Р Е Ш Е Н И Е
№ 227/ 23.04.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На двадесети март 2019г. в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: съдия ЕЛКА БРАТОЕВА
Съдебен
секретар: Милена Кръстева
С участието
на Прокурор Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура – Плевен.
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Административно дело № 890 / 2018г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по
искова молба на А.Ю.Ю.,*** срещу Главна
дирекция изпълнение на наказанията – София
с правно основание чл.284 ал.1от ЗИНЗС вр. чл. 3 ал.2 от ЗИНЗС за
присъждане на обезщетение в размер на 60000 лв. за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на администрацията на
ответника при престоя му в ЗОЗТ „Атлант“ – гр. Троян в периода 09.03.2017г. до
28.04.2017г., изразяващо се в поставянето в неблагоприятни условия на изтърпяване
на наказанието - лошите битови условия, в които е пребивавал и други подобни,
които уронват човешкото достойнство, пораждат чувство на страх, незащитеност и
малоценност.
В уточняващата искова молба е посочено, че лошите
битови условия, в които ищеца е пребивавал и от които претендира обезщетение за
неимуществени вреди се изразяват в следното: предоставянето само на един брой
спално бельо – чаршаф; липсата на възможност да се разхожда и да тренира на
открито с оглед силната миризма от канализация; лоши битови условия в килията,
в която е бил настанен; липса на достатъчно жилищна площ; липсата на отопление
и хигиена на хранене; липсата на нормални условия – килията била небоядисана,
стените и тавана били с влага и мухъл, нямало сушилня за пране, изпраните дрехи
се сушали в помещението на прозореца, което допълнително водело до влага; липса
на самостоятелен санитарен възел, тоалетните били общи за всички, общо били
две, като едната не можела да се ползва, имало дефект на тръбата за оттичане на
една от мивките и запушване на една от тоалетните.
Ищецът в с.з. чрез назначения служебен защитник адв. М.
поддържа исковата молба. Счита за безспорно доказани оплакванията за налична
неприятна миризма на мястото за разходка на чист въздух през деня за 2 часа,
както и че за определен период е трябвало да се завива с едно голо одеало. Моли
да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от констатираните нарушения в
справедлив размер.
Ответникът – ГДИН – София, чрез юрк. П. изразява становище за недопустимост и изцяло
за неоснователност на исковата молба. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение за неоснователност и недоказаност на иска, поради недоказаност на
твърдяните нарушения, липса на действия и бездействия от страна на
затворническата администрация, които да са причинили на ищеца някакви
неимуществени вреди и предлага да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Като съобрази становищата на страните, относимите доказателства и приложимия закон, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството по делото е по чл. 203 и следващите от АПК вр. чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС.
Съгласно чл. 284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3. Искът се разглежда
по реда на глава единадесета от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284
ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК, приложим на осн. препратката от
чл. 285 ал.1 вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Исковата претенция за неимуществени
вреди срещу ГДИН – София произтича от
незаконосъобразни действия и
бездействия на администрацията на ЗООТ „Атлант“ - Троян към Затвора Ловеч за
периода от 09.03.2017г. до 28.04.2017г., изразяващи се в поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, подробно изброени в
исковата молба. Поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието се счита за жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на
чл. 3 ал. 1 и ал.2 от ЗИНЗС, като изброяването във втората алинея е
неизчерпателно.
Съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е
юридическо лице към Министерство на правосъдието със седалище София и упражнява
прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода, каквито са затворите и затворническите общежития към тях. Те са
териториални служби на ГДИН. Затова исковата претенция за посочения период
срещу ГДИН – София е предявена срещу надлежния ответник.
Исковата молба е подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от предявяването й и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е
ДОПУСТИМА за разглеждане.
Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от приложените справки, ищецът А.Ю.Ю. е пребивавал
в ЗОЗТ „Атлант“ – Троян към Затвора Ловеч за периода от 09.03.2017г. до
27.04.2017г. , където бил преместен да изтърпява наказанието си „лишаване от
свобода“. На всички лишени от свобода се предоставя храна по одобрени менюта,
която е съобразена по химичен и калориен състав с утвърдените от МП таблици,
като в приложените менюта е посочен както грамажа, така и калорийния състав на
предлаганите ястия за деня и съответства на законовите изисквания. По тази
причина оплакването на ищеца относно условията на хранене е неоснователно.
При
постъпването си е настанен в помещение № 304 на трети етаж, което е оборудвано
с легло и шкаф за вещи за всеки лишен от свобода, осигурени са масички и табуретки
според броя на настанените л.св. Помещението е било наскоро ремонтирано –
боядисано, с нова ПВЦ дограма, с площ от 57,6 кв.м. и има собствен санитарен
възел с течаща вода, разполагаемата площ на помещението без санитарния възел е
55,5 кв.м. В него са били настанени до 13 лишени от свобода. Това се подкрепя и
от свидетелските показания. Свидетелите потвърждават, че килията е голяма и
просторна, с три големи прозореца за проветрение и приток на дневна светлина.
През тъмната част на денонощието помещението се осветява от 4 бр. лампи. Оборудвана
е със самостоятелен санитарен възел – с тоалетна и мивка, до който лишените от
свобода имат непрекъснат 24-часов достъп. През деня помещението е отключено, а
през нощта килиите се заключват и може да се ползва тоалетна и умивалня в
килията. Освен това отделно има общо санитарно помещение на етажа – тоалетна,
умивалня и баня с течаща вода със свободен достъп през деня от всички лишени от
свобода, които могат да се ползват. Осигурено е ежедневно ползването на топла
вода по график, както и ползването на баня за къпане и пране два пъти в
седмицата – по график. Изпирането на спално бельо, работно облекло и одеяла се
извършва от перача, също по график. Приложени са графиците за 2017г. За
изсушаване на изпраните дрехи е оборудвано специално сушилно помещение –
сушилня.
Според показанията на свидетелите М. и И., които са
пребивавали в същото помещение с ищеца – в него са настанявани не повече от 10
души, дрехите се сушат и на поставен от л.св. простор на прозореца отвън, а
през зимата и вътре в помещението. Ищецът е пребивавал в общежитието през
пролетта, а според свидетелите килията е с южно изложение, няма влага и мухъл. Тоалетните
на етажа са три, затова макар да е имало проблем с казанчето на една от тях, то
ищецът е могъл да ползва другите две, както или тоалетната в килията.
В процесния период според справката и
показанията на свидетелите в помещението, чиято разполагаема площ е 55,5 кв.м.
са настанявани не повече от 10 – 13 души. Средно на едно лице се падат повече
от 4 кв.м. площ, която е нормативно установената минимална жилищна площ на един
лишен от свобода съгласно изискването, въведено с чл. 43 ал.3 от ЗИНЗС ( ДВ-
бр. 103/2012г., в сила от 01.01.2019г.) Действието на приетата норма е било отложено във времето, а с изменението
на ЗИНЗС ал.3 е отм. и е приета ал.4 в същия смисъл, която е влязла в сила от
07.02.2017г. и към исковия период не е била действащо право. Независимо от това
определената квадратура от 4 кв.м. на един лишен от свобода се приема от
съдебната практика като критерий за преценка за пренаселеността на местата за
лишаване от свобода и местата за задържане под стража. Осигурена е възможност
за приток на дневна светлина и естествено проветрение, чрез прозорците в
съответствие с чл. 20 ал.2 ППЗИНЗС. Също и постоянен достъп до санитарен възел
и течаща вода, както през деня, така и през нощта, когато килиите се заключват,
което е в съответствие с изискването на чл. 20 ал. 3 от ППЗИНЗС. Поради това
оплакването за недостатъчна жилищна площ, лоши битови условия и пренаселеност в
килията се явява неоснователно.
От Доклада на Омбудсмана на Р България по Националния
превантивен механизъм за 2017г. , на който се позовава ищеца, за ЗОЗТ „Атлант“
Троян не се съдържат негативни фактически констатации и препоръки относно
материалните условия, пренаселеност и храненето на л.св. Освен това изводите в
доклада не могат да бъдат обвързващи за съда. Наличието на конденз след ремонта
и смяната на дограмата е отчетено като проблем за затворническото общежитие. Но
в конкретния случай ищецът е пребивавал през пролетния сезон, помещението е с
южно изложение, с големи прозорци за проветрение, има оборудвана сушилня за
дрехите и простор от външната страна на прозорците, поради което и проблем с
влага, мухъл и липса на проветрение в процесното помещение не се доказва.
Според разпоредбата на чл. 151 ал.1 т.3 от ЗИНЗС на
лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден,
но най-малко два пъти седмично. Съгласно новата
разпоредба на чл. 21 ал.6 ППЗИНЗС (ДВ- 14/2017г. в сила от 10.02.2017г.) на лишените от свобода се създават условия за
къпане не по-малко от два пъти седмично и
за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. Това означава, че не по-малко
от два пъти седмично т.е. в различни дни от седмицата е задължително да им се
осигурят условия за къпане. В случая това задължение също е спазено и затова
оплакването на ищеца е неоснователно.
Според справката престоят на открито се ползва ежедневно по утвърден график от лишените от свобода. Мястото за престой на открито е оборудвано с гимнастически и фитнес уреди. Площадката е с приблизителни размери 25м на 17м, на която л.св. имат възможност да играят футбол, волейбол, баскетбол и др. До нея има още една с размери 14м на 6 м., която е оборудвана с различни тежести и няколко уреда за занимания с фитнес. Всички лишени от свобода могат да ползват по собствено желание и двете площадки, както и всички уреди по два часа на ден. Във връзка с физическата активност на лишените от свобода периодично се организират спортни мероприятия, в които ищецът не се е включвал. Според показанията на свидетелите на мястото за престой на открито е осигурен достъп до санитарен възел в съответствие с изискването на чл. 20 ал.3 ППЗИНЗС. Според св. М. л.св. се оплаквали от наличието на неприятни миризми на карето за престой на открито. Според свидетелските показания на св. И. на мястото за престой на открито понякога се усеща неприятна миризма от канализацията и от тоалетната, която при запушване периодично се почиства, но това не е постоянно, миризмата не е силна и се усеща само в единия край на карето. Основно миризмата се усеща от мръсния канал на градската канализация, който е на около 300 м. извън затворническото общежитие и не е постоянна, а и този проблем е извън контрола на затворническата администрация. Затова съдът счита за неоснователно оплакването на ищеца за липсата на възможност да се разхожда и да тренира на открито с оглед силната миризма от канализация.
Всеки лишен от свобода е обезпечен с постелъчно бельо.
При постъпването си в затвора на 09.03.2017г. ищецът е
получил постелъчно бельо, видно от приложената вещева ведомост - 1 бр. дюшек, 1 бр. възглавница, 1 бр.
калъфка, 1 бр. чаршаф и 1 бр. одеало. Допълнително е даден още 1 бр. чаршаф и
описаните постелни принадлежности са предадени от Ю. при напускането му на
27.04.2017г. , отбелязано е че е предал 2 бр. чаршафи. Ю. потвърждава, че
подписът е негов. Според свидетелите Ю. не се е оплаквал от липса на чаршафи. В
подадената на 10.04.2017г. молба до Началника на ЗО „Атлант“ Ю. се оплакал, че
от 30 дни е в общежитието без чаршафи и едва на 07.04.2017г. с хиляди молби към
отрядния му дали един чаршаф. Като съпостави твърденията в исковата молба,
отбелязванията във вещевата ведомост, свидетелските показания и подадената от
ищеца жалба, съдът счита за доказано, че ищецът е получил първоначално един
чаршаф, впоследствие още един и при напускането си е предал 2 бр. чаршафи. Т.е.
доказано е оплакването, че за част от исковия период той е разполагал само с
един чаршаф.
От данните от затворническото досие се установява, че
здравословното състояние на ищеца е добро, поради което съдът счита, че
условията в затворническото общежитие за краткия период от около 2 месеца не са
въздействали неблагоприятно върху неговото здравословно състояние.
Според
специалната разпоредба на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ, бр.13 от
2017г., в сила от 07.02.2017г.) държавата отговаря за вредите, причинени на
лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3.
В чл.3 ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи
се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а
примерно.
Съгласно чл. 284 ал.2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3 ал.2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които е изтърпявало наказанието лишаване от свобода, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното,
като доказателствената тежест, изведена от ал.3 е на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, които трябва да предоставят исканата служебно от
съда информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.
Ищецът се позовава на обстоятелството, че е поставен в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието при престоя му в ЗОЗТ
„Атлант“ към Затвора - Ловеч за периода от 09.03.2017г. до 28.04.2017г., които
са довели до уронване на човешкото му достойнство, породили чувство на страх,
незащитеност и малоценност. Съдът приема за основателно и доказано единствено
оплакването за предоставянето на спално бельо само един брой чаршаф при
постъпването, като по-късно получил и втори чаршаф. В продължение на около
месец ищецът е разполагал само с един чаршаф и е бил принуден да се завива
направо с одеалото, през което време е търпял известен дискомфорт и унижение на
човешкото достойнство.
Описаните незаконосъобразни действия и бездействия на
затворническата администрация, представляват нарушение на забраната на чл. 3 от ЗИНЗС и сочат на унизително отношение към ищеца при изтърпяване на наказанието
му в ЗОЗТ „Атлант“ към Затвора Ловеч за посочения период, които са оказали
обективно известен дискомфорт и психическо напрежение, надвишаващи предела на
допустимото въздействие върху личността при изтърпяване на наказанието, но без
отражение върху здравето на ищеца.
При изложената фактическа обстановка съдът
приема, че са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ответника – незаконни действия и
бездействия на администрацията на ответника в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС, претърпени неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между тях.
Съдът като взе предвид, че е доказано само едно от
оплакванията, неговия вид и характер и съобрази кумулативното въздействие върху
личността на ищеца на неблагоприятните условия, в които е бил поставен,
интензивността и продължителността на това въздействие от около 1 месец, счита,
че следва да се определи по справедливост обезщетение за посочените
неимуществени вреди в размер на 60 лв.
Претендираният размер на обезщетение от 60 000 лв. за
всички оплаквания е прекомерен и следва да се отхвърли като неоснователен за
разликата до тази сума.
Разпоредбата на чл. 286 ал.3 от ЗИНЗС, която е
идентична на чл. 10 ал.3 ЗОДОВ, съдържа специални правила относно разноските
при изцяло или частично уважен иск, поради което общите разпоредби на ГПК не
намират приложение и юрисконсултско възнаграждение при частично отхвърляне на
иска не следва да се присъжда.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да
заплати на А.Ю.Ю., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора –
Плевен на осн. чл.284 ал.1 вр. чл. 3
ал.2 от ЗИНЗС обезщетение в размер на 60
лв. за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно
бездействие на администрацията на ответника при престоя му в ЗОЗТ „Атлант“ –
гр. Троян в периода 09.03.2017г. до 28.04.2017г., изразяващо се в поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 60 000 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
Административен съд в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура - Плевен.
С Ъ Д И Я : /П/