Решение по дело №3838/2015 на Районен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№       

гр. **, 09.02.2016 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 28.01.2016 г., VІІІ-ми състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Кристиан Петров

 

при секретаря К.С. като разгледа гр.дело № 03838 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от С.Й. (правоприемник по чл. 227 ГПК на първоначалния ищец В.Ц.) срещу Е.М. за признаване за установено, че по договори за покупко-продажба, извършени с нот. акт. № 112, т. I, рег. № 924, д. № 135/1999г. и нот. акт № 126, т.I, рег. № 1066, д. № 135/1999г. и по давностно владение, за което е съставен нот. акт № 61, т. ІI, рег. № 2129, д. № 230/2013 г., е собственик на ивица земя с площ от около 20 кв.м., представляваща източната част на собствения на ищеца УПИ II - 751 в кв. 33 по рег. план на с. *, общ. ** от 2008г., целият с площ от 1161 кв. м. Ответникът в качеството на собственик на съседния УПИ IV-754, кв. 33 по плана на с. * от 2008 г. оспорва правото на собственост и владението на ищеца на процесната част, което според ищеца обосновава правния му интерес от предявяване на иска.

Ответникът оспорва основателността на иска по подробно изложени съображения. Твърди, че е придобил собствеността на УПИ IV-754, кв. 33 по рег. план на с. * от 2008г./стар УПИ ІV-371 кв. 42 по плана на с. * от 1975г./ на публична продан, за което е съставен нот. акт № 31, т. I, д. № 64/1989 г. и по силата на регулация, като сметките по регулация са уредени, за което е съставен констативен нот. акт № 187, том І, дело № 379/1989г. Претендираната от ищеца част от УПИ II - 751 в кв. 33 по рег. план на с. * от 2008г. е част от УПИ ІV-371 кв. 42 по плана на с. * от 1975г., като ответникът е упражнявал пълноценно правото на собственост върху същия, като го е ползвал и владял явно и необезпокоявано до месец юли 2014г. Възразява, че дори и според рег. план от 2008г., процесната част да се придава към имота на ищеца, то това не е правно основание за придобиване на собственост, доколкото измененията на рег. план няма директно отчуждително действие. Ответникът претендира, че сам той е собственик на УПИ ІV-371 кв. 42 по плана на с. * от 1975г. ведно с процесната част от имота, която се придава към имота на ищеца, на основание упражнявано непрекъснато добросъвестно владение за периода от 1990 г. до 2014г. - придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС, евентуално – на основание придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Съдебната практика не отрича възможността да се води иск за собственост както на идеална част, така и на реална част от имот. В случая предмет на иска е част от поземлен имот, за която е ирелевантно, че сама по себе си не отговаря на изискванията за самостоятелен имот, защото за уважаване на иска за частта следва да се установи правото на собственост върху целия парцел.

По основателността на иска:

С нот. акт. № 112, т. I, рег. № 924, д. № 135/1999г. л. (л. 43 от делото) и нот. акт № 126, т.I, рег. № 1066, д. № 135/1999г. (л. 44 от делото), първоначалният ищец В.Ц. по договори за покупко-продажба е придобил собствеността върху парцел ІІ-370, кв. 42 по рег. план от 1975г. на с. *, общ. **, с площ от 1066 кв.м., заедно построената в имота жилищна сграда /къща/. Описаният в цитираните нот. актове парцел ІІ-370, кв. 42 е частично идентичен с УПИ ІІ-751, кв. 33 по действащия рег. план на с. *, утвърден с решение № 91/22.04.2008г. на кмета на община ** (удостоверение на община ** – л. 47 от делото). С  нот. акт № 61, т. ІI, рег. № 2129, д. № 230/2013 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение (л. 45 от делото), ищецът е признат за собственик на 95/1161 ид.ч. от УПИ ІІ-751, кв. 33 по ПРЗ на с. * от 2008г., целият с площ от 1161 кв.м., при граници: от изток – УПИ ІІІ-752, 753, УПИ ІV – 754 и УПИ V-755, от запад – УПИ І- 750, от север – улица и от юг – поземлен имот.

Не се спори, а и се установява от нот. акт № 31, т. I, д. № 64/1989 г. (л. 5 от делото), че ответникът е придобил на публична продан собствеността върху парцел ІV-371, кв. 42 по плана на с. * от 1975г. Представен е и нот. акт № 187, том І, дело № 379/1989г. за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация (л. 6 от делото), с който ответникът е признат за собственик и на празно дворно място с площ от 10 кв.м., придаващо се от имот пл. № 370, бивша собственост на наследници на Цветко Йотов и Е.С., което се придава към собствения на ответника Е.М. парцел ІV-371 в кв. 42 по рег. план на с. * от 1975 г., при граници: улица, Кирил и Йордан Иванови, велин Ц. и Стамена Николова. В нотариалния акт е посочено, че е издаден на осн. чл. 134 ЗТСУ и чл. 287 ППЗТСУ, въз основа на представени квитанции от 20.03.1989г. за заплащане стойността на придаваемите се по регулация места и обяснително писмо № 97/28.03.1989 г., последното издадено от кметство село *.

Следователно и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота, поради което разпределението на доказателствената тежест при оспорването се извърша по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното придобивно основание (ТР № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК).

От заключението на първоначалната съдебно техническата експертиза (СТЕ – л. 119 – 123 от делото) се установява, че парцел ІІ-370, кв. 42 по отменения рег. план от 1975г. на с. * отговаря на УПИ IІ-751 в кв. 33 по действащия рег. план на с. *, утвърден с решение № 91/22.04.2008г. на кмета на община **, съответно парцел ІV-371 кв. 42 по отменения рег. план от 1975г. на с. * и придаваемите към него места отговаря на УПИ IV-754 в кв. 33 по действащия рег. план на с. *, общ. **, утвърден с решение № 91/22.04.2008г. на кмета на община **. Имотът на ищеца - парцел ІІ-370, кв. 42 по отменения рег. план от 1975г. на с. * /УПИ IІ-751 в кв. 33 по действащия рег. план от 2008г./ е западно от имота на ответника - парцел ІV-371 кв. 42 по отменения рег. план от 1975г. на с. * /УПИ IV-754 в кв. 33 по действащия рег. план от 2008г./. Регулационната граница между имотите по отменения план от 1975г. е означена с буквите В-Г-Д-Б-А и оцветена със зелен цвят на скицата към заключението, която е ситуирана западно спрямо рег. граница по плана от 2008г., като площта изчислена графично е 20 кв.м, в сравнение със записаните 10 кв.м. в нот. акт № 187, том І, дело № 379/1989г. на ответника. Регулационната линия между УПИ IІ-751 в кв. 33 и УПИ IV-754 в кв. 33 по действащия рег. план от 2008г. е преместена на изток в сравнение с тази по плана от 1975г. и минава по кадастралната граница между имот пл. № 370 и имот пл. № 371 в кв. 42 по плана от 1975г. Вещото лице е констатирало, че между имотите съществува ограда, изградена по рег. линия между двата имота, съгласно плана от 2008г. Основните констатации на първоначалната СТЕ се потвърждават и от заключението на допълнителната СТЕ (л. 155 – 156 от делото), която прецизира графично регулационната граница между УПИ IІ-751 и УПИ IV-754 в кв. 33 по отменения план от 1975г. - означена е с буквите А-Г-Д-В и оцветена с кафяв цвят на скицата към заключението. Също така вещото лице е констатирало, че действащият рег. план на с. *, общ. **, утвърден с решение № 91/22.04.2008г. е изготвен  за цялото село и затова няма отделна преписка, отнасяща се до процесните имоти, в която да са определени придаваеми площи, от кои имоти към кои се придават и дали са водени неуредени рег. сметки.

Съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.), в сила към сключване на договорите, с които ищецът е придобил собствеността върху процесния имот, собствеността на придадените по дворущнорегулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план. Тоест, дворищнорегулационният план е имал непосредствено вещноправно действие за придадените към парцели части от имоти и с влизането му в сила собствеността върху същите се е придобивала от собственика на парцела към който се придават, поради което и ответникът, като собственик на парцела, към който е придаден имот с площ 10 кв. м, е станал собственик на придаденото място от влизане в сила на плана. Условният характер на това преминаване на собствеността се свежда до приложението на регулацията - след заплащане на обезщетението по оценка, за да възникне възможността за заемането на имота. Фактът, че регулационните сметки са уредени, се доказва от издадения нот. акт № 187, том І, дело № 379/1989г., установяващ внасянето на сумата на придаваемо се по регулацията място от парцел ІІ-370, кв. 42 към парцел ІV-371, кв. 42 по рег. план от 1975г. на с. *, общ. ** и което обстоятелство е условие за заемане на имота и издаване на нотариалния акт, съгласно чл. 114, ал. 1 ЗТСУ (отм.). Данни за обезсилване на този акт, съгласно предвидената в чл. 136 ЗТСУ (отм.) възможност, липсват, а и няма такива твърдения. В тази връзка следва да се има предвид, че нотариусът издава акта съобразно преписката на общинската администрация, която трябва да съдържа данни за влязлата в сила оценка и за внасяне на стойността по сметка на правоимащите (чл. 282 във връзка с чл. 273, ал. 2 ППЗТСУ (отм.). От квитанции от 20.03.1989г. за заплащане стойността на придаваемите се по регулация места и обяснително писмо № 97/28.03.1989 г. на кметство с. *, посочени в нот. акт № 187, том І, дело № 379/1989г., включително и от показанията на св. Д.Й. – дъщеря на ищцата и сестра на първоначалния ищец В.Ц. („Ние взехме 30лв. от Е. за 10кв.м., като ни извикаха в кметството и там подписахме ордер, и тогава получихме документ”), се доказва, че ответникът е изпълнил условията на чл. 114, ал. 1 ЗТСУ (отм.), респективно чл. 279 ППЗТСУ (отм.) за обезщетение на правоимащите, и следователно страните са си уредили отношенията във връзка с регулационните сметки и обосновава еднозначно извод за приложена регулация. След като липсват данни оценката да е била обжалвана след узнаване на факта на извършено плащане /като узнаването следва да се приеме за настъпило с факта на превеждане на сумата/ следва да се приеме, че още през 1989 г. дължимото обезщетение за придадените части е било платено /доколкото не се установява да е било платено обезщетение различно от дължимото и не са налице предпоставките за отпадане отчуждителното действие на дворищнорегулационния план/.

Поради това и местоположението на регулационната линия между имота на ищеца - УПИ IІ-751 вк в. 33 по действащия рег. план от 2008г. и имота на ответника - УПИ IV-754 в кв. 33 по действащия рег. план от 2008г., е показаната в зелен цвят на цитираната по-горе скица към първоначалната СТЕ (л. 123 от делото), съответно показаната в кафяв цвят на цитираната по-горе скица към допълнителната СТЕ (л. 156 от делото). Спорният имот попада в регулационните очертания на УПИ IV-754 в кв. 33, собственост на ответника, и за него е издаден констативен нот. акт за собственост на придаваемо се място от имот пл. № 370, съгласно чл. 134, ал. 2 ЗТСУ (отм.). В настоящия случай дворищната регулация от 1975 г. е приложена, тъй като е отпаднало условието за преминаване на собствеността - обезщетението е платено, издаден е нотариален акт за придаваемото се място, което е достатъчно да легитимира собственика на парцела, към който се придава то, за негов собственик.

Неприложими са преходните разпоредби на ЗУТ - § 6, ал. 2 и § 8, ал. 1, тъй като последните са относими към неприложени дворищнорегулационни планове, а в настоящия случай, както се посочи, регулацията е приложена до влизане в сила на ЗУТ. За прекратяването на отчуждителното действие на регулацията неприложима е и разпоредбата на чл. 182а, ал. 2 ЗТСУ (създадена със ЗКИР - ДВ, бр. 34 от 2000 г.), тъй като с нея също се предвижда неплащане на дължимото обезщетение за придаваемото място до влизане в сила на ЗКИР - 01.01.2001 г., каквато не е настоящата хипотеза. Без значение за изхода на спора е, че според предвижданията на плана от 2008г., процесната част се придава към имота на ищеца, тъй като подробните устройствени планове, създадени при действието на ЗУТ, нямат вещно-прехвърлителен ефект и сами по себе си не са придобивно основание за право на собственост - чл. 15, ал. 1 ЗУТ. Такова действие може да им бъде придадено само по взаимно съгласие на отделните собственици, при условията на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, каквато не е настоящата хипотеза, при условие че в момента е налице спор относно процесния имот, а освен това плановете по ЗУТ, както и одобрената КККР следва да отразяват действителното право на собственост.

Неоснователни са доводите на ищеца за придобиване на процесната част по рег. план на гр. ** от 2008 г. по давностно владение, за което е съставен нот. акт № 61, т. ІI, рег. № 2129, д. № 230/2013 г. На първо място, владението на реалана част от имот, представляваща процесните 20 кв.м., която очевидно не може да се обособи регулационно в самостоятелен имот, не създава собственост нито върху реална, нито върху идеална част от имота, съгласно чл. 59, ал. 1 ЗТСУ (отм.) - приложим към рег. план от 1975г. и съгласно чл.200 ЗУТ – приложим към действащия рег. план от 2008г. Дори да се приеме въз основа на гласните доказателства /св. Д.Й. и Милчо Спасов/, че оградата между процесните имоти не е променяна и е стояла по имотните граници преди рег. план от 1975г., и едва през 2004г. ответникът е изградил нова ограда по рег. линия по рег. план от 1975г., то това няма правно значение, защото са неприложими чл. 181, ал. 1 и ал. 3 ЗТСУ, тъй като касаят случаите на изключение от общата забрана по чл. 59 ЗТСУ (отм.) за придобиване по давност на реални части от парцели и неговото действие е било ограничено само до изтеклата до влизането в сила на ЗТСУ давност, какъвто не е процесният случай. На следващо място, дори и условно да се игнорира забраната на чл. 59 ЗТСУ (отм.) и чл. 200 ЗУТ, то от показанията на всички свидетели се установява, че едва през 2013/2014 г. ищецът е преустановил достъпа на ответника до имота, посредством преместване оградата на процесната част от имота в източна посока, което не може да обоснове извод за доказване на твърдението за придобивна давност, тъй като не е установено за период от десет години преди 2013/2014 г. ищецът да е владял частта от имота като собственик, за да я придобие по давност, а след 2013/2014 г. и до предявяване на настоящия иск през 2015 г. срокът на общата придобивна давност от 10 години по чл. 79, ал. 1 ЗС не е изтекъл, поради което процесната част от имота не е придобита от ищеца и на това основание. Добросъвестността на ищеца би имала значение в хипотезата на чл. 79, ал. 2 вр. с чл. 70, ал. 1 ЗС, каквито твърдения и доказателства липсват по делото, като в тази връзка следва да се подчертае отново, че подробните устройствени планове, създадени при действието на ЗУТ, нямат вещно-прехвърлителен ефект и сами по себе си не са придобивно основание за право на собственост по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС.

