№ 5503
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100506395 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6395/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Т. Н. Н. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №5507 от 27.03.2024 г постановено по гр.д.
№55386/2023 г на СРС , 56 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ал.1 ЗЕ , чл.79 ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* от гр. София , че Н. дължи сумата от 2233,28 лв
незаплатена цена на топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за
топлоснабден имот в гр.София, ж.к. ******* ап.12, аб. №******* ; сумата от 34,06 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2020 г до
м.04.2022г., ведно със законната лихва върху главниците от 05.06.2023 г до окончателното
изплащане на вземанията ; и сумата от 270,17 лева лихви за забава върху посочената
главница за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г – 15.05.2023 г ; за които суми е
издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №17488
от 19.06.2023 г по ч.гр.д.№30563/2023 г на СРС, 56 състав ; както и Т. Н. Н. ЕГН **********
от гр.София осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД на основание чл.78 ал.1 и
ал.8 ГПК сумата от 75,69 лева разноски за заповедното производство и сумата от 100,63 лева
разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част.
Ищецът не е информирал потребителите на топлинна енергия за цената на топлинната
1
енергия съгласно чл.30 ал.2 от ОУ , поради което не се дължат тази цена и лихва за забава
върху нея . Въззивникът не е бил информиран и какво количество топлинна енергия е
потребил т.е. нарушен е принципа на равнопоставеност . Лихви за забава се дължат от
15.09.2022 г – 45 дни след издаване на общата фактура , а не за периода 01.05.2021 г –
30.04.2022 г .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 02.04.2024 г,
поради което въззивната жалба от 12.04.2024 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Доводът , че не е спазен чл.30 ал.2 от ОУ е преклудиран и не трябва да се разглежда .
Същият не е ангажиран с отговора на исковата молба , в която са посочени съвсем различни
основания за неоснователност на исковете . Отделно , публикуването на утвърдената от
КЕВР цена на топлинната енергия за битови нужди има чисто информативна цел и не може
да има за последица отпадане на дължимостта на съответните суми , а евентуално ищецът
може да понесе имуществена санкция по ЗАНН .
Количеството топлинна енергия дължимо от въззивника е посочено в съответните
документи за дялово разпределение , съобщения към фактури и общи фактури , каквито са
изискванията на ОУ на ищеца . В отговора на исковата молба въззивникът не е оспорил тези
количества , признал е същите и изрично се е противопоставил на допускане на експертизи
за тяхното установяване .
Според представените по делото писмени доказателства лихвите за забава са начислени при
спазване на чл.33 ал.4,5 от ОУ /2016 г/. Според тези разпоредби потребителите за битови
нужди дължат лихви за забава не върху прогнозните сметки , а само след издаване на
съответната обща фактура за периода . За начало на периода за начисляване на лихви е
посочен 15.09.2021 г , защото от тази дата започват да текат лихви за отоплителния период
2020 г – 2021 г , а не защото са начислени лихви от тази дата за отоплителния период 2021 г
2
– 2022 г .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за
юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5507 от 27.03.2024 г постановено по гр.д.№55386/2023 г на
СРС , 56 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.150 ал.1 ЗЕ , чл.79 ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ******* от гр. София , че Т. Н. Н. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от
2233,28 лв незаплатена цена на топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. за
топлоснабден имот в гр.София, ж.к. ******* ап.12, аб. №******* ; сумата от 34,06 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2020 г до
м.04.2022г., ведно със законната лихва върху главниците от 05.06.2023 г до окончателното
изплащане на вземанията ; и сумата от 270,17 лева лихви за забава върху посочената
главница за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г – 15.05.2023 г ; за които суми е
издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №17488
от 19.06.2023 г по ч.гр.д.№30563/2023 г на СРС, 56 състав ; както и Т. Н. Н. ЕГН **********
от гр.София осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД на основание чл.78 ал.1 и
ал.8 ГПК сумата от 75,69 лева разноски за заповедното производство и сумата от 100,63 лева
разноски пред СРС .
ОСЪЖДА Т. Н. Н. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ******* , гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Т.С.” ЕООД ЕИК ******* гр.София като трето
лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3