Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 13798
по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение №
408213/15.05.2018 г., постановено по гр. д. № 36122/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 61 състав, ЗК„Л.И.“ АД е осъден да заплати на Р.А.Р. сумата от 13 000 лв.,
на основание чл.226 КЗ (отм.), представляваща обезщетение за претърпени в
резултат на настъпило застрахователно събитие - ПТП, от 09.02.2013 г., неимуществени
вреди в резултат на виновното и противоправно поведение на И.А.А., чиято
гражданска отговорност е застрахована от ЗК „Л.И.“ АД със застрахователна
полица № 22113000355955, с период на застрахователното покритие 14.01.2013 г. -
13.01.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2013 г. до
окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер. Ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 520 лв. -
държавна такса и 300 лв. - възнаграждение за вещо лице, на основание чл.78,
ал.6 ГПК. Ответникът е осъден да заплати на адв. Я.В.С. сумата от 773 лв., на
основание чл.78, ал.1 вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв., представляваща възнаграждение за
осъществено процесуално представителство.
С определение от 20.09.2018 г., постановено по същото
дело, е изменено горепосоченото съдебно решение в частта за разноските, като ЗК
“Л.И.“ АД е осъден да заплати на адв. Я.В.С. , сумата от 154, 33 лв., представляваща
възнаграждение за осъществено процесуално представителство, на основание чл.78,
ал.1 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
е отхвърлен предявения иск е депозирана въззивна жалба от ищеца Р.А.Р.. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че определеното от
решаващия съд застрахователно обезщетение не е съобразено с претърпените от него
болки и страдания в резултат на получените от процесното ПТП травматични
увреждания, последиците от тях и психическите отражения. В тази насока са
ангажирани свидетелски показания, както и експертно заключение по изслушаната
съдебно - медицинска експертиза. СРС не е обсъдил ангажираните свидетелски
показания относно психическите травми от увреждането. Липсва детайлно и
правилно обсъждане на всички събрани по делото доказателства, установяващи
претърпените от него болки и страдания. Застрахователният лимит към датата на
настъпване на процесното ПТП е 10 000 000 лв. Представил е за сведение на съда
формирана съдебна практика за такова увреждане, настъпило през 2013 г., което е
в по - висок от определения от съда размер. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск и му присъди сторените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ответника ЗК „Л.И.“ АД, с който я оспорва. Счита, че
решението в обжалваната от ищеца част е правилно и законосъобразно, а
поддържаните от ищеца доводи са неоснователни. Обезщетението за неимуществени
вреди не може да се превръща в средство за неоснователно обогатяване. Моли съда
да потвърди решението в обжалваната от ищеца част.
Постъпила е въззивна жалба и от ответника ЗК „Л.И.“
АД, с която обжалва първоинстанционното съдебно решение в частта, с която е
уважен предявения иск за сумата над 5 000 лв. до 13 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 09.02.2013 г. до окончателното изплащане. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. От събраните по
делото доказателства не са установени настъпили усложнения в резултат на
получената от ищеца травма. Счита, че е недоказано твърдението на ищеца, че не
може да си служи пълноценно с увредената ръка. Също така при наличието на
такава невъзможност, тя може да се компенсира с другата ръка. По делото не са
представени доказателства във връзка с показанията на разпитания по делото
свидетел, че ищецът е бил на рентген и физиотерапия. Също така показанията му относно
периода на имобилизация противоречат на останалите доказателства. Ищецът не е
търсил медицинска помощ във връзка с оплаквания от болки в дясната ръка. Това е
сторено в хода на процеса, след изслушване на съдебно - медицинската
експертиза. Счита, че представените по делото амбулаторен лист за извършен на
27.03.2-18 г. преглед и етапна епикриза се отнасят за един и същ преглед по
инициатива на ищеца и за нуждите на процеса. Счита, че неправилно е приложен
материалния закон, тъй като действителните търпени от ищеца болки и страдания
са приключили към края на м.04.2013 г., а искът е предявен 4 години по - късно. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част, като отхвърли предявения иск за сумата над 5 000 лв. до 13 000 лв., като
му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от ищеца Р.А.Р., с който я оспорва. Излага съображения, че
решението в обжалваната от ответника част е правилно и законосъобразно. При
определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да се отчитат
застрахователните лимити и конкретните икономически условия, в каквато насока е
и формираната практика на ВКС. Моли съда да потвърди решенията в обжалваната от
ответника част.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове
съответно с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди,
че на 09.02.2013 г. на главен път I -8, км
198+400 м. е настъпило тежко ПТП между лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер“, рег. № *******, управляван от И.А.А. и лек автомобил марка „Шкода“,
модел „Октавия“, рег. № *******, в който е седял на предна седалка ищецът. Първото
МПС, без обективни причини, е навлязло в лентата за насрещно движение и
причинява процесното ПТП, от което е починало едно лице и други двама с тежки
телесни повреди. С влязла в сила присъда е ангажирана наказателната отговорност
на виновния водач. Твърди, че след инцидента е изпитвал силни болки в областта
на гръдния кош, коленете, областта на дясната ръка. Оказана му била спешна
медицинска помощ, като е установено счупване на 4-та метакарпална кост на
дясната ръка. На 09.02.2013 г. е извършена оперативна интервенция за наместване
в вътрешна фиксация на счупването. Поставена му била реконструктивна плака,
кортилолен винт и портилален винт. Твърди, че и към момента продължава да търпи
болки и страдания в областта на счупването при промяна на времето и при
натоварване на ръката. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 18 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди във връзка с настъпилото ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 09.02.2013 г. до окончателното изплащане, както и да заплати на
представлявалия о по делото адвокат възнаграждение за процесуално
представителство по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че ищецът не е
отправял претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. По делото са
представени доказателства, които установяват липсата на съдов и неврологичен
дефицит. Към края на втория месец след увреждането фрактурата следва да е
консолидирана. С оглед на това счита, че не е налице изключителност на претърпените
от ищеца болки и страдания от страна на ищеца.
Счита, че претендиранот от ищеца застрахователно обезщетение е
прекомерно завишено и не кореспондира с установените факти относно претърпените
от ищеца болки и страдания. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
изцяло предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.
С влязла в сила на 01.02.2017 г. присъда И.А.А. е
признат за виновен в това, че на 09.02.2013 г., на главен път I - 8, км. 197 + 400 м., от гр. Пазарджик в посока гр.
Пловдив, при управление на микробус марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, рег. № *******,
чужда собственост, като е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.16,
ал.1, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП, не е контролирал непрекъснато моторното
превозно средство, което управлява, навлязъл в лентата за насрещно движение със
скорост, равна и не по - ниска от 94
км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на Б.И.Й.и средни телесни повреди на
М.К.Р., на Ф.Е.Р. и на Р.А.Р., изразяваща се в трайно затруднение движението на
десен горен крайник, като му е наложено наказание за това.
От представеното извлечение от проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ се установява, че към 09.02.2013 г. е налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил марка „Мерцедес“,
модел Спринтер“, рег. № *******, сключена с ответното дружество със срок на
действие от 14.01.2013 г. до 13.01.2014 г.
От заключението на вещото лице д-р Ц.Н.Г.по
изслушаната пред СРС съдебно - медицинска експертиза се установява, че на
09„02.2013 г. при постъпване на ищеца в болница е установено контузия с оток и
деформация в областта на 4-та метакарпална (дланна, след киткова) кост на
дясната ръка с клинични и рентгенови данни за счупване на 4-та дланна кост.
Травмата се дължи на действие със значителна сила на твърд тъп предмет и може
да се получи както от директно травматично въздействие при удар или притискане,
така и индиректно при надлъжно натоварване по остта на пръста. Причиняването
може да се обясни с механизма на ПТП, от удар в интериора на лекия автомобил.
При благоприятно протичане на оздравителния процес, след разместено счупване,
налагащо вътрешна иглена фиксация, отчитайки възрастта на пострадалия, средностатистически
функционално възстановяване на ръката настъпва за около 2 месеца, като иглите
могат да се отстраняват на 30-35-ти ден след поставянето им. На 09.02.2013 г. е извършена операция по
интубационна анестезия с открито наместване с вътрешна фиксация на счупената
4-та дланна кост. Ищецът е изписан с препоръки за раздвижване на
имобилизираните пръсти. Отчетено е подобрение, като са му дадени указания за
контролни прегледи. Ищецът е изписан на 12.02.2013 г., като липсва документация
относно състоянието му след този период. Поначало е възможно от травмата да
настъпят усложнения, като неправилно срастване или удължен възстановителен
процес, но не са ангажирани документи от проведени контролни прегледи. При
липса на такива прегледи 5 години след
инцидента вещото лице не може да изведе безспорно причинно - следствена връзка
между инцидента и евентуални посттравматични промени, поради което приема, че
функционалното възстановяване на ръката е настъпило в рамките на
средностатистическите срокове за около 2 месеца.
По делото е ангажирана етапна епикриза на ищеца, в
която е удостоверено, че при извършения преглед е установен нормален обем на
движение на пръстите на дясната ръка, намалена сила на захвата на IV - V пръст, наличие на оперативен цикатрикс в областта на
дясната ръка доразално на ниво IV метакарпалнакост с умерена мускулна хипотрофия на
собствените мускули на дланта. Назначено е провеждане на физиотерапия.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел И.А.Р.
се установява, че е брат на ищеца. През м.02.2013 г. ищецът претърпял
автомобилна злополука. На следващия ден се чули по телефона и ищецът му
обяснил, че на пътя между гр. Пловдив и гр. Пазарджик е претърпял инцидент.
Няколко минути бил в безсъзнание. Имало тежки поражения от въздушната
възглавница - удар в гърдите, в главата, счупена ръка в областта на китката и
4-ти пръст. Впоследствие претърпял две операции и 6-7 месеца бил в гипс, шини и
бинтове. Не можел да ползва увредената ръка. Ищецът имал фирма за превоз.
Занимавал се с превоз с камиони, като той също шофирал. по тази причина
увреждането се отразило и на бизнеса му, тъй като не можел да управлява камион.
Наложило се да наеме друг шофьор, което е свързано с допълнителни разходи. След
операциите съпругата на ищеца му полагала в обслужването, трудно се справял.
Ищецът споделял на свидетеля, че все още изпитва болки в областта на травмата.
В деня преди разпита ищецът бил на физиотерапия. Свидетелят поддържал редовни
контакти с ищеца, чували се всеки ден. Ищецът споделял на свидетеля, че при
смяна на сезоните изпитва болка, мравучкане. Преди инцидента ищецът бил доста
активен, спортувал. Травмата се отразила на целия му живот. Към момента ищецът
изобщо не спортувал. Преди инцидента тренирал бокс, вдигал тежести, тренирал на
успоредка, на лост и т. н. Поддържал формата си, не спортувал професионално.
Съдът не възприема показанията на разпитания по делото
свидетел относно проведеното лечение и продължителността на имобилизацията на
увредената ръка на ищеца, доколкото в тази им част показанията му не
кореспондират с ангажираната по делото медицинска документация и изслушаната по
делото съдебно – медицинска експертиза. В останалата им част съдът възприема
показанията му, тъй като са логични и последователни, кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства, както и отразяват лично възприети
от свидетеля обстоятелства.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 ГПК, изхождат от легитимирани страни, като същите са процесуално допустими.
Разгледани по същество, въззивните жалби са неоснователни.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото доказателства,
се установи, че за периода 14.01.2013 г. - 13.01.2014 гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Мерцедес”,
модел „Спринтер“, рег. № *******, е покрита от ответника по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Обект на застраховане
по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата, съгласно нормата на чл.257, ал.1 КЗ (отм.).
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората
алинея на посочената норма, са собственикът на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая
автомобилът е управляван без противопоставяне от страна на собственика.
През време на действието на застрахователния договор – на 09.02.2013
г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на
който е покрита от ответника. Във
връзка е настъпилото ПТП е ангажирана наказателната отговорност на виновния
водач посредством влязла в сила присъда. Съгласно
нормата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С постановената
присъда е установена вината на водача на лекия автомобил марка „Мерцедес”,
модел „Спринтер“, рег. № *******, участието му в настъпилото на 09.02.2013 г.
ПТП, както и противоправността на деянието.
Нормата на чл.226, ал.1 КЗ (отм.) регламентира прякото
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Предвид
обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач е покрита от
ответника, същият дължи заплащането на застрахователно обезщетение на ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди.
Страните не спорят относно наличието на предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника, в каквато насока са и ангажираните по
делото доказателства. Релевираните доводи във въззивните жалби са свързани
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства
при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
В случая в резултат от настъпилото на
09.02.2013 г. ПТП ищецът е получил травматични увреждания, наложили оказването
на спешна медицинска помощ. В деня на инцидента е извършена операция с открито
наместване с вътрешна фиксация на счупената 4-та дланна кост. Счупването на
4-та метакарпална дланна кост на дясната ръка е
наложило вътрешна игленна фиксация за период от 30-35 дни. Продължителен
е възстановителния период – около 2 месеца, през които ищецът е търпял болки и
страдания, както и неудобства в ежедневието, наложили ползване на помощ от съпругата
му. И към момента е налице необходимост от провеждане на рехабилитация. При
смяна на сезоните ищецът отново търпи болки в областта на травмата. Не се
установи наличието на настъпили усложнения в лечебния и възстановителния
период. Ето защо, съобразявайки се с
принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретната икономическа обстановка към момента на
настъпване на ПТП, установените застрахователни лимити, както и задължителните
указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за неимуществени
вреди възлиза на 13 000 лв., което ще възмезди ищцата в най - пълна степен за
претърпените от ищеца болки и страдания във връзка с настъпилите при процесното
ПТП травми.
Неоснователен е релевирания от ищеца довод, че това
обезщетение не кореспондира с формираната съдебна практика за този вид травми. Съдебното
решение, на което се позовава ищеца, се отнася за същата травма, настъпилия в
разглеждания период, но при наличие на остатъчна деформация – скъсяване на
костта, което е довело до намаляване на силата и възможността за захват на 5
пръст – трайни последици от увреждането, които в настоящия случай не са налице.
С оглед на това размерът на обезщетението не би могло да бъде еднакъв.
Не може да бъдат споделени доводите на ответника, че
репарирането на моралните вреди има по – скоро символичен характер, като
представлява форма на възмездяване на принциплно невъзстановими вреди. На
обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, на основание чл.51, ал.1 ЗЗД. С оглед на това следва да се
репарират в пълнота претърпените от ищеца вреди, а не само да се определи
символично обезщетение. Критериите за определяне на тези вреди са разяснени с
посоченото ППВС № 4/23.12.1968 г. и са съобразени от решаващия съд при постановяване
на обжалваното съдебно решение. Също така съдът е съобразил и формираната от
съдилищата съдебна практика при сходни с разглеждания случай травматични
увреждания и последиците от тях.
Страните не са изложени оплаквания относно момента на
поставяне на ответника в забава, поради което и на основание чл.269 ГПК този
въпрос стои извън въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Доколкото въззивните жалби
са неоснователни, разноските на страните следва да останат в тяхна тежест,
както са направени.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
408213/15.05.2018 г., постановено по гр. д. № 36122/2017 г. по описа на СРС,
ГО, 61 състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.2, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.