Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 08.01.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично
заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Магдалена Букина и в присъствието на
прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 83 по описа за 2018 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
Р.Т.И. ***, с ЕГН **********, е предявила срещу „З.Б.И.”
АД, ЕИК ********* обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ –
1. за заплащане на обезщетение в размер на 25 300 лева
за причинени й неимуществени вреди – остра стресова реакция, емоционален срив и
физически и психически болки и страдания вследствие нанесени й телесни
увреждания – травма на предмишницата, навяхване и разтягане на свързващия
апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, наложило поставяне на имобилизираща
яка, обширно кръвонасядане по предната и предно дясната повърхност на шията с
неправилно охлузване и изгаряне от 2-ра степен на кожата на същото ниво с
остатъчен белег, както и страдания от причиненото неудобство в хода на
възстановителния процес, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 08.10.2017
год. около 13.50 часа в гр. П., на кръстовището на бул. „Ц. О.“ с ул. „Х. Т.“, по вина на В.И.В. с ЕГН ********** – водач на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Омега“ с ДК № СА 5456 МС, със застрахователна
полица № BG/02/116002985252 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, валидна от
02.12.2016 год. до 01.12.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 08.12.2017 год. до окончателното й заплащане и
2. за заплащане на обезщетение в размер на 133.42 лева
за причинени й имуществени вреди – направени от ищцата разходи за лечение
вследствие на причинените й телесни увреждания при горното ПТП, установяване на
събитието и последиците от него, както следва : 29 лева, платени на 09.10.2017
год. за закупуване на имобилизационна яка; 29.52 лева, платени на 09.10.2017
год. за закупуване на медикаменти; 2.90 лева, съставляващи заплатена на
08.10.2017 год. потребителска такса; 12 лева, съставляващи заплатена на
08.10.2017 год. такса за образна диагностика; 40 лева, съставляващи заплатена
на 09.10.2017 год. такса за медицинско освидетелстване и 20 лева, съставляващи
заплатени на 13.10.2017 год. преписи от медицинска документация, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 24.04.2018 год.,
до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените
по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 08.10.2017 год. около 13.50 часа
в гр. П. на кръстовището на бул. „Ц. О.“ с ул. „Х. Т.“ /уточнение, направено в с.з. на 11.12.2018 год./ лек
автомобил марка „Опел“, модел „Омега“ с ДК № СА 5456 МС, управляван от В.И.В. с
ЕГН **********, при движение по път без предимство навлязъл в кръстовище без да
пропусне лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Акцент“, с ДК № СА 5682 ХР,
управляван от ищцата, с което отнел предимството на л.а. „Хюндай“ и станал
причина за реализиране на ПТП. Причина за същото според съставения от младши
автоконтрольор в РУ Пирдоп при ОДМВР – София протокол за ПТП № 1587566 било
противоправното поведение на водача на лекия автомобил марка „Опел“.
Твърди се, че след ПТП на Р.Т.И. била оказана
медицинска помощ в болнично заведение в гр. П. и впоследствие насочена към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
В болничното заведение И. постъпила със силни болки в главата, шията, гърдите и
горните крайници. След проведените прегледи били установени contusio et
haematoma subcutaneous regiones submentalis et excoriatio regiones submentalis
(контузия, подкожен хематом и разкъсно-контузна рана в областта на брадичката),
contusion antebr. (контузия на предмишница), кръвонасядане с охлузена
повърхност по горните крайници, кръвонасядане на гърдите отляво. Поставената
окончателна диагноза била : травма на предмишницата, остра стресова реакция,
навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб,
наложило поставяне на имобилизираща яка, обширно кръвонасядане по предната и
предно дясната повърхност на шията с неправилно охлузване и изгаряне от 2-ра
степен на кожата на същото ниво. След извършените манипулации ищцата била
освободена за домашно лечение.
Твърди се, че получените при ПТП контузии и травма в
областта на врата и шията са причинили болки и страдания на ищцата, които са
били със значителен интензитет в първия месец след ПТП. Носенето на шийна яка
допълнително е усложнявало движенията и неудобството при задоволяване на
ежедневните грижи, пречило е на съня й, имала е нестихващо силно главоболие.
Навяхването и разтягането на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния
стълб е довело до трайно затруднение на функциите му, като общият
възстановителен период е продължил повече от 2 месеца.
Вследствие на ПТП Р.И. е получила остра стресова
реакция, характеризираща се с безсъние, неспирен плач, тревожност, повтаряемост
на сцената на преживяната ситуация, емоционална лабилност. Появили се симптоми
на тревожност, потиснато настроение, липса на апетит, сънливост, промени в
настроението, преминаващи от безпричинна агресия до апатия. В първите месеци
след събитието се е проявил силен емоционален стрес, ищцата започнала да
изпитва страх от автомобили и се е наложило да излиза с придружител.
Сочи се, че и към момента на предявяване на исковете състоянието
на И. не е възстановено. Наред със спорадичните болки е налице и негативна
промяна в поведението на ищцата – от социално активен човек с множество
контакти, грижовна майка и съпруга се е превърнала в отчаяна и изолирана жена,
изоставила е интересите си, преустановила е заниманията и контактите си. Налице
е отчужденост, понижена активност и самоизолация, които се отразяват негативно
на психиката и развитието й, допълнително е потисната и от белезите по шията й.
Твърди се, че психологическите последици от инцидента – изживян стрес и душевни
страдания, ще съпътстват пострадалото лице до края на живота му.
Твърди се, че във връзка с лечението пострадалата е
извършила имуществени разходи в размер на 133.42 лева, за които й били издадени
следните счетоводни документи – фактура № **********/09.10.2017 год., ведно c
касов бон № 7769, издадени от „С. М.“ ЕООД, на обща стойност 29.00 лева, касаещи разходи
за шийна яка; касов бон № 112571/09.10.2017 год., издаден от „А. г.“ ЕООД на обща
стойност 29.52 лева, касаещ разходи за медикаменти; фактура № **********/
08.10.2017 год., ведно с касов бон № 015832, издадени от УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД на обща стойност 2.90 лева, съставляващ
заплатена потребителска такса; фактура № ********** за образна диагностика на
стойност 12.00 лева, ведно с касов бон.
За установяване на основателността на претенцията си
пред застрахователя ищцата е сторила разходи за преписи от амбулаторен журнал
на стойност 20.00 лева, за което й била издадена фактура №
**********/13.10.2018 год. и за съдебно-медицинско освидетелстване на стойност
40.00 лева, за което й била издадена квитанция № 187/11.10.2017 год.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Опел“, модел
„Омега“ с ДК № СА 5456 МС, управляван от деликвента В.И.В. при ПТП, била
сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
със застрахователна полица № BG/02/116002985252, валидна от
02.12.2016 год. до 01.12.2017 год., т.е. към датата на ПТП, 08.10.2017 год.
Твърди се, че Р.Т.И. депозирала писмена
застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ – вх. № ОК-675954/08.12.2017
год. по описа на „З.Б.И.” АД, като при ответника била образувана преписка по
щета № **********. Въпреки представените в пълнота документи, установяващи настъпването
на събитието и последиците от същото за ищцата, с писмо изх. № НЩ
23801/10.04.2018 год. ответникът отказал плащане на обезщетение без да изложи
основателни мотиви за горното.
Ответникът с отговора на исковата молба оспорва
предявените искове по основание и размер и е направил бланкетно възражение по
чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от действията на
пострадалата – без да се сочи в какво се е изразило същото.
Ответникът не е претендирал разноски.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от
представените с и.м. и в с.з. на 13.11.2018 год. от ищцата констативен протокол
за ПТП № 1587566/08.10.2017
год., АУАН № 841868/08.10.2017 год. и наказателно постановление № 17-047-001173/13.10.2017 год.,
издадено от началника на РУП към ОДМВР
– С., РУ П., на
В.И.В. ***, с ЕГН **********, е
била наложено на осн. чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5, предл.4-то от ЗДП
административно наказание – глоба в размер на 200 лева, за извършено нарушение
на чл.50, ал.1 от ЗДП – за това, че на
08.10.2017 год. около 13.50 часа в гр. П., на кръстовището на бул. „Ц. О.“
с ул. „Х. Т.“,
управлявайки лек автомобил марка
„Опел“, модел „Омега“ с ДК № СА 5456 МС, движейки се по път без предимство,
сигнализиран с пътен знак Б-2, навлязъл в кръстовището без да пропусне движещия
се по пътя с предимство лек автомобил марка „Хюндай“ с ДК № СА 5632 ХР, като
реализирал ПТП – ударил в предната му лява част автомобила „Хюндай“, който
продължил движението си и се ударил в крайпътно дърво.
Описаната в АУАН и наказателното
постановление фактическа обстановка се установява както от безпротиворечивите показания на свидетелите В.И.В.
– участник в горното ПТП и Самуил Андреев Георгиев – очевидец, така и от
заключението по назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, неоспорено от страните.
Свидетелят В. сочи, че се движил с
л.а. „Опел“ по път без предимство в гр. Пирдоп и се включил в бул. „Цар
Освободител“ за да продължи към гр. София. В момента, в който завил наляво по
булеварда, усетил удар с друга кола, която не забелязал преди това. Продължил
още 6 или
Свидетелят Георгиев потвърждава
горното, като сочи, че с приятелката му Р.И. пътували с две коли от гр. К. в посока гр. С., като ищцата управлявала втората кола – л.а.
„Хюндай“, а с нея били дъщеря й и още една жена, нейна приятелка. Движили се
плътно кола зад кола, когато навлезли в гр. П. по бул. „Ц. О.“,
а св. Г. непрекъснато следял в
огледалото за обратно виждане дали И. поддържа дистанция. Внезапно свидетелят
чул трясък, задействал спирачките и тогава видял, че зад него на платното бил
спрял черен автомобил с включени аварийни светлини, а зад него автомобилът на
приятелката му, „Хюндай Акцент“, бил излязъл от пътя и се бил ударил в дърво,
като от него излизал пушек. Свидетелят възприел, че И., обляна в кръв в
областта на главата, излязла от автомобила и извадила детето си; плачела и го
молила да помогне на дъщеря й. В същия момент преминаващ минувач го накарал да
изключат акумулатора на катастрофиралата кола, тъй като от нея изтичала течност
и се опасявали от пожар. Свидетелят обезопасил колата и започнал да помага на
пътниците в нея, като едва впоследствие имал време да огледа и втория
автомобил, участвал в ПТП – нямал сериозни щети, бил ударен само в областта на
предния десен калник.
Свидетелят сочи, че след като в болницата
в Пирдоп оказали първа помощ на Р.И., ги насочили към „Пирогов“, тъй като имали
съмнение за комоцио и разместване на шийни прешлени, но нямали ренгенов апарат
за да го установят. С И. ***, като Г.
шофирал и му се налагала няколко пъти да спира, тъй като на ищцата й ставало
лошо, повръщало й се, задъхвала се и не можела да диша. В „Пирогов“ било
истински ад, обикаляли от кабинет в кабинет, а И. се оплаквала от силни болки в
гърдите – по-късно видели, че била получила травма на гръдния кош, имала и сини
петна от удара в предпазния колан при катастрофата. След като я прегледали и
направили рентгенова снимка, й сложили предпазна яка на шията, тъй като имала разместени
шийни прешлени. Яката я носила повече от два месеца, а Георгиев през цялото
време й помагал в обслужването – с облеклото и битовите грижи.
Свидетелят сочи, че приятелката му
се променила до неузнаваемост след инцидента – събуждала се нощно време, викала
и плачела. Имала сменящи се променливи настроения – напр. докато говорела и се
смеела, изведнъж изпадала в истерия. Променило се и поведението й към детето,
загубила самочувствие, престанала да се вижда с приятелки. Занемарила външния
си вид, вече не спортувала, а поради всички промени от емоционално естество
няколко пъти се разделяли със С.
Г. и отново се събирали да
живеят заедно.
Св. Г. обяснява, че и понастоящем ищцата е силно
травмирана от инцидента, още чувства дискомфорт в областта на врата и понякога
си поставя предпазната яка – така се чувствала по-сигурна. След катастрофата
престанала да шофира и св. Г.
я карал с кола до работа.
От заключението по назначената комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, неоспорено от страните, се
установява, че механизмът на възникване и развитие на ПТП е именно описаният от
двамата свидетели и възприет в АУАН и НП – св. В. Н. В. *** с лек автомобил „Опел Омега” и се приближил към кръстовището с бул.
„Ц. О.”, като преди същото бил поставен пътен знак
„Б-
Според в.л. причините за възникване на ПТП са единствено субективните
действия на водача на лекия автомобил „Опел Омега” – В. Н. В., който в зоната на
кръстовище, движейки се по път без предимство, сигнализиран с пътен знак „Б-
От същото заключение, както и от заключението по първоначално
назначената съдебно-медицинска експертиза, се установява, че от приложената по
делото медицинска документация и данните от личния преглед на Р.Т.И. е видно, че
в резултат на пътнотранспортното произшествие същата е получила следните
травматични увреждания : обширно кръвонасядане, съчетано с охлузване в областта
на шията отпред и вдясно; охлузване, съчетано с изгаряне на кожата на шията на
същото ниво; навяхване на шията; лентовидно кръвонасядане по кожата на гърдите
вляво; кръвонасядания по горните крайници. Уврежданията са се дължали на
механичното действие на твърди тъпи предмети с ограничена контактна повърхност,
същите са били с мекотъканен характер, като са причинили болезненост със среден
интензитет за срок от около 7-10 дни, а навяхването на шията е било съпроводено
със значителна болка и страдание за по-продължителен период от време – не
по-малко от 20-25 дни.
В.л. сочи, че охлузванията и изгарянията от втора степен при ищцата заздравяват
без оставянето на ръбци, но в зоната на увреждането е налице разлика в
пигментацията на кожата, която след време ще изчезне.
КСМАТЕ сочи, че при комплексното
отчитане на механизма на възникване на пътнотранспортното произшествие и
установените при проведения преглед травматични увреждания на пострадалата Р.Т.И.
може да бъде определен следния механизъм на получаване на констатираните
увреждания : петнистото кръвонасядане, локализирано в дясната предна повърхност
на шията, брадичката и долната челюст вдясно, както и по предновътрешната
повърхност на двете предмишници и долната трета на мишниците, се дължат на
действието на въздушната възглавница на автомобила; за горното сочи
характерната морфология и локализация на уврежданията. Лентовидното
кръвонасядане в лявата предна и горна половина на гръдния кош се дължи на
действието на поставения обезопасителен колан. При извършения преглед на
пострадалата от съдебен лекар не са констатирани травматични увреждания, които
да са получени от контакт с части на интериора на автомобила с изключение на
обсъдените по-горе такива, причинени от системите за сигурност – въздушна
възглавница и предпазен колан.
В допълнение към горното заключение вещото лице в с.з. в отговор на
поставени въпроси сочи, че описаните травми в областта на лицето, шията и двете
предновътрешни повърхности на предмишниците на ищцата се дължат на
въздействието на въздушната възглавница, която се е отворила в момента на
удара, а изгарянето в областта на шията е от пиропатрона на въздушната
възглавница. В резултат на отварянето на последната – със скорост
От заключението по назначената
съдебно-психиатрична експертиза, базирано на находящата се по делото медицинска
документация, показанията на св.
Георгиев и личен преглед на ищцата, се установява, че два дни след инцидента – на
10.10.2017 год., ищцата е посетила психиатър и от снетата анамнеза и
проявяваните симптоми й е била поставена диагноза остра стресова реакция – преходно
разстройство, което се проявява без проява на други психични разстройства и е в
отговор на психичен стрес, като продължава от няколко часа до дни. Диагнозата
се поставя когато е налице ясно изразена връзка по време между влиянието на
стресора и началото на симптомите. В конкретния случай оплакванията на ищцата
са възникнали веднага след катастрофата – станала плачлива, емоционално лабилна,
не спяла. Предписана й е била щадяща терапия – сънотворно /зопиклон/ и анксиолитик
ксанакс в ниски дози. При прегледа от в.л. ищцата споделя, че приема
медикаменти на билкова основа за сън и че все още понякога изпитва страхове при
шофиране, но тези оплаквания не са довели до тежък дистрес и промяна в живота й.
Няма медицинска документация за следващи прегледи при психиатър. Поради
изложеното в.л. счита, че ищцата е преживяла остра стресова реакция, която е
отзвучала и не е довела до последствия върху психиката й и не се е наложило
продължително амбулаторно лечение или лечение в психиатрично заведение.
Видно от представените с
и.м. фактури и фискални бонове, ищцата удостоверява следните разходи за лечение на причинените
й при ПТП телесни увреждания, за които в.л. по назначената СМЕ сочи, че са били наложителни с оглед
проведеното лечение и правилното протичане на възстановителния процес :
- фактура №
**********/09.10.2017 год., ведно c касов бон № 7769, издадени от „С. М.“ ЕООД,
на стойност 29.00 лева, касаещи разходи за шийна яка;
- касов бон №
112571/09.10.2017 год., издаден от „А. г.“ ЕООД, на стойност 29.52
лева, касаещ разходи за медикаменти;
- фактура № **********/08.10.2017
год., ведно с касов бон № 015832, издадени от УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, на
стойност 2.90 лева, съставляващ заплатена потребителска такса;
- фактура № **********/08.10.2017
год., ведно с касов бон, издадени от УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, на стойност 12.00
лева – за образна диагностика,
всички разходи на обща стойност
73.42 лева.
От представената в с.з. на
13.11.2018 год. от пълномощника на ищцата справка изх. № 24-01-775/17.10.2018
год. от база данни на информационен център към Гаранционен фонд се установява,
че за лекия автомобил марка „Опел“, модел
„Омега“ с ДК № СА 5456 МС – управляван от В.И.В. при ПТП, била сключена с
ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със
застрахователна полица № BG/02/116002985252, валидна от
02.12.2016 год. до 01.12.2017 год., т.е. към датата на ПТП, 08.10.2017 год.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна
на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по
чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни
– чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може
да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи
и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените
претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е
било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата
на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в
случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне
на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са
представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496,
ал.1 от КЗ – тримесечен.
В настоящия случай допустимостта
на предявените искове бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна
претенция на Р.Т.И. по чл.380, ал.1 от КЗ – вх. № ОК-675954/08.12.2017 год. по
описа на „З.Б.И.” АД, с която ищцата е посочила изрично банкова сметка ***ла изискуемите по
чл.106 от КЗ доказателства,
описани в молбата й. Доколкото ответникът не сочи, а и не установява, че е
изискал допълнителни доказателства по заведената при него щета № **********, то
съдът приема, че от датата на входиране на претенцията е започнал да тече срокът по чл.108, ал.1 от КЗ
за произнасяне по същата /15 работни дни/, който е изтекъл на 04.01.2018 год. От 05.01.2018 год.
застрахователят дължи лихви върху дължимото обезщетение и от същия момент
обезщетението може да се претендира по съдебен ред с прекия иск по чл.432, ал.1
от КЗ. В случай е ирелевантно, че след изтичане на горния срок – едва с писмо изх. № НЩ
23801/10.04.2018 год., ответникът е отказал плащане на обезщетение.
По основателността на
предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1
от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,
като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
В настоящия случай от
събраните гласни и писмени доказателства и от заключението по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен
начин, че единствената причина за настъпването на описаното с
и.м. ПТП са били субективните действия от страна на водача на лекия автомобил марка
„Опел“, модел „Омега“ с ДК № СА 5456 МС – В.И.В., нарушил правилата за движение
по пътищата, установени в чл.50, ал.1 от ЗДП – движейки се по път без предимство, сигнализиран с пътен знак Б-2,
навлязъл в кръстовище без да пропусне движещия се по път с предимство лек
автомобил, като реализирал ПТП.
Установено бе и че сочените в и.м. увреждания,
причинени при ПТП на ищцата – травма на предмишницата, навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, наложило поставяне на
имобилизираща яка, обширно кръвонасядане по предната и предно дясната
повърхност на шията с неправилно охлузване и изгаряне от 2-ра степен на кожата
на същото ниво с остатъчен белег, са в причинна връзка с противоправните
действия на деликвента, причинил ПТП – водачът на л.а. „Опел“ В.И.В.; вината на
деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а
горната презумпция в настоящото производство не само че не бе опровергана, но и
от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с
установяването на факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от
този водач. Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищцата телесни
увреждания и впоследствие настъпилите при нея остра стресова реакция,
емоционален срив и търпени физически и психически болки и страдания, както и
страдания от причиненото неудобство в хода на възстановителния процес.
По делото бе установен и последният
елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя
по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – обстоятелството,
че за автомобила
марка „Опел“, модел „Омега“ с ДК № СА
5456 МС, участвал в ПТП, управляван от деликвента В.И.В., е
била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, със застрахователна полица № BG/02/116002985252, валидна от 02.12.2016 год. до 01.12.2017 год., т.е. към датата на ПТП,
08.10.2017 год.
Доказан по основание, първият
от предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, е доказан отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и
тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото
лице. В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на болки, страдания и неудобства, понесени от ищцата като пряка и
непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания, както и впоследствие настъпили при нея остра стресова
реакция и емоционален срив. Към момента на причиняване на травмите ищцата е била на 37 години, като с
оглед естеството на получените от нея наранявания може да се очаква пълно
възстановяване от травматичните увреждания; за горното заключенията по назначените
СМЕ и СПЕ, неоспорени от страните, са категорични. Следва да се отчете, че
търпените от ищцата физически болки и страдания са били с голям интензитет към
момента на получаване на уврежданията, със
среден интензитет за срок от около 7-10 дни, а навяхването на шията е било
съпроводено със значителни болки и страдания за по-продължителен период от
време – не по-малко от 20-25 дни; охлузванията и изгарянията от втора степен
при ищцата следва да заздравеят без оставянето на ръбци, а разликата в
пигментацията на кожата в зоната на увреждането след време ще изчезне.
Впоследствие настъпилата при ищцата остра стресова
реакция, констатирана от СПЕ, се е проявила без проява на други психични
разстройства и обичайно продължава от няколко часа до няколко дни. В конкретния
случай оплакванията на ищцата са възникнали веднага след катастрофата, предписана
й е била щадяща медикаментозна терапия и стресовата реакция е отзвучала без
други последствия, без да се налагат амбулаторно лечение или лечение в
психиатрично заведение.
От друга страна, съдът кредитира като обективни и
безпротиворечиви показанията на свидетеля С. Г., който сочи,
че след преминаване на първоначалния шок от инцидента ищцата се е променила
емоционално, като е станала избухлива, неустойчива, лабилна; престанала да
поддържа контакти с приятели, престанала да спортува, променило се е отношението
й както към приятеля й, с който няколко пъти са се разделяли, така и към дъщеря
й. И понастоящем изпитва страх при пътуване с автомобил и вече не шофира.
Горните безспорно продължили по-дълго във времето неблагоприятни проявления на
причинените на ищцата увреждания налагат и определяне на по-висок размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, което съдът намира,
че ще допринесе
за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в
патримониума на ищцата, а именно – обезщетение в размер на 20 000 лева. Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 25 300
лева.
Върху сумата от 20 000 лева съдът на осн. чл.409
от КЗ съдът следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение, считано от 05.01.2018
год. до окончателното й заплащане – от датата, на която е изтекъл срокът по чл.108, ал.1 от КЗ – 15 работни дни от
датата на завеждане на писмената застрахователна
претенция на ищцата по чл.380, ал.1 от КЗ – вх. № ОК-675954/08.12.2017 год. по описа на „З.Б.И.” АД. Искът по чл.409 от КЗ следва
да се отхвърли в частта му за претендирания с и.м. период за заплащане на
законна лихва от 08.12.2017 год. до 04.01.2018 год.
Предявеният втори обективно
съединен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди – направени от ищцата разходи за лечение на причинените й увреждания при
горното ПТП, е отчасти доказан по основание и размер, а именно – до размер от 73.42
лева, съставляващи разходи за закупуване на шийна яка, медикаменти, заплатени образна
диагностика и потребителска такса, поради което съдът следва да осъди ответника
да заплати на ищцата горната сума, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска, 24.04.2018 год., до окончателното й заплащане, като отхвърли
иска като
неоснователен за разликата до пълния му
предявен размер от 133.42 лева. Претендираните суми от 40, съотв. 20 лева,
съставляващи направени разходи за медицинско освидетелстване и за снабдяване с преписи
от медицинска документация, не са в причинна връзка с уврежданията от ПТП и не
подлежат на репатриране от застрахователя.
По
отношение на държавните такси и разноски :
Тъй
като с определение № 249/02.05.2018 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищцата е
била освободена от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то
с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се
осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения
размер на исковете – ДТ в размер на 850 лева /таксата по уважения иск за
имуществени вреди е в размер на 50 лева/, както и изплатените разноски от
бюджета на съда в размер на 1 200 лева – възнаграждения на в.л. по СМЕ, СПЕ и КСМАТЕ.
В
хода на производството по делото ищцата не е направила разноски и такива не
следва да й се присъждат.
Тъй като, видно от
представения в с.з. на 11.12.2018 год. договор за правна помощ от 20.03.2018
год., сключен между ищцата и адвокат М.Б.Н. – Т. от САК, същият е за оказване
на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да
определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2
от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения – в размер на 1 500 лева, като осъди
ответника да заплати тази сума на пълномощника, осъществил безплатното
процесуално представителство. Върху горната сума не следва да се присъжда
заплащане и на ДДС, доколкото не е удостоверено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС. Определянето на горния
размер на адвокатското възнаграждение – над минималния размер по чл.7, ал.2, т.4
от Наредбата от 1 132.20 лева, бе съобразен с фактическата и правна
сложност на делото, броя на проведените заседания и извършените процесуални
действия /разпити на свидетели, изслушани заключения по три експертизи и др./.
Ответникът не е претендирал
разноски и такива не следва да му се присъждат на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1
и чл.409 от КЗ „З.Б.И.” АД, ЕИК ********* да заплати на Р.Т.И.
***, с ЕГН **********, по банкова сметка *** ***, сумата от 20 000
лева /двадесет
хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди – остра стресова реакция,
емоционален срив и физически и психически болки и страдания вследствие нанесени
й телесни увреждания – травма на предмишницата, навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, наложило поставяне на
имобилизираща яка, обширно кръвонасядане по предната и предно дясната
повърхност на шията с неправилно охлузване и изгаряне от 2-ра степен на кожата
на същото ниво с остатъчен белег, както и страдания от причиненото неудобство в
хода на възстановителния процес, причинени в резултат на ПТП, настъпило на
08.10.2017 год. около 13.50 часа в гр. Пирдоп, на кръстовището на бул. „Ц. О.“ с ул. „Х. Т.“, по вина на В.И.В. с ЕГН ********** – водач на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Омега“ с ДК № СА 5456 МС, със застрахователна
полица № BG/02/116002985252 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена със „З.Б.И.” АД, валидна от 02.12.2016
год. до 01.12.2017 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 05.01.2018
год. до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му
предявен размер от 25 300 лева /двадесет и пет хиляди и триста лв./ и
предявения иск по чл.409 от КЗ в частта му заплащане на законна
лихва върху застрахователното обезщетение за претендирания период от 08.12.2017 год. до 04.01.2018 год.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1
и чл.409 от КЗ „З.Б.И.” АД, ЕИК ********* да заплати на Р.Т.И.
***, с ЕГН **********, по банкова сметка *** ***, сумата от 73.42 лева /седемдесет и три лв. и
четиридесет и две ст./, съставляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди – направени
разходи за закупуване на шийна яка, медикаменти, образна диагностика и
заплатена потребителска такса по фактура № **********/09.10.2017 год. на „С. М.“ ЕООД, касов бон № 112571/09.10.2017 год., издаден от „А. г.“ ЕООД, фактура № **********/08.10.2017 год. и фактура № **********/08.10.2017
год., издадени от УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 24.04.2018
год. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до
пълния му предявен размер от 133.42 лева /сто тридесет и три лв. и четиридесет
и две ст./.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „З.Б.И.” АД,
ЕИК ********* да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 2 050 лева /две
хиляди и петдесет лв./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета
на съда.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2
от ЗА „З.Б.И.” АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат М.Б.Н. – Т. от САК, с
ЕГН **********, със служебен адрес ***, сумата от 1 500 лева
/хиляда и петстотин лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :