Определение по дело №99/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Постъпила е възивна жалба вх.№ 2712 от 27.12.2010 год. от „. З." Г.З. представлявано от Р.Х.Б. чрез А.А. срещу решение № 245/9.12.2009 год. по Г.дело № 222/2010 год. по описа на Златоградски районен съд в частта, с която се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на ищеца Г.А.К. вследствие професионално заболяване в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2009 год. и в частта за разноските. Твърди се, че не е спазена процедурата по установяване на професионално заболяване съобразно Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Не е достатъчно единствено и само едно решение от дадена клиника за да бъде отразено дадено заболяване като професионално. Освен това присъденото обезщетение е многократно по-голямо за този вид зяболяване, обичайните размери варират между 1000 и 2000 лева. Неоснователно РС не е присъдил разноски за правна помощ съобразно отхвърлителната част на иска. Моли съдът да се произнесе по направеното оспорване на основателността на приетото като професионално заболяване "силикоза първи стадий", както и относно размера на присъденото обезщетение и по искането за направените разноски пред двете инстанции.

Отговор по възивната жалба от ответната страна не е постъпил.

Постъпила е възивна жалба вх.№ 2704/27.12.2010 год. и от Г.А.К. от Г.Н. чрез А.Д. против решение № 245/9.12.2010 год. по Г.дело № 222/2010 год. по описа наЗлРС в частта, с която искът е отхвърлен за неимуществени вреди в частта над 5000 лева, както и отхвърлената част за имуществени вреди над 22.89 лева. Болките и страданията на жалбоподателя не могат да бъдат отстранени с този паричен еквивалент, още повече, че прогнозите за бъдещето му здраве са негативни. Моли да се измени решението в тази част, като бъде увеличено присъденото обезщетение.

Оспорват се изводите на съда, че заболяванията "варици на долните крайници ХВНК ІІІ клас по СЕАП, десен хумероскапуларен петиатрит и язва на дуоденома" не са от професионален характер. Оспорва се и извода на съда, че не са налице и заболявания на горните крайници, когато това е описано в ЕР на ТЕЛК и не е оспорено от страните. На следващо място съдът е приел, че е налице сила на присъдено нещо между страните относно правния спор, без това да е така. Ако съдът приеме, че са налице влезли в сила решения на ЗлРС относно "вибрационна болест", моля да се приеме, че е налице ексцес, защото здравословното състояние на ищеца продължава да се влошава.

Отговор от ответната страна не е постъпил.

В съдебно заседание не се явява представител на жалбоподателя „.-З." Г.З. за становище.

В съдебно заседание се явява лично жалбоподателя Г.К. и А.Д., като се подържа изцяло тяхната жалба и оспорва жалбата на „.-З." Г.З..

Възивният съд като взе предвид изложеното в двете жалби и след като извърши проверка на събраните по делото доказателства, намира,че и двете жалби са подадени в законния срок от надлежни страни и са процесуално допустими.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено е от компетентен съд съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната дейност на съда.

С решение № 245 от 9.12.2010 год. по Г.дело № 222/2010 год. Златоградския районен съд е осъдил „.-З." Г.З. да заплати на Г.А.К. сумата 5000 лева обезщетение за претърпяни неимуществени вреди вследствие на професионално заболяване "силикоза първи стадий" и 22.89 лева имуществени вреди. Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 5000 лева до 20000 лева и за имуществени вреди за размера над 22,89 лева до 2000 лева.

В мотивите си съдът е приел, че единственото ново заболяване на ищеца е "силикоза първи стадий-ретикуломикронодозна форма" съгласно епикриза № 11348/26.11.09 год. и ЕР на НЕЛК № 1414 165/14.12.2009 год. Относно заболяването "вибрационна болест първи към втори стадий" е прието, че то датира от 1988 год. признато с протокол № ДК № 54/10.05.1988 год., във връзка със заключението на вещото лице и постановените решения по Г.дело № 46/1992 год. на З. районен съд и Г.д.№ 576/1992 год. на С. окръжен съд.Въпреки различието в ЕГН-то на ищеца понастоящем и посочено в предишните дела на Златоградския районен съд, съдът приема, че става въпрос за едно и също лице, тъй като по Г.дело № 139/1988 год. по описа на ЗлРС му е присъдено обезщетение за професионално заболяване "невритис нерви акустици билатералис първи към втори стадий" констатирано с протокол № 215/28.11.1991 год. и същия протокол е цитиран и в представеното в настоящето производство ЕР на НЕЛК № 1414/14.12.2009 год. Съдът приема, че нямат професионален характер заболяванията "варици на долни крайници ХВНК ІІІ клас по СЕАП", "десен хемероскапуларен петиартрит и язва на дуоденома" и за тях не може да се ангажира отговорността на ответника. За заболяването "вибрационна болест първи към втори стадий", съдът е приел, че вредите са обезщетени с решението по Г.дело № 139/1988 год. по описа на З. районен съд.

Като единствено ново и професионално заболяване е прието " силикоза първи стадий- ретикуломикронодозна форма", което е възникнало доста по-късно през 2009 година и е в причинна връзка с работата, която е извършвал в ответното дружество. Определено е обезщетение за претърпяните неимуществени вреди вразмер на 5000 лева. Искът за имущественви вреди е уважен за сумата 22.89 лева, равняваща се на 3.27 лв. на месец разходи /3.10лв. на месец за витамини и 0.17лв.такса при представянето на рецептурната бланка/ за претендирания период от седем месеца преди завеждане на делото. Отхвърлен е иска за разликата до 20000 лева неимуществени вреди и до 2000 лева за имуществени вреди.

Възивният съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционното решение, поради което не се налага те да бъдат повтаряни и препраща към тях по силата на чл.272 от ГПК. Неоснователни са направените възражения във възивната жалба на „.-З." Г.З. относно размера на присъденото обезщетение и обстоятелството, че не е достатъчно единствено и само в едно експертно решение от дадена клиника да бъде отразено дадено заболяване като професионално. Съгласно Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести професионалният характер на дадено заболяване се определя с решения на ТЕЛК и НЕЛК след констатации от медицински изследвания, документи, протоколи на ДК при болниците и др. От представеното ЕР № 1414 от 14.12.2009 год. на НЕЛК С. и заключение на вещото лице д-р В. е установено по категоричен начин, че на ищеца са признати три професионални заболявания: вибрационна болест І-ІІ стадий, двустранен неврит на слуховите нерви І-ІІ стадий. слухо протезиран и силикоза І-ви стадий и съответно понася болки и страдания. Прогнозите за излекуване са неблагоприятни, заболяванията имат обичайно еволютивен ход, налице е причинно-следствена връзка с местоработата му в рудниците на „.-З." З.. При ищеца са регистрирани и други професионални заболявания /варици на долни крайници. десностранен хумероскапуларен периартрит. язва на диоденума/, които според вещото лице нямат професионален характер. Подробни са мотивите в първоинстанционното решение относно обезщетението на ищеца по чл.200 от КТ за професионалното заболяване "Вибрационна болест" по Г.дело № 139/1988 год. на ЗлРС, което е унищожено. Няма данни по това дело каква е степента на заболяване и дали е налице ексцес по представеното ЕР на НЕЛК № 1414 от 14.12.2009 год. за заболяването "вибрационна болест І-ІІ стадий" и това не позволява да се прецени дали се касае за ексцес на заболяването. Освен това иска е предявен за първоначално констатирано професионално заболяване видно от исковата молба, няма допуснато изменение на иска за ексцес на заболяването.

Що се отнася до другото професионално заболяване "силикоза І-ви стадий" то е констатирано по съответния ред, както с ЕР на НЕЛК № 14141 от 14.12.2009 год., така и с ИЗ № 11348/26.11.2009 год. Размера на обезщетението за неимуществени вреди е съобразен с характера на заболяването, прогнозата за в бъдеще, възрастта на ищеца и търпяните болки и страдания, съобразен е с критерия за справедливост по чл.52 от ЗС. Няма основания за намаляване на определения размер от 5000 лева.

Относно възражението за неприсъдени разноски. От представения договор за правна защита и съдействие серия СМ № *** в раздел ІІІ-ти ред 5-ти договорено възнаграждение, не е посочено, че сумата е внесена и не следва да се присъдят разноски.

Възивната жалба на жалбоподателя Г.А.К. също е неоснователна по изложените по-горе съображения. Относно искането за установяване професионален характер на общото заболяване цитирано в ЕР на НЕЛК следва да се отбележи, че не съществува процедура това да се установява от съда, без предварително това да е установено по Наредбата от органите на ТЕЛК или НЕЛК, затова и съдът не е допуснал доказателства в тази насока.Предвид изложеното ще следва да се потвърди обжалваното решение. С оглед изхода на делото пред възивната инстанция не следва да се присъждат разноски по делото.

Предвид горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДВА решение № 245 от 9.12.2010 год. по Г.дело № 222/2010 год. по описа на З. районен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.