П Р О Т О К О Л
гр. Пловдив, 18 юни 2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на
осемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: КРАСИМИР КОЛАРОВ
ВАСИЛ ГАТОВ
при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Николай Божилов, сложи за
разглеждане докладваното от съдията
Гатов ВЧНД №
250 по описа за 2020 година.
Съдебното заседание се провежда
чрез ведеоконферентен способ - Skype.
Осъществена е видеоконферетна
връзка с Ареста в гр. Пловдив с
добър звук и картина с помощта
на системен администратор на съда
–В. Н., която и в
момента присъства в съдебната зала.
На именното повикване в 10:18 часа на линията се намира обвиняемият
С.Д.К..
В
съдебната зала се явява назначеният на ДП служебен защитник на обвиняемия - адв. Е. Б..
Адв. Б.: Да се
даде ход на делото.
Обвиняемият С.К.: Също.
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуална пречка да се даде ход на
делото.
Съдът
намира, че са налице
основанията за даване ход на делото, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. Б.: Поддържаме
жалбата. Нямаме искания за отводи.
Представям и моля да приемете 3 епикризи, касаещи
здравословното състояние на подзащитния ми, както и
удостоверение за раждане на детето му, които моля да имате предвид при
произнасянето ви по същество.
Обвиняемият С.К.: Не
възразявам този състав да разгледа делото по мярката ми за неотклонение. Нямам
искания за други доказателства, освен представените от адвоката ми, които да
приемете.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания за отводи и за други доказателства.
Да се
приемат представените от защитата писмени доказателства и да се даде ход на
съдебните прения.
С оглед становищата на страните, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА И ОГЛАСЯВА представените от служебния защитник на обвиняемия 3 епикризи и удостоверение за раждане.
ДАВА ХОД НА
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Б.:
Поддържаме така подадената пред вас жалба на посочените в нея основания.
Видно от представените епикризи, подзащитният ми боледува от артериална хипертония, като
през 2007 г. е развил и захарен диабет. Той е на постоянна медикаментозна
терапия, поради което считам, че не би могъл да провежда адекватно лечението си
в условията на ареста и това би било предпоставка за влошаване на
здравословното му състояние.
На следващо място, отново бихме искали да отбележим, че той има постоянен
адрес, на който пребивава и може да бъде намерен там по всяко време, а именно в
с. **************Не без значение е и факта, че единствено и само той полага
грижи за майка си, която е възрастна и с множество заболявания. Тя ще се
завърне от лечение в Г.. След болничното лечение е необходим възстановителен
дълъг период, съответно там да присъства подзащитния
ми. Той има брат и сестра, но те не са в състояние да полагат грижи за майка
си, тъй като сестра му живее и работи в Г., а брат му изтърпява в момента
присъда в Затвора Б., поради което единствено К. би могъл да окаже грижа и
подкрепа на майка си.
Искаме да отбележим отново, че производството е съвсем в начален етап и
може да се проточи доста дълго напред във времето.
На този етап доказателствата са крайно недостатъчни, за да се обоснове
предположението, че той е извършил престъплението по посочената правна
квалификация.
Искаме също така да подчертаем, че при претърсването и изземването по реда
на чл. 61 от НПК на адрес в с. **********са намерени вещества, но по никакъв
начин не е доказано, че са били притежавани от С.К.. По данни от него на този
адрес живеят и други лица, а навеса, в който са намерени описаните пакети, е
извън къщата и всеки, който минава, има достъп до този навес.
Въз основа на изложените факти и обстоятелства в жалбата и гореизложеното,
считаме, че за С.К. една мярка за неотклонение „задържане под стража“ би била
прекомерно тежка на този етап. Затова молим да му определите по-лека такава –
„подписка“ или „домашен арест“, като се съобразите с тежкото му социално и
здравословно състояние.
Съдът даде дума за лична
защита на обвиняемия.
Обвиняемият С.Д.К.: Няма какво повече да кажа. Поддържам това,
което каза защитникът ми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без
уважение жалбата и да потвърдите определението на Пловдивския окръжен съд като
законосъобразно и правилно.
Действително, колегата е изложил пространни доводи в жалбата си, но тези
доводи биха имали значение при разглеждане на делото по същество. На този етап
законодателят изисква единствено и само да се достигне до извода, че именно обвиненото
лице е автор на деянието и на следващо място – че са налице останалите
предпоставки, а именно да е налице опасност то да се отклони или да извърши
друго престъпление.
Фактите в конкретния случай са общо взето изяснени. Касае се за едно
количество наркотично вещество, което е 1,735 кг, което само по себе си
обосновава квалифициращия признак на ал. 2, но не само това е от значение.
От значение е и начина на живот на обвиняемия. Изчели сте делото и виждате
движението му из цялата страна. Това свое противозаконно поведение той явно го
е превърнал в професия. Това може да се извлече и от данните, които има за
съдебното минало на обвиняемото лице. Запознали сте се с предходните му
осъждания, които пак касаят наркотични вещества.
По повод представените днес епикризи – първата е
от март 2008 г., втората от май 2008 г. и третата от 2009 г. Безспорно е, че се
касае за хронични заболявания, но сами разбирате колко са отдалечени те във
времето.
Правилно съдът е отбелязал, че е налице и предпоставката на чл. 63, ал. 2,
т. 3 от НПК, тъй като и на този етап не е оборена презумпцията, че
доказателствата по делото сочат на нещо различно от възможността да се вземе
мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия именно поради
квалификацията на деянието, която в конкретния случай е по чл. 29, б. „а“ от НК. В този смисъл намирам, че най-подходящата мярка за неотклонение спрямо
обвиняемото лице е именно „задържане под стража“.
Съдът даде последна дума на
обвиняемия.
Обвиняемият С.Д.К.: Моля
за по-лека мярка – „домашен арест“ или нещо друго.
На 9 декември 2019 г. излезнах от затвора. Бях
там за трева.
След тайно съвещание, съдът приема
за установено следното:
Производството е по реда на чл. 64 ал. 7 от НПК.
С обжалваното определение състав на Пловдивския
окръжен съд е взел мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо С.Д.К. -
обвиняем по бързо производство № *г. по
описа на отдел „КП“ при ОД на МВР П..
Срещу
определението е постъпила жалба от защитата
на обвиняемия с доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност
и искане да бъде отменено и взета по-лека мярка за неотклонение.
В съдебно заседание
представителят на Апелативна прокуратура предлага определението да бъде
потвърдено като сочи, че са налице достатъчно данни, от които да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението и с
поведението си е очертал опасност да се укрие и да извърши престъпление.
Защитата на обвиняемия К.
изразява несъгласие с извода, че са налице достатъчно данни за съпричастността
му към деянието, в което е обвинен. Сочи, че няма данни за опасност да се укрие
или извърши друго престъпление.
Обвиняемият
моли за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният
съд като съобрази доводите на страните и прецени обосноваността и
законосъобразността на обжалваното определение намира, че същото следва да бъде
потвърдено, а жалбата срещу него - оставена без уважение.
Правилно
първата инстанция е достигнала до извода, че е налице обосновано предположение
обвиняемият да е осъществил престъпния
състав по чл.354а, ал.2, вр. ал.1 НК, по който
му е повдигнато обвинение. Този извод се налага от анализа на събраните
доказателства, в частност показанията на свидетеля Г., от протокола за
претърсване и изземване и от приложените по делото експертни справки, които
удовлетворяват в пълна степен и обхващат изцяло хипотезиса
на чл.63, ал.1, пр.1 НПК.
Обоснован е и изводът на Окръжния съд, че е налице реална
опасност обвиняемият да извърши престъпление.
Опасността да се укрие или
извърши престъпление се обуславя и от наличната към момента презумпция по
чл.63, ал.2, т.1 НПК, която не само не е оборена, а е подкрепена от достатъчно
събрани по делото данни, в частност предишните осъждания
на К..
Вън от съществуващата презумция по чл.63, ал.2, т.1 НПК, опасността К. да
продължи да върши престъпления се извежда и от
обстоятелството, че деянието предмет на настоящето производство е
извършено в един сравнително непродължителен период след освобождаването му от
Затвора. Всичко това го очертава като личност със завишена обществена
опасност, проявяваща упорита престъпна
воля и склонност към извършване на престъпни деяния и не позволява да бъдат
споделени възраженията на защитата в тази връзка.
Доводите
на защитата, свързани със семейното положение и здравословното състояние на
обвиняемия не са от такъв характер, че да променят горния извод.
Горепосоченото очертава наличие
на всички предпоставки на чл. 63 НПК и пред първата инстанция не е оставала
друга процесуална възможност освен да задържи обвиняемия, както и правилно е
сторила.
Това
диктува обоснованост и законосъобразност на обжалваното определение и налага
потвърждаването му.
Ето защо
Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 616 от 12. 06. 2020 г.,
постановено по ЧНД № 1061/2020 г. на Окръжен съд гр. Пловдив.
Определението
е окончателно.
Протоколът
изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 10:34 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: