Р Е Ш Е Н И Е №...
гр. ВРАЦА, 28.07.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд , гражданско
отделение ,в публичното заседание на 15 юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател:Рената Г.Мишонова-
Хальова
с участието на прокурора Светлозар Лозанов и секретар Л.Г.
като разгледа докладваното от съдията Мишонова- Хальова
гр. дело N`13 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе
предвид:
Ц.Е.М. с постоянен адрес *** ,чрез проц. си представител адв. С.Г. от САК и
адрес *** офис 311, е предявил против
ПРОКУРАТУРАТА на РБългария иск за сумата
от 60 000 лв, представляваща
обезщетение от
- 50
000 лв за причинени му неимуществени
вреди, резултат от незаконни действия на прокурори по образуване досъдебно
производство, привличане като обвиняем,незаконно поддържане обвинение,
протестиране оправдателната присъда на ВРС по НОХД№1843/2010 г ,пред ВОС по
ВНДОХ№53/14 и
- 10
000 лв за причинени му неимуществени
вреди резултат от нарушаване правото
на М. на разглеждане и решаване делото му в досъдебното производство и връщането му от
съда, в разумен срок.
В исковата молба се навеждат доводи, че на
12.10.2004 г срещу ищеца и други лица е било образувано от Врачанска Окръжна
прокуратура наказателно производство за престъпление по чл. 282 ал.2 вр. с ал.1 от НК и след множество действия по разследването
на 25.07.2007 г е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.
220 ал.1 и чл. 308 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК. Според М. в периода на
воденето на досъдебното производство, внасяне на обвинителен акт на няколко
пъти срещу него,поради връщане делото от ВРС на ВРП, до приключване на НДОХ №1843/10 г по описа на ВРС с оправдателна присъда 11.03.2015 г, той
е претърпял неимуществени вреди представляващи непрекъснат стрес при
многократното му призоваване от органите
на досъдебното производство за разпити, привличане като обвиняем, предявяване на разследване
,като и стрес в очакване произнасяне от прокуратурата и съда по неоснователните обвинения към него. Ищецът твърди още ,че е
преживял силни негативни емоции ,тъй
като бил силно притеснен, въпреки че знаел ,че е невинен, което се отразило
негативно по отношение отношенията му с
колеги ,приятели, в семейството му, вкл.
и в здравословен аспект.Освен това се претендират неимуществени вреди и
на друго основание- неразумен срок на общата продължителност на проведеното
наказателно досъдебно производство включващо и трикратно прекратяване от
ВРсъд и
връщане делото на РП-Враца.
Според ищецът
претърпените от него неимуществени вреди
са в пряка и непосредствена последица от
увреждането му от страна на ответника, независимо дали са били причинени
виновно, изразяващи се в незаконните действия на Прокуратурата на РБ .
С исковата молба са приложени многобройни доказателства във връзка с твърденията на ищеца в
обстоятелствената й част като е изискано
прилагането на НОХД №1843/2010 г по описа на РС-Враца с
приложените към него дела.Приложени са медицински документи-епикризи за заболяванията на М., решение на РС-Своге
за развод със съпругата му,както и констативен протокол за отказ от получаване
обезщетение по ЗСВ-глава ІІІ, по повод
претенцията му от 10 000 лв на осн. чл. 2б ал.1 от ЗОДОВ.
Ищецът е направил искане за назначаване и на съдебно- медицинска експертиза със
специалисти: ендокринолог, кардиолог и
невролог, относно отговор на въпроса какво е здравословното му състояние към
момента и дали продължителното стресово състояние във връзка с воденото
досъдебно и съдебно производство се е отразило на възникване на заболяванията
му ,според медицинската документация по
делото.
С ИМ са направени искания за допускане на гласни доказателства- свидетели
относно факта, как се е отразило на ищеца разследването в досъдебната и съдебна
фаза по воденото срещу него нак.дело ОХ
по повод емоционалното му и здравословно
състояние в този период?
В срока за отговор на ИМ Окръжна прокуратура Враца, представляваща Прокуратурата на РБългария, са подали писмен
отговор с който заявяват, че исковите претенции на М. за обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди на осн. чл. 2 ал.1 т.3 и
на основание чл.2б от ЗОДОВ са неоснователни и недоказани .Прави се възражение
за изтекла погасителна давност на искането за обезщетение за вреди от
обвинението на М. по чл. 308 от НК, тъй като нак. производство по това
обвинение било прекратено още на 22.12.2009 г Не били налице и доказателства за установяване претърпени
неимуществени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението и по чл. 220 от НК.
Врачанската Окръжна Прокуратура
,представляваща Прокуратурата на РБ, поддържа в отговора си още, че твърденията
на ищеца за влошено здравословно състояние по причина на обвинението срещу него
по цитираното нак. дело общ характер не
били доказани, тъй като заболяванията му според мед. документация били резултат
от множество фактори, някои от които
датирали от 15 г. Освен това Прокуратурата не разпространявала данни от
разследването и не отговаряла за медийни публикации, които съдържали само данни
от проверки на органите на МВР. Твърди
се също ,че разумността на срока за
производството на осн.чл.5 от ЗОДОВ във вр. с чл. 2б от ЗОДОВ бил 7 години,7
месеца и 16 дни и забавяне на делото било поради фактическа и правна сложност , но и
имало отлагане по причина и на самия ищец, поради неявяване
в с.з.
ВрОП оспорва началния момент на
претенциите на ищеца за лихва върху исканото обезщетение на основание чл. 2б от ЗОДОВ , че лихва се дължи от подаване на ИМ. Направено е искане за представяне в
оригинал мед. документацията от страна на ищеца ,както и заверен препис от
бракоразводното решение по гр.д.№240/08 по описа на РС гр. Своге.
Съдът е допуснал гласни
доказателства и при режим на довеждане е разпитал посочените от ищеца
свидетели:О.В.П. ***, Ю.И.М. *** и Х. Д.
*** във връзка с емоционалното и
здравословно състояние на ищеца М. по
време на досъдебна и съдебна фаза на наказателното производство по
обвиненията на Прокуратурата
срещу него.
Съдът е допуснал и назначил специализирана комплексна мед. експертиза, с участието на невролог,
кардиолог и общ съдебен лекар, която след
запознаване с приложените по
делото епикризи и мед. документация за
здравословното състояние на Ц.М. за процесния период/12.10.2004- 11.03.2015 г /
и медицински преглед на ищеца е отговорила на въпросите:
1/Какво
е здравословното състояние на Ц.М. към момента, страда ли от някакви
заболявания, при възможност давността на
възникването им от медицинската документация?
2/Възможно
ли е констатираните заболявания за които
е инвалидизиран М. през 2014 и 2013 г да
са във връзка с преживян от него емоционален стрес от 2004 г насам по повод разследване и
наказателно дело срещу него за извършено
стопанско престъпление?
3/Ако заболяванията на М. датират
преди 2004 г, възможно ли е преживения от него стрес от разследването срещу него и
наказателно дело за престъпление да са довели до обостряне на заболяванията?
4/ Бъдеща прогноза на
заболяванията му занапред?
Съдът е допуснал и назначил и съдебно-
психологическа експертиза,
която след преглед на ищеца и предвид
цялата медицинска документация за него по делото и всички останали писмени
доказателства и данни, когато е бил обвиняем и подсъдим, е дала заключение,
преживял ли ищеца стрес след периода от
2004 год. до 11.03.2015 год./влизане в сила на оправдателната му присъда/, отразил
ли се е стреса на неговото психологично
състояние и по какъв начин?
В края на съдебното следствие по искане на ищеца съдът е назначил и специализирана психиатрична експертиза,
която след запознаване с всички писмени
доказателства по делото, включително и изготвената психологична специализирана
експертиза и специализирана комплексна медицинска експертиза, както и показанията на
разпитаните свидетели по делото, е дала
заключение и отговор на въпросите, които са зададени на психологичната
експертиза в определението на съда от 22.03.2016 год. както и на въпроса: Наличие на остра стресова реакция
у Ц.М. , евентуално при продължилото наказателно производство срещу него, влияе
ли и има ли значение като фактор на психиатричното му състояние за този период?
Правното основание на предявен иск е
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,а на втория обективно съединен иск е чл. 2б ал.1 от ЗОДОВ.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е копие от
присъда №108/13.11.2013
год. постановена по НОХД №1843/2010 год. по описа на РС Враца; копие от решение
№30/11.03.2015 год. постановено по ВНОХД №53/2014 год. по описа на ОС Враца;медицинска
документация за ищеца, констативен протокол от 09.10.2015 год. от Инспектората
към Висшия съдебен съвет;извадки от публикации в местните вестници както и НДОХ
№ 53/2014 г на ВОС с всички намиращи се в него наказ. дела.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира
за установено от фактическа страна следното:
С ИМ е приложен констативен протокол
от 09.10.2015г., на Инспектората на ВСС ,имащ характера на официален документ ,
съдържащ изчерпателно хронологично проследяване по отношение на Ц.М. на всички
извършени в наказателното производство срещу
него действия, от образуването на досъдебно производство ,внасяне обвинителен
акт от прокуратурата , съдебна фаза и производството
до неговия край- оправдателна присъда за
ищеца. Доколкото констативният протокол се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК, съдът приема за верни
отразените в него факти, досежно движението и развитието на наказателното
производство против ищеца, още повече ,че този констативен протокол не е оспорен
от ответника, а и по делото е приложено
като доказателство самото НДОХ №53/14 г по описа на ВОС с намиращите се
в него дела с писмени доказателства.
От всички писмени доказателства по безспорен начин се установява, че с постановление на прокурор при
Окръжна прокуратура-Враца /ОП-Враца/ от 12.10.2004
год. е образувано предварително
производство по следствено дело №230/2004 год. по описа на ОСлС Враца срещу
Ц.Е.М. за това, че в качеството му на длъжностно лице/началник на отдел
"Производствен" в "Инжстрой"ЕООД гр. Враца/ "Инжстрой”ЕООд, гр. Враца, е превишил правата си, като при подписване на
приемо-предавателен протокол за приемане на складова база — предмет на договор
от 02.09.2009 г. за наем, подписан от управителя на дружеството О.П., е заявил
липса на претенции към неплатени наемни суми от името на "Инжстрой”ЕООД, с
цел да набави за ЕТ”Ани Братанова” имотна облага и от това са настъпили
значителни вредни последици за дружеството в размер на 21 806 лв. - престьпление
по чл. 282, аз. 2 нр. аз. 1 от НК и срещу О.В.П. *** за това, че в качеството
си на длъжностно лице (управител на "Инжстрой”ЕООД, гр. Враца) за времето
от 30.09.2002 г. до 31.12.2003 г. не е положил достатъчно грижи за управлението
и стопанисването на имуществото на дружеството, като от това е настъпила
значителна щета за "Инжстрой”ЕООД.
В последствие след 30.11.2004 г
следва не приет самоотвод на наблюдаващия
прокурор, събиране на допълнителни
доказателства и материали в досъдебното производство до 03.10.2006
г,когато с постановление на наблюдаващия
прокурор от ОП Враца досъдебното
производство е възложено на Национална следствена служба гр. София и е
образувано под нов номер №304/2006 год. по описа на НСС гр. София.
С постановление от 25.07.2007 г. следовател М. Гюров от НСС привлича Ц.Е.М. като обвиняем за
извършени престъпления по чл. 220, ал. 1 от НК
и чл. 308, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, всичките изброени в 6 пункта и му е взета мярка за
неотклонение "подписка”. На същата дата постановлението е предявено на Ц. М.
и последният е разпитан в качеството на обвиняем.
На 7 и 8 август 2007 г. разследването е предявено на обвиняемия Ц.М., а с обвинително
заключение от 15.08.2007 г. следовател М. Гюров изпраща делото на ОП Враца с
мнение за предаване обвиняемия М. на
съд.
С постановление на прокурор Д. Начков при ОП Враца от 24.08.2007 г. на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК се
прекратява частично наказателното производство срещу Ц.Е.М. за престъпление по
чл. 282, ал. 2 ал. вр. с ал.1 от НК.
Делото е изпратено на Районна прокуратура Враца по компетентност досежно останалите
деяния, за които на Ц.М. е било
повдигнато обвинение по това досъдебно производство.
На 23.06.2008 год. РП Враца е внесла в Районен съд-
Враца обвинителен акт срещу Ц.Е.М. за престъпления по чл. 220, ал.1 и чл. 308, ал.1 НК и срещу др.
лица, по отношение на които е повдигнато обвинение по досъдебното производство.
На 24.06.2008 год. е образувано НОХД №861/2008 год. по описа на РС-Враца, по
което с разпореждане на съдията-докладчик от 07.08.2008 год. е прекратено
наказателното производство и делото е върнато на Районна прокуратура-Враца
за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, като са дадени
конкретни указания затова.
На 14.01.2009 год. Ц. Е. М.
отново е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл. 220, ал.1 НК
и чл. 308, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл. 26, ал.1 НК и отново му е взета
мярка за неотклонение "подписка". На същата дата-14.01.2009 год.
постановлението за привличане е предявено на М. и е разпитан в качеството му на
обвиняем. В периода от 30.01.2009 год. -03.02.2009 год. разследването по досъдебното
производство е предявено на всички останали обвиняеми, включително и на ищеца Ц.М..
На 11.05.2009 год. РП Враца е
внесла в РС Враца отново обвинителен акт
срещу Ц.Е.М. за престъпление по чл. 220,
ал.1 НК и чл. 308, ал.1, от НК и на същата дата е образувано НОХД №573/2009
год. по описа на РС-Враца.
С разпореждане №1511/17.06.2009 год. на РС-Враца , съдията- докладчик
отново прекратява наказателното
производство по делото и същото е
върнато за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения с указания.
С постановление от 22.12.2009
год. наблюдаващия делото прокурор от РП-Враца е прекратил частично
наказателното производство срещу обв. Ц.М.
по отношение на повдигнатото му обвинение по
чл. 308, ал.1 НК, поради липса на
извършено престъпление от общ характер.
На 02.03.2010 год. Ц.М. отново е привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 220, ал.1вр. с чл.26
ал.1 от НК и отново му е взета мярка за
неотклонение "подписка". На същата дата постановлението е предявено
на ищеца
и последния е разпитан в качеството на обвиняем.
На 17.03.2010 год. РП-Враца отново е внесла обвинителен акт срещу Ц.М.
за престъпление по чл. 220, ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК и срещу др. лица, за които е било повдигнато
обвинение, като е образувано НОХД
№452/2010 год. по описа на РС-Враца.
С разпореждане № 1897/01.07.2010 год. съдията-докладчик е прекратил
производството по делото и същото е върнато на РП-Враца за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения по отношение на Ц.М. като едно от
обвиняемите лица, а именно за
прецизиране на обвинението повдигнато срещу него и уточняване на
инкриминиранитеи дати на престъплението по чл. 220 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
Срещу разпореждането на РС-Враца е подаден въззивен частен протест на
09.07.2010 год., като същия е оставен без уважение с определение
№338/02.11.2010 год. постановено по ВЧНД №526/2010 год. по описа на ОС-Враца.
На 25.11.2010 год. Ц.М. отново е
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 220 ал.1 вр.с чл.26 ал.1 от НК, след което на
25 и 29.11.2010 год. разследването отново е предявено на М. и др. обвиняеми лица.
На 30.11.2010 год. РП-Враца отново е внесла обвинителен акт срещу Ц.М.
за престъпление по чл. 220, ал.1 НК вр. с чл.26 ал.1 от НК и срещу др.
обвиняеми лица, като е образувано НОХД
№1843/2010 год.
С разпореждане от 17.01.2011 год. на
съдията -докладчик делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание за 24.03.2011
год. На определената дата делото е било отложено за 10.05.2011 год. поради
наличие на процесуални пречки за даване ход на делото, тъй като подсъдимият- Ц.М. не се е явил и не е бил
получил препис от обвинителния акт. В съдебно заседание на 10.05.2011 год.
отново не е даден ход поради обстоятелството, че подс. М. отново не е получил
препис от обв. акт, както и че защитника му адв. С.Г. *** не се е запознала с
материалите по делото. Делото е отложено за 21.06.2011 год., на която датата
отново не е даден ход на делото, тъй като по отношение на други двама от
подсъдимите, наказателното производство е прекратено поради констатирана
настъпила изтекла погасителна давност за наказателно преследване. Делото е
отсрочено за 06.10.2011 год. С
разпореждане на съдията - докладчик от 14.10.2011
год. делото от пренасрочено за 19.01.2012
год., тъй като същия е бил в отпуск по болест за времето от 04.10.2011 год. до
06.10.2011 год.
С разпореждане на съдията - докладчик от 16.02.2012 год. делото е насрочено
за разглеждане по глава 27 НПК с предварително изслушване в открито съдебно
заседание за 14.05.2012 год. С разпореждане от 12.06.2012 год., делото е
пренасрочено за 26.09.2012 год. за
предварително изслушване на страните без призоваване на свидетелите и вещите
лица, на която дата вече е бил даден ход. За периода, през който е разгледано
НОХД №1843/2010 год., от 26.09.2012 год. до 13.11.2013 год. делото е
отлагано 8 пъти, поради неявяване на свидетели и вещи
лица. На 13.11.2013 год. съдебния състав е постановил присъда №108 по НОХД
№1843/2010 год., с която е признал подсъдимия Ц. Е. М. *** за невиновен по
повдигнатите му обвинения по чл.220 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
Така постановената присъда е потвърдена от ОС Враца с решение
№30/11.03.2015 год. постановено по ВНОХД №53/2014 год. по описа на ОС Враца и е влязла в законна сила на 11.03.2015 год.
В настоящето гражданско производство съдът е разпитал като свидетел О.П.- бивш управител на
"Инжстрой"ООД гр.Враца, който заедно с ищеца също е бил подсъдим по
ВНДОХ №53/14 г по описа на ВОС и е оправдан по всички повдигнати му
обвинения.Свидетелят установява ,че от 1987 г се познава с М. и дълги години са
работили заедно,бил добър специалист, по
време на досъдебното и съдебно
производство във връзка с наказателното преследване по отношение
и на двамата, многократно са се срещали в НСС София от 2006 г до 2015 г.
Св.П. твърди,че М. бил тревожен през цялото време на посочения период от 9
години, изпитал много напрежение и стрес , особено при разпитите в НСС,срамувал
се от хората поради негативни отзвук по отношение на него в обществото, знаейки
,че не е виновен, оплаквал се от високо кръвно налягане, лежал в болница, имало
публикации в пресата във Враца и Мездра от 2004,5 и 6 години, където живеел,че
е виновен за сключени неизгодни сделки в "Инжстрой" ООД,а то не е
било вярно и всичко непременно му е
повлияло негативно.Св.П. знае също ,че М. се е развел с жена си , но не знае
подробности за личните му проблеми свързани ли са били с наказателното дело.
От показанията на св. Ю.М.-
бивша съпруга на ищеца се установява ,че те са разведени от 2008 г по взаимно
съгласие след сключен брак от 1975 г.Според свидетелката притесненията на ищеца по повод делата са се отразили зле
на семейството им , тъй като той станал избухлив, невъздържан, трудно
комуникативен,не спял нощем ,отключил първо през 2004 г хипертония,по-късно 2005 г диабет, в последствие имал стенокардия. Преди 4години /2012 г/ му били имплантирани два стента, останал без работа и отишъл в София да работи на строителни
обекти ,за да помага финансово на семейството си.Свидетелката твърди, че се
тормозел как да обясни на децата си, че не е крадец и лъжец, за какъвто го
обвиняват в нак. дело и че тези обвинения са несъстоятелни и противоречат на
неговите възгледи и принципи в живота.Освен това нак. дело му попречило да
замине на работа в Израел, където имал възможност да работи , с оглед
образованието и възможностите му.
Св. Х.Х.- без родство като бивш
шофьор в "Инжстрой"ООД и СП-3 Враца, където М. е работил, установява, че знае за
наказателните дела срещу ищеца и срещу св. О.П.- бивш управител на дружеството
. Х. твърди ,че всеки ден се е срещал с ищеца по време на работа и добре го познава. Той след 2004 г му се бил оплакал,че не е добре , получил бил
диабет, че е неспокоен , притеснен, а делата вече били започнали.Преди една
година се виждали с М., когато разбрал,че вече приключва последното му дело.
От назначената по делото тройна комплексна специализирана медицинска експертиза, се установява ,че от медицинската документация в делото има
данни за различни заболявания на ищеца , с различна етиология и разнообразни
причинители за възникването им.Според експертите хипертонията у М. е възникнала от 1995 г, а през 2012 г му е поставен стент
във връзка със заболяването му коронаро-склероза , която възниквала от начина
на живот като обездвижване, тютюнопушене, употреба на алкохол и генетични
фактори. Диабета е открит на ищеца по негови данни случайно през 2008 г, но не можело да се
установи кога точно е възникнал.Според тримата експерти в делото нямало данни
за 9 годишния период на
наказателното преследване на
ищеца да е посещавал психиатър, за да се прави преценка стреса от това как му е
повлиял. Същите експерти заключават, че
диабета на М. е от тип-2 и не може да се отключи от стрес, тъй като при този
вид диабет имало изменение на самата
структура на задстомашната жлеза и било възможно от стрес да настъпи само
еднократно повишение или намаление на
произвежданото от тази жлеза вещество, но не и обща промяна с течение на
години.Освен това притеснението т.н. стрес бил от компетентността на психиатри
и психолози , а при липса на писмени данни по делото М. да е преживял остра
стресова или друга реакция от този тип, експертите не можели да отговорят
негативните емоции у ищеца през 9 години на
водено наказателно преследване срещу него дали са повлияли на
здравословното му състояние?
От допуснатата психологична експертиза и изготвено
съдебно психологично изследване
се установява,че то е направено от експерта на база психологична беседа с ищеца,тестове за стрес
и писмена документация по делото . Експерта е направил уговорката ,че
изследване на психично състояние със задна дата повече от 5 години е
неоснователно,поради факта ,че липсва мед. документация и доказателства за
неговото психично състояние.Според експертизата в периода 2004-15 г ищецът е преживял нервно напрежение с
различно проявление и влошаване на здравословното му състояние. Наблюдавал се
продължителен стрес към частично овладяване на стресово напрежение до
нормализиране на психическото му състояние към момента с периоди на емоционална и социална
отчужденост.Освен това било налице натрупване на стресогенни фактори от различно естество, които били
причина за увеличената тревожност у М. и завишени нива на стреса в етапа на
обвиненията спрямо него като било налице влошаване на здравословното състояние
в периода 2004-2015 г в промяна на
кръвното налягане, кръвната захар, чести хипертонични кризи, главоболие
, замайване, нарушаване на съня.
Според експерта Конецовска нак. производство е повлияло негативно на авторитета
му и му е нанесло морални страдания, а стреса е оказал влияние на
психологическото му състояние като е създал физически и психически дисбаланс,
затвореност, неконтактност спрямо обичайното му поведение, наличие на лека
депресивна форма в периода 2004-15 г,като
оправдателната присъда е довела
до снижаване на нервното напрежение.Към момента М. бил стабилизирал частично
здравословното си състояние чрез ежедневни лекарства, бил личност с изградена
устойчива ценностна система и морални критерии очакваща възмездие за
несправедливостта.
По искане и на двете страни съдът е
назначил и специализирана психиатрична експертиза,която на база цялата писмената документация по делото и преглед на
лицето е дала заключение според което стреса у М. бил субективно преживяване, свързано с
дискомфорт, а пък стресовата реакция като общ адаптационен синдром протичала в
три стадия:тревога/мобилизация/,съпротива/резистентност/ и изтощение.Всички тези стадии имали биологични
и психични симптоми.Острата стресова реакция отзвучавала в рамките на часове и
дни ,тъй като била преходно състояние, а стесът бил по- скоро като баланс между
изискванията около нас и индивидуалните способности да се справяме с тези
изисквания.Експертът констатира, че
хипертоничната болест у ищеца е диагностицирана
много преди започване на нак. преследване спрямо него, а диабета е открит случайно на по- късен етап, но и двете
заболявания можели да се провокират както от стрес, така и от други фактори във
времето.Затова от 2004 г при наличие на остра стресова ситуация ,каквато е започване на нак. дело срещу ищеца и
обвинения за извършени престъпления,отзвучаването и мобилизацията на личността
са довели до справяне със ситуацията, тъй като М. е работел през цялото време,
имал е социална адаптация, връзка с колеги ,близки,поради което не е търсил психологична помощ.
По отношение твърденията в исковата молба за уронване на доброто име и
авторитета на ищеца, посредством медийното оповестяване на обвинението спрямо
него по започналото през 2004 г наказателно досъдебно производство, по делото
са представени и публикации от местните вестници „Шанс”, „Конкурент”, „Враца
днес”, от които се установява, че през октомври 2004 г в тези вестници действително
са публикувани статии, подробно отразяващи факти от предварителни проверки на
РДВР- икономическа полиция Враца за разкрити
престъпления от страна на ищеца , станали в последствие част от
обвинителните актове срещу него.
С оглед гореизложеното ,се налагат
следните правни изводи:
1. От събраните по делото
доказателства съдът приема, че законовите предпоставки по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията му ДВ бр. 98/11.12.12г/ за ангажиране отговорността на държавата са налице, тъй като срещу Ц.М. е водено
разследване в досъдебно производство, повдигнато му е обвинение за престъпления
по чл.220, ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК, взета му е мярка за неотклонение
“подписка”, изготвен е и е внесен обвинителен акт, а в хода на съдебното
производство е постановена оправдателна присъда, която е потвърдена при инстанционен контрол. При наличие на тази хипотеза законодателят квалифицира
обвинението като незаконно и чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице, държавата дължи обезщетение. Това е
т.н. специална отговорност на
държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице-пряк
причинител на вредите. На репариране подлежат
само действително настъпилите вреди като за разлика от имуществените вреди, размерът на
претърпените неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на критерия
за справедливост - чл. 52 от ЗЗД.
2. В настоящия казус иска против
Прокуратурата е само за неимуществените вреди, които са претърпени от Ц.М. при незаконните действия и актове на ответната
прокуратура, тъй като именно по нейна инициатива е било образувано процесното
досъдебно производство срещу него, приключило с оправдателна присъда. Нормата
на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ има за обект защитата честта, достойнството и
доброто име на гражданите. Държавата може да накърни тези права, когато чрез
свои органи упражни свое материално право по предвидения от закона ред, а в
случая в наказателния процес това е
правото на държавата да счете дадено лице за престъпник и да му наложи
наказание за извършено престъпление по предвидената процедура по НПК.
Неоснователността обаче на материалноправната
претенция на държавата води до незаконност на предприетите за реализацията й
процесуални действия. Затова обвинението е винаги е незаконно, когато неговата
основателност не е доказана по предвидения в закона ред, както е в процесния казус.
Винаги, когато образуваното наказателно производство е приключило с
оправдателна присъда, поддържаното обвинение е незаконно по смисъла на ЗОДОВ и
това е предпоставка за ангажиране обективната отговорност на държавата в лицето
на ответната Прокуратура.
3. Съгласно чл.
7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви срещу органа, от чиито
незаконни актове и действия са причинени вредите. Отговорност в случая носи
Прокуратурата, по чието разпореждане е образувано наказателното производство
срещу М. и която е упражнявала ръководство и надзор, като е контролирала хода
на разследването, проучвала и проверявала
всички материали по делото, давала е указания по разследването /чл. 196,
ал. 1 НПК/, подготвила и внесла на три
пъти обвинителен акт във ВРСъд срещу ищеца за едно и също престъпление, като
обвинението е поддържано до приключване на съдебната фаза на процеса в
продължение над 10 години.В настоящия казус негативните преживявания от ищеца се презумират от закона ,с оглед на
презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни човешки права
като напр. чест и достойнство на личността, право на лична свобода.От
разпитаните свидетели по делото безпротиворечиво
се установява, че неимуществените вреди
за Ц.М. се изразяват в търпените от него психически смущения, негативни
изживявания и притеснения вследствие действията на прокурорските органи,
изразяващи се в повдигане и поддържане на обвинение за умишлено престьпление от
общ характер-по чл.220 ал. 1 НК,за което се предвижда наказание "лишаване
от свобода” до 5 години , което обвинение е приключило с процесната
оправдателна присъда. Освен житейски предвидимите негативни изживявания на
притеснение и страх от това как ще приключи висящото срещу него наказателно
производство, по делото бе установено от специализираната психологическа
експертиза, че ищецът е изпаднал в депресивно състояние от негативния отзвук по
отношение на него в обществото след отпочване на нак. преследване ,затворил се
е в себе си и се е срамувал от хората.
В хода на съдебното следствие бе
установено,че той е имал редица хронични заболявания ,а по време на досъдебното
производство е получил "диабет”, обостряне
на високо кръвно налягане /хипертония/,сърдечно заболяване, за което има
представени множество медицински документи ,които не са оспорени от
ответника.Лекуван е многократно през 2009,2012,2013 г в различни лечебни
заведения,за което има представени и приети от съда епикризи,които също не са
оспорени от ответника.От показанията на бившата му съпруга св. М. се установява, че до развода им през 2009 г М. не е могъл да спи спокойно,като негативните му
емоции и страха са се засилвали при явяване за разпити в досъдебното и
съдебното производство.От приложеното НОХД,съдът констатира многократното призоваване на ищеца за разпити като свидетел,за привличане в
качеството на обвиняем за различни обвинения в продължение на години.
4.От назначената смесена
комплексна мед. експертиза се установява,
че заболяването хипертония датира от
1995 г и е хронично заболяване , диабета също, макар и открит през 2008 г по
време на нак. преследване на ищеца,които заболявания според експертите не били възникнали при преживяна стресова ситуация,
още повече нямало никакви писмени документи М. да е търсил мед. помощ за преживян стрес поради разпитите
му като обвиняем и подсъдим, от специалист
психолог или психиатър. Назначената психиатрична експертиза по делото установява ,че в началото на нак. производство
срещу ищеца същият е изпитал остра
стресова реакция за дни ,след което
организма му се е бил мобилизирал
за справяне със стреса като е потърсил
социализиране чрез работа другаде/ в
София/, а в по- късен етап било възможно да има влошаване здравето му след пореден стрес.
Според заключението на
съдебно-психологичната експертиза Ц.М. е преживял нервно напрежение с различно
проявление и влошаване на здр.състояние.Налице бил продължителен стрес и
периоди на емоционална и социална отчужденост в периода 2004 до 2015
година,изразяваща се в честа промяна на стойностите на кръвното му налягане,кръвната
захар,чести хипертонични кризи,главоболие,замайване,нарушаване на съня и др.Според
психолога- експерт, стресът е оказал влияние върху неговото психологическо
състояние,като е създал физически и психически дисбаланс.Към настоящия момент след
преглед на ищеца и налична оправдателна присъда по приложеното НДОХ№53/14 г на ВОС,няма наличие
на стрес. Освен това се установи обостряне на хипертонична болест у М., от
която страда от 1995 г, през 2008 г му откриват
диабет, следват сърдечни заблявания и
освидетелствуване от ТЕЛК и инвалидизиране 56%ТНР от 04.02.2013
г.Житейски всички тези заболявания макар и хронични са се обостряли и са
свързани пряко с психолологическото състояние и всички негативни емоции понесени
от ищеца през цялото време на нак. преследване спрямо него до оправдателната присъда през 2015 г.
5.Съдът приема ,че ищецът е понесъл
неимуществени вреди следствие емоционални, психически, психологически терзания на
личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото, които са в
пряка причинна връзка с започнатото от 2004 г до 2015 г наказателно преследване
срещу него . Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство Ц.М. по което е бил
незаконно обвинен в извършване на престьпление, същия изпитвал неудобства, чувствал се унизено, а също така и
притеснен, несигурен,с което са били накърнени моралните и нравствените
ценности у личността му, както и социалното му общуване.Това е довело и до
развод със съпругата му св. Ю.М., тъй като той се е променил в общуването с нея
и семейството си,променил е местоживеенето си, търсейки работа в София,
осуетили са се планове за негова работа като
специалист в Израел, поради започнатото наказателно досъдебно производство.Съдът
дава вяра на показанията на бившата му съпруга св. М., тъй като те
кореспондират с изводите на специалиста експерт от психологическата експертиза
,които са базирани на тестове направени на Ц.М. и заключението,че той се е променил в общуването със съпругата
си поради негативните емоции в нак. преследване ,че станал нетърпим. Важно е да
се отбележи,че обвинението срещу М.
е за умишлено престьпление в област,
която е професионалната му реализация ,което
се е отразило и върху възможностите му за професионални
изяви и развитие в служебен план, авторитета и служебната му репутация, още
повече,че М. е бил неоснователно обвинен в престъпление. В тези случаи справедливо съдебната практика присьжда обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и в по-голям размер.
6.Основния
спорен въпрос между страните по делото е относно размера на претърпените от М.
неимуществени вреди. На основание пар. 1 от ЗР на ЗОДОВ, във вр. с чл. 52 от
ЗЭД, обезщетението следва да се определи от съда по справедливост. Приложението
на този принцип за обезщетяване, изисква да се извърши преценка на комплекс от
редица конкретно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид
при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства са
продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, за
което е обвинението, броя на деянията, по които е било незаконното повдигнатото
обвинение, ограничаването на гражданските права, вида на мярката за
неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му
положение и начина, по който се е отразило
наказателното обвинение върху личния, професионалния, обществения му
живот, чувствата, честта и достойнството му, продължителност и интензитет на
терзанията и дискомфорта, които е изпитал от
започване на наказателното преследване до постановяване на
оправдателната му присъда. Когато обвинението е за умишлено престъпление в
област, която е професионалната реализация на ищеца, то следва да се прецени и
как обвинението се е отразило на възможностите му за професионална реализация,
изяви и развитие като от правно значение са само действително търпените
неудобства в резултат на обвинението Последното следва да е съразмерно с
вредите и да отговаря както на конкретните
данни по делото, така и на обществените представи за справедливост, съобразно практиката
на съдилищата в подобни случаи. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно понятие и присъденото Обезщетението на този принцип следва да е
съразмерно с конкретно претърпените вреди от оправданото лице и да удовлетворява изискването за
справедливост.
7.Като база за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди претърпени от ищеца, съдът приема икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната ни към датата на увреждането на
ищеца. Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за
пострадалия, а справедливостта до голяма степен да е изпълнена с морално съдържание.Затова
съдът приема,че на основание чл. 52 от ЗЗД и изложеното в т. 3,4 и 5 по- горе, справедливото обезщетение за Ц.М. за претърпени от него
неимуществени вреди в периода 2004-2015 г ,е в размер на 30 000 лв, ведно със законната лихва върху същата, считано от 11.03.2015 г., до окончателното й
изплащане. В останалата му част до пълния предявен размер от 50 000 лв.
искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв ще следва да бъде
отхвърлен.
8.По отношение претърпените
неимуществени вреди от ищеца резултат от нарушаване правото на М. на разглеждане и решаване делото
му в досъдебното производство и
връщането му от съда, в разумен срок, съдът приема следното:.
В исковата молба Ц.М. твърди,че
като обвиняем,а в последствие посъдим по НДОХ№1843/2010 г по описа на ВРСъд,проведеното
наказателно разследване срещу него необосновано е забавено както и
произнасянето на наблюдаващия прокурор, с което
е нарушено правото му на
разглеждане и решаване делото в разумен срок, защитено от чл.6 пар.1 от КЗПЧОС , съставена в Рим на
4 ноември 1950 г. ратифицирана от
РБългария със закон ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн. ДВ, бр. 80 от 1992 г, изм. бр.
137 от 1998 г, попр. бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г т.н. Конвецията.Същият в последствие
уточнява ,че това му право на разглеждане делото в разумен срок се отнася само
за досъдебното производство включително и за връщане делото няколко пъти от
съда на прокуратурата .В ИМ се твърди ,че през посочения период е изпитвал тревога, безпокойство, стрес и
други негативни емоции, поради
неприключване на наказателното преследване спрямо него като претенцията му за
обезщетение на претърпени неимуществени вреди на основание чл. 2б от ЗОДОВ е в размер на 10
000 лв.
С ИМ е приложен констативен протокол
и писмо от Министерство на правосъдието до Ц.М., с което се признава,че правото на М. за
разглеждане и решаване делото в разумен срок е нарушено, с оглед на което на осн.чл.60е ал.2 от ЗСВ и Заповед на
министъра на правосъдието му се определя обезщетение от 2300 лв и му се предлага сключване на споразумение.Няма
данни да е сключено такова споразумение ,поради което законосъобразно в
настоящето исково производство
ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди на същото
основание.
Целта на разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ е да създаде механизъм на
вътрешното право за адекватно обезщетяване на засегнатите от нарушения на
правото да се гледа делото в разумен срок по стандартите на КЗПЧОС, както и с
практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. При
преценката за разумност на
релевирания период съдът прилага три критерия: фактическа и правна сложност на
делото, поведението на компетентните органи и поведението на самия носител на
правото. Възможно е накърняване на разумния срок за разглеждане на делото,
въпреки формалното спазване на законово определените процесуални срокове, както
е възможно и обратното - удовлетворяване на изискването за разумен срок при
фактическо надвишаване на процесуалните срокове. Според ЕСПЧ предписанието за разумен срок на делото се нарушава само
от закъснения, за които са отговорни държавните органи. Разумният характер
на продължителността на производството трябва да бъде преценен в светлината на
конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на посочените по-горе
критерии
С оглед събраните писмени и гласни доказателства по настоящето дело се установява ,че предварителното
производство до внасяне обвинителния акт
в съда спрямо М. е продължило 5 години ,
3 месеца и 2 дни, като това е
времето от образуване предв. производство 12.10.2004 г ,до последно внасяне
обв. акт на 30.11.2010 г,с изключване
времето през което делото е било в съда.В самия протокол на МП като официален документ ,не оспорен от
ответника ,е констатирано бездействието на
съответните разследващи органи, контролирани от наблюдаващите прокурори.Видно
е ,че в случая трикратно ВРС връща на ВРП делото за отстраняване на процесуални
нарушения с конкретни указания., С оглед критериите на чл. 6 пар.1 от КЗПЧОС ,ратифицирана
от България през 1992 г и предвид поведението на органите на досъдебното
производство, Конвенцията в цитирания текст е нарушена,тъй като продължителността на досъдебното производство е излязла
извън разумния срок,не поради фактическа и правна сложност и поведение
на ищеца , а поради поведението на компетентните разследващи органи контролирани
от прокуратурата и самата прокуратура внасяща обвинителните актове срещу ищеца
в съда. Затова ответникът дължи обезщетение на Ц.М. за претърпени от него неимуществени вреди на основание
чл.2б от ЗОДОВ в досъдебната фаза на наказателното преследване срещу него.
От мед. документация по делото за ищеца, приетите по делото спец.
експертизи и събрани гласни доказателства съдът
отново приема, че през целия период на досъдебното производство до последното внасяне на обв. акт спрямо ищеца, същият е бил в състояние на
тревожност , стрес/дискомфорт/, изпитвал е неудобство, чувствал се унизен, а също така и
притеснен, несигурен,с което са били накърнени моралните и нравствените
ценности у личността му, както и социалното му общуване.Съдът по правата на
човека е постановил многобройни актове ,с които е осъдил РБългария да заплати
обезщетение на физ. лица засегнати от
нарушаване на чл. 6 пар.1 от Конвенцията. От последната практика на ЕСПЧ в
рамките на 2015 и 2016 г обезщетенията
варират между 2000 евро и 3600 евро./Вж. решение по ж.47405/07 от 21.04.2016
г"Ченгелян и др. срещу Б/я,и решение по ж.44497/06 от 09.04.2015 г "Братанова
срещу Б/я/. Затова настоящият съд на база гореизложеното приема ,че на Ц.М. се
дължи справедливо обезщетение по чл. 2б
от ЗОДОВ в размер на 5 000 лв.
С оглед гореизложеното предявения от М. против ответника иск на
осн.чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ се явява
основателен за сумата от 30 000 лв ,както
и иска на осн.чл. 2б от ЗОДОВ за сумата
от 5 000лв.В останалата част за
първия иск над 30 000 лв до 50 000 лв и за втория иск над 5 000 лв до 10 000 лв
,същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
При този изход на делото, на
основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане на внесената от ищеца
държавна такса, както и на заплатеното от него адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от иска. Ищецът
е представил доказателства за внесена от него държавна такса в размер на 10
лв., както и за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4500
лв/платени в брой/, поради което и на основание чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ,
ответникът следва да бъде осъден да заплати тези разноски на ищеца, съобразно
уважения иск. На основание чл.10 ал.3 изр.1 от ЗОДОВ, ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати в полза на ОС-Враца сумата от 230 лв.разноски за
експертизи, а ищецът 320 лв по сметка ВОС.
При частично уважаване на иска, дължимите
от ответника на ищеца разноски по делото са размер на 2630 лв, а на ВОС 230 лв за
назначените и приети експертизи ,които първоначално са заплатени от бюджета на
съда на осн. чл. 9а от ЗОДОВ.Ищецът дължи
на ВОС разноски от 320 лв за
експертизи.
Водим от гореизложеното
Врачанският Окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Е.М.
с постоянен адрес *** и с ЕГН **********, сумата 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди
от незаконни обвинения в извършване на престъпления, по които наказателното
производство е приключило с оправдателна
присъда №108/13.11.2013 год. постановена по НОХД №1843/2010 год. по описа
на РС Враца, потвърдена с Решение №30/11.03.2015
год. по описа на ОС Враца, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 11.03.2015 год. до окончателното й изплащане, както и сумата от 5000/пет хиляди/ лева
представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото за разглеждане
НДОХ №1843/2010 год. по описа на РС Враца в досъдебното производство/ включително и неколкократно връщане делото от съда на прокуратурата/ в разумен срок, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 11.03.2015 год. до окончателното й изплащане .
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ над 30 000 лв до предявения размер от 60 000 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ над 5000 лв до предявения размер от 10 000
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Прокуратурата
на РБългария да заплати на Ц.Е.М. сумата от
2630/ две хиляди шестстотин и тридесет / лв направени от него разноски пред ВОС , съобразно уважената част
на иска.
ОСЪЖДА Ц.Е.М. да
заплати на ВОС сумата от 320 /триста и двадесет /лв разноски /за назначените и приети експертизи по делото/, а
Прокуратурата на РБ да заплати на ВОС сумата от 230/двеста и тридесет /
лв разноски /за назначените и приети
експертизи по делото/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския Апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: