№ 148
гр. Ихтиман, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211840200771 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10,
ал. 1 от Закона за пътищата №**********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на С. Д. Б., ЕГН **********, за нарушение на чл. 139, ал. 5 и
ал. 6, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 300лв..
В жалбата се твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения,
обуславящи незаконосъобразност на ЕФ, тъй като липсва подробно описание на
нарушението, касае се за извършено второ нарушение на същия ден и е била заплатена
компенсаторна такса.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат,
който поддържа жалбата.
За административнонаказващия орган – редовно призован – се явява
юрисконсулт, като в изложените съображения и в писмено становище се поддържа, че
жалбата е неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 21.05.2020г., в 18,04 ч. с устройство №10012, представляващо елемент от
1
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е било
регистрирано движението на товарен автомобил С. Д., рег. №********, с обща
техническа допустима маса 3250, собственост на жалбоподателя, по АМ Тракия, км
43+448 с посока на движение намаляващ километър. Жалбоподателят във връзка с
извършеното нарушение е заплатил на същата дата- 21.05.2020г., компенсаторна такса
по чл. 10, ал. 2 от ЗП..
Независимо от това е издаден процесният електронен фиш, с който на
жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на
основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
300лв..
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателствени средства, които са непротиворечиви, взаимно
допълващи се, поради което не следва да бъдат по-подробно анализирани.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на посочените по-горе
доказателствени източници, от правна страна се установява следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок (видно от известие за доставяне
на л. 12 от делото ЕФ е връчен на 03.12.2021г., а видно от извлечение от СЕСВ на л. 9
от делото жалбата е депозирана на 17.12.2021г.), от легитимарано лице и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като т. 1 предвижда
такса за ползване на платената пътна мрежа- винетна такса за пътни превозни средства
по чл. 10а, ал. 7. ППС по чл. 10а, ал. 7 от ЗП са моторните превозни средства, които
имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; моторните
превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз
на товари и моторни превозни средства с повишена проходимост.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗП при установено движение по платената пътна
мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната
такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето
лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от
административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от
административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят
такава във връзка с конкретното пътно превозно средство.
В конкретния казус не се спори, а и от писмо на АПИ на л. 30 от делото се
установява, че за процесния ЕФ е заплатена компенсаторна такса по смисъла на чл. 10,
ал. 2 от ЗП и в срока по чл. 189е, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП, като сумата е получена от АПИ
2
на 22.05.2020г..
При това положение вместо да освободи жалбоподателя от
административнонаказателна отговорност по реда на чл. 10, ал. 2 от ЗП АНО е
пристъпил към връчване на ЕФ, което е сторено на 03.12.2021г., т.е. повече от година и
половина след получаване на компенсаторната такса.
Наличието на плащане на компенсаторната такса е основание за отмяна на
процесния ЕФ, тъй като по делото липсват данни ЕФ да е анулиран. В този смисъл на
първо място към писмо на АНО от 22.12.2021г. (л. 3 от делото) е приложен създаден
доклад от Електронната система за събиране на пътни такси (л. 13 от делото), в който е
посочено, че ЕФ е със статут „обжалва се“. На следващо място противно на
становището АНО съдът намира, че анулирането на ЕФ не настъпва автоматично със
заплащането на компенсаторната такса, а е необходимо произнасяне на компетентния
орган в този смисъл (арг. от чл. 189ж, ал. 4, вр. ал. 3, т. 1 от ЗДвП). По делото обаче не
е представено решение за анулиране на процесния ЕФ и уведомяване на
жалбоподателя за това. Същевременно представените по делото писмени становища
и изискана информация, в които АНО твърди, че ЕФ се счита за анулиран, не могат да
бъдат приравнени на решение за анулиране, тъй като липсва надлежно
упълномощаване на издателите на тези документи да извършват действия по
анулиране на ЕФ.
Следователно не може да се приеме, че ЕФ е бил анулиран, поради което е
неоснователно искането на процесуалния представител на АНО за прекратяване на
делото поради липса на правен интерес за обжалване. Процесният ЕФ не е анулиран
към настоящия момент и следва да бъде отменен.
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая е представен договор за
правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение,
което е в минимален размер от 300лв., а и от насрещната страна не е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая е уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (л. 50 от делото), която
сума следва да бъде заплатена на жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
№**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на С. Д. Б., ЕГН
**********, за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на
3
основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
300лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ,ал. 3 от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“
да заплати на С. Д. Б., ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4