Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.София, 06.06.2017 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на тринадесети
март през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр. дело №1378 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по предявени от Н.Б.В. срещу П.НА
Р.Б.искове с пр.кв. чл.2, ал.1, т.3,
пр.2 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с които се претендира осъждане на
ответника за следните суми: 31200,00лв.,
представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, пропуснати ползи
от загубено възнаграждение по трудово правоотношение, за период от
м.11,2010год. до м.02,2015год./52 месеца/, обезщетение за забава в размер на 2908,12 лева, за периода от
06.03.2015г. до датата на исковата молба-03,02,2016год., 2000,00 лева – претърпени имуществени вреди –разходи за ангажиране на адвокат по пр.пр.№345/2014год. по описа на
С.П., обезщетение за забава в размер на 186.42лева , за периода от 06.03.2015г.
до датата на завеждането на исковата молба-03,02,2016год., сума в размер на 200 000,00 лева - обезщетение за
причинени неимуществени вреди, съставляващи душевни болки и страдания, стрес,
накърняване на честта и достойнството, доброто име в обществото, обезщетение за
забава върху главницата в размер на 18 641.83лева, за периода от 06.03.2015 г. до 03,02,2016год.,
ведно със законната лихва от датата на ИМ до изплащане на вземането.
Релевират се съображения, че по отношение на ищеца
неоснователно е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.
3, пр. 1 и пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, ро чл. 195, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК
и по чл. 214, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 3, вр. ал.
2, т. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Проведено е наказателно
производство по НОХД №843/2014год. по описа на Специализиран наказателен съд, 6
състав, прекратено с Разпореждане от 14.08.2014 г. на съда, поради допуснати
съществени процесуални нарушения и върнато на прокуратурата за отстраняването
им. По отношение на ищеца наказателното производство е било прекратено с постановление от 26.02.2015 г. на
прокурор при Специализираната прокуратура за прекратяване на досъдебно производство
по сл.д. №173/2013г. на НСлС, пр. Преписка №345/2014год. по описа на
Специализираната прокуратура – на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – поради това,
че деянието не е извършено или не представлява престъпление. Постановлението не
е обжалвано и е влязло в сила.
Поддържа, че като резултат на неоснователно
образуваното наказателно преследване срещу ищеца е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“, като ищецът е бил в ареста на Националната
следствена служба повече от 11 месеца. Вследствие тези действия на ответника,
ищецът е претърпял имуществени вреди – от повдигане на обвинението ищецът е бил
възпрепятстван да полага труд по трудовото си правоотношение на длъжност „складов
работник“, поради което са налице пропуснати ползи от загубено трудово възнаграждение
/месечно в размер на 600,00лв./ и за период от 52 месеца. На следващо място сочи
на претърпени вреди в размер на 2000,00 лева – разноски по изплатено
възнаграждение на процесуален защитник по образуваното срещу него наказателно
производство, както и на претърпени неимуществени вреди, социална
изолация, безпомощност, несигурност,
злепоставяне пред обществото, поради медийно разгласяване на воденото
производство.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира
разноски.
Ответникът- П.НА Р.Б.в указания законоустановен
едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК излага становище за недопустимост и
неоснователност на исковата претенция. Поддържа да не е налице влязъл в сила
прекратителен акт на прокуратурата, поради липса на данни за връчване на
постановлението за прекратяване на ищеца. Не са ангажирани доказателства за
претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, същите не са в пряка
зависимост от действия на прокуратурата. Сочи, че посочените вреди от времето
прекарано с мярка за неотклонение – „задържане под стража“, са вследствие
действия на съответното компетентно звено към Министерството на правосъдието, а
не на прокуратурата, поради което не е пасивно, материално правно легитимиран
по иска. Оспорва претендираното обезщетение за пропуснати ползи, тъй като не е
било сигурно получаването на трудовите възнаграждения за процесния период,
както и получаването на възнаграждение в посочения размер. Релевира възражения
за завишен размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и
несъобразен с изискването на чл. 52 ЗЗД.
Съобразно изложеното е заявено становище за
отхвърляне на исковата претенция.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е спорно и от събраните доказателства се
установява ищецът да е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321,
ал. 3, пр. 1 и пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, по чл. 195, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 214, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 213а, ал. 3, т. 3, вр.
ал. 2, т. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК по сл.д.№173/2013год. на НСлС,
пр.преписка №345/2014год.
По искане на П.НА Р.Б.по н.ч.х.д.№И-С-962/2010год.
по описа на СГС, НО, 6 състав е инициирано производството по чл.64 от НПК за
вземане на мярка за неотклонение срещу обвиняемите по ДП №370/2010год. по описа
на ГД“ДП“, пр.пр.№4-5484/2010год. по описа на СГП, сред които и ищецът Н. В.. С протоколно определение от
30,11,2010год. на САС, НК, по НЧХД №0181/2010год. по отношение на ищеца е взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ДП №370/2010год.,
пр.пр.№4-5484/2010год. на СГП.
На основание многократни молби по чл.65 от НПК с
определение от 14,09,2011год. по НЧД №С-640 по описа на СГС за 2011год. е
изменена мярката за неотклонение „задържане под стража“ на Н.В. по ДП
№370/2010год. на ГДБОП в „парична гаранция“ в размер на 2000лв.
Образувано е НОХД №843/2014год. по описа на СпНС,
6 състав, което е прекратено по
отношение на част от обвиняемите и върнато на прокуратурата с указания
производството да продължи спрямо Н.Б.В..
С постановление
на С.П. на Република България от 26.02.2015год. е прекратено
наказателното производство срещу Н.Б. В.
на осн.чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК и чл.199, ал.1 от НПК,
поради това че деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Липсват
данни постановлението да е връчено на ищеца.
Не е спорно между страните, че наказателното
производство относимо към ищеца е в периода от 18.11.2010год.-26.02.2015год.,
от привличане на лицето, в качеството му на обвиняем до прекратяване на
наказателното производство поради несъставомерност на деянието от обективна
страна.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля- В.М., които съдът цени по реда на чл.172 от ГПК. От
показанията на свидетеля се установява, че наказателното производство водено
срещу ищеца му се отразило неблагоприятно
в личен и професионален план. Бил
разстроен, много избухлив, нервен, не общувал с хората. След периода на задържането му, продължил от м.11,2010год. до м.09,2011год., имал
проблеми да си намери работа, карал се с родителите си. Бил травмиран по
причина и настъпила смърт на едно от лицата, задържани с него. Този период
продължил около 4-5години, като сега се чувства по-добре.
От справка №1029-40-75051/05,08,2016год. на
Дирекция ИСИМНБП на НОИ се сочи, че декларирания осигурителен доход на Н.Б.В.
по трудово договор с работодателя „Бяла
магия 33“ЕООД, гр.Плевен, за периода от възникване на трудовото правоотношение
до прекратяването му е за м.06,2010год.-96,02лв., м.07,2010год.-162,50лв.,
м.08,2010год.-162,50лв. и м.09,2010год.-0,00лв.
От справка на ТД на НАП за трудови договори, за
периода от 01,01,2009год. до 11,11,2016год. относно ищеца, е видно сключването
на трудов договор с „Бяла магия -33“ЕООД на 14,06,2010год. и дата на
прекратяване -20,09,2010год.
Видно от свидетелство за съдимост от
14,11,2016год., издадено от РС Плевен, ищецът е осъждан за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК по дело
3073/2007год. по описа на РС Плевен.
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предпоставките
включени във фактическия състав на правната норма по чл.2, ал.1 т.3, пр.2 от ЗОДОВ/ДВ бр.98/2012/, обуславящи основателността на исковата претенция за
претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно
релевантни факти- прекратено наказателно производство образувано
срещу ищеца поради това, че деянието не е извършено или не съставлява
престъпление, характера на претърпените неимуществени и имуществени вреди, както и причинна връзка между вредите и деянието извършено от
правозащитните органи.
Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите
на гражданските закони.
Установи
се по делото, че е налице постановление за прекратяване на наказателното
производство водено срещу ищеца на осн.чл.24, т.1 от НПК, поради това, че
деянието не осъществява обективната страна на състав на престъпление по повдигнатото
обвинение.
От
събраните по делото доказателства се установи ищецът да е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, подтиснатост, липса на социални
контакти, чувство на несигурност. Съдът намира, че е налице и причинно-следствена
връзка между причинените неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца
обвинение.
Предвид
изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за
основателност на предявеният иск, то същият следва да бъде уважен.
Обезщетението
за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка,
поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка
от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране
на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание
чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото
обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 200000лв.
Съгласно
т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С
оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид
всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца
неимуществени вреди-това са възрастта на лицето, продължителността на
проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение,
интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с
оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г по гр.дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях
следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка
проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на
парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи
по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение следва
да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на
съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Размерът, в който следва да бъде уважен искът при съобразяване от
страна на съда на обстоятелствата свързани с възрастта на ищеца, тежестта на престъплението,
за което е привлечен като обвиняем, а именно за три тежки престъпления по
смисъла на чл.93,
т.7 от НК, взетата
мярка за неотклонение "задържане под стража ",
за периода от 30,11,2010год. до 14,09,2011год.,
интензитета на претърпените душевни терзания от воденото наказателно
производство, негативни преживявания от накърняване на обществения му имидж,
вида на претърпените неимуществени вреди, доказани в хода на настоящото
производство, то справедливият размер на обезщетение е 15000,00лв. Съществен критерии за
определяне на горния размер на обезщетение е
продължителността на наказателното преследване в периода от
18,11,2010год. - привличането на ищеца за обвиняем до прекратяване на
производството с постановление от 26,02,2015год. или в период от 4години, 3
месеца и 8 дни, липса на данни, а и възражения в този смисъл от ответната за
страна продължителността на производството да е обусловена от процесуалното поведение
на ищеца, както и на процесуалния му представител сочещо на препятстване хода
на делото. Съдът съобрази и периодът на задържане под стража за времето от
30,11,2010год. до 16,09,2011год./когато са налице данни да е внесена паричната
гаранция определена от съда в размер на
2000лв. по ДП №370/2010год./.
При определяне на размера на обезщетението, съдът взе предвид като фактори обуславящи по-нисък размер на
обезщетение обстоятелството, че недоказано по делото е твърдението наказателното
преследване да е препятствало упражняване на професионалната му дейност
и намиране на работа, тъй като видно от справка на НОИ ищецът е полагал труд по
трудови правоотношения в периода на воденото наказателно производство. Фактор
обуславящ по-нисък размер на обезщетението е и обстоятелството, че медийното
разгласяване на производството, за което сочи и свидетелят, разпитан в хода на
настоящото дело, няма данни да е инициирано от страна на ответника. В този смисъл следва да бъде ценено и
обстоятелството, че ищецът е осъждан за
друго престъпление видно от справка за съдимост, което неминуемо снижава прага и
интензитета на търпените неимуществени вреди от воденото производство спрямо
лице, което е неосъждано.
Съгласно
т.4 от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на
влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. В конкретния случай
следва да бъде съобразена задължителната съдебна практика постановена по реда
на чл.290 от ГПК относно характера на постановлението за прекратяване на
наказателното производство по сл.д.№173/2013год. на НСлС пр.пр.№345/2014год. на
С.П., постановено по реда на чл.243 от НПК. Постановлението за прекратяване на наказателното
производство не е от актовете по чл. 412, ал.
2 от НПК, които влизат в сила. Според чл. 243, ал. 9 от НПК - постановлението за
прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано от
обвиняемия или от пострадалия или неговите наследници, или от ощетеното
юридическо лице, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горестоящата
прокуратура, а когато е обжалвано, определенията на съда по чл. 243, ал. 5, т. 1 и т. 2 от НПК подлежат
на проверка по реда на чл. 419, ал. 1 от НПК. От изложеното се налага
изводът, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство, не влиза в сила, дори при съобщаването
му на всички лица по чл. 243, ал.
3 НПК, предвид възможността за служебна ревизия. Т.е.
основание за ангажиране на отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи, предполага за сочения акт
ищецът да е уведомен, което с оглед предявяване на исковата претенция безспорно
е установено. В този смисъл решение №197/17,05,2010год., постановено по
гр.д.№1211/2010год. на ГО, ВКС.
Именно с оглед характера на сочения акт на
прокуратурата по чл.243 от НПК, датата на постановяването му е началния момент
на забавата, от който се дължи законната
лихва върху присъденото обезщетение. В този смисъл Решение № 539/09.08.2010 г. по гр. д. № 1747/2009 г., решение № 25/11.02.2014 г. по гр. д. № 5302/2013 г.
и решение № 353/06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г., постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ето защо претенцията за обезщетението за забава
върху присъдената главница за релевирания период от 06,03,2015год. до
03,02,2016год. е основателна. Размерът на обезщетението определен по реда на
чл.162 от ГПК е 1398,14лв., в който размер исковата претенция е основателна и
следва да се отхвърли за разликата.
По претенцията за имуществени вреди:
По претенцията за
имуществени вреди в размер на 2000,00лв.-разноски за процесуален представител в
наказателното производство:
Съдът намира така
заявената искова претенция за неоснователна. Сочените вреди съставляващи разноски в наказателното
производство за адвокатска защита по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ принципно,
представляват имуществена вреда, настъпила в резултат на незаконното обвинение
в престъпление при наличие на останалите предпоставки, която се явява пряка
последица от проведеното срещу ищеца наказателно производство. В този смисъл е
и практиката на ВКС /решение № 843 от 23.12.2009 г., постановено по гр. д. №
5235/2008 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 126 от 10.05.2010 г., постановено по
гр. д. № 55/2009 г.на ВКС, IV г.о./. В конкретната хипотеза исковата претенция
е неоснователна, тъй като по делото липсват доказателства за извършени от ищеца
разноски в посочения размер. Видно от договор за правна защита
№02308/06,01,2011год./стр.138 от д./ същия има за предмет защита на ищеца по
сл.д.№370/2010год., но липсват данни за уговорен и заплатен адвокатски хонорар.
