№ 16044
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря Й.КА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110168664 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ЮЛ, със седалище адрес,
представляван от Изпълнителните директори М.Н.К. и С.Г.С., срещу А. Д., ЕГН
**********, с адрес: адрес , с която се моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 5 948.97 лева, изплатено от ЮЛ обезщетение на ЮЛ (ЮЛ) във връзка с претенция
на ЮЛ за щети на л.а. „***“ с рег. №*** от ПТП, настъпило на 10.04.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Твърди се, че на 10.04.2017 г. в *** в гр. ***, ул. „***“ ответникът, управлявайки т.а.
„***“ с ДКН *** при движение в дясна пътна лента не се съобразява с пътната обстановка,
предприема маневра за преустановяване в лявата пътна лента за движение, в следствие на
което удря правомерно движещия се в същата лента л.а. „***“ с рег. №***, като така
причинява процесното ПТП.
Твърди се, че А. Д. е управлявал лекия автомобил без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Сочи се, че ЮЛ е изплатил на ЮЛ (ЮЛ) сумата от 5948.97 лева с банков превод на
30.03.2018 г. – равностойност на 3041.66 евро по курса на деня, от които 2577.73 евро –
обезщетение и 390.59 евро – такса обработка по фактура №**********/06.02.2018 г.
Претендират се направените по делото разноски.
Прилагат се писмени доказателства:
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба чрез
назначения особен представител. Излагат се доводи за недопустимост като се сочи, че
ответникът не е собственик на увреждащото МПС, а именно т.а. „***“ с ДКН ***. Сочи се,
че е неясно в какви правоотношения е ответника със собственика на МПС, но в случай че са
трудовоправни претенцията следва да се насочи към работодателя. Твърди се, че
задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по чл.
461 във вр. чл. 483 от КЗ е за собственика.
1
Оспорва се иска и като неоснователен по основание и размер. Сочи се, че не става
ясно как е изчислено застрахователното обезщетение.
Прави се възражение за погасяване на вземанията по давност.
Правното основание на предявения иск е 558, ал. 7 КЗ. Съгласно разпределената
доказателствена тежест с тежест на ищеца е да установи, че в резултат от виновно
противоправно поведение на ответника- управлявал МПС, което няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, са настъпили
вреди в претендирания размер на трето увредено лице, които вреди са възстановени от
ищеца на увреденото лице. В тежест на ответника е да установи настъпили
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически
факти.
Представен е двустранен констативен протокол за ПТП. Попълнено е, че ПТП е
настъпило на 10.04.2017 г. в 17.00 ч в ***, ***. В протокола са посочени участниците в
ПТП- автомобил *** с рег.№ *** с водач С.Л. и автомобил *** с рег.№ *** с водач А.Д..
Отбелязано е, че ПТП е настъпило при смяна на платното на движение на автомобил *** с
рег.№ ***. Посочени са щети на автомобил *** с рег.№ *** на задната част върху двата
калника, лява страна. Водачът на автомобила е попълнил в протокола следното: „Шофирах в
пътната лента в посока изток в дясната страна на ***, точно преди моста ***. Внезапно чух
ужасен звук и видях, че един камион е блъснал автомобила ми отстрани и двете превозни
средства-моят автомобил и камионът, спряхме и се отклонихме встрани от пътя, за да не
пречим на движението. Шофьорът на камиона заяви, че не е видял автомобила ми. Това
става, когато шофьорът на камиона сменя платно, без да се огледа.“
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, приета по делото и
кредитирана от съда като компетентно изготвена, по която вещото лице е депозирало
заключение. Вещото лице е констатирал следния механизъм: На 10.04.2017 г., около 17:00
часа, влекач „***“ с рег.№ ***, се движи по моста *** в гр. ***, където водачът предприема
маневра за престрояване в дясно, при която реализира ПТП с движещия се от дясната му
страна лек автомобил „*** ***“, с рег.№ ***. От приложените по делото Оценка на щета
№***/01 170410 (лист №29, лист №30, лист №31 и лист №32 от делото) и снимков материал
(лист №36, лист №37 и лист №38 от делото), може да се направи извод, че вида и степента
на уврежданията по процесния автомобил са: 1.Панел (калник) заден ляв - 3 степен
увреждане + Боя, 2 Броня задна - 1 степен увреждане + Боя, 3.Врата задна лява -Боя, 4. Под
калник заден ляв- Подмяна и Капаче затварящо задна броня ляво - Подмяна. От така
представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в Оценка на щета, снимковия
материал и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извода, че щетите
по лек автомобил „*** ***“ с рег.№ ***, се намират в пряка и причинно - следствена връзка
с настъпилото на 10.04л2017 г. произшествие в гр. ***л Вещото лице е констатирал, че
стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „*** ***“, с рег.№ ***,
изчислена на база средно пазарни цени към датата на ПТП е 1487,58лв, а стойността
необходима за възстановяване на лек автомобил „*** ***“, с рег.№ ***, съгласно
приложената по делото Оценка по щета № ***/01 170410 (лист №29 - лист №32 от делото),
при валутен курс към датата на ПТП 10 Ш.К. = 2,03525 лв., е 4804,74лв
Приложена по делото е справка от базата данни на Информационния център към ЮЛ
на база на подадени данни от застрахователите за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. От справката е видно, че за превозно средство с рама *** и ДКН *** е
имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за период от 06.04.2016 г. до
06.04.2017 г. Следващият период с валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за това МПС е от 11.04.2017 г. до 11.04.2018 г., като липсват данни да е имало
такава застраховка към 10.04.2017г.- датата на процесното ПТП.
2
ЮЛ с писмо –отговор съгласно чл. 13 от вътрешните правила е отговорило на
***(***), че МПС с рег. № *** към 10.04.2017 г. е било с обичайно домуване в България.
По делото е представена фактура №77889/18.09.2017 г. за извършен ремонт на лек
автомобил *** за сумата от 29 510 Ш.К.. След приспадане на самоучастие е претендирана
сумата от 28 730 крони – 2963.35 евро от компенсационен орган на държава членка- *** към
ЮЛ.
ЮЛ е изпратило претенция за възстановяване на изплатено обезщетение оt ЮЛ на ЮЛ
реф. №GF-17-318-S до ЮЛ с посочване, че ЮЛ е заплатило имуществени вреди и такса
обработка по щета, вследствие ПТП с виновно незастраховано МПС с рег. № ***, а именно
на 05.02.20218 г. ЮЛ е заплатило обезщетение в размер на 2577.73 евро и 463.93 евро- сума
по фактура/такса обработка/ или общо 3041.66 евро /5948.97 лева/.
ЮЛ е заплатил сумата от 5948.97 лева на ЮЛ с платежно нареждане от 30.03.2018 г.
Според разпоредбата на чл.559, ал. 1, т.1 КЗ ЮЛ възстановява суми, изплатени от
компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния
водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от
настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. Съгласно
чл. 559, ал. 3 след изплащането на обезщетението по ал. 1 ЮЛ встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за
определянето и изплащането му.
Извънсъдебно ищецът е изпратил регресна покана изх. №***-РП-563/15.09.2022 г до
ответника с искане да заплати сумата от 5949.22 лева. Видно от известието за доставяне,
пратката се е върнала като непотърсена.
Налице са всички предпоставки за уважаване на исковата претенция- в следствие на
виновно противоправно поведение на водача А. Д. на 10.04.2017 г. в *** в гр. ***, ул. „***“,
при управление нат.а. „***“ с ДКН *** са причинени вреди на л.а. „***“ с рег. №***
Управляваният от ответника автомобил е бил без валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Управляваното МПС е с обичайно местопребиваване в
България. Вреди са възстановени на увреденото лице от ЮЛ, които пък са възстановени от
ЮЛ (ЮЛ), които пък са възстановени от ищеца.
За определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че същият е регламентиран в сключените споразумения между
компенсационните органи на страните - членки, като определянето му е единствено в
компентентността на страната, където е настъпило процесното ПТП - в случая – К. ***. На
компенсиране подлежат както изплатената сума на пострадалата страна по ликвидиране на
имуществени и неимуществени вреди, така и изплатените суми за външни услуги /напр.
възнаграждения на вещи лица и др. /, както и сумите на всички разходи, сторени от
участващите в компенсацията страни /съгласно чл. 4 от Споразумение между
компенсационните органи и *** /София. /, основано на Директива 2000/26/ЕО от 16.05.2000
г. на ЕП и ЕК по хармонизация на законодателството на страните - членки във връзка със
застраховките „ГО“ по отношение на употребата на МПС/. Според постановеното по реда на
чл. 290 ГПК Решение N 1/02.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 263/10 г., II т. о., когато се дължи
обезщетение на чуждестранно лице и поправянето на вредите е извършено в чужбина,
налице е чуждестранен елемент в правоотношението между застраховател и увредено лице,
свързан с характера на увреденото лице и мястото на отстраняване на вредите и по тази
причина размерът на обезщетението не следва да се определя по средни пазарни цени в
България, тъй като това не би довело до пълна обезщетение за вредите, а следва стойността
на При това плащане ищецът-*** няма право да прави възражения за размер – арг. от чл. 561
от КЗ. Ето защо, когато се развиват отношения във връзка с реализиране на суброгационното
право на *** по реда на чл. 559, ал. 3 от КЗ, то делинквента не може да релевира на ***
3
възражения за размера на вредите, а е длъжен да възстанови платеното.възстановителния
ремонт да се определи по цените за ремонта, където е извършен.
По възражението на особения представител за погасяване на иска по давност:
Съгласно чл. 378, ал. 6 КЗ регресните и суброгационни искове на застрахователя по
застраховки „Гражданска отговорност" по т. 10 - 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1
срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години, считано от датата на
извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. Съдът
намира, че именно тази уредба е приложима и по отношение на регресните и суброгационни
искове на ЮЛ. При действие на КЗ (отм.) е формирана непротиворечива съдебна практика,
според която плащането на обезщетението е начален момент, от който започва да тече
петгодишният давностен срок за упражняване на регресното право - в този смисъл решение
№ 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. на ВКС, решение № 173/30.10.2009 г. по т. д. №
455/2009 г. на ВКС, решение № 53/16.07.2009 г. по т. д. № 356/2008 г. на ВКС, както и
Определение № 86 от 9.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 1259/2014 г., I т. о.
В случая намира приложение и т. 14 от Постановление № 7/77 год. от 04.10.1978 год.
на Пленума на ВС, съгласно която за регресните искове важи общата давност по чл. 110 от
ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователното обезщетение
на правоимащите лица. Установи се, че обезщетението е изплатено на 30.03.2018 г., а искът
е предявен на 30.03.2023 г. -в последния ден от изтичане на 5 години от плащането, поради
което не е погасен по давност. Същият е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 и ищецът има право на разноски в
размер на 1742.85 лева /247.96 лева - държавна такса, 894.89 лева-депозит за особен
представител, 400 лева- депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лева, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от горното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Д., ЕГН **********, с адрес: адрес , на основание чл.559, ал. 3 КЗ и чл.
78, ал. 1 ГПК да заплати на ЮЛ, БУЛСТАТ: ***, с адрес: адрес, сумата от 5 948.97 лева,
изплатено от ЮЛ обезщетение на ЮЛ (ЮЛ) във връзка с претенция на ЮЛ за щети на л.а.
„***“ с рег. №*** от ПТП, настъпило на 10.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба/15.12.2022 г./ до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 1742.85 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4