от изхода на процеса, с оглед
взаимоотношенията й с ищеца.
На следващо място жалбоподателят поддържа, че исковият съд не е
обсъдил, че съгласно разпоредбата на чл.8 ал. 1 от КТ, трудовите права и
задължения по трудовия договор се осъществяват добросъвестно, съобразно
изискванията на законите, и принципа, че никой не може да черпи права от
собственото си виновно поведение. Твърди се, че ищецът е решил да упражни
правото си по чл.326 ал.1 от КТ след като е узнал, че е поставено началото на
дисциплинарно производство, въз основа на конкретни деяния, за които са му
поискани обяснения и че преди това не е имало фактическо и правно
основание ищецът да реализира това право и той не го е правил. Препраща
към отговора на ИМ, че не са налице обективните елементи за прекратяване
на трудовия договор, на основание чл.326 ал.1 от КТ. Пояснява, че след като
на 14.11.2023 год. ищецът е узнал за естеството на исканото му обяснение по
чл. 193 ал. 1 от КТ, и поради това не е подписал и взел искането, с
обяснението, че ще направи това след консултация с адвокат, като счита, че
тези бездействия на ищеца са в нарушение на закона, тъй като няма изискване
работодателя предварително да уведомява служителя, че е започната
процедурата по чл.193 ал. 1 във връзка с чл. 188 от КТ и да се предоставя
възможност за предварителна консултация с адвокат. Според КТ, това е
допустимо след връчването на искането за обяснения. Счита, че ищецът е
действал недобросъвестно, като се е възползвал от субективно право, което
закона не му дава. Допълва, че в продължение на тази недобросъвестност, той
е искал да се ползва от едно законно право, каквото е депозирането на искане
за прекратяване на трудовия договор с предизвестие, на основание чл.326 ал.1
от КТ, по недобросъвестен начин, като е използвал възприетата информация
по чл. 193 от КТ , като повод за да иска прекратяването на договора, на
посоченото основание. Твърди се, че добросъвестността е правно изискване
при упражняване на субективните права, която се извежда въз основа на
7
определени факти, а не е самостоятелен елемент от обективната фактическата
обстановка и че тя е елемент от субективния състав на фактите, въз основа на
които се упражняват субективните права. Изводите на работодателя за
недобросъвестност на работника били изведени в писмените бележки, въз
основа на фактите, които са анализирани в самата уволнителна заповед, /в
абзац първи от мотивите към нея/. Заключава, че не може да се приеме, че
направения правен извод от съда, въз основа на своевременно наведени факти
в самата уволнителна заповед, преклудира този извод. Допълва, че посочения
правен довод е наведен в писмените бележки, както въз основа на посочените
факти, така и въз основа на събраните в съдебно заседание доказателства, с
оглед показанията на св. К., но съдът превратно дал отговор в мотивите си,
като не направил разлика между времето на посочване на определени факти
относими към правния спор и времето на изготвяне на правните изводи въз
основа на тези факти. Според жалбоподателя, съдът би бил прав, ако фактите,
въз основа на които са изградени правните изводи за недобросъвестност не
бяха посочени и анализирани в самата уволнителна заповед, като по-късното
анализиране на тези факти не означавало преклузия, тъй като последната
обхваща несвоевременното позоваване на факти, а не на изводи, въз основа на
вече наведени факти. Счита, че от заповедта, както и на отговора, директорът
се е позовал на тези факти още в самата заповед.
Поддържа, че ищецът не е реализирал добросъвестно това право, с
оглед на непълния фактически състав, тъй като, след като не е приложил
варианта за отработване на предизвестието, а е посочил заплащане на
обезщетение, на основание чл.220 от КТ, но не го е заплатил своевременно с
подаване на личното заявление, а едва след една седмица, и то в деня, когато
му е поискано второто обяснение, за неявяване на работа от 14. до 21.11.2023
год.Обосновава, че в случая е разкъсано единството между повода за
подаването на заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение и
едновременно с това заплащане на дължимото по чл.220 от КТ обезщетение
или пълното отработване на срока на предизвестието; че по-късното
заплащане на обезщетението лишава от правната възможност за реализиране
на разпоредбата на чл.326 ал. 1 от КТ и я обезсмисля, тъй като това вече е
злоупотреба с право, в резултат на реализираната недобросъвестност и че
последното било доказано по безспорен начин чрез пълно и главно доказване,
за което ищецът не може да черпи права от собственото си виновно
поведение.
На следващо място, работодателят акцентира че незаконосъобразността
на съдебното решение по отношение на иска по чл.344 ал. 1 т. 1 от КТ се
отнася и за второто искане по чл.344 ал. 1 т.4 от КТ, поради това, че още с
исковата молба искането на ищеца не е конкретизирано в кои документи да се
отрази промяната на основанието за прекратяване на правоотношението и че
в КТ са посочени вписването в трудовата книжка и други документи, като
родово понятие и е следвало ищеца да го конкретизира още с исковата молба.
Това не било направено и със съответно изменение на иска.
Жалбоподателят моли да се отмени решението на Районен съд- П., по
гр. дело № 673/2024 год., и се постанови ново, с което да се отхвърлят
предявените от ищеца искове. Претендира присъждане на разноски за
въззивната инстанция. Няма направени доказателствени искания от
жалбоподателя по реда на чл.266 от ГПК.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпи писмен отговор от
8
насрещната по спора страна-ищеца М. Г. Ш., с ЕГН-********** чрез адв. Т.
Д. от АК-С., с вх.№24795 от 09.10.2024г./л.24/, в който жалбата се
квалифицира като неоснователна, а обжалваното решение като валидно,
допустимо и по същество правилно. Твърди се, че първоинстанционният съд е
установил следните факти, че 1.Ищецът е имал сключен Трудов договор №228
от 01.09,2022г. на длъжността: Финансов контрольор с ответника ДКТ ”К.В.”;
2.че на 14.11. 2023г. от ответника на ищеца е връчено Искане за даване на
обяснения Изх.№ ЧР-01-261 от 13.11.2023г. по въпроси свързани с дейността
на ищеца като финансов контрольор; 3. че на 15.11.202Зг. чрез ЧСИ Деница
Станчева с рег.№ 889 в КЧСИ ищецът е връчил на Директора на ДКТ ”К.В.” -
Лично заявление, с което на основание чл.326 ал.1 от КТ едностранно
прекратява с 1-месечно предизвестие Трудов договор -№228 от 01.09.2022г.,
като на основание чл.335 ал.2 т.2 договорът се счита прекратен от 16.11.2023г.,
като съобразно чл.220 ал.1 се изплаща обезщетение за неспазения срок на
предизвестие; 4. че на 22.11.2023г. ответникът отправя до ищеца искане за
даване на обяснения защо ищеца не се явява на работа в ДКТ ”К.В.” в периода
от 14.11.2023г. до 21.11.2023г.; 5. че в открито съдебно заседание на
09.05.2024г. ответникът потвърждава, че начало на процедурата по налагане
на наказание дисциплинарно уволнение е поставено именно с Искането за
даване на обяснения на 22.11.2023г.; 6. че на 21.11. 2023г. ищецът е заплатил
на ответника обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 ал.2 от КТ; 7.
че на 20.12.2023г. ищецът получава чрез куриер Заповед РД-10-929 от
18.12.2023г., с която ответникът на основание чл.190 ал. 1 т.2 от КТ във връзка
с чл.193 ал. 1 от КТ във връзка с чл.188 т.3 от КТ и във вр. с чл.189 от КТ и
чл.330 ал.2 т.6 от КТ, му налага дисциплинарно наказание - уволнение и
прекратява трудовото му правоотношение; 8. че на 27.12.2023г. ответникът
подава до НАП Уведомление по чл.62 от КТ, вх.рег.№ 13388233048289 от
27.12.2023г., по електронен път/чрез интернет, като в същото като основание
за прекратяване на трудовия договор е вписано - чл.330 ал.2 т.6 КТ.
Изброените факти и обстоятелства въззиваемият посочва като безспорни, и че
те са установени с надлежни писмени доказателства в процеса и по отношение
на тях съдът като цяло правилно приложил материалния закон.
Счита ответника по жалбата, че са неоснователни оплакванията на
жалбоподателят за неправилност и необоснованост на съдебния акт, и за
допуснати процесуални нарушения и за превратно тълкуване на закона, както
и че неоснователно се твърди от същия, че е нарушен материалния закон
чл.326 ал. 1 от КТ, чл.335 ал.2 от КТ и чл.220 ал.2 от КТ и че трудовия договор
не бил прекратен към 16.11.2023г. Акцентира се на поддържаната от ищеца
теза, че към момента на издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение
вече не е съществувало трудово правоотношение, което да бъде прекратено,
тъй като същото е било прекратено едностранно от ищеца, на основание
чл.326 ал.1 от КТ, като срока на предизвестие не е бил спазен, на основание
чл.220 ал.2 от КТ и доколкото заявлението за едностранно прекратяване на
трудовия договор, на основание чл.326 ал.1 КТ е връчено на ответника на
15.11.2023г., а заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена от ответникът
на ищеца на 20.12.2023г. Поддържа като правилен извода на исковия съд, че
”При конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на
трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чийто
фактически състав е настъпил по-рано. /решение по гр. д. №832/10 г. на трето
г.о.; решение №246 от 03.05.2012г. на ВКС по гр. д. №1625/2011г., III г.о./.
Поддържа още, че фактическият състав на едностранното прекратяване по
9
чл.326 ал. 1 от КТ, изисква единствено отправяне на писмено изявление от
страна на работника за прекратяване на правоотношението, което да е
достигнало до работодателят, в случая това едностранно изявление, под
формата на заявление е връчено на работодателят, на 15.11.2023г. и че към
16.11.202Зг. трудовия договор между страните е бил прекратен. Коментира се
съдържанието на изявлението на работника, че в него изрично е посочено, че
на основание чл.220 ал.2 от КТ правоотношението се прекратява без
предизвестие, тоест работника няма да престира труд в срока на предизвестие,
а ще заплати обезщетение вместо това и че в тази хипотеза /при неспазен срок
на предизвестието/ момента на прекратяване на трудовия договор по чл.335
ал.2 КТ, съвпада с момента на връчване на изявлението - 15.11.2023г., или към
16.11.202Зг. трудовият договор е бил прекратен. Допълва, че неспазването на
предизвестието предоставя на работодателят правото по чл.220 ал.2 от КТ да
получи обезщетението за неспазено предизвестие, но самото плащане на
обезщетението за неспазено предизвестие не е част от фактическия състав по
едностранно прекратяване на трудовия договор, по реда на чл.326 ал.1 от КТ.
Цитира практика на ВКС-решение №193 от 28.11.2019 г. на ВКС по гр.д.
№767/ 2019 г., III г. о., ГК: Срокът на предизвестието е законоустановен,
поради което не е необходимо да се съдържа във волеизявлението по чл. 326,
ал. 1 КТ. След получаване на предизвестието, всяка от страните по трудовото
правоотношение може да прекрати договора с едностранно писмено
волеизявление, а не с конклудентни действия, но ще дължи обезщетение по
чл. 220, ал. 1 или ал. 2 от КТ за неспазено предизвестие. Плащането на
обезщетение не е уредено като предпоставка за прекратяване на договора;
Решение №28 от 23.03.2022г. на ВКС по гр.д.№2376/2021г.,IIIг.о.,ГК-с факта
на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 от
КТ е възникнало задължение за ответника да заплати уговореното
обезщетение”. Въззиваемият обобщава, че според ВКС именно факта на
едностранно прекратяване на трудовия договор по чл.326 ал. 1 от КТ при
изявление, че предизвестието няма да се спази, е основание за дължимост на
обезщетението по чл.220 ал.2 КТ; Или прекратяването на договора настъпва
преди възникването на правото за изплащане на обезщетение и последното
не е част от фактическия състав на прекратяването по чл.326 ал. 1 КТ
противно на изложеното във въззивната жалба и заключава, че към
16.11.2023г. трудовия договор е бил прекратен.
Счита още, че оплакванията на жалбоподателя са неоснователни дори и
при несподеляне на този правен извод защото доводите на първата инстанция
са, че прекратяването на трудовия договор, на основание чл.326 ал.1 КТ при
неспазено предизвестие, настъпва с изплащането на обезщетението по чл.220
ал.2 от КТ, поради което, прекратяването на трудовия договор в този случай
ще е настъпило на 21.11.2023г. - деня в който дължимото обезщетение по
чл.220 ал.2 от КТ е действително изплатено от ищеца на ответника и че към
тази дата са реализирани всички кумулативно необходими предпоставки за
прекратяване на трудовото правоотношение-връчено е заявлението за
едностранно прекратяване без предизвестие и изплатено обезщетението.
Акцентира се, че едва на следващият ден - 22.11.2023г. работодателят отправя
до ищеца искане за даване на обяснения - защо ищеца не се явява на работа в
ДКТ ”К.В.” в периода от 14.11.202Зг. до 21.11.202Зг.. Или според ищеца,
началото на производството по налагане на дисциплинарното уволнение
е поставено след като трудовия договор е вече прекратен и се квалифицира
като невярно твърдението на работодателя, че началото на производството по
10
дисциплинарното уволнение е поставено на 13.11.2023г. Допълва, че в
откритото съдебно заседание на 09.05.2024г. ответникът чрез процесуалния си
представител е посочил изрично, че начало на процедурата по налагане на
наказание дисциплинарно уволнение е поставено именно с Искането за даване
на обяснения на 22.11.2023г. и че именно на тази дата 22.11.202Зг.
работодателят е поискал обяснения от ищеца за неявяването му на работа в
периода от 14.11.2023г. до 21.11.2023г., за което нарушение е наложено и
наказание с оспорената заповед за уволнение. Пояснява, че на 14.11.2023г.
ответникът е връчил на ищеца искане за даване на обяснения за напълно
различни факти и обстоятелства, от тези за които е издадена процесната
заповед, като по искането за даване на обяснения, връчено на 14.11.2023г. не е
проведено и приключило дисциплинарно производство. Предвид изложеното
ищецът счита, че жалбоподателят се позовава на недобросъвестно
упражняване на правото по чл.326 ал. 1 от КТ от страна на работника, което
оплакване, както посочил и съдът, на първо място е преклудирано, тъй като е
било заявено от ответника в писмените му бележки. Допълва, че противно на
изложеното в жалбата, позоваването на недобросъвестно упражняване на
право е правоизключващо възражение, което ответникът е следвало да заяви в
отговора на исковата молба и то не съставлява нито обсъждане, нито анализ
на приобщени доказателства или вече надлежно заявени възражения.
На следващо място, се сочи, че с оглед обстоятелството, че по искането
за даване на обяснения връчено на 14.11.2023г. не е проведено и приключило
производство, а процесното уволнение не е основано на това искане, няма
основание да се претендира злоупотреба с права и че в случая, към момента
към който ищецът е отправил изявление за едностранно прекратяване на
трудовия договор, оспореното дисциплинарно производство не е било
висящо. Като неоснователно е квалифицира оплакването в жалбата, че
уволнението е законно, защото ответникът можел да уволни ищеца
дисциплинарно, в срока на предизвестието, тъй като обезщетението по чл.220
ал.2 от КТ не било заплатено, за което ищецът препраща към цитираната
съдебна практика по този въпрос и акцентира, че заплащането на
обезщетението по чл.220 ал.2 от КТ не е част от фактическия състав на
прекратяване на правоотношението, по реда на чл.326 ал.1 от КТ. При
условията на евентуалност възприема и извода на районния съд, че
прекратяването на договора е настъпило с изплащането на обезщетението по
чл.220 ал.2 от КТ, случило се на 21.11.2023г., а дисциплинарното
производство по което било наложено оспореното уволнение започнало на
22.11.2023г. и че в срока на предизвестието, при установени дисциплинарни
нарушения, работодателят може да наложи дисциплинарно наказание, но в
случая това не било направено от работодателя. Твърди, че в периода до
заплащане на обезщетението - 15.11.2023г. до 21.11.2023г. и съответно
прекратяване на трудовия договор, работодателят не се е възползвал от
правото си и не е наложил наказание дисциплинарното уволнение с издаване
на заповед за налагане на дисциплинарно наказание - уволнение, каквато не
била издадена. Излага довод за неотносимост и неприложимост към спора на
цитираната от жалбоподателя съдебна практика и доколкото дисциплинарното
уволнение е наложено след настъпило прекратяване на трудовия договор на
21.11.2023г. на друго правно основание, а именно това по чл.326 ал.1 от КТ и
че това прекратяване е настъпило независимо дали ще приеме за приложима
по старата или по-новата съдебна практика на ВКС по въпроса - към кой
момент настъпва прекратяването на трудовия договор по чл.З26 ал. 1 от КТ
11
без спазване на предизвестието
Оспорва се като неоснователно и оплакването, че в исковата молба не било
конкретизирано в кои документи се иска поправка на основанието за
уволнение доколкото първоинстанционният съд с разпореждане № 3482 от
24.04.2024г. е дал указания ищецът да посочи в кои конкретно документи от
личното трудово досие на ищеца се иска поправка на основанието за
уволнение, като последният поискал да бъде представено цялото трудово
досие на работника, но последното не било представено в пълнота от
работодателя, и едва на 18.07.2024г. от НАП - П. била представена справка,
съдържаща необходимата информация за Уведомлението за прекратяване на
трудовия договор на ищеца и след запознаването на ищеца със същата, с
изрична молба от 17.07.2024г. е конкретизирал, че иска поправка на
основанието за уволнение в Уведомление по чл.62 от КТ, Вх.рег.№
13388233048289 от 27.12.2023г., подадено до НАП, по електронен път/чрез
интернет. С изложеното ответникът счита, че оплакването за произнасяне по
нередовна искова молба и извън заявеното от ищеца е неоснователно.
Моли да се потвърди изцяло решение №1014 от 31.07.2024г. по гр.д.№
673/2024г. по описа на Районен съд-гр.П., като валиден, допустим и правилен
съдебен акт, с присъждане на разноските за страната за защита пред
въззивната инстанция. Не се сочат от въззиваемата страна нови доказателства
по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Адв.К.: Представям списък за разходи и нареждане за заплащане на
адвокатски хонорар в размер на 1500лв. Нямам възражение по доклада.
Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени искания. Оспорвам
отговора по съображения, които съм изложил в самата въззивна жалба.
Адв. Д.: - Аз изцяло поддържам отговора на въззивната жалба и
оспорвам въззивната жалба като неоснователна. Нямам възражение по
доклада, който моля да бъде приет за окончателен. Нямам доказателствени
искания. Представям списък за разноски и договор за правна защита и
съдействие.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. К.: - Ув. Окр. Съдии, моля да уважите въззивната жалба по
съображения, които съм изложил пространно в нея, като съм се позовал и на
съдебна практика в подкрепа на съображенията ми.
Адв. Д.: - Ув. Окр. Съдии, моля да се произнесете с решение като
потвърдите първоинстанционния съдебен акт като валиден, допустим и
12
правилен. Действително съм изложила подробни съображения в отговора на
въззивната жалба. Позовала съм се и на съдебна практика и поддържам
изцяло. Ще акцентирам само действително на най-спорния въпрос по това
дело е към кой момент е бил прекратен трудовия договор, без значение коя
съдебна практика цитирана от страните ще сподели като меродавна
почитаемия съд по настоящия случай: необходимо ли е изплащането на
обезщетението по чл.220 от КТ за настъпване на ефекта на прекратяване на
трудовия договор с едностранно предизвестие тогава, когато срокът не е
спазен, дали ще приеме, че такова обезщетение е необходимо, за да настъпи
прекратяването или не, във всички случаи момента на прекратяването на
трудовия договор предшества издаването на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. Началото на дисциплинарното производство, което
е процесно в настоящото такова, е поставено след момента на настъпване на
прекратяването на трудовия договор. Началото на дисциплинарното
производство е поставено с искане за даване на обяснения от 22.11.2023г. На
21.11.2023г. обезщетението по чл.220 от КТ е изплатено от М. Ш.. Така че без
значение кой момент ще приемете, дали според вас е необходимо да се
изплати това обезщетение изцяло или не, то момента със сигурност
предшества момента, в който е поставено началото на дисциплинарното
производство. И в този смисъл съм казала в отговора, че за никаква
недобросъвестност не може да става въпрос. Колегата се позовава на едно
старо искане за даване на обяснения, което уважаемия съд със сигурност ще
забележи, че изобщо не касае нарушенията, за които е наложено
дисциплинарно наказание уволнение. Да, щеше да има недобросъвестност
действително, ако те бяха наложили дисциплинарно уволнение на
основанията, които са посочили в искането за даване на обяснения на дата
14.11.2023г., но в случая това не е така. Налице са писмени доказателства по
делото, които безспорно установяват твърденията, които излагам пред вас. В
този смисъл ви моля да постановите вашият съдебен акт, с което изцяло
потвърдите първоинстанционното решение и присъдите на моят доверител
сторените разноски пред въззивната инстанция.
Реплика на адв.К.: Уважаеми окръжни съдии, аз ще ви моля да не
възприемате съображенията, че липсва недобросъвестност от страна на
въззиваемия. Смятам, че е установено по безспорен начин, че началото на
дисциплинарното производство е поставено с първото искане по чл.193. Обаче
13
в течение на това дисциплинарно производство са възникнали други
основания въз основа на други дисциплинарни нарушения, като работодателят
е поискал обяснения по чл.183 и за новите нарушения на трудовата
дисциплина. Не поставя в колизия двете искания. Суверенно право на
работодателя е да прецени по време на вече съществуващото дисциплинарно
производство, започнато с първото искане на кое основание той да прекрати
трудовото правоотношение дали по първото искане за обяснения по чл.193,
което предхожда молбата на въззивника за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл.326 ал.1. Именно в това е недобросъвестността, защото
въззивника е при работодателя и установява на какво основание му се иска
обяснение той не подписва връчването на искането с обяснението, което съм
анализирал, че допълнително след като се съветва с адвокат, ще приеме
искането и тогава последва вече молбата за прекратяване на трудовото
правоотношение. Именно в това е недобросъвестността и некоректността. А
това, че работодателят е избрал по–безспорното основание за прекратяване на
трудовото правоотношение, а именно неявяването на 2 и повече работни дни
на работа, а не първото по чл. 192, което е свързано с многобройни трудови
задължения на ответника, нещо повече той не е дал и един ред обяснения по
първото искане, за да може да направи работодателя обоснован извод кое от
двете му основания за прекратяване да приложи.
Дуплика на адв.Д.: Аз се позовавам на протокол от съдебно заседание
от 09.05.2024г., в което съдебно заседание изрично беше разискван и
уточняван въпроса с кое искане е поставено начало на дисциплинарното
производство. Изрично процесуалния представител на ответника тогава заяви,
че дисциплинарното производство е стартирано с искането за даване на
обяснения на 22.11.2024г. сега за целите на въззивното производство тезата се
променя. Съдът ще цени защо това е така. На следващо място искам да
отбележа, че за всяко действително нарушение може да се образува отделно
дисциплинарно производство, но за да имаме образувано производство,
трябва да има искане за даване на обяснения за съответното нарушение, така
че не е вярно това, че поставеното начало на дисциплинарно производство от
14.11.2023г. било всъщност началото, път другото било продължение, защото
се касае за 2 различни акта и за две различни дисциплинарни производства.
Дуплика на адв.К.: Превратно се тълкуват изявленията, защото
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е второто искане
14
за даване на обяснения.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен срок
26.02.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15