Ето защо настоящия състав приема да не е установен елемент от фактическия
състав на нормата, а именно имуществена вреда, поради което претенцията подлежи
на отхвърляне.
Предвид
неоснователността на претенция, неоснователна се явява и акцесорната претенция
за обезщетение за забава върху главницата, за периода от 06,03,2015год. до
03,02,2016год. в размер на 186,42лв.
По
претенцията за имуществени вреди в размер на 31200лв., за периода от
м.11,2010год. до м.02,2015год., представляваща пропусната полза от неполучено
трудово възнаграждение:
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно пропуснатото
получаване на трудовото възнаграждение, което е в пряка причинна връзка с
воденото наказателно производство е подлежаща на обезщетяване вреда. От установената фактическа обстановка по делото,
съдът приема действително ищецът да е имал сключен на 14,06,2010год. трудов
договор с работодателя „Бяла магия 33“ЕООД. Не е спорно, че за периода от
задържането му м.11,2010год. до изменение на мярката за неотклонение „задържане
под стража“ в парична гаранция на 14,09,2011год. ищецът не е могъл да полага
труд, съответно да получава трудово възнаграждение. Въпреки това, с оглед
данните по делото, че трудовото правоотношение е прекратено на 20,09,2010год.
или още преди датата на привличане на ищеца, в качеството му на обвиняем в
наказателното производство, не може да се обоснове извод, че именно по причина
инициираното наказателно производство и обективната невъзможност да получава
доходи от трудово възнаграждение е основание за прекратяване на трудовия
договор, съответно е в причинно-следствена връзка с поведението на прокуратурата.
Отделно от това обезщетяване на пропуснати ползи от трудово възнаграждение се
следва в хипотезата на пропуснато сигурно увеличаване в имуществената сфера на
ищеца. Невъзможността да се полага труд по време на изпълнение на мярката
„задържане под стража“ не предполага, че липсата на същата би довела да сигурно
увеличаване доходите на ищеца.
Съобразно
изложеното исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С
оглед акцесорния характер на исковата претенция за обезщетение за забава
неоснователна е и претенцията по чл.86 от ЗЗД за сума в размер на 2908,12лв.,
за периода от 06,03,2015год. до 03,02,2016год.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 10,00лв. -д.т.
С оглед изхода от спора на ищеца се следва адвокатски хонорар в размер на 60,90лв. от общо 1015,00лв., от които 1000,00лв.-адв.хонорар и 15,00лв.-СУ.
Мотивиран от изложеното
Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.С., бул.”*******да заплати
на Н.Б.В., с ЕГН **********, със съд.адрес ***, офис 1 на осн.чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ/ДВ бр.98/2012год./ сума в размер на 15000,00лв./петнадесет хиляди
лева/, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба -03,02,2016год. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над
15000,00лв. до пълния предявен размер от 200000.00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.София, бул.”*******да
заплати на Н.Б.В., с ЕГН **********, със съд.адрес ***, офис 1 на осн.чл.86,
ал.1 от ЗЗД сума в размер на
1398,14лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
неимуществени вреди, за периода от 06,03,2015год. до 03,02,2016год., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба -03,02,2016год. до изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 1398,14лв. до
предявения размер от 18641,83лв. като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Б.В., с ЕГН **********, със
съд.адрес ***, офис 1 срещу П.НА Р.Б., с адрес гр.София, бул.”*******искове
с пр.осн.чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 31200,00лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, пропуснати ползи от трудово възнаграждение,
за период от м.11,2010год. до м.02,2015год., обезщетение за забава върху
главницата в размер на 2908,12 лева,
за периода от 06.03.2015г. до 03,02,2016год., сума в размер на 2000,00 лева, обезщетение за
имуществени вреди –разноски
за ангажиране на адвокат по пр.пр.№345/2014год. по описа на С.П., обезщетение за забава в размер на 186.42лева , за периода от 06.03.2015г.
до 03,02,2016год., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
изплащане на вземането като неоснователни.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес гр.София, бул.”*******да
заплати на Н.Б.В., с ЕГН **********, със съд.адрес ***, офис 1 на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ
сума в размер на 70,90лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: