№ 23794
гр. София, 15.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Частно
гражданско дело № 20211110155385 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
По делото е постъпила молба от адв. Г.С., в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, с искане
да се допусне допълване на Определение № 18347/20.07.2022г., като в полза на
длъжника Б.К. бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
250.00лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК по делото е постъпил отговор от дружеството
заявител, с който се навеждат доводи за частична основателност на молбата.
Съдът като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването
му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта за разноските.
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в срока за обжалване на
определението, чието допълване се иска, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество молбата и частично основателна, поради следните
съображения:
Производството по настоящото дело е образувано по подадено от /фирма/,
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Б.К.,
като същото е уважено и на 01.10.2021г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК по делото е постъпило възражение подадено от
длъжника, чрез процесуалния му представител, към което са приложени два договора
за правна защита и съдействие.
С разпореждане съдът е дал указания на дружество заявител по реда на чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, че с оглед депозираното възражение по чл. 414 ГПК може да предяви
иск за сумите по издадената заповед за изпълнение. С определението, чието допълване
се иска, съдът, на основание чл. 415 ГПК е обезсилил издадената заповед за
изпълнение и е прекратил производството по делото, доколкото заявителят не е
представил доказателства за иск по чл. 422 ГПК.
С процесното определение съдът не се е произнесъл по искането за присъждане
1
на разноски в полза на длъжника, като по същество настоящият съдебен състав
намира, че молбата се явява частично основателна и в полза на Б.К. следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 50.00лв. поради следните съображения.
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о.,
ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл.
7, ал. 7 НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай
минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за
иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне,
а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита
на длъжника, в този смисъл – определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т.
д. № 3074/2018 г., споделяно от настоящия съдебен състав.
По аргумент от изложеното следва извода, че при подадено възражение от
длъжника, се дължи възнаграждение по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения, което е в размер на 50.00лв. В този смисъл Определение
№ 1821/23.08.2021г. на СГС, постановено по гр.д. № 7006/2021г. Над уважената част от
50.00лв. до максимално претендирания размер от 250.00лв., молбата се явява
неоснователна.
На следващо място за пълнота следва да се отбележи, че съгласно практиката на
СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след
като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди
възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
За пълнота следва да се отбележи и това, че с молбата се прави искане в полза на
длъжника да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250.00лв.
Към възражението обаче са приложени два договора за правна защита и съдействие с
общ размер на възнаграждението 170.00лв., единият за сумата от 150.00лв., а другият
за сумата от 20.00лв. На следващо място в приложения на л. 24 Договор за правна
защита и съдействие № 0931415 е уговорено възнаграждение в размер на 20.00лв., но
не е индивидуализиран начина на плащане на същото /в брой или по банков път/, нито
са представени доказателства, че сумата е заплатена.
Единствено приложеният на л. 25 договор отговаря на изискванията, залегнали в
т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2013г. доколкото в същия е отразено изрично, че
уговореното възнаграждение е заплатено в брой, респективно в тази част договорът
има характер на разписка, удостоверяваща заплащане на сумата.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Определение №18347/20.07.2022г.,
постановено по настоящото ч.гр.д. № 55385/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти
състав, като:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, да заплати на Б. СТ. КР., ЕГН
**********, сумата от 50.00лв. – адвокатско възнаграждение, КАТО
ОТХВЪРЛЯ молбата за разликата над присъдените 50.00лв. до максимално
претендираните 250.00лв.
2
Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3