Решение по дело №843/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1195
Дата: 2 юли 2019 г. (в сила от 6 септември 2019 г.)
Съдия: Майя Йончева Йончева
Дело: 20194520100843
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. Русе, 02.07.2019г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                 Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА

 

при секретаря           ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА                                         и в присъствието на

прокурора                                                                            като разгледа докладваното от съдията гр. дело №843 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

 

         Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

         Ищецът “Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, представляван от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия, чрез процесуалния си представител твърди, че ответницата е негов клиент с клиентски №********** във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с аб. №**********, гр. ***********. Като потребител на електрическа енергия същата има неизплатени задължения за използваната ел. енергия за периода 19.04.2018 - 19.07.2018г. в общ размер 345.70 лв. В сумата са включени неплатени фактури за ел. енергия и такса възстановяване в размер на 334.61 лв, както и мораторна лихва върху главницата, съгласно чл.32 ОУПЕЕ в общ размер 11.09 лв, представляваща сбор от мораторните лихви на всяка фактура от датата след падежа й до 11.10.2018г. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №7476/2018г. на Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжницата при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си. Моли да се признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата общо 345.70 лв за обект на потребление с аб. №**********, гр. ***********, от която 334.61 лв представлява главница за неизплатена ел. енергия и такса възстановяване по фактури, издадени за периода 19.04.2018 - 19.07.2018г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане и сумата 11.09 лв, представляваща сбор от мораторните лихви на всяка фактура от падежа й до 11.10.2018г. Претендира разноските по настоящото дело, както и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с Наредба за заплащане на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.

         С уточняваща молба вх. №22252/29.05.2019г. ищецът заявява, че след предявяване на иска ответницата е заплатила на 12.03.2019г. задълженията, отнасящи се за главница и лихви на задължението за доставена електрическа енергия, поради което претендира само разноските по ч.гр. дело №7476/2018г. и тези по настоящето дело.

         Ответницата С.М.А. не се явява в съдебно закседание при разглеждане на делото и не е взела становище по иска.

         По делото са представени писмени доказателства и е приложено ч. гр. дело №7476/2018г. на Русенски районен съд.

         За да се произнесе, съдът съобрази следното:

         Видно е от приложеното ч. гр. дело №7476/2018г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу С.М.А. за сумите 334.61 лв главница за незаплатена електрическа енергия по фактури за периода от 19.04.2018г. до 19.07.2018г. за обект с абонатен №**********, намиращ се в гр. ********************, кл. №**********, заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 05.11.2018г. до окончателното изплащане, 11.09 лв мораторна лихва от 10.05.2018г. до 11.10.2018г., както и за 25 лв разноски за държавна такса и 50 лв разноски за юрисконсултско възнаграждение. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

От представените по делото фактури за доставена електрическа енергия №**********/19.04.2018г., №**********/21.05.2018г., №**********/20.06.2018г., №**********/19.07.2018г. и №**********/13.06.2018г. както и от приложеното на л.6 Извлечение от сметка към 11.10.2018г. за дължими суми на С.М.А. с кл. №********** и аб. №********** за обект в гр. Русе, ул. “Ганчо Карамаждраков” №11, вх.1, ап.27, се вижда, че ответницата дължи на ищеца за доставена електрическа енергия сумата 334.61 лв, както и лихва за забава в размер на 11.09 лв. Счетоводното извлечение от партидата на ответницата не е оспорено, нито опровергано с противни доказателства относно неговата редовност, поради което и съгласно чл.182 ГПК може да служи като доказателство за отразените в него факти.

От представеното Извлечение за фактури и плащания към 23.05.2019г. се вижда, че на 12.03.2019г. ответницата е заплатила на дружеството-ищец задълженията си по описаните по-горе фактури за консумирана ел. енергия за исковите периоди, както и сумата 11.09 лв лихви за забава. След постъпилото плащане е погасено задължението в общ размер на 345.70 лв главница за доставена в исковия период ел. енергия и лихви за забава, като незаплатените й задължения са в размер на 25.00 лв държавна такса и 50 лв юрисконсултско възнаграждение по ЧГД №7476/2018г. на РРС.

При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се отхвърли за сумите 334.61 лв главница за незаплатена електрическа енергия по фактури и такса възстановяване за периода от 19.04.2018г. до 19.07.2018г., заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 05.11.2018г. до окончателното изплащане и за 11.09 лв лихва за забава до 11.10.2018г., поради плащане. Ответницата дължи на ищеца общо 75 лв разноски по ч. гр. дело №7476/2018г. на РРС за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл.78, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца 175 лв разноски по настоящото дело, съгласно представен списък по чл.80 ГПК, тъй като с поведението си е дала повод за завеждане на делото (плащането на задължението е извършено след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение). Съгласно чл.422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от “Енерго-Про Продажби” АД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, Варна Тауърс Г, бул. “Владислав Варненчик” №258, представлявано от членовете на УС Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия, ЕИК *********, иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането му към С.М.А. ***, ЕГН **********, за сумите 334.61 лв главница за незаплатена електрическа енергия по издадени фактури за периода от 19.04.2018г. до 19.07.2018г. за обект с абонатен №**********, гр. ***************, заедно със законната лихва от 05.11.2018г. до окончателното изплащане и за 11.09 лв лихви за забава до 11.10.2018г.

ОСЪЖДА С.М.А. да заплати на “Енерго-Про Продажби” АД сумите 75.00 лв разноски по ч. гр. дело №7476/2018г. на Русенски районен съд, както и 175.00 лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                            Съдия: