М О Т
И В И към
Присъда № 298/29.09.2014г., постановена
по НОХД № 4815/2014г. по описа на
Пловдивски районен съд, ХІ н. с.
РП Пловдив е повдигнала обвинение срещу К.А.Й. – роден
на ***г***, българин, български гражданин, с начално образование, безработен,
женен, осъждан /реабилитиран/, ЕГН ********** за това, че на 15.01.2014г. в гр.
П., в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление
на МПС без съответно свидетелство за управление /с Наказателно постановление № ****/23.07.2013г.,
издадено от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, връчено
на 29.08.2013г., влязло в сила на 06.09.2013г./ е управлявал МПС – л. а.
„Мерцедес С 320” с рег. № ******** без съответно свидетелство за управление –
престъпление по чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК.
Производството е по реда на чл.372 ал.4 от НПК.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото срещу подс. Й.
обвинение, като предлага същият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението и освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в размер на 1 500 лв., както и да бъде
лишен от право да управлява МПС за срок от една година.
Защитникът на подс. Й. – адв. Д.К. моли съда да наложи
на подзащитния му глоба в минимално предвидения от закона размер.
Подс. Й. се признава за виновен в извършване на
престъплението, във връзка с което му е повдигнатото обвинение и моли съда да
му наложи минимално наказание.
На основание чл.373 ал.3 от НПК,
съдът приема за установена следната, изложена в обвинителния акт, фактическа
обстановка:
Подс. К.А.Й. е роден на ***г***, българин, български
гражданин, с начално образование, безработен, женен, осъждан /реабилитиран/,
ЕГН **********.
Подс. Й. бил неправоспособен водач на МПС. На
15.01.2014г. около 15.17ч. св. В.Н. –
разузнавач в Сектор „Криминална полиция” на VІ РУП – П. изпълнявал служебни
задължения, свързани с установяване на лица, предлагащи за продажба вещи и
части от моторни превозни средства, за които има съмнение, че са предмет на
престъпление. В посока запад по улица „К.” в квартал „С.” – гр. П., св. Н.
забелязал да се движи л. а. „Мерцедес С 320” с рег. номер ********. Същият бил
управляван от подс. Й., когото св. Н. познавал от службата си като активен
криминален контингент и когото знаел, че е неправоспособен водач на МПС. С цел
установяване на извършено нарушение на
чл.150 от ЗДП на 16.01.2014г. св. Н. съставил докладна записка до ИФЗ Началник на
VІ РУП – П., работата по която била възложена на св. З.П. – инспектор по КАТ,
командирован на работа на територията на VІ РУП – П.. Последният призовал подс.
Й. и на 20.01.2014г. му съставил Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ с бланков номер ******, който подсъдимият подписал без
възражение.
Подс. Й. бил наказван по административен ред за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление, а именно с Наказателно
постановление /НП/ № ****/23.07.2013г., издадено от Началник Сектор „Пътна
полиция” гр. П. Това НП било връчено лично на подс. Й. на 29.08.2013г., не е
било обжалвано и съответно е влязло в сила на 06.09.2013г.
Описаната по – горе фактическа обстановка, съдът
приема за установена на основание направеното от страна на подс. Й.
самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство. В
подкрепа на фактическата обстановка са показанията на свидетелите – З.Г.П. и В.К.Н.,
разпитани в хода на досъдебното производство, които съдът кредитира, като
обективни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи, както
помежду си, така и с останалите доказателства по делото.
От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и
от събраните писмени доказателства: от досъдебно производство № ***/2014г. по
описа на Сектор „Пътна полиция” – П. - АУАН с бланков номер ****** /л.5/, НП № ****/23.07.2013г.,
справка за нарушител/водач /л.8 – л.9/, справка за съдимост /л.28/,
характеристична справка /л.31/, от НОХД № 4815/2014г. по описа на ПРС, ХІ н. с.
– писмо от ТД на НАП Пловдив с изх. № ********/23.09.2014г. /л.19/,
регистрационна карта от Дирекция „Бюро по труда” П. /л.21/.
При така описаната безспорна фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна, че подс. Й. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343в ал.2 вр. ал.1 от НК за
това, че на 15.01.2014г. в гр. П., в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление /с Наказателно постановление № ****/23.07.2013г., издадено от
Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. П., връчено на 29.08.2013г.,
влязло в сила на 06.09.2013г./ е управлявал МПС – л. а. „Мерцедес С 320” с рег.
№ ******** без съответно свидетелство за управление.
От обективна страна, с действията си подс. Й. е
реализирал обективните признаци от състава на посоченото по - горе
престъпление, тъй като е управлявал МПС без съответното свидетелство за
управление в едногодишен срок от наказването му по административен ред за това,
че е управлявал МПС без съответното свидетелство за управление.
От субективна страна, престъплението е извършено с
пряк умисъл. Подс. Й. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Предвиденото от закона наказание за това престъпление
е лишаване от свобода до две години. От приложената към делото справка за
съдимост се установява, че с Присъда от 11.06.1992г., постановена по НОХД №
264/1991г. по описа на ПРС, подс. Й. е признат за виновен за извършено на
16.05.1991г. престъпление по чл.195 ал.1 т.3 вр. чл.18 ал.1 от НК, за което на
основание чл.54 от НК му е наложено наказание една година и шест месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66 от НК е отложено
с изпитателен срок от четири години. Присъдата е влязла в сила на 13.07.1992г.
За това осъждане подс. Й. е реабилитиран на основание чл.86 ал.1 т.1 от НК на
14.07.1996г.
С Присъда от 06.11.1998г., постановена по НОХД №
108/1998г. по описа на Районен съд Димитровград, подс. Й. е признат за виновен
за извършено на 08.11.1997г. престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
чл.18 ал.1 от НК, за което на основание чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК ме у наложено
наказание глоба в размер на 100 000 лв. Присъдата е влязла в сила на
24.11.1998г.
С Определение от 13.05.2004г., постановено по НОХД №
1085/2001г. по описа на ПРС, подс. Й. е признат за виновен за извършено на
09.12.1990г. престъпление по чл.346 ал.2 б.А пр.1 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.2 от НК, за което на основание чл.55 ал.1 т.2 б.Б
пр.2 вр. чл.2 от НК му е наложено наказание глоба в размер на един лев.
Определението е влязло в сила на 13.05.2004г.
Съгласно разпоредбата на чл.88а ал.1 от НК, когато от
изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл.82 ал.1, и
осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се
заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ. По делото не са
представени доказателства, от които да се установява подс. Й. да е заплатил
наложените му по НОХД № 108/1998г. по описа на Районен съд Димитровград и по
НОХД № 1085/2001г. по описа на ПРС глоби в размер на 100 000 лв.,
съответно на един лев. В този случай следва да намери приложение чл.82 ал.1 т.5
от НК, съгласно който наложеното наказание глоба не се изпълнява, когато са
изтекли две години, като ал.4 гласи, че независимо от спирането или
прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока, предвиден в ал.1, който срок относно
глобата, както беше посочено по – горе е две години, от което следва, че
независимо от спирането или прекъсването на давността глобата не се изпълнява, ако
са изтекли три години. Действително в ал.5 е предвидено, че разпоредбата на
предходната алинея не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането
и е образувано изпълнително производство. От постъпилото по делото писмо от ТД
на НАП Пловдив изх. № *********/23.09.2014г. се установява, че няма образувано
изпълнително дело срещу подс. Й. за изпълнителни листове по НОХД № 108/1998г.
по описа на Районен съд Димитровград и по НОХД № 1085/2001г. по описа на ПРС,
поради което разпоредбата на ал.4 може да намери приложение. Предвид горното за
осъжданията по НОХД № 108/1998г. по описа на Районен съд Димитровград и по НОХД
№ 1085/2001г. по описа на ПРС подс. Й. ще е реабилитиран след изтичане на пет
години от последното осъждане, а именно на 14.05.2006г. /три години по чл.82
ал.4 вр. ал.1 т.5 от НК и две години по чл.88а ал.1 вр. чл.82 ал.1 т.5 от НК/. Предвид
горното следва да се приеме, че подс. Й. е реабилитиран, поради което и с оглед
на това, че от деянието няма настъпили съставомерни имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване, подсъдимият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба. При
индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът отчита всички
обстоятелства по делото – признанието на вината, оказаното съдействие за
изясняване на обективната истина и намира, че на подс. Й. следва да бъде
наложена глоба в минимално предвидения от закона размер от 1 000 лв. Така
определеният размер на глобата се явява справедлив и съобразен с имотното
състояние на подсъдимия, който е безработен.
За така извършеното от подс. Й. престъпление не следва
да му бъде налагано наказание лишаване от право да управлява МПС, доколкото
разпоредбата на чл.343г от НК не предвижда такова наказание в случаите на
чл.343в ал.2 вр. ал.1 от НК.
Причини за извършване на деянието –
незачитане на установения в страната правов ред.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
АМ