№ 2284
гр. Бургас, 30.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501382 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Т. Д., ЕГН: ********** и Р. К. Д., ЕГН:
**********, двамата от ******* чрез адвокат Драгнев от БАК против определение №
4089/28.07.2022г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 1850/2022г., с което е
прекратено производството по делото.
Жалбоподателите твърдят, че районният съд не е съобразил правното основание на
иска, което е по чл.75 от ЗС, вр. чл.76, предл. последно от ЗС. Д.и подчертават, че с
последната норма законодателят дава защита срещу нарушено владение без значение с
какви средства е нарушено владението – правни или не. Частните жалбоподатели изтъкват,
че правният им интерес от водене на делото не е да осуетят изпълнението на решението по
гр. д. № 7252/2020г., както е приел съдът и цитира практика на ВКС, която дефинира
понятието нарушено владение.
Ответната страна – Й. И. К. не представя писмен отговор.
Като взе предвид твърденията на страната и представените по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира следното:
ФАКТИ:
С решение № 260845/10.06.2021г., постановено по гр. д. № 7252/2020г., Районен съд –
Бургас осъжда М. Т. Д. и Р. К. Д. да предадат на Й. И. К. от **** държането върху поземлен
имот с идентификатор 52129.102.172 и върху поземлен имот с идентификатор 52129.103.14,
находящи се в местността „Високата нива“ в землището на с. Ново Паничарево, което
владение е нарушено чрез действия, изразяващи се в завземане на имотите и разполагане на
500 броя селскостопански животни и селскостопански вещи към 01.10.2020г. Решението е
постановено по иск с правно основание чл.76 от ЗС, поради което подлежи на
1
предварително изпълнение съгласно чл.361 от ГПК. В изпълнение на това решение, на
29.09.2021г. ЧСИ Ивелина Божилова с рег.№ 800 в регистъра на КЧСИ отнема
принудително и предава държането на недвижимите имоти на Й. И. К. (протокол от
29.09.2021 по изп. дело № 20218000400800).
С решение № 74/25.01.2022г. Окръжен съд – Бургас отменя решение №
260845/10.06.2021г. в частта, в която М. и Р. Д.и са осъдени да предадат държането върху
поземлени имоти с идентификатор 52129.102.172 и идентификатор 52129.103.14 на Й. И. К.
и отхвърля иска на К.. Решението е обжалвано пред Върховен касационен съд, който към
настоящия момент не се е произнесъл по допустимостта на касационното обжалване.
С определение № 4089/28.07.2022г. Районен съд – Бургас прекратява производството
по делото. За да постанови този резултат, съдът приема, че предявеният иск по чл.75 от ЗС е
недопустим, тъй като с него се цели ревизия на съдебния акт, с който ищците са осъдени да
предадат държането на имотите. Решенията на БРС и БОС не са влезли в сила, поради което
въпросът дали държането върху имотите е отнето с насилие или по скрит начин не може да
бъде решен, докато не влезе в сила решението по гр. д. № 7252/2020г. В допълнение към
това, съдът подчертава, че ако решението бъде отменено, ищците ще могат да се снабдят с
обратен изпълнителен лист за връщане в тяхна полза на владението, отнето им по реда на
предварителното изпълнение. Поради това, съдът заключава, че за ищците не съществува
правен интерес от предявяване на иска за защита на нарушеното владение по чл.75 от ЗС.
Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Частната
жалба отговоря на изискванията, въведени в чл.275 от ГПК. Поради това, същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по
следните съображения:
В конкретния случай, от представените по делото доказателства действително се
установява, че частните жалбоподатели са били осъдени да предадат държането върху два
поземлени имота. Установява се също, че решението на районния съд е изпълнено
предварително, а впоследствие отменено в тази част от въззивната инстанция. Към
настоящия момент, делото е пренесено пред Върховен касационен съд без произнасяне по
него. В исковата молба, ищците твърдят, че с предаването на имотите от ЧСИ, се отнема
владението им върху сервитута, който те са установили – с овцете си да преминават и
същите да пашуват в имоти с идентификатори 52129.102.172 и 52129.103.14. Това
предаване, обаче е осъществено в изпълнение на съдебно решение, на което е допуснато
предварително изпълнение. Поради това, изводът на районния съд, че с предявяването на
иска, ищецът прави опит за ревизия на изпълнения съдебен акт, е правилен. След
стабилизиране на въззивно решение № 74/25.01.2022г., ишците ще могат да се снабдят с
обратен изпълнителен лист за възстановяване на фактическото положение. При евентуална
2
отмяна на въззивното решение, предварителното изпълнение не би накърнило правата им.
Ето защо, изводът на районния съд за недопустимост на иска, е правилен и обоснован.
По изложените съображения, частната жалба на М. Т. Д. и Р. К. Д. се явява
неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това потвърждаване на
първоинстанционното определение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4089/28.07.2022г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр. д. № 1850/2022г.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3