РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Пловдив , 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка А. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20215330200015 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба против Наказателно постановление №889 от
25.11.2020г. издадено от Заместник-кмет ОР в община Пловдив, с което на А.
А. У. с ЕГН ********** от гр.Пловдив, е наложено административно
наказание на основание чл.31, ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения
ред /НООР/, приета с решение на Общински съвет Пловдив глоба в размер на
200/двеста/лева за нарушение на чл.21, ал.1 от НООР.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателя,
която го обжалва в срок и моли същото да бъде отменено.Изтъква подробни
доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, чрез
защитника си адв.Н., който подържа жалбата в съдебното заседание и моли за
разноски на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата.
Въззиваемата страна редовно призована, изпраща представител юрк.М.,
която пледира за потвърждаване на наказателното постановление като
правилно и законосъобразно и моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.Възразява за прекомерност на разноските, предвид
представения списък от адв.Н..
1
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 07.11.2020г. около 8:40 часа в гр.Пловдив, бул.Александър
Стамболийски пред северния вход на „Драганови гробища“ жалбоподателя
У., извършвал амбулантна търговия като продавал 5 кофички с цветя на всяка
които имало поставен етикет 1лев.Описаната амбулантна търговия се
извършвала без разрешение от община Пловдив.Предвид така описаната
търговска дейност на обща стойност от 5 лева св.Т.Ф. решил да състави
АУАН на нарушителя У., който му заявил, че той продава цветята.В акта
било вписано, че това е първо нарушение.В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не
са постъпили възражения и било издадено обжалваното НП.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан
актосъставителя Ф.. В показания пред съда свидетеля излага, че АУАН е
съставен след като той лично е установил нарушението и че и друг път на У.
били съставяне актове за същото нарушение.Съдът кредитира показанията на
св.Ф.я относно факта на продажбата на цветя, но не и че У. и друг път е
извършвал същото нарушение.Изрично в акта е записано, че нарушението е
първо, а хода на съдебното следствие не бяха представени влезли в сила
наказателни постановления за извършени от У. подобни нарушения.Съдът
кредитира и всички останали писмени доказателства по преписката-АУАН,
оправомощителна заповед.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни
изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, а разгледана по същество,
жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
От даденото описание във фиша, АУАН и НП се установява, че
формално е извършено нарушение на чл.21, ал.1 от НООР.
При издаване на АУАН, както и в НП не са налице процесуални
нарушения, които да са довели до опорочаване на административно
наказателното производство.Акта и НП изцяло отговарят на изискванията на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието
2
"маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва
да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в
нормата на чл. 93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на
административно нарушение е налице, когато извършеното административно
нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и
с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК,
преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки
конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието
"вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В
обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди,
така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които
нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена
опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства,
свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало
или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай
административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено
или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена
опасност на извършеното и на извършителя.В настоящия случай категорично
според съда се касае за случай с изключително ниска обществена опасност,
различаващ се от останалите.Нарушителя се явява ** годишен възрастен
мъж, който продава 5 кофички цветя, като всяка е на стойност 1 лев.Общо
това прави 5 лева и със сигурност една санкция на възрастен ** годишен мъж,
** в размер на 200лева се явява несъразмерна с извършеното нарушение да
продава 5 кофички цветя на обща стойност 5 лева.Още повече, че както
правилно е констатирано в АУАН се касае за първо по ред нарушение.Ето
защо според съда са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй
като случаят се явява маловажен.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното
3
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН
на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил
искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по
делото по реда на АПК и чл.38, ал.2 от ЗА поради извършена безплатна
правна помощ, видно от представения договор за правна помощ.При така
сключения договор за правна помощ списъкът с разноски е в размер на
500лв.Направено е възражение от процесуалния представител на
въззиваемата страна за прекомерност.В случая делото завърши след
провеждане на едно съдебно заседание, продължило около 20 минути, не е с
фактическа и правна сложност и според съда не следва да се уважава
искането за разноски над размера от 300лв.Според наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения именно 300лв. е минимума предвид
размера на глобата, а според чл.38, ал.2 от ЗА присъждане на възнаграждение
под този размер дори и при предоставена безплатна правна помощ се явява
недопустимо.Ще следва с оглед изхода на делото община Пловдив да бъде
осъдена да заплати адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на жалбоподателя адв.С. Н. в размер на 300лв.
Поради гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №889 от 25.11.2020г. издадено от
Заместник-кмет ОР в община Пловдив, с което на А. А. У. с ЕГН **********
от гр.Пловдив, е наложено административно наказание на основание чл.31,
ал.1 от Наредба за осигуряване на обществения ред /НООР/, приета с решение
на Общински съвет Пловдив глоба в размер на 200/двеста/лева за нарушение
на чл.21, ал.1 от НООР.
ОСЪЖДА Община Пловдив с ЕИК:********* да заплати на
адв.С.К. Н. с БУЛСТАТ ********** адвокатско възнаграждение в размер на
300/триста/лева.
4
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд гр.
Пловдив по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив:_______________________
5