Несъответствието в площта на спорната част от имота - 20кв. м по исковата молба и заключението на СТЕ, съответно - 10 кв.м. по нот. акт № 187, том І, дело № 379/1989г. за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация, са без значение за изхода на спора. За този, по същество правен извод за площта на спорната част, не са нужни специални знания, за да се определи размерът, имайки предвид че недвижимите имоти се индивидуализират и обособяват не по площ, а по своите граници. Видно от скиците към СТЕ, изготвени по еднакъв мащаб, границите на придаваемата площ от парцел ІІ-370, кв. 42 към парцел ІV-371, кв. 42 по рег. план от 1975г. на с. *, общ. **, и установената на място ограда между имотите по действащия рег. план от 2008г., представляваща пространството между регулационната линия и фактическата ограда между парцелите, съвпадат. Поради това за действителна площ на спорната част от имота следва да се отчете тази посочена в регулационния план и издадените въз основа на него скици – 20 кв.м., още повече че вещото лице подробно е обяснило, че разликата в площите по плана и тези, дадени в нот. акт № 187, том І, дело № 379/1989г., се дължи на методиката на изчисляване, а не на грешки или непълноти в границите на имотите.

Гореизложеното налага извода, че искът следва да бъде отхвърлен след като не се доказва, че ищецът е собственик на процесната площ от 20 кв. м, тъй като същата представлява част от парцела на ответника на основание приложена регулация. Предвид липсата на материална легитимация на ищеца, не следва да се обсъжда възражението на ответника, че е придобил собствеността върху процесната част от имота по давност.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на ищеца не се дължат разноски.

Ответникът е направил разноски общо в размер на 150,00 лв. – заплатен депозит за експертизи (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, като липсва искане и доказателства за заплатено адв. възнаграждение), които с оглед изхода на спора му се дължат изцяло от ищеца.

По изложените съображения, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от С.Д.Й., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис 2 (чрез адв. К.Б.) (правоприемник по чл. 227 ГПК на починалия в хода на производството първоначален ищец В.В.Ц., ЕГН **********) срещу Е.С.М., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** (чрез адв. Т.М.), за признаване за установено, че по договори за покупко-продажба, извършени с нот. акт. № 112, т. I, рег. № 924, д. № 135/1999г. и нот. акт № 126, т.I, рег. № 1066, д. № 135/1999г. и по давностно владение, за което е съставен нот. акт № 61, т. ІI, рег. № 2129, д. № 230/2013 г., е собственик на част с площ от 20 кв. м от УПИ II - 751 в кв. 33 по рег. план на с. *, общ. **, утвърден с решение № 91/22.04.2008г. на кмета на община **, заключена между страничната регулационна граница на парцел ІІ-370, кв. 42 и парцел ІV-371, кв. 42 по регулационния план на с. *, общ. ** от 1975 г. (означена с буквите А-Г-Д-В и оцветена с кафяв цвят на скицата към приетото заключение на допълнителната съдебно-техническата експертиза - л. 156 от делото) и страничната регулационна граница на УПИ ІІ-751, кв. 33 и УПИ IV-754, кв. 33 по регулационния план на с. *, общ. ** от 2008 г. (означена с буквите А-Б-В и оцветена със син цвят на скицата към приетото заключение на допълнителната съдебно-техническата експертиза - л. 156 от делото), която приподписана от състава на съда представлява неразделна част от настоящото решение, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА С.Д.Й., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис 2 (чрез адв. К.Б.), да заплати на Е.С.М., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:*** (чрез адв. Т.М.), сумата 150,00 лв. – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: