Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
Гр.
София,19.09.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. Съдия : Десислава Чернева
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдията в. гр. д.
№ 3330 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
20277941/16.12.2020 г. на СРС, 128 с-в, е отхвърлен иска предявен от Ю.Б.Х.,
ЕГН ********** срещу В.С.С., ЕГН: **********, за заплащане на обезщетение в размер на
10 000 лв., за нанесени неимуществени вреди от публикуван на 01.10.2018 г.
коментар във „Фейсбук“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
- 23.05.2019 г. до окончателно плащане.
Решението се оспорва от ищеца Ю.Б.Х. в частта, в която
е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди до размер от 7 000
лв. Сочи изрично, че решението не се
оспорва в частта, в която е отхвърлен иска над размер от 7 000 лв.
до претендираните 10 000 лв. Жалбоподателят поддържа, че решението е
неправилно и незаконосъобразно постановено в оспорената част. Съдът не е
направил пълна преценка и анализ на доказателствата и на установените факти по
отношение на този размер на вредите. Поддържа, че неправилно СРС е приел, че в
предаването „Господари на ефира“ е имало неистинско отразяване на обстоятелства
при изготвяне на репортаж, тъй като по делото не са представени подобни
доказателства. Излага доводи, че установяването, че в предаването е имало
неистинско отразяване на информация относно упражнено насилие над репортера Д..В.,
е в тежест на ответника, а не на ищеца. Ако се приеме, че доказването е в
тежест на ищеца, такава не му е указана от СРС. Излага множество доводи, че неправилно СРС е приел, че в процесната публикация във Фейсбук не се съдържат обидни
изрази, като е изказано само мнение на ответника и се поставят въпроси, които
не са персонализирани и насочени конкретно към ищеца, както и че процесната публикация
съдържа коментари на ответника, а не изявления. Поддържа, че текстът на
публикацията съдържа неверни твърдения, както и обидни изрази и квалификации и
позорящи ищеца обстоятелства, които са насочени лично срещу него. Сочи се, че
неправилно в решението е прието, че не е доказано обстоятелството, че ищецът е
продуцент (ръководител) на предаването „Господари на ефира“, тъй като
обстоятелството се установява както от писмените, така и от гласните
доказателства по делото, освен това не се оспорва и е общоизвестен факт. Поддържа,
че дори да се приеме, че части от публикацията са насочени към целия екип на
„Господари на ефира“, това не изключва отговорността на автора персонално към
ищеца, които е част от екипа на предаването и негов ръководител. Сочи, се че от
контекста на отделните изрази в публикацията става ясна, че са насочени срещу
ищеца. Неоснователно съдът приема, че публикациите са израз на допустимо
критично отношение към ищеца и приемлив израз на свободното слово, понеже
такова поведение е неприемливо от гледна точка на обществения морал. Излага
доводи за необоснованост на изводите на СРС, че не е доказано авторството на публикуваното,
понеже по делото са ангажирани доказателства, както за съдържанието, така и за
авторството на публикациите. Установява се, че са направени от профил на В.С.
във Фейсбук и последният е посочен като автор. Това обстоятелство не се оспорва
от ответника в отговора на исковата молба. Сочи още, че публикацията от
01.18.2018 г. от профила на ответника е разпространена и обсъждана в множество
електронни медии, посочени в жалбата. В нея е посочено името и прякора на
ищеца. В жалбата се възпроизвежда съдържанието на публикацията. Излага доводи,
че поведението на ответника е противоправно, понеже става въпрос за публично
изразяване на обиди и клевети към ищеца, станали достояние на неограничен брой хора.
Изявленията на ответника засягат честта и достойнството на ищеца, като го
злепоставят и накърняват доброто му име в професионалните среди и в обществото.
Изразите представляват негативна оценка на личността му и са неприемливи,
цинични, неприлични и вулгарни. Те надхвърлят границата на допустимата критика.
Излага доводи, че изразяването на мнение не дава право на никой да засяга други
защитени от закона права, според утвърдената практика. Сочи, че изявленията са
в нарушение на чл. 39, ал. 2 от Конституцията и попадат в общата забрана да не
се вреди другиму по чл. 45 ЗЗД, като съставляват противоправно деяние по
смисъла на НК (чл. 148, ал. 1 и 2 НК) и са в нарушение на чл. 8 и чл. 10 от ЕКЗПЧОС.
Вината се предполага до доказване на противното, а презумцията не е опровергана
в производството. Излага още, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди от
изявленията на ответника, които рушат доброто му име в телевизионния бизнес, в
който той е продуцент на редица развлекателни предавания от 16 години и е
уважаван професионалист в областта. От показанията на свидетелите се
установява, че изявленията на ответника са оказали силно негативно, емоционално
и психическо въздействие върху ищеца, както и са се отразили негативно на
семейството и социалните му контакти. Изявленията са направени от политик с
обществено влияние и са в пряка причинна връзка с търпените от ищеца вреди,
които следва да се обезщетят в съответствие с критерия за справедливост по чл.
52 ЗЗД. По тези и допълнителни
съображения, моли да се отмени решението до размер от 7 000 лв. и искът за
обезщетение за неимуществени вреди да се уважи за този размер. Претендира
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна - ответникът В.С.С., чрез представителя си, оспорва жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е валидно, допустимо и законосъобразно, като първоинстанционният
съд е обсъдил всички релевантни за спора факти и доказателства и е достигнал до
правилни правни и фактически изводи по прилагане на материалния закон.
Обосновано съдът е приел, че в процесната публикация във Фейсбук не са
използвани обидни и позорящи ищеца
изрази, съобразно утвърдените в обществото морално-етични норми на общуване. Поддържа,
че ищецът не е провел доказване на авторството на публикациите, което не може
да се презумира единствено с публикуване на т. н. „стена“ в социалната мрежа. Не са ангажирани
доказателства, че ответникът е автор на изявленията или че е притежател,
администратор и редактор на страницата. Сочи, че в Констативния протокол от
16.11.2018 г. от нотариус И.Ж.е посочено, че разпечатката е от един от
наличните профили. Поддържа още, че изразите, на които се позовава ищеца в
жалбата, нямат обиден и неприличен характер и не са отправени директно срещу
ищеца. Касае се до изразяване на мнение по въпроси от обществено значение,
засягащи предаването „Господари на ефира“, във връзка с бития в гр. Велико
Търново репортер на предаванетоД..В., като в публикацията няма персонални обиди
или нецензурен език срещу ищеца - въззивник. Поддържа, че дори да се приеме, че
публикацията има критичен характер, той не е отправен лично към ищеца, а става
въпрос за разпространяване на лично мнение на ответника. Това е основно право,
прогласено в чл. 38 - 41 от Конституцията на РБ и чл. 10 от ЕКЗПЧОС и касае
свободното изразяване на мнение и идеи, независимо от начина за това. Дори да
се приеме, че ответникът е автор на публикацията, се поддържа, че тя е израз на
негово лично оценъчно съждение и не съставлява противоправно поведение, нито
има клеветнически или обиден характер спрямо въззивника. Сочи още, че не се
установява както противоправност на деянието, така и вредата и причинната
връзка между нея и деянието. Моли да се потвърди решението на СРС в оспорената
част. Претендира разноски пред настоящата инстанция, съгласно списък.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно постановено
и допустимо.
В
случая в исковата молба се претендират претърпени имуществени вреди от изнесени
неверни и клеветнически твърдения и квалификации в публикация във фейсбук страницата
на ищеца на 01.10.2018 г., която впоследствие била възпроизведена, разпростанявана
и обсъждана и съдържала обиден и клеветнически характер по адрес на ищеца,
която го засегнала и му причинила сериозни неимуществени вреди. Ищецът е поддържал,
че публикацията била достъпна и посочвала имената, псевдонима и други изрази,
които безспорно идентифицрали ищеца като „продуцентът на предаването Ю.Х.“, „Д.“,
„Ю." и т. н.
В
уводната част В.С. направил встъпление, касаещо бившия репортерД..В., но по - нататък
били направени и изявления, подробно описани в исковата молба, като например :
„Нямаше да взема отношение към случая, ако в обширно интервю продуцентът на
предаването Ю.Х. (с нежния прякор „Д.“) нагло и арогантно не се беше обяснил,
упреквайки за гафа всички други, само не себе си.“; „Задължително изискване при
подбора ли е нестандартна сексуална ориентация, природна наглост и
амбициозност, да си подлец и манипулатор..?“; „Защо не е „освободен“ и
операторът?"; „Освобождава се човек, който не е на трудов договор, което подсказва за укриване на
данъци и осигуровки“; „При такъв екип колко души е „изгорило“ „Господари на
ефира“ със скалъпени пошли обвинения и очерняне на лични и фирмени репутации,
включително и на политици?"; „Става въпрос за разпространение на лъжа и
манипулация в милиони български домове“; „Къде е СЕМ? Или „Господари на ефира
не е лъжица за техните устни“ и „Докога с манипулации, крясъци, подвиквания,
дебелашки шеги и порно балет ще ни внушават ежедневен нихилизъм, че България е
„уникална държава“ и едва ли най - доброто, което човек може да направи е да я
напусне“, „Докога нагло и самодоволно хора, без грам морал, ще претендират да
са единствени блюстители на истината и кръстоносци за справедливост? В интервюто си Ю. казва : „нашата философия е
една, на повечето медии - друга“. Не, Ю., вашата философия е „друга“,
Философията на скункса. Философия на подлостта, безсрамието и лъжата“.
Наличието
на подобна публикация в социалната мрежа Фейсбук и нейното съдържание, се
установяват от съставения на 16.11.2018 г. констативен протокол от нотариус И.И.-Ж.,
рег. № 701 от РНК. Видно от представените с исковата молба писмени
доказателства, публикацията е била разпространена от редица електронни издания
- bliz.bg, novinite.bg, blagoevgrad24.bg,
olitikavplovdiv.com, zovzaistina.com,
slivensega.wordpress.com, radiovox.bg, dnes.bg, actualno.com, pik.bg, news.bg,
big5.bg.
По делото се спори по въпроса дали изявленията, на които
се позовава ищеца, са направени от ответника, съставляват ли неправомерно
поведение, нанесло неимуществени вреди на ищеца, чието обезщетяване се цели по
реда на чл. 45 ЗЗД.
По съществото на спора, във връзка с
доводите на страните във въззивното производство и в допълнение към изложеното
от СРС, съдът намира следното :
Както е приел и СРС, вреда, по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД, е всяка неблагоприятна последица за защитени от
закона права и интереси на увредения. За да възникне право за обезщетяване за
вреди следва от страна на ищеца да е доказано, пълно и главно, противоправно
деяние (действие или бездействие) по вина на лицето изпълнител на действието
(която се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД), причинените от конкретното
действие вреди и причинно - следствена връзка между действието и вредите, които
се цели да се обезщетят. Закона изисква предпоставките за реализиране на
отговорността да са налице кумулативно.
Липсата на която и да е от тях води до неоснователност на претенцията.
По смисъла на
чл. 45 от ЗЗД, вреда е всяка неблагоприятна последица за защитени от закона права
и интереси на увредения.
Във връзка с доводите, изложени и
във въззивното производство, настоящият състав
приема, че във всеки конкретен случай съдът
следва да прецени дали определено изказване, освен оценка и мнение по обществен
въпрос свързан със засегнатото лице, обективира и твърдение за злепоставящи
факти.
По принцип, изказването на мнение чрез слово - писмено или
устно, е конституционно гарантирано право на всеки гражданин, закрепено в чл.
39, ал. 1 от Конституцията на РБ (КРБ), като правото на мнение не е абсолютно.
Ограничаването на правото да се изразява мнение, с оглед
високата си обществена значимост и
интензитет, е допустимо по изключение и само, за да се осигури защита на конкуриращ интерес и право и с цел охраната на други, също
конституционно защитени права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в КРБ (чл.
39, ал. 2 от КРБ и чл. 10, ал. 2 от ЕКЗПЧОС). Не се допуска
ограничаването със закон на други, извън посочените в чл. 39,
ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Съгласно посочените текстове, свободното изразяване на
мнение не може да се използва за накърняване правата и доброто име
на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към
извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над
личността.
В практиката
на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) са заложени същите принципи по
отношение на свободата на словото и възможността тя да бъде ограничавана.
Както се посочи, сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване
на правото на свободно изразяване на мнение, Конституцията посочва присъщите на личността чест,
достойнство, добро име. Те могат да
са обект на
посегателство при нанасяне на обида (умишленото унижаване достойнството на
дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клевета (съзнателното
разгласяване на неистински, позорни
обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление). Гражданската отговорност за обида и клевета като средство за защита на
честта, личното достойнство и доброто име представлява такова ограничение на
правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо от Конституцията
и от Конвенцията.
Обидата касае изказвания, които са годни да накърнят честта
и достойнството на пострадалия и според моралните норми, възприети от обществото, са неприлични, цинични, вулгарни.
Обидата е лично унизително отношение към определено лице. Клеветата представлява съзнателното
разгласяване на
неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление.
Във всеки конкретен случай следва да се прави разграничение между обидата и
клеветата, които са в обсега на ограниченията
на правото на свободно изразяване на мнение по чл. 39-41 от КРБ и оценъчните съждения,
които са извън този обсег.
Не е противоправно поведението по
повод изказани мнения
с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му
се коментира във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или
занятие. (така
в решение на ВКС,
ІІІ г. о. по гр. д. № 1438/2009 г.,
постановено по чл. 290 ГПК). Оценките, направени при спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 2 КРБ,
колкото и негативно да са натоварени, не пораждат отговорност за
лицето, което ги дава, като тяхната вярност или невярност не може да бъде проверявана - те представляват коментар на фактите, а не
възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. Разсъжденията на дадено лице ще ангажират отговорността на автора
си само ако
изразяването им обективно нанася обида на адресата. (в този смисъл решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС; решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС по реда на чл. 290 ГПК).
Предвид посочената практика, въззивният състав приема, че при преценка
основателността на предявения иск, мненията и оценките изказани от ответника не
подлежат на проверка за вярност, тъй като те представляват единствено коментар
на факти от обективната действителност и изразяват гледната точка на автора си за
тях. Такива публикации могат да ангажират отговорността на лицето, което ги
прави, само ако реално представляват обида или клевета. Непротиворечиво в
практиката на ВКС и съдилищата си приема, че негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения или стопански живот, не пораждат отговорност, ако не засягат
достойнството и честта й.
Относно думите и изразите, на които
се позовава ищеца, за да ангажира отговорността на ответника В.С., следва да се
отбележи следното:
Въззивният
състав споделя изводите на СРС, че процесната публикация е провокирана от
конкретен случай, разследван от предаването „Господари на ефира“, като от съдържанието
на публикацията е видно, че в нея не са използвани изрази с обиден характер,
съобразно утвърдените в обществото морално-етични норми на общуване. Сами по
себе си квалификациите „нежен прякор“ и „Д.“ нямат унизителен характер и не са
вулгарни, като с тях не се засягат честта или достойнството на адресата. От
разпита на свидетелите пред СРС се установява, че „Д.“ е прякор, с който ищецът
е известен сред близките си, в обществото и в професионалните среди. Дали
ответникът го смята за „нежен“ е въпрос само на негово лично мнение.
В
останалата част от публикацията са зададени въпроси и е изказано лично мнение
на В.С., които не са насочени персонално към ищеца, а касаят предаването
„Господари на ефира“ и неговия екип.
Липсва
внушение спрямо ищеца и при въпроса „Известно ли ви е, че ръководителят подбира
изпълнителите по свой образ и подобие?“. В цялото изказване са говори най -
общо за ръководител и за продуцент на предаването, като дори да се приеме, че е
общоизвестен факт, че ищецът е такъв, няма данни дали той е единственият
продуцент и ръководител на посоченото предаване, както е посочил и СРС.
Предвид изложеното съдът намира, че изказаното мнение на
ответника във посочения по - горе Фейсбук профил не съставлява противоправно деяние, извършено
с цел да се накърни честта или достойнството персонално на ищеца, не е неприлично, вулгарно или цинично и не съдържат
унизителни, позорни разсъждения за качествата на ищеца, поради което не може да
се приеме за обида. Цитираното изказване представлява по - скоро изразяване на
лично мнение и оценка на ответника във връзка с продуцираното от ответника
предаване „Господари на ефира“. Въззивният
състав споделя изводите, че от приетите по делото доказателствата, в тяхната
цялост, не се установява ответникът да е целял да накърни честта, достойнството
или доброто име на ищеца или да го унизи публично с посоченото изказване.
Субективната
интерпретация на фактите от едно или друго лице не може да е предмет на
клевета. Освен това не е налице разгласяване на несъществуващо позорно
обстоятелство в изложения по - горен смисъл.
Мнението на
ответника касае личната оценка на коментатора по повод конкретен случай в
предаването „Господари на ефира“, която не съставлява изнасяне или разгласяване
на позорящи ищеца Ю.Х. обстоятелства. Изявленията
на ответника, дори да са натоварени с негативна оценка, са израз на правото му свободно да изразява собствено становище по определени
въпроси. Обосновано СРС е съобразил, че в съдебната практика се приема, че
публичните личности трябва да понасят негативна оценка, тъй като по отношение
на тях границите на допустимата журналистическа или гражданска критика са по - широки.
Тъй като става
въпрос за субективно мнение и оценка, тяхната истинност, както се посочи вече,
не подлежи на проверка и доказване за правилност или вярност. Съдържанието им зависи
единствено от общественото и лично съзнание и морала на автора при упражняване
на конституционно признатото му право на лично мнение.
Като
съобрази изложеното, въззивният съд споделя крайния решаващ извод, до който е
достигнал СРС, че не са доказани пълно и главно
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за обезщетение за вреди
по чл. 45 ЗЗД.
С цитирането по - горе
изказвания не се установява осъществяване на противоправно деяние извършено от ответника,
вследствие на което да се ангажира деликтната му отговорност за обезщетяване на
неимуществени вреди. Поради изложеното е безпредметно да се обсъждат останалите
елементи от фактическия състав на правната норма, касаещи конкретните твърдени
от ищеца претърпени неимуществени вреди и причинната им връзката с деянието,
тъй като предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 45 ЗЗД следва да
са налице кумулативно.
Поради съвпадане на крайните изводи
на настоящия състав с тези на първоинстанционния съд, решението в оспорената
част - до размер от 7 000 лв., е съобразено с нормата на материалния и
процесуален закон и следва да се потвърди.
В частта, в която искът по чл. 45 ЗЗД е отхвърлен над размер от 7 000 лв. до 10 000 лв., решението е
влязло в сила, доколкото не се оспорва от ищеца.
По разноските пред СГС :
С оглед изхода от спора, право на
разноски има въззиваемата страна – ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Като
съобрази доказателствата за реално заплатени разноски в производството съдът
приема, че в полза на ответника следва да се присъди адвокатски хонорар в
размер на 1 200 лв. До приключване на устните състезания в тази инстанция
не е направено възражение по размера на разноските на ответника.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 20277941/16.12.2020 г. на СРС, 128 с-в,
в частта, в която е отхвърлен иска, предявен от Ю.Б.Х., ЕГН ********** срещу В.С.С., ЕГН: **********, за заплащане на обезщетение в
размер на 7 000 лв., за
нанесени неимуществени вреди от публикуван на 01.10.2018 г. коментар във „Фейсбук“,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 23.05.2019 г. до окончателно
плащане.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 45 ЗЗД над размер от 7 000 лв. до
претендираните 10 000 лв., като неоспорено от ищеца.
ОСЪЖДА Ю.Б.Х., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Г. И. да заплати на В.С.С., ЕГН: **********, с адрес ***,
адвокатски
хонорар в размер на 1 200 лв. за СГС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, в
едномесечен срок от получаването на съобщенията до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.